№ 13755
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря М. Й. Я.
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110160551 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба на А. А. М. и Т. Т. М. срещу
„Софийска вода“ АД.
Ищцовата страна извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че са собственици на следния недвижим имот: апартамент №
***, разположен на ч. е. в жилищен блок, находящ се на адрес : гр. С., р-н „Т.“,
кв. С., ул. „Д.“ жилищен блок ***, секция *, със застроена площ от 45,72 кв.м.,
при съседи: коридор, двор, апартамент № **, и апартамент № ***, от горе –
апартамент № ***, отдолу апартамент № **, заедно с принадлежащото мазе
№ **, с площ от 2,38 кв.м., при съседи : коридор, мазе № **, мазе № ** и
разделна стена със секция *, от горе магазин № *, заедно с припадащите се
1.198% ид. части от общите части на сградата и съответно от правото на стоеж
върху мястото, придобит по време на ищците въз основа на покупко-
продажба, обективирана в Нотариален акт № ***, том **, рег. № ****, дело №
*** от 18.05.2004 г. по описа на нот. Р. Р. в режим на СИО. Посочва, че
сградата и процесния недвижим имот се ползват от октомври 2003 г. Твърди,
че имотът е регистриран с клиентски № ************ в „Софийска вода“ АД
по отношение на предоставяните ВиК услуги, като фактурите са издавани на
името на А. М.. Посочва, че след извършена справка в интернет страницата на
„Софийска вода“ АД www.sofiyskavoda.bg е установил, че задълженията по
фактури, издадени преди месец юли 2020г., т.е. за периода от 18.05.2004г. до
30.06.2020г., във връзка с предоставените от ответника услуги за
водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчни води на процесния
недвижим имот, са на обща стойност 1 588,30 лв., както и че посочената сума
е посочена като старо салдо във фактура № ********** от 26.06.2023 г. Излага
1
подробни твърдения, че посочената сума е погасена по давност с изтичане на
3-годишен срок от настъпване на падежа за всяка месечна вноска, тъй като
задълженията за заплащане на ВиК услуги са задължения за периодични
плащания. Посочва, че съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, одобрени със
решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г. на КЕВР потребителите на ВиК услуги са
длъжни да заплащат услугите в 30-дневен срок от датата на фактуриране.
Твърди, че са заплатили всички задължения за периода от м. юли 2020 г. до м.
януари 2021 г., а задълженията за периода от м. януари 2021 г. до м. май 2023 г.
в размер на 404.16 лв. - главница за потребени ВиК услуги за гореописания
имот за периода 17.02.2021г. - 18.05.2023г., както и сумата от 484.39 лв. -
мораторна лихва за периода 27.06.2021г. - 25.06.2023г., е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 64927/2023 г. по
описа на СРС, 30 състав, която е обезсилена с Определение №
24871/16.06.2024 г. на основание чл. 415, ал. 5 ГПК. При тези твърдения моли
съда да постанови решение с което да признае за установено, че не дължи на
ответника сумите от 1 588,30 лева – незаплатени суми за водоснабдяване,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода от 18.05.2004г. до
30.06.2020г. до апартамент № ***, разположен на ч. е. в жилищен блок,
находящ се на адрес: гр. С., р-н „Т.“, кв. С., ул. „Д.“ жилищен блок ***, секция
*, поради погасяване по давност. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който сочи, че процесните суми действително са погасени
по давност и прави изрично волеизявление за признание на иска. Посочва, че
дори ищецът да заплати посочените суми, няма право да иска връщане на
даденото доброволно. Поддържа становището, че ищецът следва да заплати
разноските по делото, както и че не е дал повод за завеждане на делото, тъй
като ответното дружество не е предприемало действия по принудително
събиране на процесните суми, нито по друг начин е дал повод за завеждане на
делото. В случай, че съдът присъди разноски в полза на ищеца, прави изрично
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1, предл. 3 ГПК, вр. с чл. 111, б. „в“ ЗЗД за установяване погасяване по
давност на сумата от 1 588,30 лева – незаплатени суми за водоснабдяване,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода от 18.05.2004г. до
30.06.2020г. до апартамент № ***, разположен на ч. е. в жилищен блок,
находящ се на адрес: гр. С., р-н „Т.“, кв. С., ул. „Д.“ жилищен блок ***, секция
*.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след настъпване не
изискуемостта на вземането за главница за доставени ВиК услуги, е изтекъл
давностен срок, вследствие на което вземането на ответника е погасено, както
и обстоятелства, които водят до извод за наличие на правен интерес от
завеждане на иска. Предвид заявената позиция по същество – признание на
иска от страна на ответника, ищецът следва да представи доказателства, че
ответникът е станал повод за завеждане на делото.
С изготвения по делото проект на доклад, обективиран в Определение №
2
11313/10.03.2025 г., обявен за окончателен с протоколно определение от
14.04.2025 г., съдът е съобразил направеното от ответника признание на
предявения иск, поради което е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване всички факти и обстоятелства от фактическия състав на исковата
претенция - че ищците са клиенти на ВиК услуги по отношение на следния
недвижим имот: апартамент № ***, разположен на ч. е. в жилищен блок,
находящ се на адрес: гр. С., р-н „Т.“, кв. С., ул. „Д.“ жилищен блок ***, секция
*, клиентски № ************, както и че за периода от 18.05.2004г. до
30.06.2020г. са начислени вземания за водоснабдяване, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води в размер на 1 588,30 лева, посочени във
фактура № ********** от 26.06.2023г. като „старо салдо“, които вземания към
настоящия момент са погасени по давност.
Предвид горното, а и доколкото в съответствие с общото правило на чл.
154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ответната
страна по иска следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
положителни факти, които опровергават твърдението за несъществуване на
задължението, а именно, че от настъпване на изискуемостта на вземането са
налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността, съдът
намира, че предявеният иск в основателен и следва да бъде уважен.
По разноските.
Единственият спорен момент по делото касае разпределението на
отговорността за разноските. Ищецът претендира присъждане на разноски,
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът от своя страна, също
претендира разноски и моли за тяхното възлагане в тежест на ищеца,
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, а в условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение заплатено от
ищците.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая приложение следва да
намери разпоредбата на на чл. 78, ал. 2 ГПК, по следните съображения:
С често цитираното в практиката, Определение № 95 от 22.02.2018 г., по
ч.гр.д. № 510/2018 г. на ВКС, бе възприето становището, че страната, която
претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане не дава повод за
предявяване на иск за несъществуване на претендираното вземане. Титулярът
на вземане има право да го претендира от длъжника и ако получи изпълнение,
то е надлежно, дори възможността за принудителното му изпълнение да е
била погасена с изтичането на давностен срок. Тази теза се споделя от трайна
и преобладаваща практика на ВКС, като например - Определение № 474 от
7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК (с което е допуснато
до касационно обжалване и оставено в сила въззивно Определение №
11920/16.5.2019 г. по ч. гр. д. № 5959/2019 г. по описа Софийския градски съд,
г. о., II-А въззивен състав, с което е потвърдено Определение №
20884/23.01.2019 г. по гр. д. № 19244/2019 г. по описа на Софийския районен
съд, I ГО, 169 състав); Определение № 476 от 20.12.2018 г. на ВКС по к. ч. гр.
д. № 4569/2018 г.; Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по к. ч. гр. д. №
4586/2018 г., в това число и цитираните в същото Определение №
75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г. І г. о., Определение № 95/22.02.2018
г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, ІV г. о., Определение № 318/25.07.2018 г.
по ч. гр. д. № 2828/2018 г. на ВКС, ІII г. о., Определение № 420/16.11.2018 г. по
3
ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о. на ВКС и др.
