Р Е Ш Е Н И Е
№ 373
гр. Перник, 09.10.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
открито заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е.В.и участието на
прокурор Росица Ранкова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 288 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
с чл.1, ал.1 вр. чл.4 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е
по искова молба на „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. ***№ 3, представлявано от управителя А.К.Б., чрез адв. Я.С. ***,
срещу Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София, бул. Княз
Александър Дондуков № 3, с която е поискал да бъде осъден ответника да му
заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 370,00 лв.,
представляващи направени от ищеца разноски в съдебните производства по АНД №
195/2019 г. по описа на Районен съд – Перник и КАНД № 506/2019 г. по описа на
Административен съд – Перник по обжалването на издадено срещу него Наказателно
постановление № 14-0000575/27.12.2018 г., което е отменено като
незаконосъобразно, ведно със законната лихва за забава върху същата сума от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото,
както и направените разноски.
Ищецът обосновава
исковата си претенция с твърдения, че ответникът е издал срещу него Наказателно
постановление № 14-0000575/27.12.2018 г., с което му е наложил административно
наказание за извършено административно нарушение. Актът бил оспорен в
законоустановения срок. След разглеждането му по съдебен ред по АНД № 195/2019
г. по описа на Районен съд – Перник и КАНД № 506/2019 г. по описа на
Административен съд – Перник бил отменен като незаконосъобразен. В двете
производства ищецът бил представляван от адвокат, комуто заплатил адвокатско
възнаграждение от 370,00 лв. и по този начин претърпял имуществени вреди в същия
размер.
В подкрепа на
твърденията си ищецът прилага писмени доказателства по опис и моли да бъдат
изискани и приобщени към делото АНД № 195/2019 г. по описа на Районен съд –
Перник и КАНД № 506/2019 г. по описа на Административен съд – Перник.
В съдебно
заседание, ответникът – редовно призован, не се явява. Същият се представлява от старши юрисконсулт М.***,
който оспорва исковата молба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а
предявените искове да остави без уважение като неоснователни и недоказани.
Окръжна прокуратура Перник - редовно призована, се представлява от прокурор Росица
Ранкова, която счита, че исковете са доказани по основание и
размер, поради което следва да бъдат уважени.
Административен
съд Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводите
на страните в съдебно заседание, и след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, вр. чл.144 АПК, намира за установено следното:
От фактическа
страна:
Не се спори по делото /поради което
по аргумент за противното на чл.153 от ГПК не подлежи на нарочно доказване/, че
оправомощено длъжностно лице от ответната изпълнителна агенция е издало срещу
ищеца Наказателно постановление № 14-0000575/27.12.2018 г.,
с което му наложил
имуществена санкция. Последното е обжалвано по съдебен ред, за което пред
Районен съд Перник е образувано АНД № 195/2019 г.
Постановено е Решение № 318/13.06.2019 г., с което наказателното постановление
е отменено като незаконосъобразно. То е обжалвано пред Административен съд –
Перник. Образувано е КАНД № 506/2019 г., по което съдът се е произнесъл с
Решение № 457/22.10.2019 г. С него е оставено в сила Решение № 318/13.06.2019
г.
В производството по КАНД № 506/2019 г. по описа на
Административен съд – Перник ищецът „***“ ЕООД – гр. Перник се е представлявал от Адвокатско съдружие „С.
и С.“***. Въз основа на Договор за правна защита и съдействие от 08.10.2019 г.
е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 370,00 лв., които видно от
отбелязването в него са платени в брой в момента на подписването му.
Тази фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на приетите и приложени по делото писмени
доказателства: АНД № 195/2019 г. по описа на Районен съд – Перник и
КАНД № 506/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, съдържащи
административнонаказателната преписка по издаване на Наказателно постановление № 14-0000575/27.12.2018 г., Решение №
318/13.06.2019 г. и Решение № 457/22.10.2019 г.; Договор за правна
защита и съдействие, сключен между „***“ ЕООД – гр.
Перник и
Адвокатско съдружие „С. и С.“***, Пълномощно от „***“ ЕООД – гр. Перник за Адвокатско съдружие „С. и С.“***.
От правна страна:
Предвид така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим – подаден е от
активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла имуществени вреди
от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна
дейност.
Материалноправно легитимиран в съответствие с нормата на чл. 205 от АПК е именно ответникът по иска – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ – гр. София, в качеството й на юридическо лице, чийто орган е издал
незаконосъобразния административен акт.
Разгледан по
същество, той е основателен.
Съображенията са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. В този аспект и съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени
виновно от длъжностното лице.
Конкретната
искова претенция се основава на твърдения, че поради издаването на наказателно
постановление, което след протекло съдебно производство е отменено като
незаконосъобразно, за ищеца са настъпили имуществени вреди, представляващи
направени разноски за платено адвокатско възнаграждение. Тъй като
имуществената отговорност по този закон е обективна, безвиновна, вината не е
елемент от фактическия състав на отговорността. Искът се предявява срещу
органите, от чиито незаконни актове, действия и бездействия са причинени
вредите (чл.7 от ЗОДОВ).
