Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 30.04.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното
заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 8685/2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с
правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл.
86 ЗЗД.
Ищецът К.И.Й. твърди, че е пострадала от
ПТП, реализирано на 29.12.2017 г. в гр. София, вина за което има водачът на л.а.
„Рено Меган”, с рег. № *******. Сочи, че
по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „Б.и.” отговаря за вредите, причинени при
управлението на това моторно превозно средство. Поддържа, че от деликта е
претърпял неимуществени вреди от настъпилото травматично увреждане – счупване на лява пубисна (срамна) кост и счупване с луксация на
дясна раменна кост, в следствие на което за продължителен период от време
изпитвала болки и страдания, като твърди и към момента
на предявяване на иска оздравителния процес да не е приключил. Счита, че
справедливият размер на дължимото й се обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди възлиза на по-висок размер и претендира сумата в размер от 80
000 лева. Твърди, че на 23.01.2018 г. е предявила пред ответника извънсъдебна
претенция за обезщетение от процесния деликт и претендира лихва за забава от 23.01.2018 г. до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ответникът З. „Б.и.” оспорва исковете.
Прави възражение за съпричиняване, изразяващо се в предприемане на пресичане
без пешеходката да се съобрази със скоростта и разстоянието на приближаващото
се пътно превозно средство. Оспорва размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди като завишен. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди и техния размер. Размерът на
неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по
справедливост при съобразяване критериите, посочени в ППВС 4/1984 г.
В тежест на ответника е да докаже
възражението си за съпричиняване, като докаже наличието на противоправно
поведението на пострадалия в причинна връзка,
с което е настъпило произшествието и вредоносният резултат.
С влязло в сила споразумение за
прекратяване на наказателното производство, подсъдимият Б.Р.З. е признат за
виновен за това, че на 29.12.2017 г., в гр. София, по пътното платно на бул.
„Кръстьо Пастухов“ с посока на движение бул. „Искърско шосе“ към бул. „Димитър Спасаревски“, в района на пешеходна пътека тип „Зебра“,
обозначена с пътна маркировка „М 8.1“ от ППЗДвП и
пътен знак „Д 17“ нарушил правилата за движение
на чл. 116 ЗДвП и чл. 119, ал. 1 ЗДвП като не пропуснал движещата се по
прилежащата пешеходна пътека от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
автомобила пешеходка – К.И.Й. и по непредпазливост й причинил средни телесни
повреди, изразяващи се в счупване на таза – горно рамо на лявата срамна кост и
счупване на големия туберкул на дясна раменна кост, с
отделяне на костен фрагмент от него.
На основание чл. 300 от ГПК вр. с чл. 383,
ал.1 НПК , влязлото в сила споразумение, е задължително за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца, както и по отношение на елементите от състава на
престъплението, в т.ч. и причинените телесни увреждания. Гражданският съд,
разглеждащ последиците от деянието, може да установи наличието на поведение у
пострадалия, съпричиняващо противоправния резултат. Фактите
от фактическия състав на отговорността на застрахователя не са спорни между
страните, в това число и обстоятелството, че ответникът е бил застраховател на
гражданската отговорност на деликвента към датата на настъпване на ПТП, като те
се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства. Спорно между
страните е наличието на противоправно поведение у ищеца, което да е в причинна връзка с настъпването на
произшествието. В тази връзка по делото са събрани гласни доказателства на
свидетелите – Х.С.Й. и Б.Р.З., както и автотехническа експертиза.
Според показанията на свидетеля Х.С.Й.
той е съпруг на ищцата. По време на произшествието били заедно, като К. вървяла
малко по-напред от него и когато станал ударът той видял всичко и се уплашил.
Било между 19, 00 - 20,30 ч. вечерта, пешеходната пътека била обозначена с
черно и бяло, като на мястото нямало светофар, колата излязла внезапно, от
завой, тъй като преди да предприемат пресичане те се огледали, а при
пресичането се движели бавно. Ударът бил на пешеходната пътека около средата й,
от дясно.
Според показанията на свидетеля Б.Р.З.,
той се прибирал към 19,50 ч., било тъмно и валял силен дъжд, кръстовището, на
което станало произшествието било близо до неговия блок и той обикалял да търси
място за паркиране. Навлязъл в кръстовището, огледал се, но не видял никой и
когато продължил, в момента на преминаване, от дясната страна на колата видял
потърпевшата, но тя била в такава близост, че виждал само горната й част, т.а.
на около по-малко от метър и веднага набил спирачки. Движел се в лявата, от
двете ленти за движение в неговата посока, като дясната била празна. Ударът
настъпил в дясната страна на автомобил, като по автомобилът му имало счупване
на предно – панорамно стъкло в дясно. След удара слязъл и видял, че с жената
имало и мъж, който преди това не забелязал.