Настоящият съдебен състав споделя така застъпеното становище и
намира, че в случая отговорността за разноските следва да бъде възложена в
тежест на ищеца, съобразно чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото ответникът е
направил своевременно изявление за признание на иска (с отговора на
исковата молба) и не е дал повод за завеждане на делото.
Аргументите в подкрепа на тази теза се черпят от същността на правния
институт на погасителната давност. След изтичането на предвидения в закона
давностен срок, вземането продължава да съществува (като т.нар. „естествено
задължение“) и доброволното изпълнение по него е винаги надлежно (по арг.
от чл. 118 ЗЗД), но то не може да събере със средствата на държавната
принуда. Решението, с което такъв отрицателен установителен иск е уважен,
формира сила на пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава
право на принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника,
поради изтичане на давностния срок, но не и че ако длъжникът плати след
срока, това плащане е без основание, или е ненадлежно (в това число и след
влизане в сила на решението, с което е уважен отрицателният установителен
иск).
Извънсъдебната покана на кредитора до длъжника да плати, дори със
заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на
иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски, ако е
налице признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата
молба. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той
предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за
несъществуване на вземането, поради изтекла погасителна давност.
Действията на кредитора, с които той кани длъжника да плати
съществуващото задължение, макар за част от него, или за цялото, да е
изтекъл давностният срок, не са неправомерни, нито обуславят необходимост
длъжникът да се защити чрез предявяване на иск. При подобни обстоятелства
правата на длъжника са гарантирани от отговорността на недобросъвестния
кредитор за обезщетение на вредите от предявяването на последващи
извънсъдебни претенции /от кредитора или негови универсални и частни
правоприемници/, след като длъжникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност.
В хипотезата на предявен отрицателен установителен иск на точно това
основание – погасяване по давност, не е налице спор между страните за
възникването, съдържанието, изпълнението и пр. предпоставки произтичащи
от самото правоотношение (напр. облигационна връзка между страните).
Кредиторът претендира (извънсъдебно) изпълнение на задължението,
съществуването на което длъжникът не оспорва (липсва спор), но последният
сочи настъпване на юридически факт – изминал срок, който осуетява
възможността за неговото принудително изпълнение. Именно по тази
причина, макар да липсва правен спор за съществуването на задължението,
длъжникът разполага с правен интерес да поиска по съдебен ред да бъде
установено настъпването на този факт и съответно със сила на пресъдено
нещо да бъде отречена всяка възможност за принудително изпълнение на
задължението му. Кредиторът не дава повод с поканите си за изпълнение, тъй
като претендира изпълнение от длъжника на свое съществуващо вземане -
4
поведението му не е неправомерно и не може да бъде санкционирано с
отговорност за разноски, ако признае в качеството си на ответник, че няма
право да получи принудително изпълнение, поради изтекъл давностен срок,
при предявен отрицателен установителен иск именно на това основание.
По изложените съображения съдът намира, че в настоящия случай са
налице и двете кумулативно необходими предпоставки по чл. 78, ал. 2 ГПК,
поради което отговорността за разноските следва да бъде възложена в тежест
на ищците, а направените от тях разноски, остават за тяхна сметка.
Ответникът не претендира разноски, поради което, такива не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1, предл. 3
ГПК, вр. с чл. 111, б. „в“ ЗЗД, че А. А. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.
„Ц. Е.“ № **, вх. *, ет. *, ап. ** и Т. Т. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.
„Ц. Е.“ № **, вх. *, ет. *, ап. ** не дължат на „Софийска вода“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Цар Борис III“ №
159, ет. 2-3, заплащане на сумата от 1 588,30 лева – цена за водоснабдяване,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода от 18.05.2004 г. до
30.06.2020г. до апартамент № ***, ет. *, находящ се на адрес: гр. С., р-н „Т.“,
кв. С., ул. „Д.“, бл. ***, секция *, поради погасяване на задължението по
давност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5