Деликтната отговорност на държавата/общината не се презюмира от закона, поради
което в тежест на ищеца /по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на
всички елементи от фактическия състав на предявения иск, а за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили
тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Фактическият
състав на предявения иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в процесния
случай и с оглед фактическите твърдения на ищеца включва в кумулативна
даденост:
- наличие на административен акт,
издаден от длъжностно лице, орган на ответника или самия ответник;
- незаконосъобразност на
административния акт;
- вреда /претърпяна загуба или
пропусната полза/ от административния акт;
- пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда;
- размер на причинените вреди.
Липсата на
който и да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на
предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.
В конкретния случай,
съдът намира горните предпоставки за доказани.
Наказателно
постановление № 14-0000575/27.12.2018 г., издадено от директорът на дирекция
„Инспекция по труда“ - Перник, представлява административен акт. Неговата незаконосъобразност е установена и доказана
след разглеждането му по съдебен ред - в производствата по АНД № 195/2019 г. по
описа на Районен съд – Перник и КАНД № 506/2019 г. по описа на Административен
съд – Перник. С оглед на това попада в хипотезата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Изпълнено е и
условието за допустимост на иска, следващо от чл.204 от АПК – административният
акт да е отменен „по съответния ред“ /обжалване по административен и/или
съдебен ред/, във връзка с което лицето е ползвало адвокатска защита. Дължимият
и платен хонорар е непосредствена последица от това, тъй като дружеството е
упражнило законоустановеното си право да защити своите права и интереси.
Взаимната връзка между издадения акт, който лицето оспорва, и потърсената от
същото адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в
отношение на обуславяща причина и следствие, тъй като никой не би търсил
адвокатска помощ ако срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му права и
интереси.
От друга
страна, от приложения
по делото Договор за правна защита и съдействие, сключен между „***“ ЕООД – гр. Перник и Адвокатско съдружие „С. и С.“***, а и от
материалите по КАНД № 506/2019 г. по описа на Административен съд –
Перник
е видно, че ищецът е бил представляван по делото от адвокат от същото сдружение
и е заплатил за това възнаграждение в размер на 370,00 лв. Този факт е
отбелязан в договора и следва да се приеме, че вписването има характер на
разписка. С оглед на това, както и предвид горните съображения, следва че е
налице вреда, както и пряка и непосредствена причинна връзка между нея и
отменения като незаконосъобразен административен акт.
Съдът не приема за доказано възражението
на ответника, че е заплатил на ищеца претендираната сума от 370,00 лв. Това е
така, защото от представеното по делото бюджетно платежно нареждане /л.20/ не
може да се направи обоснован извод, че се касае за плащане именно по настоящото
дело, доколкото като основание за плащането е посочено: „разноски по дело“, но
не е уточнено и конкретизирано делото.
Въз основа на изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че главният иск на „***“ ЕООД – гр. Перник е доказан не само по основание, но и по
размер. Същият е за обезщетение, съответстващо на критериите на чл.36, ал.2 от
Закона за адвокатурата за „справедлив и обоснован размер“ и репарира
действително причинени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за платено адвокатско възнаграждение в съдебно производство, в което е
отменен като незаконосъобразен издаден срещу него административен акт.
С оглед на горния извод следва, че е
основателна и акцесорната претенция на ищеца за присъждане на законната лихва
за забава, считано от предявяване на исковата молба пред съда – 15.04.2020 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
Ищцовото дружество е направило и
разноски и в хода на настоящото производство, претендира присъждането им и
представя списък по чл.80 от ГПК. Искането е направено своевременно. Разгледано
по същество е основателно, тъй като искът му е уважен изцяло, поради което и на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати
внесената държавна такса, която видно от вносната бележка от 04.05.2020 г. е в
размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/, както и възнаграждението за един
адвокат, което според представения Договор за правна защита и съдействие от
26.02.2020 г. е 300,00 лв. /триста лева/.
Така мотивиран и на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд Перник
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София, бул. Княз Александър Дондуков
№ 3, да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. ***№ 3, представлявано от управителя А.К.Б., обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 370,00 лв., представляващи направени
разноски в съдебните производства по обжалването на издадено срещу него Наказателно
постановление № 14-0000575/27.12.2018 г., което е отменено като
незаконосъобразно, ведно със законната лихва за забава върху същата сума от
датата на подаване на исковата молба - 15.04.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София, бул. Княз Александър Дондуков
№ 3, да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. ***№ 3, представлявано от управителя А.К.Б., сумата от 325,00 лв.
/триста и двадесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски, от
които: 25,00 лв. / двадесет и пет лева / - внесена
държавна такса, и 300,00 лв. /триста лева/ - платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване чрез Административен съд Перник пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ:/п /