Решение по дело №183/2023 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 125
Дата: 28 октомври 2024 г.
Съдия: Емилия Димитрова Панчева
Дело: 20233240100183
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Каварна, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Д. Панчева
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело №
20233240100183 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника юрк. Ф.
И., срещу М. К. Г.-П., за признаване за установено, че ответникът дължи
следните суми: сумата от 1209,59 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно
със законната лихва от 29.08.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 217,54
лв., представляваща мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 16.08.2022
г.; сумата от 33,13 лв. главница за дялово разпределение за периода м.07.2019
г. до м.04.2021 г.; ведно със законната лихва считано от 29.08.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата 6,51 лв. лихва за периода
31.08.2019 г. до 16.08.2022 г.; както и направените съдебно-деловодни
разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 73/2023 г. по описа на КРС.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи
условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: ап. 280,
находящ се в гр. София, п.к. ****, обл. София, общ. **** 1”, бл. 412, вх. Л, ет.
1, за периода м.5.2019 г. до м.04.2021 г., топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че
1
ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има
качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане
на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към
договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и
претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.
Претендира и стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната
енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.
Заявява искане за уважаване на исковете за пълните предявени размери.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответник, чрез адв. М. Л., с който се оспорват предявените искове, като
недопустими и неоснователни. Оспорва се ответникът да е собственик или
носител на вещно право на ползване за част или целия процесен имот. Оспорва
се наличието на облигационни отношения между ищцовото дружество и
ответника, както и да е установено ответникът да има качеството на
потребител на топлинна енергия. Оспорва се и предявения иск за заплащане
на обезщетение за забава върху главницата, поради липсата на доказателства
за отправена покана от ищеца. Оспорва иска за главница за предоставена
услуга „дялово разпределение” с твърдението, че ищецът не е носител на
материалното право за запращане на тази сума. Иска за моратора лихва върху
главницата за предоставена услуга „дялово разпределение” се оспорва, поради
липса на доказателства за отправена покана от страна на ищеца към
ответника. Релевира възражение за изтекла кратка тригодишна погасителна
давност. Искането е за отхвърляне на предявените претенции.
Третото лице – помагач на страната на ищеца "Техем сървисис" EООД, не
взема становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
2
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от
"Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни
след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени
доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на
разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният
имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката,
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно,
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и
3
я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване.
Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение
лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени
нужди, като ползва имота на възможните законови основания.
От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №
127, том І, рег. № 6122, дело № 116/2016 г., се установява, че на 29.11.2016 г.
по силата на извършено дарение М. К. Г.-П. е станала собственик на
апартамент находящ на адрес: гр. София, район ****, ж.к. „****“, блок ****.
Горното обосновава извода, че ответникът е собственик на процесния имот в
процесния период, респ. потребител на топлинна енергия.
От приетата по делото СТЕ, неоспорена от страните и приета от съда като
компетентно извършена се установява, че процесният имот е част от блок –
типова конструкция на девет етажа. Общите части на всеки етаж на сградата
включват асансьорна шахта, стълбище, стълбищни площадки и сметопровод.
Общи части са и коридорите и площадките в сутерена, където са разположени
избените помещения и абонатната станция. В общите части на сградата няма
монтирани отоплителни тела.
Общата проектна мощност на сградната инсталация е 148.682 кВт за
отоплителни периоди 2019/2020 и 2020/2021. Общият отопляем обем на
жилищната сграда етажна собственост е 5331 куб. м., а отопляемият обем на
процесния имот е определен на 105 куб. м. Сградата се ползва за жилищни
нужди и доставяната топлоенергия е за битови нужди.
Отоплителната инсталация на сградата е водна конвективна, двутръбна.
Топлоснабдителното предприятие доставя топлинна енергия за отопление и
БГВ на сградата в така наречената абонатна станция. Доставената топлинна
енергия се измерва с общ за сградата топломер и се подава към отопляваните
жилища чрез разпределителна мрежа, разположена над отоплителните тела,
от която излизат вертикалните щрангове, които преминават през жилищата,
разположени едно над друго. През едно жилище преминават няколко двойки
щрангове, като всяка двойка включва тръба за подаване на горещата вода и
тръба за връщане на охладената в отоплителните тела вода. Водата за БГВ
идва от водопроводната мрежа, подгрява се в отделен топлообменник в
4
абонатната станция и се доставя по други тръби към жилищата. Общото (за
сградата) количество ТЕ за загряване на вода за БГВ се измерва в абонатната
станция с отделен топломер. Във всяко жилище има по един или повече
водомера за гореща вода.
Освен чрез отоплителните тела (радиаторите) в обема на сградата се
отдава топлина и от щранговете, тръбите на разпределителната мрежа,
разширителния съд, връзката между последния и абонатната станция и др.
тела. Тази част от общо потребената енергия се нарича "топлоенергия,
отдадена от сградната инсталация. В сгради - етажна собственост- с такава
схема на вътрешна отоплителна инсталация - едно жилище не може да се
изолира от останалите. Затова се прилагат схема и методика за дялово
разпределение на подадената към абонатната станция топлини а енергия,
описана в Наредбите по топлоснабдяване.
Съгласно представената справка на „Техем сървисис“ ЕООД е изготвена
коригиращата индивидуална справка за отопление и топла вода за двата
процесни отоплителни периода. За целия отоплителен сезон 2019 – 2020 г. е
11 360,090 kWh. От представените от „Топлофикация София“ ЕАД данни за
начислена топлинна енергия е установено, че количеството на използваната
енергия е 1 914,139 kWh. Разликата от – 9445,951 kWb, на стойност – 785,23
лв. без ДДС, 157,05 лв. ДДС или общо 942,28 лв., която Топлофикация ще
възстанови, според индивидуална справка за отопление и топла вода. За
отоплителен период 2020 - 2021 г. по данни от „Техем сървисис“ ЕООД за
целия отоплителен сезон е 1 124,169 kWh. От представените от
„Топлофикация София“ ЕАД данни за начислена топлинна енергия е
установено, че количеството на използваната енергия е 9 169,695 kWh.
Разликата от – 8045,526 kWh, на стойност – 657,80 лв. без ДДС, която
Топлофикация ще възстанови, според индивидуална справка за отопление и
топла вода – корекция. Установено е, че общият разход на топлинна енергия в
сградата се коригира за отчетния период според показанието на топломера,
монтиран в абонатната станция.
Представени са от „Техем сървисис“ ЕООД изравнителните сметки както
следва: за процесния период май 2019 - април 2020 г. – 942,28 лв. с ДДС (тази
сума се доплаща от потребителя), а за процесния период май 2020 - април
2021 г. – 789,36 лв. без ДДС (тази сума се връща на потребителя).
5
За отоплителен период 2019 - 2020 г. по данни от „Техем сървисис“ ЕООД
начислените суми за целия отоплителен сезон са 59,72 лв. за отопление и
902,09 лв. за топла вода без ДДС, а фактурирани от „Топлофикация София“
ЕАД са 67,74 лв. за отопление и 108,85 лв. без ДДС. Изравнителна сума
785,23 лв. без ДДС и 942,28 лв. с ДДС или сума за доплащане с ДДС преди
промяна на цените 1052,20 лв.
Суми за ТЕ за общите части на сградата са равни на нула в представените
документи, защото в общите части на сградата няма отоплителни тела. Не са
начислени също така технологични разходи в абонатната станция, защото
според нормативната уредба те са за сметка на топлофикационното
дружество.
За отоплителен период 2020 - 2021 г. по данни от „Техем сървисис“ ЕООД
начислените суми за целия отоплителен сезон са 60,69 лв. за отопление и 30,70
лв. за топла вода без ДДС, а фактурирани от „Топлофикация София“ ЕАД са
64,67 лв. за отопление и 684,52 лв. без ДДС. Изравнителна сума 657,80 лв. без
ДДС и 789,36 лв. с ДДС, която трябва да бъде върната на ответника.
След сравняване на изчислителните методи, използвани от „Техем
сървисис“ ЕООД за пресмятане на ТЕ с нормативната уредба, регламентираща
тези методи вещото лице е установило следното: за пресмятане на ТЕ от СИ е
използвана методиката към - Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването и Наредба № 9 Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за
топлоснабдяването, т. 6.1.1 от Приложението към чл. 61 ал. 1, защото липсва
протокол от събрание на етажната собственост за избор на друг метод за
определяне на ТЕ от СИ, в сила за отоплителния период 2019 - 2020 г. и за
този през 2020 - 2021 г. За пресмятане на ТЕ за отопление на имота е
използвана методиката към Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването и Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за
топлоснабдяването, т. 6.5 от Приложението към чл. 61 ал. 1 в сила за
отоплителния период 2019 - 2020 г. и за този през 2020 - 2021 г.
След направен подробен анализ на приложените по делото документи
вещото лице е дало заключение, че разпределението на ТЕ през процесния
период за имота е извършено от страна на фирма „Техем сървисис“ ЕООД в
съответствие с нормативната уредба.
От заключението на ССЕ изготвено от вещото лице Н., прието от съда
6
като обосновано и компетентно се установява, че М. К. Г. - П. фигурира в
регистрите на ищцовото дружество с номер на инсталация : ********** и
абонат № 316865 с адрес на потребление : гр. София, кв. **** -1, ПК****,
бл.412,вх.12,ап.280 и при „Техем сървисис” ЕООД -фирма извършила
дяловото разпределение /ФДР/. В рамките на процесния период е водена
първична отчетна документация, обективирана в изследваните
„Индивидуални справки за отопление и топла вода”, предоставени от „Техем
сървисис” ЕООД. Отчетния период е бил една година /сезон , който започва от
1 май на една година до 30 април на следващата календарна година, съответно
в случая: от 01.05.2019г. -30.04.2020г. и от 01.05.2020г. - 30.04.2021 г. По данни
от приложената по делото Справка за прогнозно начислени задължения по
месеци за процесния период и крайно месечно салдо след разчети е видно , че
в рамките на отчетния период ежемесечно са начислявани прогнозни разходи
за ТЕ /месечни вноски.
В края на всеки отчетен период е била изготвяна изравнителна
индивидуална сметка от Техем сървисис" ЕООД/ФДР. По данни на уредите
и
за дялово разпределение е било отчитано реалното потребление на ТЕ
/топлинна енергия/ за процесния абонат и период, въз основа на което е бил
формиран резултат от изравняването за отчетния период, както следва: за
отоплителен сезон от 01.05.2019г. - 30.04.2020г. са отчетени по данни от
„Техем сървисис” ЕООД- 11 360,090 KWh, по данни на „Топлофикация-гр.
София" ЕАД – 1914,139 KWh. Разлика за изравняване – 9 445,951 KWh, по
актуални цени без ДДС – 785,23 лв. с ДДС – 942,28 лв.
Съобразно данните отчетени от ФДР, „Топлофикация-гр. София” ЕАД и
разчет по изравнителна сметка извършвайки корекция на начисленото
авансово, прогнозно потребление за всеки месец поотделно са издавани
съответно кредитни известия /сторниране/ за сума от 211.91 лв. равна на
фактурираните авансово месечна вноска, след което на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение / ФДР е фактуриран действителния разход на
ТЕ в размер на 7 006,553 KWh, сумарно изчислено по данни от обща Фактура
№**********/ 31.07.2020г.- за отчетен период: 01.05.2019г. - 30.04.2020г.
От приложената по делото фактура е установено, че за 7,006553 МВтч по
актуални цени в лв./МВтч/, след извършена актуализация е фактурирано
задължение в размер на 732,41 лв. с ДДС. Разплатени - 65,66лв. Окончателна
7
сума за доплащане по Обща фактура - 666,75лв.
За отоплителен сезон 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. са отчетени: по данни от
„Техем сървис” ЕООД - 1 124,169 KWh, по данни от „Топлофикация - гр.
София" ЕАД – 9 169,695 KWh. Разлика за изравняване – 8 045,526 KWh, по
актуални цени без ДДС – 657,80 лв., с ДДС – 789,36 лв.
След разчет по изравнителни сметки, ищцовото дружество е извършило
корекция на прогнозните, авансово начислени количества за потребена ТЕ и
окончателно фактурираното количество ТЕ е в размер на 1 0722,100 KWh,
сумарно изчислено по данни от обща Фактура №**********/31.07.2021 г.-за
отчетен период: 01.05.2020г. -30,04.2021 г. Установено е от фактурата, че за 1
0722,100МВтч по актуални цени за лв./МВтч/, е фактурирано задължение в
размер на 104.70 лв. с ДДС. Разплатени - 9,29 лв. Сума за плащане по обща
фактура - 95,41 лв. В резултат на извършените корекции за периода към
фактурите за прогнозно начислена ТЕ са издадени кредитни известия за обща
сума - 899,06 лв. и дебитни известия за сума от 447,43 лева.
Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация-гр. София” ЕАД, когато резултатът от
изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата
дължима сума за процесния период /издава се дебитно известие/. В случай, че
резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване /издава се
кредитно известие/, то от нея се приспада първо просрочено задължение. По
данни от изследвани документи е констатирано, че за процесния период са
начислявани задължения и за „дялово разпределение", които към 16.08.2022г.
в регистрите на ищцовото дружество фигурират, като неплатени в общ размер
на 33,13 лева.
