О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 485 06.02.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, на шести февруари през две хиляди и двадесета година,
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско дело
№ 303 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба,
подадена от С.К.В. ***, ЕГН – ********** чрез адв. Е.Д. (пълнм. л. 6 от първа
инстанция без посочване на инстанцията, за която се отнася, поради което на
основание чл. 34, ал. 4 ГПК има действие до завършване на делото във всички
инстанции) с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Ген. Гурко“ № 11, ет. 2 против
Решение № 3751/20.12.2019г. по гр.д. № 6322/2019г. по описа на РС Бургас, с
което съдът е отхвърлил исковете на С.К.В. за осъждане на ГД „Гранична полиция“
при МВР да заплати на ищеца сумата от 1739.08 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за извънреден труд от 195.62 часа, положен в периода 31.07.2016
год. - 31.07.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 243.22 лв.,
начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от
съответния падеж до 30.07.2019 год., както и законната лихва върху главницата,
начиная от 31.07.2019 год. до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят
счита решението за неправилно като излага съображения за противоречието му с
установената съдебна практика и закона. Счита, че приложение следва да намерят
общите правила на КТ относно полагането на нощен труд и приравняването му към
дневен и заплащане на извънреден труд. Сочи, че съгласно чл. 176 ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, а съгласно чл. 178, ал.
1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
заплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. В чл. 187 ЗМВР се
уреждала продължителността на работното време. В чл. 140, ал. 2 КТ се
посочвало, че нощен е труда, който се полага в периода 22,00часа до 06,00 часа.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители се определяли с наредба на
Министъра на вътрешните работи като в процесния период действали Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 год., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год. и Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 год., издадени от министъра на вътрешните работи. В
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсвало
изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г., съгласно което при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по
0,143. За периода 02.08.2016г. до 26.07.2019г. не съществувала изрична
нормативна регламентация за възможността положения извънреден труд да бъде
възмезден с посочения коефициент. За периода 26.07.2016г. до 02.08.2016г. била
приложима нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год.
Счита, че предвид липсата на правило, което да определя методологията за
превръщане на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време, празнотата следвало да се преодолее със субсидиарно приложение
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Следвало да се вземе предвид, че ищецът бил държавен
служител по силата на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР и това означавало, че спрямо него
освен нормите на ЗМВР били приложими и тези в ЗДСл като съгласно чл. 67, ал. 3
ЗДСл размерите на допълнителните възнаграждения, включващи и нощния труд, както
и редът за получаването им се определяли с Наредба на МС и не можело да са
по-ниски от определените в трудовото законодателство. Определеното от Министъра
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 ст. на час било в размер по-нисък от този определен в
трудовото законодателство. Поддържа, че приложение следва да намерят
разпоредбите на КТ и намира, че съгласно чл. 9г НРВПО волята на законодателя е
да признае за извънреден труд часовете, получени след преобразуването на
нощните часове в дневни. Независимо, че чл. 9г от НРВПО бил изменен по време на
процесния период, то през цялото време действала разпоредбата на чл. 18, ал. 3
НСОРЗ, според която при сумирано изчисляване на работното време броят на
отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след
превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност
на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на
работното време. Позовава се на чл. 9, ал. 5 Наредба за трудовата книжка и
трудовия стаж, че трудовият стаж на работниците и служителите, работещи при
сумирано изчисляване на работното време, се определя, като изработените часове
по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни
за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях
нормална продължителност на дневното работно време. Намира, че общия разум на
закона е да признае нощните часове преизчислени с коефициент 1,143 за брой
отработени дни, за пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитане на
извънреден труд. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него да се
постанови друго, с което да се осъди ответникът да заплати сума в размер на 1739.08
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 195,62 часа за целия период 31.07.2016 год. - 31.07.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 и сумата
в размер на 243,22 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от
работодателя възнаграждения за положен извънреден труд за посочения период от
момента, в който са станали изискуеми, както и законна лихва от депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
Няма доказателствени искания.
Препис
от въззивната жалба е връчен на ГД „Гранична полиция“ при МВР на 06.01.2020г.
като в срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор.
Въззивната
жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт, от легимимирано лице,
поради което е редовна и допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така
мотивиран ОС Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА
въззивна жалба, подадена от С.К.В. чрез адв. Е.Д. против Решение №
3751/20.12.2019г. по гр.д. № 6322/2019г. по описа на РС Бургас, съобразно
настоящото определение.
ВНАСЯ в.гр.д.
№ 303/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно
заседание, насрочено за 25.03.2020 г. от 10,20 часа.
Преписи
от настоящото определение да се връчат на страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.