Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано
постановление предложение обвиняемият Г.К.Р.,
да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание по реда на чл. 78а НК, за това че на 20.09.2020г. в с. Белащица, обл.
Пловдив, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество –
марихуана с нето тегло 2,119 грама със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 0,52 тегловни процента на стойност 12.71 лв., при единична
цена за грам – 6.00 лева, съгласно Приложение № 2 към Постановление № 23 на МС
от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, като деянието представлява маловажен случай–престъпление по
чл.354а, ал.5, вр. ал. 3, т.1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда
на диференцираната процедура по глава 28 НПК.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска
районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се
наложи административно наказание глоба.
Защитникът признава, че извършването на деянието е
доказано от обективна и субективна страна. Моли за приложение на чл. 9, ал.2 НК и за оправдаване на обвиняемия.
Обвиняемият в обясненията си се признава за виновен и
изразява съжаление за стореното. В личната си защита и в последната си дума
моли за приложение на чл. 9, ал.2 НК и
да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обв. Г.К.Р. е роден на ***г***, с постоянен и настоящ
адрес ***, ******, б.г., със средно образование, неженен, работещ, неосъждан,
ЕГН **********.
На 19.09.2020г.
на територията, обслужвана от Първо РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив, се
провеждала специализирана полицейска операция по линия на противодействие на
престъпления, свързани със съхранение и разпространение на наркотични вещества
и други противообществени прояви.
Св. В.Н.А.и св. Ц.М.Б.- полицейски служители към 01 РУ
при ОД на МВР – гр. Пловдив, изпълнявали служебните си задължения по утвърдения
план- график за времето от 20:00 часа на 19.09.2020г. до 00:00 часа на
20.09.2020г. В тази връзка те извършвали обход на територията на с. Белащица,
обл. Пловдив като част от територията, обслужвана от районното управление.
По предварително придобита оперативна информация
полицейските служители имали данни, че в дома на лицето С.Х.Р.в с. Белащица,
обл. Пловдив, на *****, се провеждат редовни събирания на лица с цел употреба
на наркотични вещества.
На място на адреса, от втория етаж на къщата се чувала
силна музика и гласове. Полицейските служители на няколко пъти повикали
собственика Р.да излезе навън, но тъй като същият не отговорил, а входната
врата била отворена, те влезли вътре. Като ги видял, собственикът С. Р. лично
ги поканил вътре. Полицаите се легитимирали на присъстващите и им поискали
документи за самоличност. Така на втория етаж на къщата били установени още
шест лица освен собственика, а именно Ф.Г.Г., Г. Б.Б., С.В.Б., Н.Р.Р., Ж.Д.Д., и
обвиняемия Г.К.Р..
След като влезли във всекидневната, полицейските
служители забелязали, че върху тонколона, намираща се в близост до западната
стена на стаята, били оставени 2 /два/ броя бучки с неправилна форма от бяло
прахообразно вещество. Върху кухненския плот забелязали още една бучка бяло
прахообразно вещество с неправилна форма, а на холната маса била поставена и
електронна везна. В единия ъгъл на холната маса служителите забелязали и 9 /девет/ броя “линии” от бяло прахообразно
вещество, както и пластика.
Св. В.А.и св. Ц.Б.поискали обяснение от собственика Р.за
въпросните бучки бяло прахообразно вещество, какъв е произходът му и на кого
принадлежи. Той им отговорил, че прахообразното вещество представлява
амфетамин, който бил лично негов, предназначен за лична употреба. Срещу С.Х.Р.било
образувано бързо производство за държане на наркотични вещества без надлежно
разрешително.
На
зададен въпрос от полицейските служители дали някой друг от присъстващите на адреса в с. Белащица, ***** притежава забранени от
закона вещества и вещи, един от тях, а именно – обв. Г.К.Р., видимо
притеснен, им признал, че в предния джоб на чантата си имал около 2 /два/ грама
марихуана.
