Решение по дело №11/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 177
Дата: 14 юли 2020 г. (в сила от 20 юни 2022 г.)
Съдия: Атанас Димов Атанасов
Дело: 20205500100011
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                                      

                               

 

                                     

 

                                   Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

№177                                                  14.07.2020 г.                            гр.Стара Загора

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение, VІІ - ми състав

в публично заседание, проведено на двадесет и  шести юни две хиляди и двадесета година

в следния състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАС АТАНАСОВ

 

Секретар: Павлина Георгиева

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов гр.д. № 11 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 124 от Граждански процесуален кодекс ГПК/ и сл.

Образувано и се води по искова молба на Е.И.Е. *** срещу М.К.Й. ***, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове за присъждане съответно на сумата 42670 лв., представлява главница и от 12990,64 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 13.02.2017 г. до 13.02.2020 г.

Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен с влязло в сила решение, постановено по гр.д. №7121/2012 г. по описа на Старозагорски районен съд.

Твърди, че през време на брака му с ответницата, съпрузите са придобили недвижим имот, представляващ ап.19, находящ се в ***, построен върху държавна земя в кв.216 по плана на града.

ПридобИ.ето на имота, според ищеца, е станало по силата на относително симулативна сделка за покупко-продажба, сключена от страна на Е.И.Ж.в полза на М.К.Й. с цел дарение в нейна полза, като обявяването на относителната симулация на сделката и на прикритата сделка за покупко-продажба било извършено с влязло в сила решение № 33/03.02.2017 г., постановено по гр.д. № 82/2015 г. на Старозагорски окръжен съд.

Ищецът твърди, че брака му с ответницата е бил прекратен с влязло в сила на 18.01.2013 г. съдебно решение, а в последствие на 16.02.2015 г. ответницата продала целия недвижим имот на трети лица.

Според ищеца с последната сделка ответницата се е разпоредила и с притежаваната от него ½ ид. част от недвижимия имот, като за целия имот е получила сумата от 85 340 лв., поради което претендира, че тя се обогатила с половината от продажната цена, а именно от сумата 42 670 лв. за негова сметка.

Твърди, че считано от 13.02.2017 г. ответницата е в забава за плащане на главницата от 42670 лв., поради което за периода от 13.02.2017 г. до 13.02.2020 г. претендира и за заплащане на мораторна лихва в размер на 12990,64 лв.

В срока за отговор на исковата молба ответницата не е представила такъв.

В съдебно заседание тя оспорва предявените искове, като възразява, че по силата на съдебното решение, с което бракът й с ищеца е бил прекратен по реда на чл.50 от СК, страните са се съгласили процесния недвижим имот да остане изцяло в нейна собственост.

Възразява, че продажбата на апартамента е извършила преди вписването на исковата молба, по която е било образувано и гр.д. № 82/2015 г. на Старозагорски окръжен съд, поради което счита, че постановеното съдебно решение, с което е обявена относителната симулация на придобивната й сделка и съдът е признал, че същата е покупко-продажба, а не дарение, не може да й се противопостави.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа предявените искове и пледира за уважаването им и за присъждането на разноски.

Ответницата се явява лично и оспорва предявените искове, пледира за отхвърлянето им и прави възражение за прекомерност на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

След  преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства:

Не се спори между страните, че са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен по реда на чл.50 от СК, с решение № 74/18.01.2013 г., постановено по гр.д.№ 7121/2012 г. по описа на СтРС.

С одобреното от съда споразумение Е.И. Е. и М.К.Й. са се съгласили ползването на семейното жилище, находящо се в ***, което е лично собственост на съпругата, да се предостави на нея.

Със споразумението съпрузите не са уреждали имуществени последици, свързани с прекратяването на брака им.

През време на брака на страните по силата на договор за покупко-продажба в полза на трето лице, обективиран в н.а. № 124, т.І, рег.№ 972, дело № 93/2000 г. на Нотариус Искра Тотева, с рег.№ 86 на НК и район на действие при Старозагорски районен съд, Е.И.Ж., в качеството си на купувач и уговарящ в полза на бенефициера М.К. Е.,  е закупил от продавача и обещател С.Д.К.процесното жилище, находящо се в ***, като купувачът-обещател е заявил, че купува в полза на М.К. Е. жилището с цел да я надари, а М.К. Е. е заявила, че е съгласна и приема уговореното между страните по договора, в нейна полза с цел дарение право на собственост върху недвижимия имот.

С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 95, т.І, рег.№ 630, дело № 56/2015 г. на Нотариус Христо Спасов, с рег.№ 121 на НК и район на действие при Старозагорски районен съд М.К.Й. е продала на трети лица процесното жилище за цена от 85 340,00 лв., която е получила изцяло.

С влязло в сила на 19.12.2018 г. решение № 33/03.02.2017 г., постановено по гр.д.№ 82/2015 г. по описа на Старозагорски окръжен съд е прието за установено по отношение на М.К.Й., И. Е.И. и С.Д.К., че сключеният на 20.03.2000 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот в полза на трето лице по чл.22 от ЗЗД, обективиран в н.а. № 124, т.І, рег.№ 972, дело № 93/2000 г. на Нотариус Искра Тотева, с рег.№ 86 на НК и район на действие при Старозагорски районен съд е нищожен в частта, с която Е.И.Ж., е закупил имота в полза на М.К.Й. с цел да я надари, като привиден /симулативен/, а прикритата сделка е продажба с купувач – ответника М.К.Й..

Не се спори между страните, че лихвата за забава върху главницата от 42670 лв. за периода от 13.02.2017 г. до 13.02.2020 г. е 12990,64 лв.

         При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

         Предявените искове са с правни основания съответно по чл.30, ал.3 от Закона за собствеността и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Същите са допустими, т.к. са предявени от лице с право на иск, срещу надлежен ответник и при наличието на правен интерес за ищеца.

Разгледани по същество съдът намира главния иск по чл.30, ал.3 от ЗС за основателен, а акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за неоснователен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.

Спорният по делото правно-значим факт се отнася до въпроса дали процесното жилище, находящо се в *** е било съсобствено между страните или не.

Същото е било придобито през 2000 г. при действието на Семеен кодекс от 1985 /отм./.

Чл.19, ал.1 от СК /отм./ предвижда, че вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити, а според чл.19, ал.3 от СК /отм./ съвместният принос се предполага до доказване на противното.

Чл.20, ал.1 от СК /отм./ предвижда, че вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по дарение, принадлежат на съпруга който ги е придобил.

В конкретния случай процесния недвижим имот е бил придобит през време на брака на страните по силата на договор за покупко-продажба в полза на трето лице по чл.22 от ЗЗД, с цел дарение в полза на ответницата М.К.Й..

Този договор обаче е бил обявен с влязло в сила съдебно решение за нищожен поради привидност и прикрИ.ето с него на договор за покупко-продажба, по който М.К.Й. е била купувач.

Съгласно чл.297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за постановилият го съд, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.

С оглед на това настоящият съдебен състав следва да приеме, че процесното жилище, находящо се в *** е било придобито през време на брака на страните по силата на възмездна сделка/договор за покупко-продажба/, поради което на основание чл.19, ал.1 от СК /отм./ същото е представлявало съпружеска имуществена общност.

В настоящото производство не бяха ангажирани доказателства, че ответницата е оборила по съдебен ред презумпцията за съвместен принос, нито бе предявен от нейна страна инцидентен установителен иск с такъв предмет.

С прекратяването на брака на 18.01.2013 г. по силата на чл.27, ал.1 от действащия Семеен кодекс съпружеската имуществена общност се е прекратила и се е преобразувала в обикновена съсобственост между страните при равни квоти.

Когато през 2015 г. М.К.Й. е продала процесното жилище, находящо се в *** тя на практика се е разпоредила и с притежаваната от ищеца ½ идеална част от правото на собственост върху имота.

Тъй като тази сделка предхожда вписването на исковата молба, разгледана в производството по гр.д.№ 82/2015 г. по описа на Старозагорски окръжен съд, то на основание чл.17, ал.2 от ЗЗД постановеното съдебно решение за обявяване нищожността поради привидност на договора за покупко-продажба, сключен в полза на трето лице по чл.22 от ЗЗД не може да се противопостави на придобитите от третите лица по договора за покупко-продажба от 2015 г. права върху имота.

По-късното вписване обаче не води до отпадането на правния интерес за ищеца-съсобственик от предявяване на настоящия иск, т.к. съгласно чл.30, ал.3 от ЗС той има право на половината от ползите от общата вещ, а в случай ползата от съсобствения имот се равнява на получената от М.К.Й. продажна цена.

Неоснователно е и другото възражение на ответницата, че със съдебното решение за развод страните са се съгласили жилището да остане в нейна лична собственост.

Както вече бе посочено по-горе в мотивите, със споразумението си по чл.50 от СК страните не са уредили въпроси, касаещи имуществените им отношения, а само ползването на семейното жилище след прекратяването на брака.

По изложените съображения съдът намира, че главният иск по чл.30, ал.3 от ЗС се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен, като М.К.Й. бъде осъдена да заплати на ищеца Е.И.Е. сумата от 42670 лв., представляваща половината от получената от ответницата цена от продажбата на съсобственото им жилище.

Акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забава върху тази сума е неоснователен.

Съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение на задължението, длъжникът изпада в забава от деня на поканата.

В случая влизането на решението по гр.д.№ 82/2015 г. по описа на СтОС не е относимо към изпадането на М.К.Й. в забава за плащане на сумата от 42670 лв., а тъй като до подаването на исковата молба в съда ищецът не е отправял покана за плащане, то ответницата не му дължи обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В полза на ищеца следва да се присъди единствено законната лихва за забава върху главницата от 42670 лв., считано от влизането на решението в сила до окончателното й изплащане.

Относно разноските:

При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от всяка от страните има право на разноски по съразмерност на уважената/отхвърлената част от исковете.

С оглед на представените доказателства за платени държавна такса от 2226,43 лв. и адвокатско възнаграждение от 2200 лв., в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 3408,35 лв.

Възражението на ответницата за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение е неоснователно, т.к. възнаграждението в размер на 2200 лв. е съобразено с минималния размер, определен по реда на чл.7, ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

 Водим от изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК Старозагорски окръжен съд

                                                       Р  Е  Ш  И:

 

           ОСЪЖДА на основание чл.30, ал.3 от Закона за собствеността М.К.Й., ЕГН – **********, адрес: *** да заплати на Е.И.Е., ЕГН – **********, адрес *** сумата от 42670 лв. / четиридесет и две хиляди шестстотин и седемдесет лева/, представляваща половината от получената от нея цена от продажбата на съсобствения им недвижим имот - жилище, находящо се в ***, ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 14.02.2020 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Е.И.Е., ЕГН – **********, адрес *** против М.К.Й., ЕГН – **********, адрес: *** иск по чл.86, ал.1 от Закон за задълженията и договорите, с който се претендира присъждането на сумата от 12990,64 лв. /дванадесет хиляди деветстотин и деветдесет лева и шестдесет и четири ст./, представляваща мораторна лихва върху главницата от 42670 лв. за периода от 13.02.2017 г. до 13.02.2020 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от Граждански процесуален кодекс М.К.Й., ЕГН – **********, адрес: *** да заплати на Е.И.Е., ЕГН – **********, адрес *** сумата от  3408,35 лв. /три хиляди четиристотин и осем лева и тридесет и пет ст./ - съдебно-деловодни разноски по съразмерност.

         

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                 

                                                                                         

                                                                        

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

                                                                                   /Ат.Атанасов/