Решение по дело №6649/2019 на Районен съд - Бургас

                                Р Е Ш Е Н И Е

№  260115                                   25.08.2020г.                             гр. Бургас

 

                                    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Бургаският районен съд                                             ХVІ граждански състав

На шестнадесети юли                                                 две  хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Силвия Петрова

при секретар Марина Димова,

като разгледа докладваното от съдията Петрова            

гражданско дело № 6649 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от „Стиил Консулт“ ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представляван от управителя С.М.М.против „А. - 73“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ****, представляван от управителя В.Д.В., с която се претендира приемане за установено по отношение на ответника, съществуването на вземане на „Стиил Консулт“ ЕООД по ч.гр.д. № 5372 от 2019г. по описа на БРС, за което е издадена заповед № 2558 от 05.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, а именно за сумата от 12 607,85 лева - главница, представляваща дължимата продажна цена за доставката на пакетиран печен слънчоглед по договор за търговска продажба по издадена фактура № **********/12.03.2019г., сумата от 318,70 лева – лихва за забава върху претендираната главница за периода 05.04.2019г. до 04.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 04.07.2019г. до изплащане на вземането. Претендират се направените по делото съдебно-деловодни разноски.

           В исковата молба се излагат твърдения, че страните са обвързани по валидно правоотношение по договор за търговска продажба, като ищецът е изпълнил задължението си да предаде на ответника уговорените стоки по вид и количество, а ответникът не е заплатил изцяло цената на стоките. „Стиил Консулт” ЕООД е доставило на „А. 73” ЕООД пакетиран слънчоглед Ела: 16800 бр. по 80 гр. и 1680 бр. по 160 гр., за което издало ф-ра № **********/12.03.2019г. на стойност 12836,68 лева с падеж 04.04.2019г. За предаване на стоката е подписан нарочен приемо-предавателен протокол. След това били върнати 280 бр. по 80 гр. и 40 бр. пакета по 160 гр., за което било издадено Кредитно известие към фактурата № **********/05.04.2019г. на стойност 228,83 лева. При връщане на тези количества отново бил подписан приемо-предавателен протокол. Цялата доставка на пакетиран печен слънчоглед, след приспадане на върнатите количества възлиза на 12607,85 лева. Ответното дружество не е заплатило сумата от 12607,85 лева, предмет на настоящото производство. Ангажират се доказателства.

            В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който се излага становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва стоката да е получена по договор за търговска продажба. Твърди, че уговорката между двете търговски дружества е „Стиил Консулт“ ЕООД да предостави съответното количество пакетиран слънчоглед - внос от Република Т. за продажба и складиране от дружество „А. 73“ ЕООД, като ищцовото дружество се е задължило да заплаща месечен наем за предоставения склад от страна на ответното дружество. Такъв наем до настоящия момент не е заплащан. Част от договорката между страните е ако през този период клиенти, които посещават склада имат интерес да купят стоката, дружеството да я продава като съответно след това се префактурира между двете дружества. За целта ищцовото дружество следвало да предаде необходимите документи и сертификати, че доставения пакетиран слънчоглед отговаря на нужните изисквания по Закона за храните, за да бъде продаван. Това не било направено и съответно стока без необходимите документи и сертификати не може да бъде продавана. На следващо място на пакетите слънчоглед било изписано погрешно наименованието на ответното дружество, а именно: „А.и“ ЕООД. Правени били многократни опити да се стигне до консенсус и търговско дружество „Стиил Консулт“ ЕООД да изнесе цялото количество пакетиран слънчоглед от склада на ответното дружество. Същото количество е налично в склада към настоящия момент, но дружество „Стиил Консулт“ ЕООД не предприема никакви действия по изнасянето му.

              След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази  становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна  страна:

              Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ.

   Страните са търговци, поради което по отношение на сключените от тях сделки намират приложение правилата за търговска продажба. Съгласно общата норма на чл.293, ал.1 от ТЗ за действителността на търговската сделка не е необходима писмена форма.

Твърди се от ищеца, че в изпълнение на сключен договор за продажба са извършени действията, предмет на съглашението, като е съставена фактура № **********/12.03.2019г. на стойност 12836,68 лева с падеж 04.04.2019г. След това са върнати количества - 280 бр. по 80 гр. и 40 бр. пакета по 160 гр., за което е издадено Кредитно известие към фактурата № **********/05.04.2019г. на стойност 228,83 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, купувачът - търговец е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В чл.321 от ТЗ е регламентирано задължение за продавача да издаде фактура, по искане на купувача, а по съгласие на страните и други документи. Представената данъчна фактура е първичен счетоводен документ, съгласно чл.7 от Закона за счетоводството, същата носи задължителното съдържание от наименование и номер, дата на издаване, предмет и стойностно изражение на стопанската операция, име, фамилия и подпис на съставителя.

 От основното и допълнително заключение на приетата съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява, че процесната фактура е осчетоводена от страна на ответното дружество. Съгласно предоставената информация от счетоводството на ответника, фактура № **********/12.03.2019г. е осчетоводена по сметка 401 /Доставчици/ партидата на „СТИЛ КОНСУЛТ“ ЕООД. Фактурата е включена в дневника за покупки по ЗДДС за данъчен период м.март 2019г. Кредитно известие № **********/05.04.2019г., не е осчетоводено в счетоводството на ответника. И в двете счетоводства, по процесната фактура № **********/12.03.2019г. не са отразени плащания. В счетоводството на ищеца към 31.12.2019г. по дебита на сметка 444/2 /Съдебни вземания/ партидата на „А. 73“ се води на отчет вземане в размер на 12 607,85 лева, формирано от неизплатената стойност по фактура № **********/12.03.2019г. от 12 836,68 лева, намалена със стойността по кредитно известие № **********/05.04.2019г. - 228,83 лева. В счетоводството на ответника по кредита на сметка 401 /Доставчици/ партидата на „СТИЛ КОНСУЛТ“ ЕООД се води на отчет задължение в размер на 12 836,68 лева, формирано от неизплатената стойност по фактура № **********/12.03.2019г. Лихвата за забава върху неизплатената сума от 12 607,85 лева, изчислена за претендирания период 05.04.2019г. - 04.07.2019г., възлиза на 318,72 лева. Във връзка с направените възражения в отговора, че стоките са на консигнация са поставени допълнителни въпроси към вещото лице. Експертът посочва, че стоките на консигнация /чуждите стоки/ се заприхождават задбалансово. В конкретния случай, фактурата предмет на делото е осчетоводена със следната счетоводна операция: Дебит с/ка 3041 /Стоки на консигнация/ 10 697,23 лева, Дебит с/ка 4531 /ДДС на покупките/        2 139,45 лева, Кредит сметка 401 /Доставчици/ 12 12 836,68 лева. Това счетоводно записване отразява, че данъчното събитие е възникнало с прехвърлянето на собствеността на стоката /чл.25 от Закона за данък върху добавената стойност/, както и че стоката е заприходена като собствена, независимо от наименованието на сметката - Стоки на консигнация. В сметките по сметкоплана се отчита движението на собствени активи на предприятието. ДДС в целия му размер е начислен и ползван по Справка - декларация по ДДС за м.март 2019 г. - месеца, в който е издадена фактурата. Съгласно представени и от двете страни стокови разписки, част от стоката е върната от получателя на доставчика. Доставчикът е издал кредитно известие № **********/05.04.2019г. за върнатата стока, като това кредитно известие не е осчетоводено в счетоводството на ответника. Стойността на върнатата стока е в размер на 228,83 лева с ДДС. В съдебно заседание вещото лице също пояснява, че когато един актив не е собственост на дружеството, той се води на отчет задбалансово. В случаите, когато няма придобиване на собственост върху стоката, тя се води в задбалансови сметки. В случая въобще няма такава хипотеза, изхождайки от начина, по който е осчетоводена фактурата и в двете дружества. 

 По делото са ангажирани и гласни доказателства. Разпитани са свид. Д., свид. А. и свид. К.Б.. Показанията на същите обаче не могат да разколебаят изводите на експертизата, че стоката в ответното дружество е заприходена като собствена, което според настоящия състав удостоверява по категоричен начин, че  страните са обвързани по валидно правоотношение по договор за търговска продажба, като ищецът е изпълнил задължението си да предаде на ответника уговорените стоки по вид и количество.  С осчетоводяването на процесната фактура в счетоводството си по описания от експерта начин, ответникът - търговецът недвусмислено е признал наличието на договорно облигационно правоотношение между страните, както и надлежното извършване от страна на ищеца на описаните в счетоводните документи насрещни престации по доставянето на стоките. При така установеното, съдът достигна до извода, че по делото е доказано както наличието на валидно възникналото договорно правоотношение, така и изпълнението на задължението на ищеца да достави стоките – предмет на продажбата. 

Ответникът, чиято е тежестта на доказване, не ангажира доказателства за изпълнение на задълженията си за заплащане на претендираната като непогасена остатъчна цена по процесната фактура, с оглед на което предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 327 от ТЗ вр. чл. 288 от ТЗ е основателен и  следва да бъде уважен.

По отношение на претенцията за мораторна лихва върху остатъчната стойност на фактура № **********/12.03.2019г. за периода на забавата, според експерта сумата възлиза на 318,72 лева. Изложеното обосновава извод за основателност на иска за мораторна лихва в претендирания размер от 318,70 лева.

Следва да се присъди и законната лихва за забава върху неизплатената главница, от завеждане на заповедното производство до окончателното изплащане, като обезщетение за неточно във времето изпълнение на парично задължение.

             На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид отправеното искане, на ищеца следва да бъдат присъдени направените съдебно - деловодни разноски в общ размер на 2228,31 лева за исковото и заповедното производство, включващи държавна такса, адвокатски хонорар и депозит за експертиза. 

            Мотивиран от горното, съдът

 

                                                             Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника „А. - 73“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ****, представляван от управителя В.Д.В., че в полза на ищеца „Стиил Консулт“ ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представляван от управителя С.М.М., съществуването на вземането по ч.гр.д. № 5372 от 2019г. по описа на БРС, за което е издадена заповед № 2558 от 05.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, а именно за сумата от 12 607,85 лева - главница, представляваща дължимата продажна цена за доставката на пакетиран печен слънчоглед по договор за търговска продажба по издадена фактура № **********/12.03.2019г., сумата от 318,70 лева – лихва за забава върху претендираната главница за периода 05.04.2019г. до 04.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 04.07.2019г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „А. - 73“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ****, представляван от управителя В.Д.В., да заплати на „Стиил Консулт“ ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представляван от управителя С.М.М., сумата от 2228,31 лева /две хиляди двеста двадесет и осем лева и тридесет и една стотинки/, представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ не се чете/

 

Вярно с оригинала! МД