Р Е Ш Е Н И Е № 869
гр. Пловдив, 10.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти
гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15677 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против А.К.П., ЕГН **********,*** с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че се дължат
следните суми, а именно: сумата от 307,04 лв. – главница, представляваща
дължима сума на доставена питейна вода и отведена канална вода за обект,
находящ се в ***за периода от 26.09.2018 г. до 30.06.2019 г. и сумата от 7,07 лв. – неплатена мораторна
лихва за периода от 30.10.2018 г. до 30.06.2019 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 06.08.2019 г. до окончателното й изплащане,
останали дължими суми по издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.грд. № 13033/2019 г. по описа на ПРС.
Ищецът, че за
периода от 16.08.2017 г. до 19.07.2019 г. ответникът имал задължения към
ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална
вода в размер на 760,11 лв.
и мораторна лихва върху
главницата за периода от
31.10.2017 г. до 30.06.2019 г. в
размер на 51 лв. за обект, находящ се в ***, като за потребените количества вода били
издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата
на издаване на фактурата, дължима сума и период, за който се дължи сумата.
Съгласно чл.33 (2) и 44 от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр.Пловдив, одобрени от КЕВР от дата 11.08.2014г. и аналогичните
разпоредби на предходно действащите Общи условия при неспазване на срока на плащане потребителите дължат
законна лихва по чл.86, ал.2 ЗЗД, поради което на ответника са издадени фактури
за лихви.
Ответникът фигурирал
в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между
експлоатационното дружество и клиентите му се уреждали от публично известни
общи условия. Посочва се, че ответникът има качеството потребител, тъй като е
собственик на горепосочения водоснабден
недвижим имот. Твърди се, че отчетът в имота на потребителя е извършван
съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 5 на ОУ, одобрени от ДКЕВР на основание
чл.6, ал.1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ – 027 от 09.06.2007 г. и аналогичната
разпоредба на ОУ на ВиК оператор – гр. Пловдив, одобрени от КЕВР с решение №
ОУ-09 от 11.08.2014 г., т. 32 при условията на неизправно измервателно
устройство. Сочи се, че задължение на всеки един потребител е да поддържа в
изправност монтираните индивидуални измервателни устройства в имотите, които са
негова собственост или които използва. Именно поради това при условията на
неизправно измервателно устройство са начислявани количества вода по тарифа,
като съгласно ОУ се начислява по 5 куб. м. за нетоплофицирано жилище на всеки
един обитател, като дори е предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек на
всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на
измервателно устройство. Абонатът
многократно бил уведомяван за необходимостта от монтиране на годно измервателно
устройство, но действия от негова страна не са предприети. В карнета се сочи,
че има подписи на абоната, като е отбелязано връчване на известие за нередовен
водомер в карнетата, приложена като доказателство по делото. На 17.09.2018 г.
се сочи, че е връчена покана за доброволно плащане на абоната лично срещу
подпис, като в тази покана той е уведомен за размера на задълженията към
20.07.2018 г. и възможността при неплащане на дължимите суми да се спре
водоподаването, която обаче не е изпълнена поради липса на достъп до имота. На
15.08.2019 г. на дъщерята на абоната отново е връчена покана за доброволно
изпълнение за задължения към 25.06.2019 г.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив е подало заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по ред чл.410 от ГПК срещу ответницата за натрупани задължения. В
законоустановен срок лицето-неизправен длъжник
е подало възражение. Междувременно ответникът след депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение ответникът заплатил сума в размер на 500 лв., като плащането е
направено на касите на дружеството. Моли се искът да бъде уважен. Претендират
се и разноски.
Ответникът не е депозирал отговор в законоустановения
едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Не се спори и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че ответникът има качеството потребител
на ВиК услуги.
Приета е като доказателство по делото покана за
доброволно плащане, която е връчена на 15.08.2019
г. на ***, от която се установява, че ответникът е редовно уведомен за
дължимите суми актуални към дата 25.06.2019 г. в размер на 773,35 лв. През 2018 г. също е връчвана покана
на ответника, а на 25.10.2018 г. е издадена от ищцовото дружество заповед за
прекъсване на водозхранването, но не е осигурен достъп до имота.
От приетите като доказателства по делото справка за
неплатени задължения (обобщена) и справка за водомерите на абонат се
установява, че за водомери с номера ***, *** , водещи се по партидата на оответника за периода от 16.08.2017 г. до 19.01.2018 г. са дължими
следните суми: главница в размер на 760,11 лв. и лихва в размер на 51 лв. С
оглед на направено от ответника плащане в размер на 500 лв. след депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение ищецът претендира част от сумите
за процесния период, а именно: сумата от 307,04 лв. – главница, представляваща
дължима сума на доставена питейна вода и отведена канална вода за обект,
находящ се в *** за периода от 26.09.2018 г. до 30.06.2019 г. и сумата от 7,07 лв. – неплатена мораторна
лихва за периода от 30.10.2018 г. до 30.06.2019 г.
От приетите като доказателства по делото опис на фактури
по дело и опис на сметки за лихви по дело се установяват размерите на
претенциите.
Не се спори и от приетите по делото, като доказателства
карнети се установява, че през исковия период е отчитано количеството предоставени от ищцовото
дружество услуги по отвеждане и пречистване на вода в претендираните размери,
като срещу съответните показания са налице подписи на потребителя, които не са
оспорени.
Приети са общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор, гр.Пловдив, одобрени с решение на ДКЕВР
ОУ-027/09.06.2006г. Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от общите условия потребители на В
и К услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно чл.20 и чл.21
изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер с точност до 1
куб.м. за период не по-дълъг от един месец в присъствието на потребителя или
негов представител. При неосигуряване на представител отчетът се подписва от
свидетел, какъвто може да бъде и служител на В и К оператора. Заплащането става
в 30-дневен срок от фактурирането според чл.31. Аналогични са предвижданията в
представените ОУ, одобрени с решение ОУ-09/11.08.2014г. – чл.2, чл.23, ал.1 и ал.4;
чл.20, ал.1 и чл.25, ал.8.