На основание направените анализи и констатации вещото лице е дало
следното заключение: По данни от изследваните документи приложените по
делото и към СТЕ, предвид извършените корекции и окончателно начислени
дължими суми, осчетоводени плащания в общ размер на 74,95 лева, е
изчислено неплатеното задължение по процесните фактури в общ размер на 1
466,76 лева към 16.08.2022г.
Изготвени са изравнителни сметки, по дати и размер от ФДР „Техем
сървисис” ЕООД, като въз основа на данните в тях на 31.07.2020 г. е издадена,
обща Фактура № **********/31.07.2020г. и на 31.07.2021 г. е издадена, обща
8
Фактура № **********/31.07.2021 г., с които са разчетени и начислени
задълженията на ответника.
По данни от изследваните документи вещото лице е изчислило, общо
начислена главница с ДДС в размер 842,09 лева в това число: за отопление -
152,21 лева, за БГВ/подгряване на вода - 689,88 лева. В изследваните
документи няма данни каква по вид ТЕ е разплатена, съответно дължима. С
платената сума от 74,95 лв. са погасени общи задължения по фактура.
Съгласно чл. 33 от Общите условия на „Топлофикация-гр. София” ЕАД,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен
срок след изтичане на периода за който се отнасят. По данни от изследвани
документи, съобразно ОУ на дружеството вещото лице е изчислило лихвата
върху главницата, считано от датата на изпадане на всяко месечно задължение
в забава до 16.08.2022г. в размер на 224,05 лева.
Правното действие на сключения договор за продажба на топлинна
енергия с ответника попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото
договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице,
за които следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл.
318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения –
да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Договорът е сключен при
предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните
последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните.
Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената
цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на
породените от него договорни задължения. По силата на чл. 327 ТЗ купувачът
е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено
друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение
9
за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето
задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
По отношение на насрещните права и задължения, произтичащи от
сключения между страните договор за продажба на топлинна енергия,
приложение намират разпоредбите, предвидени в Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София“
ЕАД, одобрени с Решение № 0У – 1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. По делото не са
ангажирани доказателства, от които да бъде установено, че ответникът е
упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което Общите условия на
дружеството – ищец намират приложение в отношенията между страните. С
оглед изложеното, съдът приема за установено, че между страните е налице
валидно облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия.
Като писмено доказателство е приета обща Фактура № ********** от
31.07.2020 г., с отчетен период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., на обща стойност
от 732,41 лева, както и обща фактура № ********** от 31.07.2021 г., в размер
на 104,70 лева, с отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.
След извършените изчисления с приспадане на заплатените суми вещото
лице е установило незаплатени задължения от ответника в размер на 1427,13
лв. общо по фактури за ТЕ и 39,64 лв. – общо за дялово разпределение или
всичко неплатено задължение в размер на 1466,77 лв.
Ищецът е обективирал искане за установяване наличието на изискуемо
вземане от ответника относно цената за извършено дялово разпределение за
периода 07.2019 г. – 16.08.202 г., на обща стойност 39,64 лева. Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, по
аргумент на чл. 142, ал. 2 ЗЕ. В чл. 139б ЗЕ е посочено, че клиентите в сграда -
етажна собственост избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за
извършване на услугата дялово разпределение. От приложените по делото
писмени доказателства се установява, че Етажната собственост, част от която
е и процесният имот, с Протокол от Общо събрание на ЕС, е взела решение за
10
възлагане на извършването на услугата за дялово разпределение на "Техем
сървисис“ ЕООД. От представения от ищеца договор, се установява че
упълномощените представители на ЕС са възложили извършването на
услугата за дялово разпределение на третото – лице помагач, считано от 2001
г. Във връзка с посоченото може да се направи извод, че в отношенията между
третото лице – помагач и етажните собственици е налице валидна
облигационна връзка, обуславяща изготвянето на изравнителни сметки за
самостоятелните обекти в сградата. От приложения по делото договор от
03.06.2020 г. сключени между "Топлофикация София" ЕАД и "Техем
сървисис" ЕООД /ФДР/ се установява, че ищецът е възложил извършването на
услугата за дялово разпределение на ФДР, като в пар. II – "Срок на договора",
е посочено, че договора се сключва за срок от три години, считано от
01.05.2020 г., като действието му подлежи на автоматично подновяване и за
следващ отчетен период, в случай че не са налице възражения за
продължаването му. По делото не са ангажирани доказателства оспорващи
автоматичното удължаване на срока на договора, поради което съдът счита че
същият е породили правните си последици между страните в рамките на
процесния период. Съгласно чл. 22, ал. 2 вр. чл. 36 от Общите условия на
ищеца от 2016 г., клиентите на дружеството – ищец следва да заплащат на
продавача на топлинна енергия стойността на услугата за дялово
разпределение чрез избрания търговец /ФДР/. От заключението на вещото
лице по ССЕ се установява, че към стойността на доставената в процесния
период топлинна енергия е начислявана ежемесечно и цената на услугата за
дялово разпределение, възлизаща на обща стойност от 39,64 лева. Съдът
намира за основателна претенцията на ищеца, доколкото са ангажирани
доказателства, удостоверяващи основанието, както и стойността на
претендираните вземания. В тази връзка, следва да бъде прието за установено,
че ответникът М. К. Г. - П. дължи на дружеството претендираната цената на
услугата за дялово разпределение, извършвана в процесния период, в размер
на 39,64 лева.
Ответникът не доказа погасяването на установените и дължими вземания
по издадените фактури, които не са погасени по давност, с оглед на което
настоящият съдебен състав приема наличието на изискуеми задължения в
претендираните с исковата молба размери, поради което исковете за главници
подлежат на уважаване като основателни и доказани.
11
Относно иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата съобразно
разпоредбите на чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след
01.07.2016 г., т. е. приложими са ОУ на дружеството от 2016 г., в който случай
падежът настъпва в 45- дневен срок от изтичане на периода, за който се дължи
– това е и момента, в който потребителят изпада в забава за изпълнение на
паричното си задължение.
Основателността на претендираната главница, обуславя и
основателността на акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за
времето на забавата. С исковата молба, от ответника М. К. Г.- П., се
претендира сумата от 217,54 лв. – представляваща обезщетение за забавено
изпълнение върху главницата от 1209,59 лв. в размер на законната лихва за
периода 15.09.2020 г. – 16.08.2022 г., както и сумата от 6,51 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за
дялово разпределение от 33,15 лв. в размер на законната лихва за периода
31.08.2019 г. – 16.08.2022 г. С оглед установеното изпадане на ответника в
забава за претендираните главници, то основателни се явяват и подлежат на
уважаване предявените искове за мораторна лихва, дължима за времето на
забавата.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК,
такива следва да се присъдят на ищеца, с оглед уважаване на предявените
искове. Във връзка с претендираното юрисконсултско възнаграждение, съдът
определя същото в размер на 200,00 лв., съгласно правилата на чл. 78, ал. 8
ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. При
съобразяване на задължителните тълкувателни разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и в
исковото производство. С оглед представените доказателства за сторени от
ищеца разноски в исковото производство в общ размер на 1352,25 лева,
същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Дължимите за
заповедното производство разноски в общ размер на 129,34 лева, също следва
да бъдат присъдени в полза на ищеца, с оглед изхода на делото.
12
Така мотивиран, Каварненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. К. Г. - П., ЕГН **********, с адрес
гр. София, п.к. ****, обл. София, общ. ****, ж.к. „****“ 1, бл. ****, дължи на
"Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 422, ал. 1,
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 1209,59 лв. (хиляда двеста и девет лева и
петдесет и девет стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството и незаплатена топлинна енергия за период м.05.2019 г. до
м.04.2021 г.; сумата 217,54 лв. (двеста и седемнадесет лева и петдесет и
четири стотинки) представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до
16.08.2022 г.; сумата от 33,13 лв. (тридесет и три лева и тринадесет стотинка)
представляваща главница за дялово разпределение за периода м.07.2019 г. до
м.04.2021 г.; сумата 6,51 лв. (шест лева и петдесет и една стотинки)
представляваща лихва за периода 31.08.2019 г. до 16.08.2022 г.; ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението – 29.08.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е била
издадена заповед за изпълнение № 30/20.02.2023 г. по ч. гр. дело № 73/2023 г.
по описа на Районен съд Каварна.
ОСЪЖДА М. К. Г. - П., ЕГН **********, с адрес гр. София, п.к. ****,
обл. София, общ. ****, ж.к. „****“ 1, бл. ****, да заплати на "Топлофикация
София" ЕАД, ЕИК *********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1552,25 лв.
(хиляда петстотин петдесет и два лева и двадесет и пет стотинки),
представляваща разноски в исковото производство и сумата 129,34 лв. (сто
двадесет и девет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща
разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач "Техем
сървисис" ЕООД, на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Добрички окръжен съд с въззивна жалба, по реда на глава ХХ
ГПК.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
13
14