№ гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, ХVІІ-ти състав, в закрито
заседание на седемнадесети февруари 2022г., в следния състав:
СЪДИЯ: Мария Иванова – Даскалова
като
разгледа адм. дело №1819 по описа за 2021г. на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ал.1 ГПК във вр. с чл.144
от АПК.
В молба с.д.№14587/06.10.2021г. от пълномощника на ответника
- Директора на ТД на НАП-Варна е направено искане на основание чл.248, ал.2 от ГПК да бъде изменено Определение №2439/29.09.2021г. Излагат се доводи за прекомерност
на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение от 500лв. и за
несъответствието му с фактическата и правна сложност на делото. Сочи се като съответна
сумата от 300лв., предвидена като минимален размер на адвокатско възнаграждение
в чл.9, ал.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
приложения за изготвяне на жалба без процесуално представителство. Иска се
изменение на Определение №2439/29.09.2021г. в частта за разноските като бъде
намалена от 550лв. на 350лв. сумата, която НАП да заплати на „Изток инвест
3000“ ЕООД.
Препис от молбата
е връчена на жалбоподателя „Изток инвест 3000“ ЕООД, който в срока по чл.248
ал.2 от ГПК депозира писмено становище за недопустимост, респ. за
неоснователност на молбата. Акцентира се на обстоятелството, че жалбата с
искането за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение с доказателства за
заплащането им са депозирани чрез органа. Поради това считат, че той се е
запознал с тях и е имал възможност при изпращане на жалбата в съда с преписката
да направи възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
След като ответникът не е направил такова възражение и не е поискал присъждане
на сума в по-малък размер за адвокатско възнаграждение, вместо поисканото със
списъка за разноски до приключване на производството с определението в закритото
заседание, правото му да иска изменение на присъдените разноски се преклудирало. В случай, че искането за изменение на разноските
бъде прието за допустимо, молят да бъде отхвърлено като неоснователно, тъй като
заплатеното адвокатско възнаграждение от 500лв. от дружеството, което е присъдено
било в минимума предвиден и в чл.7 ал.1 т.5 от Наредба №1 за минималните адвокатски
възнаграждения, касаещ производствата за обезпечаване на доказателства.
С оглед гореизложеното, материалите по делото и
приложимите правни разпоредби, съдът достигна до следните констатации и изводи:
Адм. дело №1819/2021г. по описа на Административен
съд-Варна е образувано по повод постъпила чрез НАП жалба заведена в съда с вх.№12192/17.08.2021г.
от „Изток инвест 3000“ ЕООД -гр.София срещу действията
обективирани в Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства
№0048312/20.07.2021г. на старши инспектори по приходите в Дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение №149/05.08.2021г. на директора на
ТД на НАП-Варна, изразяващи се в запечатване с 1бр. обикновено ТСК /техническо
средство за контрол/ - пломба № 0353201 на превозваната с МПС марка Волво с рег.№Х1149КТ и ремарке с рег.№Х2482ЕМ стока, която
по документи е брави за врати с бруто тегло 1010,5кг. Съдебното производство е по
реда на чл.41, ал. 3 от ДОПК и е приключило с постановено в закрито заседание
от настоящия състав Определение №2439/29.09.2021г., с което жалбата е уважена и
оспорените действия са отменени. Съобразно този изход на спора искането в жалбата
за присъждане на „Изток инвест 3000“ ЕООД на разноски в общ размер 550лв. е уважено.
На основание чл.161 ал.1 изр.1 от ДОПК ответната страна НАП е осъдена да заплати
на дружеството сумата от 550лв., включваща заплатените от него 50лв. за
държавна такса и 500лв. за адвокатско възнаграждение. Този финализиращ делото акт
е окончателен и не подлежи на обжалване. Той е съобщен на ответника на 05.10.2021г.
Срокът за подаване на искане за
изменение на определението в частта за разноските от страните по делото е едномесечен,
по аргумент от чл.248, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, тъй като то е необжалваемо. Предвид узнаването
на определението на 05.10.2021г. от ответника, процесната подадена на
06.10.2021г. от пълномощника му молба за изменение на присъдените разноски се
явява депозирана в срок, от надлежна страна и допустима за разглеждане.
Неоснователно пълномощника на
дружеството твърди, че това право на насрещната страна е преклудирано.
В случая следва да се отчете спецификата на производството по чл.41, ал.3 от ДОПК и приключването му с определение в закрито заседание, без призоваване на
страните за открито съдебно заседание, като липса законово изискване да им се предоставя
изрично възможност със срок за отговор и становище по исканията. Безспорно жалбата
на дружеството е постъпила на 13.08.2021г. /петък/ в ТД на НАП-Варна, но още
на следващия работен ден с писмо изх.№ВхК-358343 от 16.08.2021г. /понеделник/ заедно
с преписката е препратена в съда. В съпроводителното писмо се съдържа само опис
на преписката, без становище по жалбата и по исканията в нея на директора на ТД
на НАП-Варна в качеството му на ответник. Поради това настоящият съдебен състав
приема, че в случая правото на ответника на възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение не е преклудирано и може да
се направи по реда на чл.248 от ГПК и следва да бъде разгледано.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатеното
от дружеството адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Както
е посочено в определението, чието изменение се иска в частта на разноските, заплатеното
от дружеството адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. е в минималния
размер по чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие
по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по
ал.2, поради което това се явява най-ниския размер и минималната сума, която може
да бъде присъдена на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение, на основание чл.161,
ал.2 от ДОПК. Поради това въпреки, че е отчетено, че по делото не е провеждано
открито съдебно заседание и спора не се отличава с фактическа и правна сложност,
ответната страна НАП е осъдена да заплати на жалбоподателя претендираната сума
от 500лв. Неоснователно в искането се сочи като приложима в случая чл.9, ал.1
от Наредба №1, тъй като тя касае гражданските дела и предвид наличието на изрична
правна уредба в чл.8 от Наредба №1 касаеща административните дела, каквото
безспорно е адм. дело №1819/2021г. по описа на Административен съд -Варна. По
изложените съображения искането за изменение на Определение №2439/29.09.2021г.
в частта за разноските е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Водим от това и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, във вр.
с чл.144 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, Съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в молба
с.д.№14587/06.10.2021г. от пълномощника на ответника - Директора на ТД на
НАП-Варна за изменение на Определение №2439/29.09.2021г. по адм. дело №1819/2021г.
по описа на Административен съд-Варна, в частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно
чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.41, ал.3 от ДОПК.
СЪДИЯ: