РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Велико Търново, 10.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 49 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба,
подадена от П.С.Д. с ЕГН **********,
адрес ***, срещу обективиран в писмо изх. № 366000-27549/ 11.12.2019 г. изричен
отказ на изпълняващ длъжността „Директор на Областна дирекция на МВР – Велико
Търново“ да върне на П.Д. иззетото му свидетелство за управление на МПС, във връзка с наложени му
административни наказания. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на
оспорения отказ, тъй като повече от шест месеца свидетелството му за управление
се задържа без правно основание. Счита, че независимо от наличието на две
наложени административни наказания „лишаване от право да управлява МПС“, всяко
за срок от 24 месеца, предвид почти едновременното налагане на тези наказания,
срокът на по-късно наложеното също е изтекъл. Намира за неправилни
съображенията на и.д. „Директор на ОД
на МВР – Велико Търново“, че наложените наказания следва да бъдат изтърпявани
едно след друго, тъй като това не е постановено в наказателните постановления и
съдебните решения, с които същите са потвърдени. Изтъква, че по този начин на
практика му е наложено двойно наказание за едно нарушение, в нарушение на
основен принцип на административнонаказателното право, закрепен в чл. 17 от
Закона за административните нарушения и наказания. Моли съда да отмени
оспорения отказ за връщане на СУМПС и да постанови връщане на отнетото
свидетелството за управление. Не претендира присъждане на разноски.
Ответникът
– Директор на ОД на МВР – Велико
Търново, като орган по изпълнението, чрез процесуалния си представител ***Г.,
оспорва жалбата като неоснователна с доводи, подробно изложени в представено
писмено становище. Навежда съображения относно началната дата на изтърпяване на
първото по време административно наказание, предвид наличието и на заповед за
налагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, б. „б“ от
Закона за движение по пътищата, като счита, че на основание чл. 190, ал. 2 ЗДвП, срокът
за изтърпяване на това наказание е изтекъл на 17.03.2019 година.
След изтичането на този срок е започнало изпълнението на второто
административно наказание, който не е изтекъл към момента на подаване на
искането от Д. за връщане на свидетелството му за управление на МПС. Счита за
необосновано становището на жалбоподателя за едновременното изтърпяване на
двете еднакви по вид и продължителност наказания, като противоречащо на
разпоредбата на чл. 18 ЗАНН. Намира и че възприемането на тази теза би
означавало нарушители с по няколко нарушения, за които са наложени еднакви по
вид и размер наказания, изтърпявайки само едно от тях, да се поставят в
по-благоприятно положение от водач извършил едно нарушение. С тези съображения
ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане в полза на ОД
на МВР – Велико Търново юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
чл. 78 от ГПК.
Във връзка са проверката на
допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От служители на РУ – Павликени е
съставен АУАН № 102/ 21.03.2017 г. на П.С.Д., за
извършено от него на 17.03.2017 г., административно нарушение по чл. 174, ал.
3, предл. второ от ЗДвП /отказ да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества или техни аналози/. На основание чл. 172, ал. 3 от ЗДвП при съставяне
на АУАН е иззето СУМПС на водача с № 2827793.226. Въз основа на АУАН е издадено
НП № 17-0311-000040/ 07.04.17 г. на началник група в РУ – Павликени, с което на
П.Д. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000,00
лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Не се спори,
че наказателното постановление е било обжалвано по съдебен ред и потвърдено с
Решение № 61/ 17.10.17 г. по НАХД № 154/ 2017 г. на Pайонен
съд – Павликени, оставено в сила с Решение № 322/ 22.12.2017 г. по КНАХД №
10300/ 2017 г. на Административен съд – Велико Търново. Във връзка с
нарушението от началник група в РУ – Павликени е издадена и Заповед № 17-0311-000019/
17.03.17 г. на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, за прилагане на ПАМ „Временно отнемане на СУМПС на водач“, със срок до
решаване въпроса за отговорността на водача, но не повече от 18 месеца.
Заповедта е била оспорена пред АСВТ, жалбата срещу нея е отхвърлена с Решение №
274/ 11.08.2017 г. по адм. дело № 309/ 2017 г. по описа на този съд, влязло в
сила на 01.09.2017 година.
От служители в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Велико Търново е съставен АУАН № 475/ 21.03.2017 г. на П.С.Д.,
за извършено от него на 21.03.2017 г., административно нарушение по чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП /отказ да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или
техни аналози/. Въз основа на АУАН е издадено НП № 17-1275-000501/ 04.04.2017
г. на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново, с което на П.Д. са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000,00 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Не се спори, че
наказателното постановление е било обжалвано по съдебен ред и потвърдено с
Решение № 240/ 06.06.18 г. по НАХД № 106/ 2018 г. на Pайонен
съд – Велико Търново, оставено в сила с Решение № 226/
23.07.2018 г. на Административен съд – Велико Търново по КНАХД № 10224/ 2017 г.
на АСВТ. Във връзка с нарушението от началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР –
В. Търново е издадена и Заповед № 17-1275-000165/ 24.03.17 г. на основание чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, за прилагане на ПАМ „Временно отнемане на СУМПС на водач“, със срок до
решаване въпроса за отговорността на водача, но не повече от 18 месеца. Няма
данни тази заповед да е била обжалвана.
С молба вх. № 366000-26265/ 27.11.2019
г. до директора на ОД на МВР - Велико Търново, П.С.Д. е поискал извършването на
проверка относно действията на служители на сектор „ПП“, тъй като повече от 6
месеца свидетелството му за управление на МПС се задържа без правно основание.
Посочил е, че срокът от две години за извършените от него нарушения е изтекъл и
ако СУМПС не му бъде върнато, ще потърси правата си по съдебен ред. Изложил е и
доводи относно изтърпяването на двете наказания „лишаване от право да управлява
МПС“, идентични с тези в жалбата пред съда. С писмо изх. № 366000-27549/ 11.12.2019 г., на и.д. „Директор на ОД на МВР
– Велико Търново“, П.Д. е уведомен, че молбата му няма да бъде уважена.
Изложени са съображения, че наказанията за всяко от извършените административни
нарушения се изтърпяват поотделно, поради което СУМПС на молителя ще бъде
върнато след изтичането на срока им, т.е след 18.03.2021 година. Писмото е
получено от П.Д. на дата 08.01.2020 г. /товарителница на последния лист от
делото/, жалбата срещу него е подадена пред АСВТ на 21.01.2020 година. След
указания на съда, нередовностите в жалбата са отстранени на 06.02.2020
година.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбоподателят е лице, чието СУМПС с №
2827793.226 на основание чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, е иззето със съставянето на
АУАН № 102/ 21.03.2017 г. от служител в РУ – Павликени, а впоследствие на същия
са наложение два броя наказания „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24 месеца. Съгласно чл. 81, ал. 1 от ЗАНН, когато с наказателното постановление
е постановено временно лишаване от правото да се упражнява определена професия
или дейност, то се изпълнява от органите, които признават това право и
контролират упражняването му. По отношение на отнетите български национални
свидетелства за управление на МПС, задължението за тяхното съхраняване до
настъпването на правно основание за връщането им, е вменено на структурите,
които са ги издали - чл. 22, ал. 1 от Наредба № I-157/ 01.10.2002 г. на МВР. Не
се спори, че СУМПС на П.Д. е издадено от ОД на МВР – Велико Търново, която
дирекция се ръководи и представлява от директора й /чл. 43, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР/. Няма данни свидетелството за управление да е било върнато преди
подаването на молбата от 27.11.2019 г. до директора на ОД на МВР - Велико
Търново, а съобразно обективираното в писмото от 11.12.2019 г. волеизявление и
разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ЗАНН, налице е изричен отказ на компетентния
орган по изпълнение, с негативен за П.Д. ефект. Това легитимира правен интерес
от оспорване в последния. Жалбата е подадена извън срока по чл. 296, ал. 1 от АПК, но тъй като в писмо изх. №
366000-27549/ 11.12.2019 г. на и.д „Директор на Областна дирекция на МВР –
Велико Търново“ не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се
подаде жалба, приложима е разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК.Горните
обстоятелства обосновават процесуалната допустимост на жалбата. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Както се посочи, предвид разпоредбата на
чл. 22, ал. 1 от Наредба № I-157/ 01.10.2002 г. на МВР, и постоянния адрес на
жалбоподателя /с. Сушица, обл. В. Търново/, СУМПС на П.Д. се съхранява в ОД на
МВР – В. Търново, при което директорът на тази дирекция е компетентен както да
постанови неговото връщане на титуляра при наличието правните предпоставки за
това, съответно да откаже такова връщане.
Обжалваният отказ
е издаден в писмена форма, при спазване изискванията на чл. 159, т. 4 от АПК, с
посочване на фактическите и правни основания за издаването му. Извършената от
съда проверка не установи да са допуснати съществени процесуални нарушения по
издаване на административния акт, които биха могли да обосноват отмяната му на
основание чл. 146, ал. 3 от АПК.
Отказът
съответства и на приложимите материалноправни норми.
Същият
е издаден с мотива, че към момента на подаването на молбата му, П.Д. не е
изтърпял наложените му наказания „лишаване от право да управлява МПС“.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че е изтърпял наказанията си, тъй
като те са от един и същ вид, били са наложени почти едновременно и са с
еднаква продължителност. Съгласно изричната разпоредба на чл. 18, от ЗАНН,
когато едно лице извърши няколко отделни нарушения, наложените наказания се
изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В този смисъл е и произнасянето с
Тълкувателно решение № 77 от 29. XI. 1984 г. по н. д. № 68/84 г. на ВС, ОСНК
/т. 8 от решението/, което не е изгубило значението си. Според същото решение,
в административнонаказателната отговорност не се прилагат разпоредбите на чл.
23 – 26 от НК и затова, ако амнистираното престъпление … е от две или повече
деяния, за всяко едно от тях ще се наложи отделно административно наказание и
няма да се определя общо наказание. От друга страна, поотделното изтърпяване на
наказанията по смисъла на чл. 18 от ЗАНН, в случаи от вида на разглеждания може
да бъде тълкувано единствено като тяхното последователно изтърпяване, доколкото
и двете административни санкции налагат ограничаване на едни и същи права за
определен времеви период. Поради това не може да бъде споделена тезата на
жалбоподателя, че това изтърпяване е едновременно, а сочената от него норма на
чл. 17 от ЗАНН е неотносима към настоящия казус, доколкото няма спор, че той е
наказан с влезли в сила НП за извършването на две отделни административни
нарушения. Поради това правилна е преценката на директора на ОД на МВР – Велико
Търново, че П.Д. следва да изтърпи административно наказание – лишаване от
право да управлява МПС с общ срок от 48 месеца /по 24 месеца за всяко от двете
нарушения/. В случая от ответника е възприето, че посоченият общ срок започва
да тече от 17.03.2017 г.
– датата на фактическото отнемане на СУМПС на жалбоподателя и ще изтече на
17.03.2021 година. Тази теза е дискусионна, предвид разпоредбата на чл. 190,
ал. 1 ЗДвП, но е изцяло в полза на санкционираното лице и не променя крайния
извод за законосъобразност на изричният отказ да бъде върнато СУМПС на П.С.Д.
по негова молба от вх. № 366000-26265/ 27.11.2019 година.
Предвид
горното, разглежданата жалба се явява неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена, тъй като не се установява незаконосъобразен отказ на органа по
изпълнението да бъде върнато СУМПС. Безспорно се установява наличието на
материалноправните предпоставки за продължаване по отношение на жалбоподателя
изпълнението на административното наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ наложено му с НП № 17-1275-000501/
04.04.2017 г. на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново.
При този изход на
спора и при своевременно заявеното искане за това, на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на ОД на МВР – гр. Велико Търново, разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв. – минимумът, предвиден в чл. 27 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл. 298 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля
жалбата
на П.С.Д. с ЕГН **********, адрес ***,
срещу обективиран в писмо изх. № 366000-27549/ 11.12.2019 г. изричен отказ на
изпълняващ длъжността „Директор на Областна дирекция на МВР – Велико Търново“
да върне на жалбоподателя иззетото му свидетелство за управление на МПС.
Осъжда П.С.Д. с ЕГН **********, адрес ***, да заплати на
Областна дирекция на МВР – Велико Търново, административен адрес гр. Велико
Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7, разноски по делото в размер на 50,00
/петдесет/ лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия :