РЕШЕНИЕ
№ 347
гр. ХАСКОВО, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.В. Н.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20235600500742 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №559/17.08.2023г., постановено по гр.д.№323/2023г. Районен съд-
Хасково: ОСЪЖДА ЗАД“Даллбогг:Живот и Здраве“АД-гр.София да заплати на „Л.-
54“ЕООД- гр.***сумата от 20 720,25лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП на 13.12.2022г., ведно със законната
лихва от 14.02.2023г./датата на предявяване на иска/ до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 3 328,90лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът
ЗАД“Даллбогг:Живот и Здраве“АД-гр.София, който чрез упълномощен юрисконсулт го
обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност, постановяване при
допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. Излага
оплаквания относно установения от назначената по делото експертиза механизъм на
процесното ПТП и определения размер на застрахователното обезщетение. Неправилни
били и изводите на съда относно присъждането на законна лихва за забава, като счита, че
при наличието на „тотална щета“ следвало да се представят доказателства за прекратяване
на регистрацията на МПС, като условие за плащане на застрахователно обезщетение.
Претендира от въззивната инстанция да отмени изцяло обжалваното решение на РС-Хасково
1
и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли исковите
претенции. Претендира и присъждане на разноски по делото.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна „Л.-
54“ЕООД-гр.***, който чрез пълномощника си оспорва жалбата и излага доводи за нейната
неоснователност. Претендира въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на
РС-Хасково ,както и да присъди направените пред въззивната инстанция разноски.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно
легитимирана страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Районен съд-Хасково е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание
чл.432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени от ищеца„Л.-54“ ЕООД-гр.***
против ответника ЗАД“Даллбогг:Живот и Здраве“АД-гр.София. Претендирано е осъждане
на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1000 лв., предявен като частичен
иск от 32 000 лв., представляващ обезщетение за претърпени имуществени вреди,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 13.12.2022г. на АМ Тракия, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане,
както и направените по делото разноски.В последствие в съдебно заседание е допуснато
изменение на размера на предявения главен иск, като същият е увеличен до сумата от
20720,25лв., вместо първоначално посочения размер от 1000лв.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин,
че 13.12.2022г. на автомагистрала “Тракия“ е настъпило описаното в исковата молба ПТП,
при което по автомобила на ищеца са нанесени щети, а виновен за настъпилото
произшествие е изцяло водача на другия автомобил. На практика по делото страните не
оспорват този факт, както и факта, че застрахователят не е изплатил на ищеца обезщетение
за нанесените по автомобила му вреди вследствие на ПТП от 13.12.2022г. като приема
липса на основание за подобно плащане. Няма спор също,че отговорността на собственика
на увреждащия автомобил е застрахована със застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното застрахователно дружество, която е била валидна към момента на настъпване на
ПТП. Ответникът е оспорил механизма на ПТП и наличието на вина на водача на
увреждащия автомобил, като е твърдял съпричиняване на щетите от страна на водача на
собствения на ищцовото дружество автомобил. Тези оспорвания първоинстанционният съд е
намерил за неоснователни, като относно механизма на настъпване на процесното ПТП е
кредитирано депозираното от вещото лице по назначената автотехническа експертиза
заключение, в което са установени подробно щетите по автомобила на ищеца и начина на
тяхното възникване. В тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели Б. и
М., поради което е направен еднозначен извод, че вината за настъпилото произшествие е на
водача на л.а.“Форд Фиеста“. В подкрепа на този извод са и материалите от изпратената от
2
полицията преписка, образувана въз основа на акта за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление, с което е
ангажирана административната отговорност на водача на л.а.“Форд Фиеста“ М.П.В.
Установено е също от заключението на вещото лице, че в случая се касае до тотална
щета на лекия автомобил, собственост на ищеца, като е определена пазарната стойност на
автомобила, стойността на вредите, нанесени на същия при процесното ПТП, стойността,
която е необходима за извършване на ремонт и влагане на авточасти на мястото на
увредените. Експертът е на категорично мнение, че щетата по автомобила на ищеца е
тотална и извършването на разходи за неговото възстановяване е икономически неизгодно.
В този ред на мисли първоинстанционният съд е приел щетата по автомобила на ищеца
като тотална и е изчислил неговата стойност съобразно законовите норми на 75%, т.е. да се
приспаднат тези 25%, която стойност експертизата изчислява на сумата от 27 627лв., респ.
75% от същата възлиза на сумата от 20720,25лв. Именно в този размер от 20 720,25лв. е
уважена и исковата претенция по чл.432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и върху същата е присъдена
законна лихва, считано от 14.02.2023г. до окончателното й изплащане.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
На основание чл. 269 от ГПК, относно правилността на решението въззивната
инстанция ще се произнесе по спорния предмет единствено в очертаните от въззивната
жалба рамки.
Първоинстанционният съд е обсъдил подробно и задълбочено посочените от страните
допустими и относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е
постановил своя съдебен акт при напълно изяснена фактическа обстановка, а настоящият
състав на въззивния съд споделя фактическите констатации, направени от първата
инстанция.
Нормата на чл.432 ал. 1 от КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо
когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя позастраховка
"Гражданска отговорност". Увреденото лице може да предяви претенциятаси за плащане
пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ,откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение /чл.498 ал.3 от КЗ/. В случая са налице всички изискуеми
законови предпоставки ответното дружество да заплати на ищеца застрахователно
обезщетение за претендираните от него в настоящото производство претърпени
имуществени вреди, настъпили от процесното ПТП.