Във връзка с направеното признание, органите на реда
счели, че следва да бъде извършено обиск и изземване при условията на
неотложност на лицето Г.К.Р..
При извършения обиск и изземване били открити, описани
и иззети следните вещи: общо 5 /пет/ топчета суха зелено – кафява на цвят
растителна маса с овална форма, опаковани в две хартиени свивки.
Видно от депозираното по делото експертно заключение,
обективирано в протокол № 1786/20.09.2020г., представеното за изследване
вещество под формата на бучки представлява марихуана с нето тегло 2,119 грама
със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 0,52 тегловни процента.
Стойността на установеното у обвиняемия наркотично
вещество възлиза на 12.71 лв. при единична цена за грам – 6.00 лева, съгласно
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството.
По делото не са събрани данни и приобщени доказателства
обв. Г.Р. да притежава издадено надлежно разрешително по см. на чл. 32 вр. чл.
16 и чл. 18 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите за
съхранение на високорискови наркотични вещества.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 378,
ал.2 вр. чл. 283 НПК доказателства:
-обяснения на обвиняемия,
в които още на досъдебна фаза е признал за извършеното и е изразил съжаление за
стореното;
-показания на свидетелите Ц. Б., Ф. Г., Г. Б., С. Б., Н.Р., Ж. Д., С. Р.,
В. А.;
-писмени доказателства, сред които протокол за обиск и изземване, справка
за съдимост, характеристична справка и др;
-протокол № 1786/20.09.2020г за химическа експертиза.
В посочените доказателствени материали не се
съдържат противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното постановление и
призната от обвиняемия на досъдебно производство, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305,
ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Следва да се отбележи и че на съдебна фаза
обвиняемият изрично признава виновността си по обвинението, така както е
повдигнато от районна прокуратура Пловдив.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед гореизложената фактическа
обстановка се установява, че чисто
формално са налице всички елементи от обективна и субективна страна на
престъпния състав по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 т. 1 от НК.
С упражняваната необезпокоявана фактическа
власт върху инкриминираното вещество- марихуана обвиняемият е реализирал
държането като форма на изпълнително деяние на престъплението.
В същото време по делото не са
събрани доказателства, а не са и изложени твърдения от обвиняемия същият да е
имал надлежно разрешително за упражняваната фактическа власт върху наркотичното
вещество.
Съгласно
Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 Списък J от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични, марихуаната представлява вещество с
висок риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с
него, забранено за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина.
Не са налице, обаче условията
деецът да бъде признат за виновен, доколкото в случая според
съда приложение следва да намери чл. 9, ал.2 НК, предвид действителната
обществена опасност на извършеното, която
е явно незначителна.
В тази
връзка следва да се съобрази трайната съдебна практика, според която чл. 9, ал.2 НК е приложим към всички
видове престъпления, като след констатация, че деянието формално
осъществява признаците на предвиден в закона престъпен състав, съдът дължи
преценка дали поради своята
малозначителност деянието не се явява непрестъпно.
От друга страна,
както съдебната практика, така и
правната доктрина приемат, че „малозначителността“
по смисъла на чл. 9, ал.2 НК може да варира:
1/ малозначително
ще бъде такова деяние, което въобще не може да окаже отрицателно въздействие
върху обществените отношения или това негово въздействие е толкова лишено от
значение, че в действителност не застрашава реално тези отношения, поради което
не е обществено опасно.
2/
малозначителността може да бъде и такава, че без да изключва обществената
опасност на деянието, да обосновава една нейна явна незначителност- тоест такава ниска степен, която не е
достатъчна, за да бъде третирано извършеното като престъпление от съответния
вид. /Иван Ненов, Наказателно
право на НРБ, Обща част. 1972. стр.294/.
Според настоящия
състав конкретния случай попада именно във втората от разглежданите хипотези,
доколкото реалната обществена опасност на извършеното от обвиняемия е толкова
ниска, че не оправдава използването
спрямо него нито на наказателна, нито на административно-наказателна репресия.
Пак според
трайната съдебна практика преценката за действителната обществена опасност на
деянието се прави въз основа на съвкупен
анализ на всички обстоятелства, относими към престъпния състав. Отчитат
се:
-характерът и
видът на засегнатите обществени отношения;
-особеностите на конкретното деяние и степента, до която то е засегнало обекта на
посегателство, като тук се съобразяват механизма,
начина и способа на действие, времето,
мястото и обстановката, в която е
извършено деянието, вида и стойността
на предмета на престъпно посегателство, особеното положение на дееца в
рамките на общественото отношение и др.
-съставомерните и
несъставомерни общественоопасни последици от деянието;
-данните за личността на дееца,
които се отразяват на персоналната му обществена опасност и неминуемо
рефлектират и върху обществената опасност на извършеното от него;
-субективни
фактори извън вината (мотиви, подбуди) и
др.
Нито един от
релевантните фактори за преценка на обществената опасност на извършеното не следва да се абсолютизира, но и нито
един не следва да се игнорира, защото изводът за малозначителност може
да се формулира само при комплексно
и изчерпателно съобразяване на всички относими обстоятелства, при отчитане
на относителната им тежест и значение.
Така
изрично Решение №6/29.03.2019 по н.д. №1181/2018 на ВКС, Решение
№197/13.12.2019 по н.д. №731/2019 на ВКС, Решение № 157 от 01.08.2016 г. по н.
д. № 490 / 2016 г. на ВКС, Решение № 42/ 15.03.2019 г., по н.д. № 63/2019 на
ВКС, Решение №2/01.02.2019 по н.д. №1232/2018 на ВКС, Решение №14/07.02.2019 по
н.д. №1235/2018 на ВКС, Решение № 144 от 28.08.2017 г. по н. д. № 424 / 2017 г.
на ВКС, Решение № 132 от 05.03.2012 г.
по н. д. № 335/2012 г. на ВКС, Решение № 404 от 25.02.2016 г. по н. д. № 1423 /
2015 г. на ВКС, Решение № 362 от 30.11.2015 г. по н. д. № 1152 / 2015 г. на ВКС,
Решение № 317 от 02.10.2015 г. по н. д. № 1033 / 2015 г. на ВКС, Решение № 253
от 25.06.2015 г. по н. д. № 630 / 2015 г. на ВКС.
В конкретния
случай при преценката си съдът съобрази на първо място вида на наркотично вещество –марихуана, /която традиционно се разглежда,
като включена в групата на т.нар. „леки“
наркотици или „мека дрога“/ и изключително
ниското съдържание на активно наркотично вещество тетрахидроканабинол -0,52 тегловни процента. От горното се налага извод за изключително
нисък интензитет на засягане на обществените отношения по опазване на
общественото здраве от вредното въздействие на наркотичните вещества в
„качествен план“.
В този изричен смисъл и Решение
№ 201 от 8.06.2015 г. по н. д. № 329/2015 г. на ВКС , Решение № 19 от
30.01.2008 г. на ВКС по н.д . № 616/2007 г., II н. о., Решение № 414 от
26.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 429/2009 г., II н. о.
В посочените три решения изрично е посочено, че макар законът да не
прави разграничение на базата на вида на високорисковото наркотично вещество,
предмет на престъплението и да не третира по различен начин т. нар. „мека
дрога”, видът на наркотичното
вещество и ниският тегловен процент на активно вещество няма как да не бъдат отчетени
при преценка на действителната обществена опасност на деянието.
Налице е нисък интензитет на
засягане на обществените отношения и в „количествен“ аспект, доколкото
количеството на намереното наркотично вещество –около 2 грама и неговата стойност- около 12 лева са пренебрежимо малки.