Според заключението на автотехническата
експертиза процесният автомобил се е движил по ул. „Кръстьо Пастуров“
след кръстовището с ул. „Ген. Стоян Стоянов“ в посока от бул. “Искърско шосе“,
в лявата лента за движение със скорост около 40 км.ч.. Пострадалата е
предприела пресичане върху втората пешеходна пътека за посоката на движение на
автомобила, преминала е върху двете пътни ленти за насрещно движение и е
навлязла върху лявата пътна лента, по която се е движел автомобилът. Водачът на
автомобила не е намалил скоростта си и не е променил посоката си на движение и
ПТП-то е реализирано. Вследствие на удара, който е бил под масовия център на
тялото на пешеходката, тя е била качена на предния капак на автомобила, като е
достигнала с глава си на предното стъкло и го е счупила. След удара,
пешеходката е била отхвърлена напред и се е установила пред него след като той
е спрял. Според експертизата, от техническа гледна точка, причина за
настъпилото ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил, който не
е задействал спирачната система на автомобила своевременно, при което е
реализирал закъснение, от което е последвал ударът с пешеходката, движеща се по
пешеходната пътека. Водачът на процесния автомобил е имал възможност да спре
преди мястото на удара от момента, от който е имал възможност да забележи за
първи път пострадалата пешеходка върху платното за движение, осветявайки я с
фаровете на автомобила. Пострадалата от
своя страна е имала възможност да вижда излъчваната светлина от фаровете на
процесния автомобил от голямо разстояние – от 100,00 м. и да предотврати удара
като преустанови пресичането на улицата преди да навлезе в пътната лента, по
която се е движел процесният автомобил.
Според разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите
обезщетението може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според
задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение № 206
от 12.03.2010
г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно
следствие. Тежестта на доказване на тези
факти е у ответника.
Относимо в
настоящия случай за поведението на ищцата, с оглед възражението на ответника, е
спазването на правилото на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП (ред. ДВ бр. 9/2017 г. ),
което е свързано с това преди да навлязат на платното за движение, пешеходците
да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства.
От събраните по делото доказателства съдът
намира, че по делото не се установява наличието на противоправно поведение на
ищцата във връзка с настъпване на произшествието. От събраните гласни
доказателства и автотехническата експертиза се установява, че към момента на
предприемане на пресичането автомобилът не е бил в такава степен приближаващ,
че да се налага пропускането му. При предприето вече пресичане, водачът на приближаващия
автомобил е длъжен да пропусне пешеходците преминаващи през пешеходната пътека,
а не те него. Свидетелят З. не е проявил достатъчно внимание да възприеме
пресичащите на пешеходната пътека пешеходци, не е спрял, за да ги пропусне,
поради което е реализирал удар с пострадалата. При този механизъм съдът намира,
че не е налице противоправно поведение на ищцата, което да е станало причина за
настъпване на произшествието. Същата е пресичала на обозначено за това място,
пешеходна пътека, със спокоен ход, като преди това е съобразила поведението си
с конкретната пътна обстановка.
Според
заключението на съдебно-медицинската експертиза, в следствие на процесното
пътнотранспортно произшествие ищцата е получила изкълчване на дясна раменна става и
счупване на горния край на дясна мишнична кост;
счупване на горното рамо на лява срамна кост, като е направено наместване и
фиксиране по ДЕЗО за 35 дни. Лечението на тази травма се изразява с покой на
легло от 20-30 дни и последваща рехабилитация. Вещото лице сочи, че общият
оздравителен процес за претърпените от ищцата увреждания е около 3 месеца, като
през първите 2 болките са били с по-голям интензитет. Според отговорите на
вещото лице в о.с.з, проведено на 11.06.2019 г., след проведен личен преглед на
ищцата преди откритото съдебно заседание вещото лице е констатирало, че при
ищцата е налице ограничение на движението на дясната ръка в областта на
счупването от 130 градуса при норма 180, т.е. не може да вдигне ръката до горе.
Вещото лице сочи, че е нормално при претоварване и смяна на времето ищцата да
се оплаква от болки.
Според показанията на свидетелката Н.М.Б.тя
съжителства на семейни начала със сина на ищцата. За инцидента разбрали на
29.12.2017 г., когато другият й син Г. им се обадил. Свидетелката сочи, че
веднага тръгнали за гр. София и я видели в болницата. Според Б., К. не
реагирала когато ги видяла, обърнала се настрани и заплакала. След това им
отнело много време, за да я успокоят и да й обяснят, че ще се погрижат за нея.