В този ред на мисли въззивната инстанция намира за неоснователни доводите на
въззивното дружество за съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил,
собственост на ищеца, както и обстоятелството,че случая не се касаело до „тотална щета“
на МПС. Тези доводи изцяло се опровергават от заключението на назначената по делото
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно
дадено и от което се установява, че вина за станалото на 13.12.2022г. ПТП има единствено
водача на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ ***, чийто автомобил е застрахован при
3
ответното дружество. От друга страна експерта е категоричен, че полученото при удара
усукване на купето на автомобила представлява повреда, която не може да бъде поправена,
което наред с другите описани повреди по автомобила сочи на извод за наличие на тотална
щета.
Относно отговорността на застрахователя по застраховката "Гражданска
отговорност", същата е функционално обусловена от тази на застрахования водач. Тъй като
делинквентът носи отговорност за последиците от забавата за изплащане на обезщетение за
вредите, застрахователят също отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице (чл. 429,
ал. 2, т. 2 от КЗ). По арг. от чл. 390, ал. 1 КЗ началният срок на забавата при увреждане в
хипотезата на "тотална щета" тече от представянето на доказателства за прекратяване на
регистрацията на автомобила. Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 1 от КЗ преди
изплащане на обезщетението, определено като тотална щета на МПС, регистрирано в
Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователната услуга
удостоверение от компетентните органи за прекратяване регистрацията на МПС, в което е
отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.
Следователно, забавата на застрахователя е обусловена от административната процедура по
дерегистрация на тотално погиналия автомобил, т. е. законодателят е въвел допълнително
изискване в случаите на тотална щета на МПС, а именно представяне на доказателства за
прекратяване на регистрацията му, като условие за плащане. В случая по делото не са
представени доказателства за прекратяване регистрацията на автомобила, а от друга страна
за съда не съществува задължение за указване на страната да представи доказателства за
прекратяване на регистрацията на МПС при наличие на тотална щета. Дължимостта на
обезщетението по чл. 432 ал.1 КЗ не е обусловена от факта на прекратяване на
регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение по иска. Предпоставка за
изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС, е представянето на
доказателства за прекратяване на регистрацията му. Т. е. изпълнението на
административната процедура обуславя плащането, а не установяването на задължението
по съдебен ред. Плащането от застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице
съдебно производство) или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая,
изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред
застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, но не и
за основателността на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение). Поради
това и поставянето в диспозитива на решението (в случай, че е проведено съдебно
производство) на условие за представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията,
няма отношение към главницата. Ако доказателството е било представено в предхождащ
решението момент (преди или по време на съдебното производство), то би била поставена
началната дата на обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва. В случай, че
регистрацията на МПС не е прекратена до приключване на съдебното производство пред
инстанциите по същество или не са представени доказателства за това, то и осъдителният
диспозитив в частта за обезщетението за забава (ако е поискано) би следвало да е съобразен
4
с факта.
Предвид изложените по-горе съображения по отношение на предявения иск с
правно основание чл.432 ал.1 от КЗ настоящата инстанция намира,че този иск е основателен
и доказан в пълния предявен размер от 20 720,25лв., представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди,настъпили вследствие на ПТП от 13.12.2022г., поради което
и правилно, в съотвествие с изискванията на материалния закон е бил уважен от РС-
Хасково. Тъй като в настоящия случай, доказателства за прекратяване на регистрацията на
МПС, обезщетение за чието увреждане е предмет на спора, не са представени, а и липсва
твърдение от страна на ищеца за такова прекратяване, обезщетение за забава ще следва да се
дължи, считано от датата на представяне на застрахователя на доказателства за настъпване
на това обстоятелство. Ето защо първоинстанционното решение ще следва да бъде
отменено в частта относно началната дата на присъдената законна лихва върху главницата,
считано от 14.02.2023г./датата на предявяване на иска/ до окончателното изплащане на
сумата и като начална дата на обезщетението за забава ще следва да бъде поставена в
зависимост от сбъдването на това условие.
Предвид изхода от спора съдът счита, че въззивникът следва да бъде осъден за
заплати на въззиваемия направените пред настоящата инстанция разноски в размер на
2500лв., платено адвокатско възнаграждение, а въззиваемата страна ще следва да заплати на
въззивното дружество направените пред настоящата инстанция разноски в размер на
500лв., юристконсултско възнаграждение,определено по реда на чл.25 ал.2 от Наредба за
заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №559/17.08.2023г.,постановено по гр.д.№323/2023г. на
Районен съд-Хасково,в частта относно началната дата на обезщетението за забава, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД“Даллбогг:Живот и Здраве“Ад, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Изгрев“ ,бул.“Г.М.Димитров“ №1, да заплати на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на „Л.-54“ЕООД, ЕИК 2052278,със седалище и адрес на
управление гр.***, обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху сумата от
20 720,25лв., считано съответно от датата на представяне на доказателства за прекратяване
на регистрацията на лек автомобил „Фолсфаген Туарег“ с рег.№ *** и до окончателното
плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД“Даллбогг:Живот и Здраве“Ад, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Изгрев“ ,бул.“Г.М.Димитров“ №1, да заплати на „Л.-
54“ЕООД, ЕИК 2052278,със седалище и адрес на управление гр.*** направените пред
5
настоящата инстанция разноски в размер на 2500лв.,платено адвокатско възнаграждение,
съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА „Л.-54“ЕООД, ЕИК 2052278,със седалище и адрес на управление гр.***
да заплати на ЗАД“Даллбогг:Живот и Здраве“Ад, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Изгрев“ ,бул.“Г.М.Димитров“ №1направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 500лв., юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6