Решение по дело №2068/2022 на Административен съд - Варна

Образувано е по жалба вх. № 13311/07.09.2022г. на И.П.Т. *** с ЕГН ********** срещу Експертно решение /ЕР/ № 477/17.06.2022г. на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ – София, с което е потвърдено ЕР №0396 от 01.02.2022г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, с което му е определена 10% трайна нетрудоспособност поради общо заболяване с начална дата 22.12.2017г. за срок от 3 години – до 01.02.2025г.

Изложените в жалбата оплаквания са за неправилност и незаконосъобразност на оспореното Експертно решение на НЕЛК. Съображенията са за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че при издаването на ЕР №0477 от 17.06.2022г. на специализиран състав по неврологични, ушни носни и гърлени /УНГ/ и сърдечно-съдови заболявания /ССЗ/ при НЕЛК и на потвърденото с него ЕР № 0396 от 01.02.2022г. на ТЕЛК неправилно е определен коефициентът за инвалидност с намаляване на същия от 40 % на 10% трудовата неработоспособност спрямо предходно решение на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна. Твърди се, че е сгрешена и датата и причината на инвалидността, тъй като датата на инвалидността не била 22.12.2017г., а 17.09.2001г. и не е гражданска, а военна инвалидност. Счита, че Решението на НЕЛК е постановено по Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и наредбата за медицинската експертиза, които били отменени. Намира, че неправилно оценката била направена само по водещото заболяване, а по новата наредба се сборували всички проценти от всички заболявания. Оценката била непълна и неточна, тъй като неправилно била извършена само по документи, без да му бъде дадена възможност да се яви лично. Моли за отмяна на Експертното решение на НЕЛК и преписката да бъде върната за нова оценка на неработоспособността му от поне 51% и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят И. П. Т. се представлява от служебно назначен процесуален представител, който поддържа жалбата. Счита, че оспореното ЕР на НЕЛК към датата на неговото издаване не отразява обективно здравословното състояние на оспорващия Т.. Като друго нарушение обосноваващо отмяна на акта изтъква неправилното посочване на началната дата на инвалидизацията му, която трябва да е считано от датата на военноинвалидността му. По същество пледира за отмяна на ЕР на НЕЛК, след което преписката да бъда върната на органа за ново произнасяне при съобразяване на промяната в материалния закон и допълнително събраните по делото доказателства.

Ответникът – Националната експертна лекарска комисия гр.София представя административната преписка. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда и в допълнителна молба с.д. №14377/28.09.2022г. упълномощеният юрисконсулт оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението е постановено от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при спазване на изискванията за форма и в съответствие със законовите разпоредби на Наредбата за медицинската експертиза. В случай, че жалбоподателя се представлява от адвокат, прави възражение за евентуална прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Заинтересованата страна – Национален осигурителен институт се представлява от юрисконсулт, който в писмено становище с.д.18029/02.12.2022г. моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде потвърден изцяло обжалвания акт. При евентуални претенции на жалбоподателя за разноски заявява, че оспорват същите по основание и размер. Моли в полза на ТП- Варна на НОИ да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Останалите заинтересовани страни – Националната здравноосигурителна каса, Агенцията за хората с уврежданията, ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Марина – Варна“ ЕАД и Агенцията за социално подпомагане, гр.София не изпращат представители и не изразяват становище по съществото на спора.

Като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните , след преценка по отделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства, при съобразяване на приложимите правни разпоредби, съдът достигна до следните фактически установявания и изводи:

При извършеното преосвидетелстване и оценка на работоспособността на жалбоподателя И.П.Т. с ЕГН ********** по документи му е определена 10 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза „Есенциална /първична/ хипертония и срок на определения процент трайно намалена работоспособност, с начална дата на инвалидизация - 22.12.2017 година, за срок от 3 години - до 01.02.2025г. с Експертно решение № 0396 от 01.02.2022г. на ТЕЛК към УМБАЛ "Св. Марина - Варна" ЕАД -гр.Варна. По предходното ЕР на И. Тодоро е бил с 40% трайно намалена работоспособност. В ЕР на ТЕЛК е посочено, че освидетелствания се е явил, но не е представил медицинска документация, която е изискана с писмото на ТЕЛК.

Поради несъгласие с решението на ТЕЛК и определения процент Експертно решение № 0396 от 01.02.2022г. на ТЕЛК към УМБАЛ "Св. Марина - Варна" ЕАД е обжалвано от И.П.Т. пред Националната експертна лекарска комисия. С Експертно решение № 0477 от 17.06.2022г. на Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ при Националната експертна лекарска комисия е потвърдил ЕР № 0396 от 01.02.2022г. на ТЕЛК към УМБАЛ "Св. Марина - Варна" ЕАД, вкл. определената с това решение 10 % трайно намалена работоспособност, датата на инвалидизиране и срока на инвалидността. Посочено е, че решението е взето по документи, на основание чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, след обсъждане на предоставената медицинска документация. Заключението на НЕЛК – Специализиран състав по неврологични, УНГ и сърдечно-съдови заболявания, се основава на отразеното в документите, съдържащи се в медицинското експертно досие на И.Т., диагностицираното общо заболяване с диагноза: „Хроничен тубулоинтерстициален нефрит – оперативна корекция на вродена хидронефроза вдясно (1979г.) без документирани уроинфекции и други усложнения“. Като водеща диагноза в ЕР е посочено „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност. В констативната част на оспореното ЕР е посочено, че лицето е многократно освидетелствано като в последното ЕР на НЕЛК от 17.11.2021г. комисията е постановила изискване за предоставяне на допълнителни изследвания с оглед обективната оценка на процента на трайната намалена работоспособност (ТНР). Такива документи не са представени пред ТЕЛК в процедурата по постановяване на ЕР № 0396 от 01.02.2022г. Поради това, че такава медицинска документация не е представена от освидетелствания И.Т. и в процедурата по оспорване ЕР на ТЕЛК, НЕЛК е посочил в решението, че поради липсата на актуална медицинска документация, обективираща функционалния дефицит на прицелните органи, при установена артериална хипертония и без данни за проследяване на заболяването, както и терапевтичния ефект от приложено лечение за АХ-1ст.- лека степен, определя 10 % ТНР по т.1, р.6, ч.4. В ЕР на ТЕЛК и на НЕЛК в анамнезата е отчетено, че Т. е уволнен предсрочно от военна служба на 17.09.2021г. след решение на ЦВЛК №183/4/14.09.2017г. за диагноза:“Хидронефрозиз декстра. Състояние след операция…“. С тези съображения с Експертно решение на НЕЛК-София е потвърдено ЕР на ТЕЛК от 01.02.2022г. по всички поводи.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се медицинското експертно досие /МЕД/ на И.П.Т., както и медицински документи, допълнително представени от същия в хода на настоящото съдебно производство с молба с.д. № 6304/ 25.04.2023г. (л. 25 от делото): фишове за посещение на адрес от екипи на спешна медицинска помощ от 13.01.2023г., от 06.02.2023г. и фиш на който датата не може да се разчете; 5 бр. листи за преглед на пациент в КДБ - констативно диагностичен блок/Спешно отделение от 13.01.2023г., от 14.03.2023г., от 21.03.2023г., от 24.03.2023г. и от 29.03.2023г., амбулаторни листи, кардиограма от 20.03.2023г. и други.

За изясняване на спора по делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, която да даде яснота по въпросите: от какви заболявания е страдал жалбоподателя към момента на издаване на първото експертно решение на ТЕЛК, послужили като основание за определяне на трайната нетрудоспособност на жалбоподателя на 40%?; страдал ли е жалбоподателят от същите заболявания към 17.06.2022г., когато е издадено ЕР №477 от заседание №109/17.06.2022г. на НЕЛК и страда ли от тях към момента на експертизата; правилно ли са определени в ЕР №477 от заседание №109/17.06.2022г. на НЕЛК процентът и вида на трайната нетрудоспособност на жалбоподателя, вида и началната дата на инвалидизацията му? Вещото лице - специалист по „Вътрешни болести“ и „Нефрология“ депозира по делото експертно заключение, което поддържа и е прието от съда без оспорване от страните. Съдът кредитира заключението като компетентно, обективно, основано на писмените доказателства по делото и на специалните знания на вещото лице. В табличен вид на л.149 до л.152 от делото вещото лице описва издадените експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК за здравословното състояние и степента на трайно намалена работоспособност на жалбоподателя Т.. Видно е, че ТНР от 40% му е била определена с ЕР № 4701/20.10.2015г. на ТЕЛК към УМБАЛ "Св. Марина - Варна" ЕАД, което е потвърдено с ЕР № 146 от 02.03.2016г. на НЕЛК. Към този момент водещата диагноза за И. Т. е „Вродени нарушения в проводимостта на бъбречното легенче и вродена аномалия на отделителната система – структура, водеща до хидронефроза и операция на десен бъбрек. Хроничен пиелонефрит в ремисия.“. В отговора на поставените въпроси в заключението и при изслушването в съдебно заседание вещото лице пояснява, че същите заболявания са съществували у пациента и към датата на постановяване на ЕР №477 от заседание от 17.06.2022г. на НЕЛК, тъй като те са хронични в смисъл – нелечими, и с времето процесите се развиват, т.е. състоянието на пациента не се променя в положителна посока, а се влошава. Тъй като Т. не е представил на ТЕЛК необходимата нова медицинска документация за този негов здравословен проблем, за което изискване е уведомен предварително, правилно му е определен процент на ТНР в размер на 10 %. По повод началната дата на инвалидизация изразява становище, че посочената в ЕР на ТЕЛК, а в последствие и на ЕР на НЕЛК начална дата на инвалидизация – 22.12.2017г. е неправилно определена, тъй като е следвало да се съобрази най-ранната дата на инвалидизация, която в конкретния случай е 17.09.2001г., когато е освободен от военна служба въз основа на наличното по МЕД Експертно решение № 183 /4/14.09.2017г. на ЦВЛК. Експерта сочи, че това решение отразява началото на неговата военна инвалидизация.

От така установената фактическа обстановка въз основа на наведените доводи и представените по делото доказателства, след като се съобрази с изискванията на чл.168, ал.1 от АПК и провери законосъобразността на оспорения административен акт на основанията предвидени в чл. 146 от АПК, съдът направи следните правни изводи:

Оспорването с жалбата е от лице с правен интерес, упражнено е в законово установения срок, против акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето, поради което е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл.101, ал.7 от Закона за здравето, принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет. Това е приетата Наредба за медицинската експертиза в сила от 27.06.2017г., приета с ПМС № 120 от 23.06.2017г., обн., ДВ. бр. 51 от 27 юни 2017г. Устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза са регламентирани в Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, приет с ПМС № 83 от 26.04.2010г. по силата на законовата делегация на чл. 109 от Закона за здравето.

Оспореното в настоящото производство Експертно решение № 0477 от 17.06.2022г. на Специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ при НЕЛК е постановено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл.103, ал.4 от Закона за здравето и чл.51 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), като същото е съобразено с изискването на чл.49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ за произнасяне с експертно решение от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза на освидетелстваното лице. Решението е в писмена форма, с необходимото съдържание, с мотивите за постановяването му. Поради това не са налице основания за обявяване нищожност на решението, респ. – за отмяната му по чл.146, т.1 и т.2 от АПК.

Съгласно чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, НЕЛК се произнася въз основа на медицинската и друга документация. Както ТЕЛК, така и НЕЛК са отчели, че в случая се касае за преосвидетелстване на Т., в интерес на който е да представи изискуемите медицински документи за проследяването през последните години преди освидетелстването на заболяванията, от които страда и във връзка с които да му бъде определен процент трайна нетрудоспособност за следващите 3 години. От документацията в медицинското му досие е видно, че многократно е уведомяван писмено за документите, които следва да представи, което той не е изпълнил. В самото ЕР на ТЕЛК е отразено, че той се е явил лично, но не е носел необходимата и изискуема медицинска документация. НЕЛК се произнася по жалбата срещу решението на ТЕЛК въз основа на наличната в медицинското досие на освидетелствания документация. Поради това неоснователни са оплакванията в жалбата до съда на Т., че не е имал възможност да се яви пред комисията. Процедурата по издаване на оспореното ЕР на Специализирана комисия към НЕЛК е проведено съобразно разпоредбите на раздел ІV от ПУОРОМЕРКМЕ, поради което не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на акта по чл.146, т.4 от АПК.

Актовете на експертизата на работоспособността, включително и експертните решения на НЕЛК представляват от една страна - експертно заключение за здравословното състояние, респ. за работоспособността на освидетелстваното лице, а от друга - индивидуални административни актове, въз основа на които за освидетелстваното лице възникват определени права (например за отпуск за временна неработоспособност, трудоустрояване, съответните обезщетения, пенсиониране и т.н.). Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т.н., несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания. Определящо за материалната законосъобразност на ЕР на НЕЛК в частта относно оценката на работоспособността, доколкото то има характер на медицинско заключение, е постановяването му при вярно отразяване здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването. В случая се оспорва обективираното в обжалваното решение здравословно състояние на освидетелстваното лице, като се твърди, че то не отговаря на действителното фактическо положение, като съответно се възразява и срещу определения с решението процент ТНР, по съображения, че същият се явява силно занижен.

Съгласно чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, НЕЛК се произнася въз основа на медицинската и друга документация. В разглеждания случай липсва спор между страните, че жалбоподателят И.Т. не е представил както пред ТЕЛК, така и пред НЕЛК нова медицинска документация относно проследяването на здравословното му състояние за периода от предходното преосвидетелстване до датата на явяването му пред ТЕЛК, за което е бил уведомен изрично с писмата, приложени в Медицинското му експертно досие. Независимо от това, следва да се има предвид, че в МЕД на жалбоподателя Т. е било налично Експертното решение по годността за военна служба №183/4/14.09.2001г., което се явява най-ранно съставения документ, установяващ както негодността му за военна служба, така и съответната степен на инвалидност, заради която няма спор, че е бил освободен от военна служба на 17.09.2021г. Това не е новонастъпил факт или обстоятелство, който следва да бъде доказван в процедурата по преосвидетелстване на лицето и е следвало да бъде съобразено както в оспореното ЕР на НЕЛК, така и в потвърденото с него ЕР на ТЕЛК. В тях е цитирано това Решение на ЦВЛК, но липсва отбелязване на началният момент, от който този юридически факт следва да се счита за настъпил – 17.09.2001г. като дата на военната му инвалидност със съответната диагноза. Становище, че именно последната дата следва да се счита за начална дата на инвалидизация на жалбоподателя е изразено и от вещото лице, изготвило приетото по делото без оспорване от страните заключение по съдебно-медицинската експертиза. Вместо това за начална дата на настъпване на инвалидността в двете експертни решения е посочена датата 22.12.2017г., която вещото лице счита за неправилна.

Предвид изложеното, обжалваното ЕР на НЕЛК, макар и постановено от компетентен орган, е издадено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Доколкото съдът не може да се произнесе по същество, делото като преписка следва да се върне на НЕЛК, който да постанови ново решение, като съобрази и медицинската документация, представена от И.Т. в хода на настоящото съдебно производство. Съгласно чл. 174 от АПК, съдът следва да определи срок за това произнасяне, като съдът счита, че това следва да е срока по чл. 47, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ - тримесечен от влизане в сила на настоящето съдебно решение.

С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 144 от АПК и обстоятелството, че оспорващият И. П. Т. е освободена от заплащане на държавна такса и разноски по делото, ответникът – НЕЛК-София следва да бъде осъден да заплати по сметка на Административен съд - Варна сумата в размер на 587,20 лева, от които 10 лева за държавна такса и 577,20лв. - заплатена от бюджета на съда за възнаграждение на вещо лице за изготвената по делото експертиза.

Воден от това и на основание чл. 172, ал.2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Експертно решение №477/17.06.2022г. на Национална експертна лекарска комисия – гр.София, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК №0396 от 01.02.2022г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, с което на И.П.Т. с ЕГН ********** е определена 10% трайна нетрудоспособност поради общо заболяване с начална дата 22.12.2017г. за срок от 3 години – до 01.02.2025г.

ВРЪЩА преписката на Националната експертна лекарска комисия -гр.София за ново произнасяне, в тримесечен срок от влизане в сила на настоящото съдебно решение.

ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия - гр. София да заплати по сметка за държавни такси на Административен съд - Варна сумата в размер на 587,20лв. /петстотин осемдесет и седем лева и двадесет стотинки/, от които 10лв. - за държавна такса и 577,20лв. - за възнаграждение на вещо лице.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на глава ХІІ от АПК.

	Съдия: