Р Е
Ш Е Н
И Е № 228
Гр.
Сливен, 18.03.2014г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, V-ти
наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две
хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДИМОВА
при секретаря И.Ж. като разгледа докладваното от
председателя НАХД № 5 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по повод жалба против
НП, издадено от Началник сектор ПП към
ОД-МВР-Сливен, с което на К.Д.Б. с ЕГН **********, на основание чл. 315 ал.1 т.
1 от КЗ е наложено наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева за извършено от него нарушение на чл. 259
ал.1 т. 1 от КЗ .
Жалбоподателят, редовно призован не се явява. Изпраща процесуален
представител, като моли за отмяна на НП.
В с.з. органа, издал обжалваното
наказателно постановление не изпраща свой представител.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 18.01.2013 г. около 11:15 ч. в
гр. Сливен по бул. Ст. Караджа, жалбоподателят
управлявал МПС „Пежо” с рег. № СН 2371 КК, собственост на П. В. Й от гр.
Сливен. При извършена от органите на реда проверка е установено, че няма
сключена Застраховка „Гражданска отговорност” към момента на проверката.
Въз основа на горепосочената
констатация му е съставен АУАН за извършено
от него нарушение на чл. 264,ал. 3 в вр. чл. 249 , т. 1 от КЗ и издадено НП, с
което на основание чл. 315 ал.1 т. 1 от КЗ му е наложена глоба в
размер на 400 /четиристотин/ лева като административно-наказващия орган е приел
,че е нарушил чл. 259 ал.1 т. 1 от КЗ.
Така
установеното от фактическа страна е несъмнено . Не се оспорва от представителя
на жалбоподателят и се подкрепя от писмените доказателства по делото .
Въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима-
подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалването и
разгледана по същество е основателна.
При връчване на АУАН и НП не са налице процесуални
нарушения , които да са от
естеството на тия водещи до
отмяната на АУАН и издаденото ,въз основа на него
НП но съдът счита ,че в конкретния
казус е налице допуснато нарушение при квалифициране на нарушението извършено от страна на
жалбоподателя.
По делото е безспорно ,че към
момента на извършване на проверката жалбопотаделят не е имал застраховка
„Гражданска отговорност „ както и ,че МПС не е негова собственот.
Съдът обаче счита ,че
при издаване на НП , АНО неправилно е ангажирал АНО на жалбоподателя за извършено от него
нарушение по чл. 259,ал. 1 ,т.
1 от КЗ . Неправилно деянието му е подведено и от контролните
органи съставили му АУАН като такова по чл. 264, ал.
3 в вр чл.
249 от КЗ ,поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата посочена от АНО като нарушена , а именно чл. 259, ал.
1 ,т. 1 от КЗ „ Договор
за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице,
което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно
от движение”. В конкретния казус обаче това
задължение възниква за лицето установено като собственик , на чието
име е регистрирано МПС и което е сключило посочената по -горе застраховка „Гражданска отговорност „ . В тази връзка проверяващия
правилно е описал фактическата обстановка като е посочил
,че жалбоподателя управлявала МПС без
изискуема застраховка , а не затова ,че
като собственик на МПС няма такава. Това му деяние обаче отново
неправилно е квалифицирано като такова по
чл. 264,ал. 3 от КЗ, съгласно който „ Не се допуска движение на моторно
превозно средство по пътищата, отворени
за обществено ползване по смисъла
на чл. 2, ал.
1 от Закона за движението по
пътищата, без водачът да е застрахован
по реда на
този кодекс” . така посочения текст от закона
също не съответствува на деятелността на
жалбоподателя , поради което съдът счита атакувано НП за напълно
незаконосъобразно .
От една страна наказващият орган е вменил жалбоподателя адм.нарушение ,изразяващо се
в това,че като автомобилист,притежаващ МПС/доказателства
за собственост върху конкретното МПС от страна на
жалбоподателя делото не са представени
и не са наведени
доводи,а напротив,и в АУАН
и в НП е посочено,че автомобилът
е собственост на трето лице./,не е изпълнил задължението си за сключване
на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност „на автомобилистите ,действуващ към момента на проверката, а от друга е посочил,че МПС не
е негова собственост . Съдът счита ,че така допуснатото несъответствие между
установената фактическа обстановка и нормата ,под която е квалифицирана
деятелността на жалбоподателя е довело до нарушаване на правата му на защита
изразяващо се в невъзможност да разбере какво е нарушението му и да организира
защита си .Съдът счита,че в конкретния казус е налице деятелност по чл. 315 ,
ал. 1 предложение 2 от КЗ и АНО е следвало да квалифицира извършеното
по този текст от КЗ .Нормата на чл.315 ал.1 от КЗ регламентира две групи наказателно отговорни лица:1/собствениците на МПС,които
са длъжни да сключат задължителна
застраховка по чл.249 т.1 и
т.2 от КЗ и 2/съгласно предл.последно по ал.1 на чл.315 от КЗ това са лицата,които управляват МПС,собственост на трети лица,за които няма сключена
застраховка към момента на проверката./какъвто
е конкретния случай/Разпоредбата
в тази й част,освен санкционна е и материалноправна,тъй като урежда поведението
на водачи на МПС,несобственици,а
само ползватели
на същите.За тях не съществува
задължение да сключват застрахователни договори вместо собствениците на МПС,а задължение да не управляват
превозни средства,за които няма сключен
действащ договор. В конкретния случай ,при доказано
нарушение за наказващият орган е съществувала единствено възможността да наложи адм.наказание
по чл.315 ал.1 ,т. 1 от КЗ , за допуснато
нарушение по чл. 315,ал. 1 предл.2 от Кодекса за застраховането
,а
именно затова,че управлява/използвва/ моторно превозно средство ,във връзка
с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност “на автомобилистите,но
не и да се
ангажира административно-наказателната
му отговорност на лице,притежаващо МПС,регистрирано на територията на Република България,задължено по смисъла на
чл.259 ал.1 т.1 от КЗ или по чл. 264,ал. 3 в вр. чл. 249,т. 1 от КЗ /
каквато норма е посочена в АУАН/ да сключи такава застраховка за конкретното МПС.
Предвид
изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 105/23.01.2013 г. г. на Началник сектор
ПП към ОД-МВР-Сливен, с което на К.Д.Б. с ЕГН **********, живущ ***, на
основание чл. 315 ал.1 т. 1 от КЗ му е наложено наказание глоба в размер на 400
/четиристотин/ лева за извършено от него
нарушение на чл. 259 ал.1 т. 1 от КЗ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд-гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :