РЕШЕНИЕ
№ 17533
гр. София, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110115659 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от „*** срещу Л. Е. И. и И.
Е. И., с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят на „***, сумата в общ размер на 3998,68 лв., от които 3493,15 лв. –
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода м.05.2021 г.
до м.04.2023 г. за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ведно със
законната лихва от 19.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 415,80
лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 15.02.2024 г., сумата от 75,44 лв. – главница, представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със
законната лихва от 19.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 14,29 лв. –
мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 16.07.2021 г. до 15.02.2024 г., при следните квоти:
- Л. Е. И. - 1/2 част, а именно: сумата от 1746,57 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода м. 05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със
законна лихва от 19.03.2024 г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 207,90
лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 15.02.2024 г.; сумата от 37,72
лв. – главница представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода
м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от 19.03.2024 г. до окончателно
изплащане на задължението; и сумата от 7,14 лв. – мораторна лихва върху главницата за
разпределение през периода 16.07.2021 г. – 15.02.2024 г.;
- И. Е. И. - 1/2 част, а именно: сумата от 1746,57 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода м. 05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със
законна лихва от 19.03.2024 г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 207,90
лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 15.02.2024 г.; сумата от 37,72
лв. – главница представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода
м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от 19.03.2024 г. до окончателно
изплащане на задължението; и сумата от 7,14 лв. – мораторна лихва върху главницата за
1
разпределение през периода 16.07.2021 г. – 15.02.2024 г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, като поддържа, че ответниците,
в качеството си на собственици на топлоснабден недвижим имот, са битови клиенти на ТЕ,
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че ответниците са придобили собствеността върху топлоснабдения
недвижим имот по наследство от С. И. И. и Е. В. И.. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия от фирмата, извършваща
дялово разпределение в сградата – „*** на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и
претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че
съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение
на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.
Моли съда да осъди ответниците да му заплатят исковите суми. Претендира разноски, в това
число и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Л. Е. И.
и И. Е. И., с който оспорват исковете като недопустими. Твърдят, че не са материално
легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като ответниците са се отказали от
наследството на С. И., като отказите съм им вписани в особената книга на съда под №*** г.
и под № *** г. Молят за прекратяване на производството по делото. Претендират разноски.
След постъпването на отговор на исковата молба от ответниците, с молба от
23.12.2024 г. ищецът е заявил, че оттегля исковете си срещу първоначалните ответници и че
иска на основание чл. 228 ГПК исковата молба да се счита предявена срещу И. П. Д., Е. Б. Ц.
и Л. А. Ц., за цялата сума както следва:
И. П. Д. – 1/3 част, а именно: сумата от 1164,38 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент №
***, находящ се в гр. ***, за периода м. 05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна
лихва от 19.03.2024 г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 138,60
лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 15.02.2024 г.; сумата от
25,14 лв. – главница представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от 19.03.2024 г. до
окончателно изплащане на задължението; и сумата от 4,76 лв. – мораторна лихва
върху главницата за разпределение през периода 16.07.2021 г. – 15.02.2024 г.;
Е. Б. Ц. – 1/3 част, а именно: сумата от 1164,38 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент №
***, находящ се в гр. ***, за периода м. 05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна
лихва от 19.03.2024 г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 138,60
лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 15.02.2024 г.; сумата от
25,14 лв. – главница представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от 19.03.2024 г. до
окончателно изплащане на задължението; и сумата от 4,76 лв. – мораторна лихва
върху главницата за разпределение през периода 16.07.2021 г. – 15.02.2024 г.;
Л. А. Ц. – 1/3 част, а именно: сумата от 1164,38 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент №
***, находящ се в гр. ***, за периода м. 05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна
лихва от 19.03.2024 г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 138,60
лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 15.02.2024 г.; сумата от
25,14 лв. – главница представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от 19.03.2024 г. до
окончателно изплащане на задължението; и сумата от 4,76 лв. – мораторна лихва
върху главницата за разпределение през периода 16.07.2021 г. – 15.02.2024 г.;
2
С разпореждане от 06.01.2025 г. съдът е предоставил възможност на ответниците Л. Е.
И. и И. Е. И. в едноседмичен срок да заявят дали са съгласни да бъдат заменени от И. П. Д.,
Е. Б. Ц. и Л. А. Ц..
На 03.02.2025 г. е депозирано становище от Л. Е. И. и И. Е. И., с което е заявено
съгласие да бъдат заменени като ответници по настоящите искове.
С определение от 06.02.2025 г. съдът е прекратил производството по делото по
отношение на първоначалните ответници Л. Е. И. и И. Е. И. на основание чл. 232 ГПК
поради извършено оттегляне на иска от страна на ищеца. Със същото на основание чл. 228
ГПК е конституирал И. П. Д., Е. Б. Ц. и Л. А. Ц. като ответници на мястото на Л. Е. И. и И.
Е. И. за претендираните суми.
На 19.03.2025 г. е постъпила молба ответниците И. П. Д., Е. Б. Ц., с която заявяват, че
са се отказали от наследството на С. И. И..
С молба, вх. № 266539/06.08.2025 г. от Л. А. Ц., чрез назначения особен представител
завява, че дължимата сума е прекалено висока.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същия е да установи
по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответниците
топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност,
както и че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в
процесния имот, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на продажната
цена.
В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да
установят по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
3
законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.
В конкретния случай, ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест в
процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, не е ангажирало доказателства, чрез
които пълно и главно да установи наличието на облигационно правоотношение по договор
за доставка на топлинни услуги между него и ответниците И. П. Д., Е. Б. Ц. и Л. А. Ц..
Същият факт не е отделен от съда като безспорен между страните и на основание чл. 153
ГПК подлежи на пълно и главно доказване, каквото по делото не е проведено. От
анагажираните от ищеца писмени доказателства – съдебни удостоверения по описа на СРС,
се установява, че по молба на ответниците Е. Б. Ц. и И. П. Д., били вписани откази от
наследството на С. И. И., вписани в особената книга на съда, както следва: под № *** и под
№ *** г. Съгласно чл. 48, изр. 2, вр. чл. 1 ЗН приемането на наследството произвежда
действие от неговото открИ.не. С арг. от същия текст и отказът от наследството произвежда
действие от смъртта на наследодателя, като се счита, че отреклият се от наследство никога
не е придобИ.л включени в наследството права и върху него не са преминавали
задълженията на наследодателя. Предвид извършените от ответниците Е. Б. Ц. и И. П. Д.
откази от наследството на С. И. И., съдът приема, че те не са придобили по пътя на
наследственото правоприемство съответните ид.ч. от процесния топлоснабден недвижим
имот и нямат качеството клиенти/потребители на доставяната в имота топлинна енергия.
Ето защо не е налице основание за ангажиране на тяхната отговорност, защото не са нито
собственици, нито ползватели на топлинна енергия.
По отношение на ответницата Л. А. Ц., ищцовото дружество не е ангажирало
каквито и да било доказателства, установяващи родствена връзка между нея и С. И. И. и Е.
В. И.. Действително по искане на ищеца, съдът е издал съдебно удостоверение, по силата на
което да се снабди от ***, район „***“ с удостоверение за наследници на С. И. И. и Е. В. И.
до 6-та степен включително, след което ищцовото дружество е предприело действия по реда
на чл. 228 ГПК за замяна на първоначалните ответници с ответниците И. П. Д., Е. Б. Ц. и Л.
А. Ц., но само въз основа на изложените твърдения, не може да се приеме, че ответницата Л.
А. Ц. в качеството й на наследник на С. И. И. и Е. В. И. е процесуално легитимирана да
отговаря по предявените искове. От страна на ищеца в производството, в съответствие с
носената от същия доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства и не са
направени други доказателствени искания за установяване на твърденията му, че
ответницата Л. А. Ц. има качеството на клиент на топлинна енергия през исковия период.
Следователно предявените и по отношение на нея искове за потребена и незаплатена
топлинна енергия и за цена на услуга за дялово разпределение, са неоснователни и подлежат
на отхвърляне.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Претенцията на ищеца по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено изпълнение е
акцесорна спрямо главния дълг за цена на доставена топлинна енергия и предвид горните
изводи на съда по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, също следва да бъде
4
отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат
ответниците, но до приключване на устните състезания, същите не са ангажирали
доказателства такИ. да са били извършени.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, срещу И. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на И. П. Д. да заплати на „*** сумата от 1164,38 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № ***,
находящ се в гр. ***, за периода м. 05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
19.03.2024 г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 138,60 лв. – мораторна
лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 15.02.2024 г.; сумата от 25,14 лв. – главница
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода м.05.2021 г. –
м.04.2023 г., ведно със законна лихва от 19.03.2024 г. до окончателно изплащане на
задължението; и сумата от 4,76 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение през периода 16.07.2021 г. – 15.02.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, срещу Е. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на Е. Б. Ц. да заплати на „*** сумата от 1164,38 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № ***,
находящ се в гр. ***, за периода м. 05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
19.03.2024 г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 138,60 лв. – мораторна
лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 15.02.2024 г.; сумата от 25,14 лв. – главница
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода м.05.2021 г. –
м.04.2023 г., ведно със законна лихва от 19.03.2024 г. до окончателно изплащане на
задължението; и сумата от 4,76 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение през периода 16.07.2021 г. – 15.02.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, срещу Л. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Л. А. Ц. да заплати на „*** сумата от 1164,38 лв. – главница,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия за топлоснабден имот:
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, за периода м. 05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със
законна лихва от 19.03.2024 г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 138,60
лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 15.02.2024 г.; сумата от 25,14
лв. – главница представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода
м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от 19.03.2024 г. до окончателно
изплащане на задължението; и сумата от 4,76 лв. – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение през периода 16.07.2021 г. – 15.02.2024 г.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6