В деня на изписването с одеало я качили на инвалидна
количка, а след това в личния им автомобил. При домашното лечение свидетелката
се грижела за ищцата, като живяла в дома й половин година. К. не можела да
става и да се движи. Близо два месеца била на катетър, но получила кръв в
урината, като лекар ги посетил в къщи и предписал лекарства и за това
усложнение. Първоначално тоалет й правела с обтриване
с кърпички, тъй като К. не можела да става, а след това постепенно с помощта на
съпруга на ищцата започнали да я вдигат и да я къпят в банята. След изписването
от болницата трудно я захранили, тъй като докато била в болницата не се е
хранила. Свидетелката сочи, че към момента К. вече може да се грижи за себе си
физически, но психически все още като стане въпрос за случая и започва да
плаче. Според Б. ищцата първите два месеца само лежала в леглото, гледала през
прозореца и не можели да я успокоят, тъй като само плачела.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на прекия иск.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от К.И.Й. болки и страдания в следствие на ПТП е
сумата от 45 000 лева. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че
ищцата е претърпяла комплексна травма, както в областта на дясното рамо, така и
в областта на дясна срамна кост. При определяне размера на обезщетението съдът
взема предвид това, че общият оздравителен период при ищцата е продължил около
3 месеца, като през първите два месеца болките са били интензивни, а ищцата
неподвижна. Съществено при определяне размера на обезщетението е
обстоятелството, че за период около два месеца ищцата е била неподвижна, на
легло, на катетър, като е била изцяло зависима от грижите на своя съпруг и
снаха. Също така от значение за определяне размера на обезщетението е и
обстоятелството, че произшествието за ищцата се е отразило на емоционалното й
състояние по-интензивно от обичайното – в болницата отказвала да яде, дълго
време само плачела. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид
възрастта на ищцата към момента на произшествието. При определяне размера на
обезщетението съдът отчита и обстоятелството, че самият факт и конкретен
механизъм на произшествието са със силен стресов интензитет, както и това, че
при ищцата не е налице пълно оздравяване в областта на раменната става, а все
още е налице ограничение в движението, както и че те при натоварване и промяна
на времето ще изпитва болки. При определяне размера на обезщетението съдът
отчита и конкретната икономическа конюктура в страната
и лимитите на отговорността на застрахователя към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Искът следва да бъде уважен за сумата от 45 000,00
лева и отхвърлен до пълния предявен размер от 80 000,00 лева.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава по правилата на чл. 497, ал.1 КЗ с настъпване на
първото от двете събития – изтичане на 15 работни дни от представяне на всички
доказателства по чл. 106, ал.3 КЗ или изтичане на срока по чл. 496, ал.1 КЗ,
освен ако от увреденото лице не са представени всички доказателства необходими
за определяне на основанието и размера на претенцията му. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 497, ал.1 КЗ е специална
спрямо общата разпоредба на чл. 429, ал.3 КТ, поради което при застраховки
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, приложимо е правилото на
специалните норми.
В настоящия случай
ищецът е предявил пред застрахователя претенцията си на 23.01.2018 г., като с
писмо от 08.02.2018 г. ответникът е поискал допълнителни документи – влязъл в
сила акт – присъда, решение, споразумение по наказателно дело, авто-техническа
експертиза, съдебно-медицинска експертиза, протокол за оглед на
местопроизшествие и медицински документи за получените увреждания – рентгенови
снимки и др. Съдът намира, че така изисканите документи са били необходими за
определяне вида на уврежданията, необходимия период на оздравяване, точния
механизъм на произшествието и евентуално наличието на съпричиняващо
поведение у пострадалата. Ето защо съдът намира, че ответникът е изпаднал в
забава с изтичане на 3-месечния срок от получаване на поканата и лихва за
забава следва да бъде присъдена считано от 24.04.2018 г. Искът за лихва за забава следва да бъде
отхвърлен за периода 23.01.2018 г. – 23.04.2018 г.
По разноските:
Ищцата не е сторила разноски в
производството.
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. К.М.Д. на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска –
в размер на 1648,13 лева.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по
делото съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 1828,75 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 1800,00 лева и разноски за депозит за вещо лице в размер на 207,45 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ЕИК: *******, да заплати на К.И.Й., ЕГН: ********** на
основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата
от 45 000,00 лева представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 29.12.2017
г. в гр. София, пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното
поведение на Б.Р.З., като водач на лек автомобил л.а. „Рено Меган”,
с рег. № *******, неимуществени вреди - болки
и страдания от настъпило травматично увреждане – счупване на
лява пубисна (срамна) кост и счупване с луксация на дясна раменна кост, както и преживян стрес, ведно
с лихва за забава, считано от 24.04.2018 г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 80 000 лева,
както и иска по чл. 86 ЗЗД за периода
23.01.2018 г. – 23.04.2018 г.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК: *******, да заплати на адв. К.М.Д. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска – в размер на
1648,13 лева.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.” АД, ЕИК:
******* да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6
от ГПК сумата в размер на 1800,00 лева и разноски за депозит за вещо лице в
размер на 207,45 лева.
ОСЪЖДА К.И.Й., ЕГН: ********** да заплати
на З. „Б.И.”
АД, ЕИК: *******, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 1828,75 лева – юрисконултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: