Решение по дело №1017/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№

град Горна Оряховица, 30.06.2021 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

 

при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1017 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

        

Искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.430 и сл. от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, район „Оборище”, ул. „Московска” № 19, представлявана от главен изпълнителен директор В.М.С.и изпълнителен директор Ю.Б.Г., чрез пълномощника си – старши юрисконсулт С.Г. З., със съдебен адрес : „Банка ДСК” – Регионален център гр. Велико Търново, ул. „Цар Освободител” № 3, твърди в исковата си молба, че с договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.03.2017г., „Банка ДСК” АД, Финансов Център Велико Търново, е предоставила на С.М. К. ЕГН **********, кредитен лимит в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ със срок на издължаване - 13.03.2020г., падежна дата: 20-то число на месеца, дата на усвояване - 20.03.2017г. Твърди, че „Банка ДСК” АД е изпълнила своето задължение по сключения договор, като е предоставила на кредитополучателката изцяло достъпа до кредитния лимит чрез кредитна карта DSK MaxiCard на основание чл.1,ал.2 от договора. Сочи, че в чл.29 от Общите условия, които са неразделна част от договора за кредит, е уговорено, че се определя месечна падежна дата и минимална сума за револвиране, която кредитополучателят е длъжен да внесе. Заявява, че съгласно чл.31 от Общите условия, в случай, че четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита или револвира със суми по-малки от минималните суми за револвиране, ползването на кредита се спира, а ако клиентът не погаси задължението си изцяло до края на петия пореден месец, целият кредитен лимит става окончателно изискуем. Твърди, че в конкретния случай е изпълнен фактическия състав на чл.31 от Общите условия, уреждащ ангажиране на отговорността на длъжника, като целият остатък от кредита е станал изискуем, считано от 22.04.2019г. С оглед възможността да събере вземанията си по реда на чл.417 и чл.418 от ГПК, Банката е предприела, съобразно изискванията на чл.60,ал.2 от ЗКИ, упражняване на това свое право чрез изпращане на нотариална покана до длъжника с изх. № 07-20- 00366/18.02.2019г., чрез нотариус Красимира Боева, peг. № 296, с район на действие ГОРС, на адрес, посочен в договора за кредит, с която уведомява длъжника за волята да обяви кредита за изискуем. Сочи, че уведомлението е връчено по реда на чл.47 от ГПК на 08.04.2019г., като действията по връчване са обективирани в протокол. Счита, че с тези действия вземанията са преминали в състояние на пълна изискуемост, т.е придобили са годност за принудителното им осъществяване чрез съдебна намеса по реда на чл.417 във вр. чл.418 от ГПК или по общия исков ред, щом в дадения срок за доброволно изпълнение не са били погасени /аргумент от чл.79,ал.1,пр.1-во вр. чл.63,ал.1 вр. чл.69,ал.1 от ЗЗД/. Пояснява, че предсрочната изискуемост е резултат от промяна в задължението на длъжника след упражняване на потестативно право на кредитора при наличието и на двете предпоставки, императивно уредени като фактически състав, пораждащ право на банка - заявител да получи предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника срок /т.18 от ТРОСГТК 4/2013 на ВКС/. Твърди, че е осъществен обективен факт, уговорен като основание за едностранно изменение на договора - допусната забава в плащанията на 9 бр. вноски, и е налице упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление, връчено по реда на чл.47 от ГПК на 08.04.2019г. Посочва, че моментът на изявяването на волята на кредитора по необходимост предшества довършването на фактическия състав на предсрочната изискуемост и разликата в момента на упражняване на преобразуващото изявление и счетоводното отчитане на последиците върху задълженията не представлява необосновано счетоводно записване. Счита, че следва да се отчете и обстоятелството, че предсрочната изискуемост е едностранно право на кредитора и само той може да се позовава на последиците му. Сочи, че дори и фактическия състав, трансформиращ уговорката за начин на връщане на кредита да е изпълнен по-рано, само кредиторът може да определи момента, в който да се позове на ефекта му. Заявява, че в този смисъл отчитането на цялата главница като предсрочно изискуема на 22.04.2019г. и преустановяването на начисляване на договорните лихви след тази дата е съответно на последиците от достигнатото вече до длъжника уведомление. Твърди, че всичко изложено е дало право на Банката да реализира правата си по съдебен ред, като е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417 от ГПК и се е снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ЧГД 768/2019г. по описа на ГОPC, като към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК броят непогасени /частично погасени/ месечни вноски по лихва и/или главница е 9, на обща стойност 977.82 лв., от които : главница - 677.18 лв. и дължима договорна лихва - 300.64 лв., а дните забава са 424 : - 20.08.2018г. - 677.18 лв., - 02.09.2018г. - 215.45 лв., 02.10.2018г. - 11.48 лв., -02.11.2018г.- 12.29 лв., - 02.12.2018г. - 13.11 лв., 02.01.2019г. - 11.48 лв., - 02/02/2019г.-13.10 лв., - 02.03.2019г. - 12.68 лв., - 02.04.2019г. - 11.05 лв. Твърди, че са налице невнесени изцяло или частично минимални суми за револвиране, както следва : 20.03.2018г. -29.35 лв., 20.04.2018г. - 58.61 лв., 21.05.2018г. - 87.84 лв., 20.06.2018г. - 117.02 лв., 20.07.2018г. - 146.14 лв., 20.08.2018г. - 175.20 лв.