В тази връзка следва да бъде
съобразена трайната практика на ВКС, която е приемала, че с оглед всички
обстоятелства по делото може да намери приложение чл. 9, ал.2 НК при стойност на марихуаната, както следва:
- 4,65 лева за 0,775 грама, при съдържание
на тетрахидроканабинол от 10 тегловни процента- Решение №
68 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 2000/2014 г.;
-4,56 лева. за 0,76 грама марихуана, със
съдържание тетрахидроканабинол 5,58
тегловни процента- Решение № 53 от 08.02.2011 г. по нак. д. № 760/2010
г. на ВКС;
-5,70 лева за 0,95 грама марихуана със
съдържание на тетрахидроканабинол 9,7
тегловни процента- Решение № 78/ 09.06.2017г., по н.д № 134/ 2017г. на
ВКС.
-8,76 лева, за 1,75 грама-
Решение № 53 от 08.02.2011 г. по нак. д. № 760/2010 г. на ВКС;
-7,74 лева за 1,29 грама със
съдържание на тетрахидроканабинол 1,2
%- Решение № 870.от 17.10.2005 г. по н. д. № 242/2005 г. на ВКС.
Действително в процесния случай
стойността- 12, 71 лева е по-висока от примерите, дадени в практиката на ВКС-
8,76 лева, 7,74 лева, 4,65 лева, 4,56 лева. По мнение на настоящия състав, обаче при решаване на въпроса дали дадено лице
следва да понесе наказателна отговорност или не, преценката в никакъв случай не може да се почива само и
единствено на формални съпоставки и
математически сравнения, като „разликата от няколко лева“ не може да
бъде единствено основание за постановяване на осъдителна присъда, особено като
се съобрази, че във всички цитирани
решения на ВКС установения
тегловен процент на активно наркотично вещество- 10%, 9,7 %, 5,8 %, 1,2 % многократно е надхвърлял доказания по
настоящото дело- 0,52 %, което говори за пренебрежимо засягане на
обществените отношения.
Още повече, че в практиката на
ВКС се срещат и случаи, когато съдът е прилагал чл.9, ал.2 НК и при по-високи
стойности на по- „твърд“ наркотик, както следва:
-амфетамин на стойност- 10,62
лева- Решение № 133/06 юни 2018 г., по
н.д № 359/2018 г. на ВКС.
-амфетамин, примесен с кофеин на
стойност 32 лева- Решение № 602 от 09.01.2014 г. по нак. д. № 1673/2013 г. на ВКС.
На следващо място съдът отчете данните за
личността на обвиняемия, които го определят като личност, с изключително ниска степен на обществена опасност-
неосъждан, неосвобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, трудово
ангажиран, с добри характеристични данни, с влошено здравословно състояние
(видно от характеристичната му справка- страдащ
от инсулино зависим диабет), направил пълни самопризнания още на досъдебна фаза, изразяващ съжаление за
стореното. Тук следва да бъде съобразено и обстоятелството, че според показанията на самите полицейски
служители, а и на всички останали свидетели, до разкриване на престъплението се е
достигнало, с доброволното съдействие
на обвиняемия, който след зададен въпрос дали присъстващите държат
забранени вещества, по своя собствена
инициатива е направил пълно признание, че държи марихуана.
Изводът за доброволно предаване
на предмета на престъплението не се разколебава от обстоятелството, че по
делото е съставен протокол за обиск и изземване, а не протокол за доброволно
предаване. Начинът, по който ще се
приобщят ВД по делото е въпрос на оперативна
тактика и по никакъв начин не може да се цени във вреда на дееца на
фона на доброволно дадената информация от самия него, че държи наркотични
вещества.
Съдът отчита и обстоятелствата,
при които е извършено деянието- не на
публично място, а на частно събиране на група младежи, като всички
разпитани свидетели са категорични, че въпросната вечер обвиняемият в лично качество, нито лично употребил, нито предложил
на някой от присъстващите да употребят наркотик.
Обстоятелството, че едно от
лицата, а именно домакинът, още преди пристигането на компанията, е бил разположил в жилището си няколко „линии“
амфетамин, по никакъв начин не може да се тълкува във вреда на обвиняемия,
доколкото наказателната отговорност е
„лична“. Още повече, че всички разпитани по делото свидетели са
категорични, че никои от гостите, още по-малко обвиняемия“ не е употребил от
„линиите“.
В тази връзка следва да се
съобразят и подбудите за държане на инкриминираното вещество, изводими от
обясненията на обвиняемия, а именно за
лична употреба, което обуславя чувствително по-ниска степен на
обществена опасност на извършеното.
Така Решение № 34 от 8.04.2015
г. на ВКС по н. д. № 1914/2014 г., III н. о, Решение № 362 от 15.07.2011 г. на
ВКС по н. д. № 1776/2011 г., III н. о.
Не на последно място при
преценка за обществената опасност на извършеното съдът отчита и младата възраст
на дееца- под 25 години.
Тази възраст на извършителя
говори за социална незрялост, за
младежка импулсивност, за незавършен процес на адаптация към правилата на социалното общежитие, за потепърва формираща се нагласа и отношение
към запретения характер на престъпните прояви и тяхното негативно отражение в
обществото, за човек все още търсещ себе си и своето място в живота, при когото
моралните императиви на личността не са достигнали своята устойчивост. Младите
хора в най-голяма степен са подвластни на емоцията, добивана чрез приема на
наркотик, защото илюзорно считат, че са щастливи и по-лесно се справят с
предизвикателствата, които животът предлага.
Така изрично Решение № 224 /22
май 2014 г. по н.д 571/14 г. на ВКС, Решение
№ 151/15 ноември 2017 г. по н.д № 753/2017 г. на ВКС, Решение № 92/05.06.2015 г. по н.д № 2031/2014 г. на
ВКС, Решение №57/04.04.2018 по дело №159/2018 на ВКС.
Във връзка с младата възраст на
дееца, следва да се отчете и социалния фактор при оценка на обстоятелствата по
делото. Трайно утвърдено разбиране, както в доктрината, така и в
практиката е, че при
младите правонарушители, следва
да се отдаде приоритет на
индивидуалната пред генералната превенция и да се държи сметка за възможностите за социална реинтеграция и
адаптация, които са толкова по-големи, колкото по-малко наказателна
репресия е употребена.
Така Решение №174/21.09.2018 по
дело №615/2018.
Следва да бъде съобразено и
обстоятелството, че едно свидетелство за съдимост, в което лицето излиза
неосъждано, още повече на фона на вече упражняваната от него трудова заетост, в
много по –голяма степен би му съдействало да организира бъдещият си живот при
условията на полагане на обществено полезен труд и спазване нормите на морала и
законността.
Няма как да не бъде отчетено
като занижаващо степента на обществена опасност на извършеното и
обстоятелството, че от деянието не са
произтекли каквито и да било съставомерни и несъставомерни вредни последици,
различни от простото упражняване на фактическата власт върху наркотичното
вещество.
Действително
от показанията на свидетелите Ф.Г. и С. Р.се установява, че обвиняемия и друг
път е пушел трева, като това е ставало в тяхно присъствие. Посоченото не може
да бъде аргумент срещу приложението на чл. 9, ал.2 НК по няколко самостоятелни съображения:
На
първо място и двамата свидетели не сочат с
каква времева давност са наблюденията им. В тази връзка следва да се
съобрази, че съгласно чл. 85-88а НК с изтичане на определен срок от изтърпяване
на наказанието последиците от осъждането се заличават изцяло, като лицето се
счита за неосъждано и от факта на извършено от
него противоправно деяние, за което е настъпила реабилитация не могат да
се правят каквито и да било изводи в негова вреда. Затова и в
трайната съдебна практика на ВКС се приема, че осъжданията за които е
настъпила реабилитация не могат да бъдат ценени нито като отегчаващо
обстоятелство, нито като лоши характеристично данни.
Така изрично Решение № 232/02.03.2018 г. по н.д № 823/2017 г. на ВКС,
Решение № 83/13 май 2015 г. по н.д. №27 /
2015 г. на ВКС, Решение №176/25.09.2018 по дело №606/2018 на ВКС, Решение № 426
от 03.02.2009 г. по н. д. № 398/2008 г., II н. о. на ВКС, Решение
№90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 263 от 17.11.2017 г. по н.
д. № 936 / 2017 г. на ВКС, Решение № 459 от 11.02.2015 г. по н.д. № 1462 / 2014
г. на ВКС, Решение № 153/27 юни 2016 г.
по н.д. №359/ 2016 г. на ВКС.
Нещо повече практиката на ВКС е категорична, че обстоятелството, че в
срока за настъпване на реабилитация по право деецът се е въздържал от престъпни
прояви е признак за наличие на поправителен ресурс у същия и следва да се
третира като смекчаващо такова.
Така Решение № 459/ 11 февруари 2015 г. по н.д №1462/2014 на ВКС, Решение № 201 от 04.06.2014 г. по н.д. №
649/2014 г. на ВКС.
По
изложените съображение, съдът намира, че обвиняемият в настоящото производство,
за когото от показанията на свидетелите се установява, че в неидентифициран минал момент е употребявал марихуана, не може да бъде поставян в по-неблагоприятно
положение от лица, за които с влязла в сила присъда е установено, че са
извършили престъпление и които реално са търпели наказание по смисъла на НК.
Затова и от показанията на свидетелите за минала употреба на марихуана, не бива
да се правят неблагоприятни изводи във вреда на обвиняемия.
На
следващо място следва да се съобрази и трайната практика на ВКС, че при
преценка за приложението на чл. 9, ал.2 НК водещо
е настоящото деяние, като малозначителността
на случая не се изключва от предходни инцидентни противоправни прояви,
които не говорят за цялостно завишена лична обществена опасност на деянието. В
този смисъл:
- Решение № 42/
15.03.2019 г. по н. д. № 63/2019 на ВКС,
в което е посочено, че чл. 9, ал.2 НК не се изключва от обстоятелството, че в съвкупност с престъплението по
чл. 354а НК дееца е извършил престъпление и против друг вид обществени
отношения.
- Решение № 133/06
юни 2018 г. по н.д № 359/2018 г. на ВКС, в което е изяснено, че чл. 9, ал.2 НК за
престъпление по чл. 354а НК не се изключва и от факта, че деецът има предходни осъждания за престъпления, свързани с
наркотици, за които не е реабилитиран.
- Решение № 414 от
26.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 429/2009 г., II н. о., Решение № 78/
09.06.2017г., по н.д № 134/ 2017г. на ВКС, Решение № 870 от 17.10.2005 г. по н.
д. № 242/2005 г. на ВКС, в които е посочено, че констатираната спорадична злоупотреба от страна на
подсъдимия с наркотични вещества
не е основание да се откаже приложение на чл. 9, ал.2 НК по обвинение по чл.
354а НК.
- Решение №
34/21.03.2016 г. по н.д № 71/2016 г. на ВКС, в което е мотивирано възможност
чл. 9, ал.2 НК да намери приложение дори при престъпление извършено в условията
на опасен рецидив.
В конкретния
случай установения вид наркотично вещество- марихуана, ниската му стойност и най-вече пренебрежимо малкия тегловен
процент активно вещество- 0,52 %
обуславят извод, че деянието носи твърде нисък потенциал за увреждане на
правно защитените с нормата на чл. 354а НК
социални блага – човешко здраве, обществен морал, сигурност и в този смисъл деянието се явява
малозначително въпреки констатираните предходни прояви на обвиняемия по
употреба на марихуана.
Не могат да бъдат
аргумент срещу малозначителността на случая и данните за висящи срещу дееца досъдебни производства. Досежно тях той
се ползва с презумпцията за
невиновност и те не могат да бъдат отчитани дори като лоши
характеристични данни. Да се приеме обратното би било равнозначно на това на
постановленията за образуване на досъдебно производство и за привличане като
обвиняем да се придаде материална доказателствена сила и на практика да се
обезцени ролята на съдебната преценка за виновността на дадено лице.
Така изрично Решение
№201/18.02.2019 по дело №434/2018 на ВКС, Решение № 472 от 17.12.2009 г. по нак. д. № 488 /
2009 г. на ВКС, Решение № 334 от 11.07.2013 г. по нак. д. № 680/2013 г. на ВКС,
Решение № 152 от 02.11.2017 г. по н. д. № 638 / 2017 г. на ВКС, Решение № 472
от 17.12.2009 г. по нак. д. № 488/2009 г. на ВКС, Решение № 246 от 20.07.2015
г. по н. д. № 569 / 2015 г. на ВКС, Решение № 152/02 ноември 2017 г., по н.д №
638/2017 г. на ВКС.
В тази
връзка следва да се съобрази Решение №14/24.02.2020 по дело №1174/2019 на
ВКС, в което изрично е отбелязано, че висящите
досъдебни и съдебни производства не могат да бъдат основание да се откаже да се
приложи чл. 9, ал.2 НК,
доколкото по този начин би се нарушила презумпцията за невиновност, която е
основен принцип в наказателния процес. В процесния казус ВКС е отменил решение
на Апелативен съд, който е отказал приложение на чл. 9, ал.2 НК, позовавайки се именно на висящи досъдебни
производства.
Само за пълнота на
изложението следва да се обоснове и пълната несъстоятелност на довода на
прокуратурата, че чл. 9, ал.2 НК бил
неприложим, поради обстоятелството, че откритото минимално количество наркотик
било разпределено на 5 топчета в 2 пакетчета. Очевидно, че чрез термина „дози“ прокуратурата се домогва да обоснове
евентуална цел за разпространение.
На първо място
съгласно трайната съдебна практика, ако деецът е привлечен към наказателна
отговорност за престъпление по чл. 354а НК съдът е длъжен да се движи във фактическите и правни рамки на
повдигнатото обвинение. В постановлението на РП-Пловдив не е мотивирана
цел за разпространение на държаното наркотично вещество, поради което такава
цел нито може да се извежда от доказателствата по делото, нито да се цени във
вреда на дееца.
Така изрично Решение
№ 201/08 юни 2015 година по н.д № 329 / 2015 на ВКС, Решение № 113/ 11 юни 2015
г. по н.д №23 по описа за 2015 г. на ВКС.
Което
е по-важно в случая обаче е, че държането не с цел разпространение, а за лична употреба се извежда не
само от обясненията на обвиняемия, но и от показанията на разпитаните по делото
свидетели, които с категорично потвърждават, че той не е предлагал на никого да употребява наркотик.
ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА
Съгласно
трайната съдебна практика деянието, за което намира приложение чл. 9, ал.2 НК е
непрестъпно, поради което за него
деецът следва да бъде признат за невинен и оправдан, а разноските по
делото на основание чл. 190 НПК да останат за сметка на държавата.
Така
изрично Решение № 284 от 12.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 899/2015 г., III н. о.,
НК, Решение № 512 от 11.VII.1991 г. по н. д. № 367/91 г., II н. о.
Независимо
от наказателната отговорност на дееца, предмета
на престъплението, чието държане е забранено, а именно 1,909 гр.
марихуана – остатък след експертизата, изпратени за съхранение в ЦМУ, следва се
отнемат на основание чл. 354а, ал. 6, вр, чл. 53, ал.2, б „а“ от НК в полза на Държава с цел унищожаване по
надлежния ред
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ......................................
Вярно с
оригинала.
С.Д.