По делото е приета
като писмено доказателство справка за извършени плащания от ответника и дължими
суми към 07.01.2020 г., съгласно която са останали за плащане сумата от 215,78
лв.- главница за периода от 17.12.2018 г. до 19.07.2019 г. и лихва в размер от
2,34 лв. за периода от 17.01.2019 г. до
30.06.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Видно от приложеното частно гр. дело № 13033/2019 г. на
ПРС, ІХ-ти гр. с-в., вземането по настоящото производство не съответства на
вземането по заповедта за изпълнение, тъй като след депозиране на заявлението
-06.08.2019 г. и издаване на заповедта за изпълнение -07.08.2019 г. са
извършени плащания от страна на ответника, като е платена обща сума в размер от
500 лв., с която са погасени задължения за главница в размер на 453,07 лв. и
задължения за лихва в размер на 46,93 лв., като предмет на настоящото
производство към датата на депозиране на исковата молба са сумите, както
следва: сумата от 307,04 лв. – главница и сумата от 7,07 лв. - лихва.
С оглед на депозирано от ответника в срок възражение по
чл. 414 ГПК са дадени указания за предявяване на искове за установяване на
вземанията по заповедта, като исковете, предмет на настоящото производство са
предявени в месечния срок от получаване на съобщение за това. На основание
изложеното следва, че исковете са допустими.
Разгледани по същество, същите са частично основателни.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в исковия процес, ищецът следва да установи твърдените в исковата молба
факти, от които произтича претендираното вземане и съответно да ангажира
доказателства за неговия размер да установи вземането си на претендираното
договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през
процесния период е извършвал в договореното качество, количество и срок услуги
по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, както и че през
процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите
условия, а в тежест на ответника е да установи възникването на правопогасяващи
и правоизключващи факти.
Условията и редът за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, както и взаимоотношенията между експлоатационните
предприятия «В и К» и отделните абонати
в процесния период са регулирани от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи. Съгласно чл. 8, ал. (1) получаването
на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани
за краткост "общи условия", се определят правата и
задълженията на оператора и на потребителите, като в случая не се спори, че ответникът е потребител на ВиК услуги за съвкупния обект, а същото се установява и от
съвкупната преценка на събраните писмени доказателства.
Не се спори и от приетите по делото карнети и счетоводни
документи се установява, че претенцията се явява доказана по основание.
Относно размера на претендираните суми с оглед на направените от ответника плащания
след образуване на настоящото производство, то исковете се явяват основателни и
доказани до размера на 215,78 лв.- главница за периода от 17.12.2018 г. до
19.07.2019 г. и лихва в размер от 2,34 лв. за периода от 17.01.2019 г. до 30.06.2019 г., в какъвто
смисъл се поддържа и предявената искова претенция от ищеца.
Съдът счита за основателно и искането за установяване на
дължимост на законна лихва върху уважената главница.
На основание гореизложеното съдът счита, че исковите
претенции се явяват частично основателни до горните размери, като за разликата до пълните
претендирани суми исковете следва да се отхвърлят като погасени чрез плащане в
хода на производството.
Безспорно се установява, че сумите са платени след подаване на исковата молба,
която се счита предявена от датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение – 06.08.2019 г.(първото плащане е от 30.08.2019 г.),
поради което следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал
причина за завеждане на иска и за образуване на делото, поради и което в полза
на ищеца следва да се присъдят направените в настоящото и в заповедното производство разноски изцяло въпреки
частичното погасяване на задълженията чрез плащане. В полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в заповедното и настоящото исково производство, които са в общ размер
от 150 лв., разпределени както следва:
75 лв. разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство и 75 лв. – държавна такса в настоящото производство.
Процесуалният представител на ищеца изрично заяви, че се отказва от претенцията
си за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. Не
се установява разноските да са платени от ответника, поради и което същите
следва да се присъдят в полза на ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.К.П., ЕГН **********,*** дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 следните суми, а именно: сумата от 215,78
лв.- главница, представляваща дължима
сума на доставена питейна вода и отведена канална вода за обект, находящ се в ***
за периода от 17.12.2018 г. до 19.07.2019 г. и 2,34 лв. мораторна лихва за
периода от 17.01.2019 г. до 30.06.2019
г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 06.08.2019 г. до окончателното й изплащане, останали
дължими суми по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.грд. № 13033/2019 г. по описа на ПРС.
., като ОТХВЪРЛЯ поради плащане
в хода на процеса, предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр.
Пловдив против А.К.П. искове за признаване на установено, че се дължат
следните суми, а именно: разликата между сумата от 307,04 лв. и сумата от
215,78 лв. – главница, представляваща дължима сума на доставена питейна вода и
отведена канална вода за обект, находящ се в *** за периода от 26.09.2018 г. до
16.12.2018 г. и разликата между сумата
от 7,07 лв. и сумата от 2,34 лв. –
неплатена мораторна лихва за периода от 30.10.2018 г. до 16.01.2019 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 06.08.2019 г. до окончателното й
изплащане, останали дължими суми по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13033/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА А.К.П., ЕГН **********,***
да заплати на „Водоснабдяване и канализация”ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, бул.„Шести септември”№250, представлявано от ***
разноски, както следва: сумата от 75 лв. по ч.гр.д. № 13033/2019 г. по описа на
ПРС и сумата от 75 лв. по гр.д. № 15677/2019
г. по описа на ПРС, V-ти гр.с-в.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