Посочва, че въз основа на издадените заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ЧГД 768/2019г. по описа на ГОPC „Банка ДСК” АД е подала молба за образуване на изпълнително дело до ЧСИ Дияна Колева, peг. № 728, с район на действие – ВТОС, образувано е ИД 659/2019г., като съдът е констатирал, че ЗНИ е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ЧСИ и в тази връзка на Банката е изпратено Разпореждане от 24.06.2020г., получено на 06.07.2020г., за необходимостта от подаване на иск за установяване на вземането. Твърди, че към 22.04.2019г. задължението към Банката е в размер на 1214.07 лв., от които : 677.18 лв. - главница, 308.82 лв. - договорна лихва за периода от 21.02.2018г. до 21.04.2019г., законна лихва от 22.04.2019г. до окончателното плащане на вземането, дължими такси - 228.07 лв., ДТ в размер на 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. Пояснява, че претендираната в заповедното, респективно в настоящото производство, договорна лихва е дължима на основание чл.1,ал.2 от договора за кредит, като началният момент на претендираната договорна лихва - 21.02.2018г., е моментът, от който съгласно договора и погасителен план към него е налице начисляване на възнаградителна лихва, която не е платена. Заявява, че претендираната сума от 228,07 лв. заемни такси се дължат на основание чл.9 от договора за кредит във връзка с Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти, подписани от кредитополучателката, съгласно която договорка, клиентът заплаща такси по действащата към момента на събиране на съответното плащане Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които „Банка ДСК” прилага за извършвани услуги на клиента.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено по отношение на „Банка ДСК” АД, че С.М. К. с ЕГН ********** дължи сумата от 1214.07 лв., от която : 677.18 лв. - главница, 308.82 лв. - договорна лихва за периода от 21.02.2018г. до 21.04.2019г., законна лихва от 22.04.2019г. до окончателното плащане на вземането, дължими такси - 228.07 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изп. лист по ЧГД 768/2019г. по описа на ГОPC. Моли съда да му присъди разноските по настоящото дело, включително и юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.127,ал.4 от ГПК, посочва банкова сметка, ***аните парични вземания - сметка в лева с IBAN: ***, „Банка ДСК” АД.

В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си – главен юрисконсулт М.М., поддържа исковата молба. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски.

Ответникът С.М. К. с ЕГН **********, с адрес ***, призована чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор на исковата молба.

В рамките на едномесечния срок е постъпил писмен отговор от адв. Л.П. от ВТАК, назначен за особен представител по чл.47,ал.6 от ГПК на ответника С.М. К.. Особеният представител счита предявения иск за допустим, но за неоснователен. Счита претенциите на ищеца за неоснователни, поради което оспорва предявения иск и по основание и по размер.

На първо място възразява, че приложеният като доказателство към делото договор не е подписан от лице, което да има такива правомощия /да сключва договори/. Заявява, че договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.03.2017г. не е породил никакви правни последици, защото в него липсва изявяването на воля от страна на кредитора – „БАНКА ДСК” АД, въпреки че същият е посочен като страна - кредитор. Сочи, че договорът носи подписите само на кредитополучателя и неупоменото в същия лице, чието име не се чете, като в договора „Банка ДСК” АД не е изявило никъде волята си и подписът под договора не може да се приеме като волеизявление от страна на кредитора. Поради това счита, че между страните по делото не е сключен договор за кредит, защото не е спазено изискването на чл.10,ал.1 от ЗПК за писмена форма, което е императивно и е за валидност на договора. Посочва, че писмената форма означава, че всички уговорки следва да са материализирани писмено и съгласието с тях да е изявено отново в писмена форма - чрез подпис, а задължението за полагане на подпис е и сред изричните задължителни реквизити на договора, съгласно чл.11,ал.1,т.27 от ЗПК. Заявява, че липсата на изрично писмено волеизявление от страна на кредитора опорочава валидността на договора и същият е недействителен. Твърди, че при липсата на валиден договор за страните, посочени в този договор, не са възникнали права и задължения, т.е. „Банка ДСК” АД няма договорно основание, на което да търси изпълнение от кредитополучателя. Заявява отново, че между страните не е сключен валиден договор за кредит, поради което „Банка ДСК” АД не би могло да претендира изпълнение на задължения по недействителен договор и в негова полза не се установява вземане в претендирания размер.

Заявява, че за вземания по договор за потребителски кредит, клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, като част от основанието на иска, изрично заявено в заповедно производство по чл.410 от ГПК, предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, и то преди подаването на заявлението по чл.410 от ГПК, което волеизявление да е достигнало до длъжника. Твърди, че началният момент на изискуемостта на вземанията при такава договореност не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита /цитира задължителна за съдилищата съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 123/09.11.2015 г. по т.д. № 2561/2014 г. по описа на ВКС, II т.о., и Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. по описа на ВКС, II т.о./. Прави възражение в този смисъл за това, че кредитът е станал предсрочно изискуем. Твърди, че на представлявания от него ответник не е било изпращано уведомление за предсрочната изискуемост на кредита, както и, че същият не е получавал такова. Твърди, че ответникът никога не е бил уведомяван за предсрочната изискуемост на кредита. Оспорва твърдението на ищеца исканата сума, предмет на договора, да е предоставяна, както и обстоятелството, че ответникът не е плащал редовно вноските.

Моли съда предявените искове да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание, ответникът С.М. К., призована по реда на чл.47 от ГПК, не се явява и не изразява становище по предявените искове. Особеният процесуален представител – адв. Л.П. от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Излага съображения.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорни в настоящото производство са фактите, че „Банка ДСК” АД е депозирала на 23.04.2019г. пред ГОРС заявление по реда на чл.417 от ГПК, образувано е ч. гр. дело № 768/2019г. по описа на ГОРС, по което съдът е издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 931/02.05.2019г. и изпълнителен лист от 02.05.2019г. в полза на ,,Банка ДСК” АД против С.М. К. с ЕГН **********, с които е задължил ответницата да заплати на ,,Банка ДСК” АД следните суми, а именно : - 677,18 лв. (шестстотин седемдесет и седем лева и осемнадесет стотинки), представляваща главница по неиздължен кредит по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 13.05.2016 г.; - 308,82 лв. (триста и осем лева и осемдесет и две стотинки), представляващи договорна лихва за периода от 21.02.2018 г. до 21.04.2019 г.; - 228,07 лв. (двеста двадесет и осем лева и седем стотинки), представляващи дължими заемни такси; - законната лихва върху главницата от 677,18 лв. за периода от 22.04.2019 г. до изплащане на вземането; - 25,00 лв. (двадесет и пет лева), представляващи заплатена от заявителя държавна такса за разглеждане на заявлението и издаване на изпълнителен лист; и - 50,00 лв. (петдесет лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

Безспорни са и фактите, че заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 931/02.05.2019г. и изпълнителен лист от 02.05.2019г. са връчени на длъжника С. К. по реда на чл.47 от ГПК.

Видно от приетите писмени доказателства : заверени преписи от договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.03.2017г., Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК”, Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK MAXICARD на Банка ДСК, Преференции по банкови карти, погасителен план и ГПР, Банката – ищец се е задължила да предостави на ответника С.Ю. револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурява чрез кредитна карта, в размер на 1000 лв., с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21,90 % годишно или 0,06 % на ден, формиран при условията, посочени в чл.1,ал.2 от договора, като ГПР е 24.30,  общата дължима сума е 1122,84 лв., а за месечна падежна дата е определено всяко 20 число на месеца. Съгласно чл.8 от процесния договор, договорът се счита сключен и влиза в сила с подписването му от клиента и упълномощен служител на банката и е валиден до прекратяването му по някой от начините, визирани в ОУ. Според чл.86,ал.1 от ОУ по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК, в сила от 19.09.2016г., договорът се сключва със срок на действие, съвпадащ със срока на валидност на картата, вкл. и в случаите на преиздаване на картата в срока на валидност, предвиден в настоящите ОУ, а според чл.87,ал.1,т.3 от същите ОУ, договорът може да бъде прекратен от банката с двумесечно писмено предизвестие /б“а“/ или без предизвестие- при нарушаване от страна на Клиента на условията на договора и ОУ /б“б“/, като в тези случаи картата се деактивира.

От приетото писмено доказателство – нотариална покана изх. № 07-20-00366/18.02.2019г., се установява, че банката – ищец е уведомила ответницата Каралиева, чрез нотариус Кр.Боева с рег. № 296 в регистъра на НК, че поради забава в погасяването на задълженията й по сключени с банката договори, сред които и процесният договор за банков кредит ат 13.07.2017г., отпуснат в размер на 1000 лв., отчитан по сметка № 0000000025505783, и на предвидените в него условия, обявява кредита да предсрочно изискуем. Видно от приложената разписка/протокол изх. № 51/08.04.2019г., ответницата не се е явила в кантората на нотариус Кр.Боева за получаване на нотариалната покана, поради което е извършено връчване на същата по реда на чл.47 от ГПК на 22.03.2019г., като лицето не се е явило за получаване на поканата и в предоставения му двуседмичен срок от залепване на съобщенията.

Видно от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, в изпълнение на сключения между страните договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица от 13.03.2017г., „Банка ДСК” ЕАД е предоставила кредитен лимит в размер на 1000 лв. на С.М.Ю. на 14.03.2017г. От заключението на СИЕ се установява, че за периода 14.03.2017г. -20.08.2018г. С.Ю. е внесла сумата от 330,35 лв. за погасяване на задълженията по кредита, не е погасявала редовно дължимите вноски по процесния договор, а са отчетени задължения на обща стойност 1445,31 лв., в т.ч.: плащане на ПОС – 286,71 лв., теглене от АТМ – 660 лв., начислена договорна лихва – 236,80 лв., такса за теглене – 39,80 лв., такса за нереволвиране – 210 лв., такса за издаване на кредитна карта – 12 лв. Видно от заключението на СИЕ, ползването на кредитната карта е преустановено на 06.04.2017г., а ползването на лимита по кредитната карта по процесния договор е преустановено на 21.08.2018г. От приетата СИЕ се установява, че последното плащане по договора е направено на 08.03.2018г. и е на стойност 29,86 лв., като 09.03.2018г. е преустановено плащането на парични задължения по кредита. От заключението на СИЕ се установява, че на 04.09.2018г. е прекратено ползването на кредитния лимит по картата, като към този момент невнесените изцяло или частично минимални суми за револвиране са 6 на брой, както следва : към дата 20.03.2018г. – 29,35 лв., към дата 20.04.2018г. – 58,61 лв., към дата 21.05.2018г. – 87,84 лв., към дата – 20.06.2018г. – 117,02 лв., към дата 20.07.2018г. – 146,14 лв., към дата 20.08.2018г. – 175,20 лв., а считано към датата на изготвяне на експертизата непогасените от кредитополучателя месечни вноски са 14 на брой, считано за периода от 20.03.2018г. до 22.04.2019г. Видно от приетата СИЕ, Банка ДСК е обявила кредита за предсрочно изискуем на 22.04.2019г., като считано от тази дата е преустановено начисляването на договорна лихва, като към този момент непогасените от кредитополучателя месечни вноски са 14 на брой, считано за периода от 20.03.2018г. до 22.04.2019г. Видно от заключението на СИЕ, към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда /23.04.2019г./, непогасеният остатък по процесния договор от 13.03.2017г. е в общ размер на 1214,07лв., като в т.ч. : главница в размер на 677,18 лв., договорна лихва в общ размер на 308,82 лв. и такси в общ размер на 228,07 лв. От приетата СИЕ се установява също, че претендираните от ищеца заемни такси в общ размер от 228,07 лв. са формирани като разлика от начислените на основание ОУ /261,80 лв./ и платените такива /33,73 лв./. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, като обосновано, кореспондиращо на приетите писмени доказателства и неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.430 и сл. от ТЗ, които са допустими. Предвид изложените по-горе данни, съдът счита, че за ищеца действително е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на оспорените от ответниците вземания, като исковете са предявени надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.

Разгледани по същество, предявените искове се явяват основателни и доказани, по изложените по-долу съображения.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между „Банка ДСК” АД и ответницата С.М. Караалиева е възникнало облигационно отношение по силата на валидно сключен между тях и действителен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.03.2017г., по силата на който банката – кредитор е предоставила на ответницата – кредитополучател кредитен лимит в размер на 1000 лева, чрез предоставяне на кредитна карта DSK MaxiCard с краен срок на издължаване – 13.03.2020г., падежна дата – 20-то число на всеки месец, с дата на усвояване – 20.03.2017г., като кредитополучателят е поел задължение да погасява кредита на договорените с ищеца вноски, всяка една с падеж и размер, определени съгласно погасителен план, съставляващ неразделна част от договора, съгласно клаузите на договора, Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК” и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK MAXICARD на Банка ДСК към него. Тези факти се установяват от приложените писмени доказателства, цитирани по-горе, и от заключението на приетата, изцяло кредитирана от съда и неоспорена от страните СИЕ.

Въз основа на приетата СИЕ, съдът намира за установен по делото и фактът, че ответницата е усвоила в периода от 14.03.2017г. до 20.08.2018г. отпуснатия й кредитен лимит от 1000 лв. по процесния договор чрез плащания на ПОС /286,71 лв./, теглене на парични суми от АТМ /660 лв./, заплащане на дължими такси за теглене /39,80 лв./, заплащане на такса за издаване на кредитната карта /12 лв./, както и заплащане на договорна лихва /236,80 лв./. При това положение, приетите по делото писмени доказателства и СИЕ обосновават извода, че за ответницата Караалиева е възникнало задължение, по силата на така сключения договор, да погасява предоставения й банков кредитен лимит и дължимите такси за неговото ползване в сроковете и при условията, визирани в договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.03.2017г., погасителен план към него, Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК” и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK MAXICARD на Банка ДСК към него. От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, се установяват и фактите, че ответницата - кредитополучател е направила 10 плащания за погасяване на парични задължения по процесния договор, възлизащи на обща стойност 330,35 лв., като последното плащане е извършено на 08.03.2018г. /29,86 лв./, а от 09.03.2018г. К. е преустановила плащанията по процесния договор. При тези обстоятелства, въз основа на неоспореното от страните заключение на СИЕ и приетите писмени доказателства /извлечение от кредитна сметка – 2 броя, нотариална покана с изх. № 07-20-00366/18.02.2019г., разписка /протокол/ за връчване изх. № 51/08.04.2019г./, настоящият съдебен състав намира, че действително в случая се установява неизпълнение от страна на ответницата на задълженията й по чл.1 и чл.9 от процесния договор, погасителния план и ОУ към него, като от 09.03.2018г. до приключване на съдебното дирене по делото не е извършвала никакви плащания в изпълнение на задълженията си по горепосочения договор за револвиращ кредит.  

Предвид изложеното дотук, безспорно се налага изводът, че ответницата К. не е изпълнила задълженията си по сключения между страните в договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.03.2017г., погасителен план към него, Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК” и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK MAXICARD на Банка ДСК към него, да погасява предоставения й кредитен лимит и начислените от кредитора такси за ползването му чрез предоставената на кредитополучателя кредитна карта чрез заплащане на дължимите месечни вноски в сроковете и по начина, уговорени в този договор, в погасителния план и приложимите ОУ към него, като размерът на неплатената главница е 677,18 лв., неплатената договорна лихва – 308,82 лв., а неплатените такси – 228,07 лв.

Неоснователно се явява възражението на особения представител на ответницата, че в случая между страните по делото не е сключен валиден договор за кредит поради неспазване на писмената форма по чл.10,ал.1 от ЗПК. От съдържанието на приложения по делото договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.03.2017г., погасителния план и ОУ към него, се установява, че договорът и приложимите към него ОУ са подписани надлежно от страните, визирани в него, като в случая „Банка ДСК“ е представлявана при сключване и подписване на процесния договор от А.А.И. – мениджър на ФЦ – Велико Търново, съгласно предоставеното й за това пълномощно от изпълнителните директори на банката - ищец. Наред с това, преценявайки процесния договор и приложените към него ОУ съгласно изискванията на чл.10,ал.1 от ЗПК (Изм. – ДВ, бр.35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г.), съдът намира, че процесният договоре е надлежно сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са представени със сравнително еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който е не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, поради което същият отговоря на посочените изисквания и не може да се приеме за недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК, поради противоречие със закона - чл.10,ал.1 от ЗПК. Поради това, в случая следва да се приеме, че страните са постигнали съгласие относно конкретния предмет и съществените условия на процесния договор, както и съгласие приложените по делото общи условия да съставляват неразделна част от сключения между тях договор за револвиращ кредит и да допълват съществените условия по този договор, като договорът е валиден и действителен и е породил целените с него правни последици.

 

На следващо място, съдът намира за неоснователни и възраженията на особения представител, че кредитът не е станал предсрочно изискуем , както и че длъжникът не е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита. По силата на чл.60,ал.2 от ЗКИ, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК, когато „кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем“ поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а,ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки : обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно задължителното тълкуване на закона, дадено в т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60,ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. Видно от данните по делото, срокът на действие на договора и издадената въз основа на него кредитна карта изтичат на 13.03.2020г., а според погасителния план, но предвид обстоятелството, че ответницата - кредитополучател не е изпълнявала в срок задължението си за плащане на месечните погасителни вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл.8 от договора за кредит и според чл.87,ал.1,т.3,б.“б“ от ОУ, съставляваща неразделна част от този договор, същият може да бъде прекратен от банката без предизвестие - при нарушаване от страна на Клиента на условията на договора, а според чл.31 от Общите условия, в случай че четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита или револвира със суми по-малки от минималните суми за револвиране, ползването на кредита се спира, а ако клиентът не погаси задължението си изцяло до края на петия пореден месец, целият кредитен лимит става окончателно и автоматично изискуем, като в тези случаи картата се деактивира. При тези факти, в конкретния случай, поради допусната от страна на кредитополучателя забава за плащане на 12 месечни погасителни вноски към дата 20.02.2019г., е настъпила предсрочна изискуемост, обявена от кредитора на 08.04.2019г., като същият е отправил до кредитополучателя писмено уведомление, съдържащо волеизявлението му за обявяване на предсрочна изискуемост, съгласно чл.60,ал.2 от ЗКИ, с нотариална покана, изпратена до ответницата на адреса, посочен в процесния договор, явяващ се постоянен и настоящ адрес на същата /според изисканите от съда справки от НБД „Население“/, като нотариалната покана е връчена по реда на чл.47 от ГПК, удостоверено с разписка/протокол изх. № 51/08.04.2019г. на нотариус Кр.Боева с рег. № 296, с район на действие ГОРС. Въз основа на цитираните писмени доказателства, съдът споделя доводите на ищцовата страна, че в случая отправената от „Банка ДСК“ ЕАД до ответницата Караалиева нотариална покана от 20.02.2019г. следва да се счита за редовно връчена на кредитополучателя, респ. волеизявлението на кредитора за настъпване на предстрочната изискуемонст на револвиращия кредит е достигнало до длъжника на 08.04.2019г., тъй като кредиторът е положил всички необходими усилия и е предприел всички необходими действия за откриване на длъжника и за редовно връчване на същия на писменото уведомление, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността / в този смисъл е Решение № 40/17.06.2015г. на ВКС по т.д. № 601/2014 г., първо т.о., ТК, както и Решение на Европейския съд по дело С-327/10 от 17.11.17г.

С оглед изложените съображения, съдът счита, че предпоставките по чл.418 ГПК за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и за постановяване на незабавно изпълнение са били налице към датата на депозиране на заявлението в съда /23.04.2019г./, тъй като получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, съгласно изискванията на чл.60,ал.2 от ЗКИ и  изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл.418,ал.3 от ГПК.

            На следващо място, към момента на приключване на съдебното дирене по делото ответницата не ангажира никакви годни доказателства, които да удостоверяват погасяване на паричните й задължения чрез заплащане на ищеца на неизплатените суми по процесния договор за револвиращ кредит.

 

Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема за безспорно установено съществуването на парични вземания на ищеца „Банка ДСК” ЕАД гр. София - кредитор, против ответницата С. Караалиева – кредитополучател, за сумата от 677,18 лв., представляваща неплатена главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.03.2017г., погасителен план към него, Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК” и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK MAXICARD на Банка ДСК към него, за сумата от 308,82 лв., представляваща неплатената договорна лихва за периода от 21.02.2018г. до 21.04.2019г., и за сумата от 228,07 лв. - неплатени такси заемни такси, начислени на основание процесния договор, погасителния план и ОУ към него. Поради това, съдът счита, че предявените искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.430 и сл. от ТЗ следва да бъдат уважени като основателни и доказани, като приеме за установено по отношение на ответницата К., че дължи заплащане на ищеца на горепосочените суми.  

При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на 125 лв., за депозит за възнаграждение на вещо лице - 200 лв., за възнаграждение на особен представител на ответницата – 315 лв. и за юрисконсултско възнаграждение - 315 лв., общо в размер на 955 лв. в исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса /25 лв./ и за юрисконсултско  възнаграждение /50 лв./, общо в размер на 75 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответницата, съразмерно на уважената част от исковете, т.е. изцяло.

Водим от изложените съображения, съдът

 

                                                           Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.М. К. с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи заплащане на „БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, район „Оборище”, ул. „Московска” № 19, представлявана от главен изпълнителен директор В.М.С.и изпълнителен директор Ю.Б.Г., на СУМАТА от 677.18 лв. /шестстотин седемдесет и седем лева и осемнадесет стотинки/, представляваща неизплатена главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 13.03.2017г., Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК” и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK MAXICARD на Банка ДСК, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането, СУМАТА от 308,82 лв. /триста и осем лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 21.02.2018г. до 21.04.2019г., както и СУМАТА от 228.07 лв. /двеста двадесет и осем лева и седем стотинки/, представляваща начислени заемни такси по договора и ОУ към него, за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.2 от ГПК № 931/02.05.2019г. и изпълнителен лист от 02.05.2019г. по ч. гр. дело № 768/2019г. по описа на ГОРС.

ОСЪЖДА С.М. К. с ЕГН **********, с адрес: ***,  ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, район „Оборище”, ул. „Московска” № 19, представлявана от главен изпълнителен директор В.М.С.и изпълнителен директор Ю.Б.Г., СУМА в размер на 955 лв. /деветстотин петдесет и пет лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса, за възнаграждение на вещо лице, за възнаграждение на особен представител на ответницата и за юрисконсултско възнаграждение, както и СУМА в размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 768/2019г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.

На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :………………..                                                                                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................