Решение по дело №1607/2018 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 757
Дата: 27 декември 2018 г. (в сила от 24 януари 2019 г.)
Съдия: Мария Ангелова Ангелова
Дело: 20185640101607
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

  757 / 27.12.2018 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На трети декември през две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Павлина Николова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 1607 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

           Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.240 ал.1 от ЗЗД; от Д.Д.К. с ЕГН ********** ***; против Д.Х.К. с ЕГН **********,***.

Ищецът твърди, че предявявал иска си в указания му за това срок по ч.гр.дело № 931/2018 г. на ХРС, т.к. от ответника било подадено възражение против издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Страните по делото имали сключен договор за заем от 25.11.2016 г., заверен с вх. рег. № 3847 на нотариус с рег. № 125, за сумата от 25 370 лв. От така заетата сума ответникът върнал сумата от 3 370 лв., отразена при сключването на анекс № 1/29.05.2017 г. към договора за останалата част от заема в размер на 22 000 лв. На 22.12.2017 г. ответникът върнал на ищеца сумата от още 5 000 лв., за което представял разписка. Така общата дължима от ответника по анекса сума останала в размер на 17 000 лв., която въпреки уговорките и поканите, той отказвал да върне. Сумата била нужна на ищеца за довършване на основен ремонт на къщата му в с. *******, общ. Д., което било негово единствено жилище, а в момента живеел под наем в гр. Хасково. Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата от 12 000 лв., представляваща остатък от подробно описаното по-горе задължение на ответника, ведно със законната лихва от 28.05.2018 г. и направените по делото разноски, за които суми била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 931/2018 г. на ХРС; като му присъди и деловодни разноски за настоящото производство. В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа иска си. Заявява, че търси цялата главница по договора или поне половината от нея, т.к. ответникът не изпълнявал точно задълженията си по него.

Ответникът не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. В открито съдебно заседание той се явява лично, като признава, че дължи претендираната сума, но нямал възможност да я изплати изцяло.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

          Като писмено доказателство по делото се представи и прие договор за заем, сключен на 25.11.2016 г. в гр. Хасково между ищеца, като заемодател, и ответника, като заемател, за сумата от 25 370 лв., която ще бъде преведена по негова банкова сметка ***ия. Ответникът се е задължил да върне тази сума на заемодателя. Договорът е подписан от двете страни по него, като подписите им са нотариално заверени с рег. № 3847/25.11.2016 г. на нотариус с рег. № 125. Към този договор страните са подписали и анекс № 1 от 29.05.2017 г. относно начина и сроковете за връщане на заетата сума. Те са декларирали, че към датата на подписване на анекса, заемодателят е получил от заемополучателя сумата от 3 370 лв. Останалата част от 22 000 лв. те са се споразумели, ответникът да връща по банкова сметка ***, както следва - 5 000 лв. в срок до 30.06.2017 г. и на четири равни вноски от по 4 250 лв. през 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Към процесните договор и анекс към него е представената по делото разписка от 22.12.2017 г. за получена сума в размер от 5 000 лв., предадена от ответника и получена от ищеца.

За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.рег. № 7189/ 13.04.2018 г., въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 931/2018 г. на ХРС. По това дело е издадена заповед № 408 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 17.04.2018 г., по силата на която е разпоредено, длъжникът – ответник в настоящото производство да заплати на кредитора – ищецът в настоящото производство сумата от 12 000 лв. главница, дължима по процесния договор за заем. Против заповедта в срок е постъпило възражение по чл.414 от ГПК от длъжника, че не дължи изпълнение на вземането по нея, т.к. сумата подлежала на връщане не изцяло, а на вноски според уговореното в анекса. На 13.06.2018 г. на заявителя е било указано, да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова молба с вх.рег. № 12716/29.06.2018 г.

               При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, срок и от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява изцяло неоснователен и недоказан. По категоричен начин по делото се установи, а и не се спори, валидността на облигационното правоотношение, въз основа на което ищецът претендира настоящото си вземане от ответника. Договорът им е за заем, сключен на 25.11.2016 г. в гр. Хасково между ищеца, като заемодател, и ответника, като заемател, за сумата от 25 370 лв., за която не се спори, че същия ден е била преведена по банкова сметка ***. С това ищецът е изпълнил основното си задължение по заемния договор – да предаде договорената сума на ответника, за когото пък е възникнало задължението, да върне същата на ищеца, според уговорените начин и срокове. Конкретни уговорки в тази насока се съдържат в допълнителния анекс № 1 от 29.05.2017 г. към договора им. Със същия страните са декларирали, че към датата на подписване на анекса, заемодателят е получил от заемополучателя сумата от 3 370 лв., а останалата част от 22 000 лв. те са се споразумели, ответникът да връща по банкова сметка ***, както следва - 5 000 лв. в срок до 30.06.2017 г. и на четири равни вноски от по 4 250 лв. през 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Установи се по делото, че ответникът е извършил само първото от така уговорените плащания и то със закъснение, за което е подписана разписка от 22.12.2017 г. за получена от ищеца сума в размер от 5 000 лв., предадена му от ответника. Тежестта да докаже, че е извършил и други плащания по договора бе за ответника в настоящия процес, своевременно указана му, в каквато насока той не предприе действия. Напротив, ответникът призна, че не е извършвал плащане на вноските от по 4 250 лв., но възрази, че падежът им не е настъпил, което възражение съдът намира за основателно. Според уговорките между страните и нормата на чл.70 ал.1 от ЗЗД, че срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството на задължението - следва да се приеме, че падежът на всяка една от четирите равни вноски от по 4 250 лв. е на последния ден от 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., респ. на 31.12. през всяка от годините. Към приключване на устните състезания по делото на 03.12.2018 г., до който именно момент съдът е длъжен да съобрази всички настъпили обстоятелства, от значение за спорното право /чл.235 ал.3 от ГПК/ - не е настъпил никой от посочените падежи. Ето защо, към посочения момент, за ответника все още не е възникнало задължението, да заплати на ищеца вноската си по заемния договор за 2018 г., а още по-малко пък и за предстоящите 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Обстоятелството, на което ищецът основава претенцията си, че щом ответникът не изпълнявал точно задълженията си, каквото неизпълнение е налице единствено що се отнася до уговорката сумата от 5 000 лв. да бъде платена в срок до 30.06.2017 г. - то изискуеми и дължими били и останалите вноски по договора – е изцяло неоснователно, т.к. договорът между страните и анексът към него не съдържат никакви подобни клаузи за предсрочна изискуемост, в случай на неизпълнение от заемополучателя.

               Предвид изложените съображения, предявеният иск, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли изцяло.

               Мотивиран така, съдът

 

 

Р Е Ш И:

           

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.240 ал.1 от ЗЗД; от Д.Д.К. с ЕГН ********** ***; против Д.Х.К. с ЕГН ********** ***;

да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 12 000 лв., дължима по сключен помежду им договор за заем от 25.11.2016 г., с нотариална заверка на подписите им с рег. № 3847/25.11.2016 г. на нотариус с рег. № 125, и анекс № 1 от 29.05.2017 г. към договора; ведно със законната лихва от 28.05.2018 г. и направените по делото разноски,

за която сума е била издадена заповед № 408 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 17.04.2018 г. по ч.гр.дело № 931/2018 г. на Районен съд – Хасково.

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :/п/ не се чете

 

    Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.