Р Е Ш Е Н И Е
№
град С.,
29.11.2016 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1
състав, в публично заседание на първи ноември
през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров
гр. дело № 8641 по описа на 2015 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са субективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.
Ищците А.Н.М.,
М.С.М. и Е.С.М., чрез процесуален представител излагат в исковата молба, че на 17.12.2011
год. около 21.15 часа в гр.С., неправоспособния водач А.П.В., при управление на
лек автомобил „Фолксваген“ с ДК ********, поради неспазване правилата за
движение по пътищата, реализирал пътно-транспортно произшествие с пресичащия
пътното платно пешеходец С. Д.М., съпруг на първата и баща на останалите,
вследствие на което последния починал. Поддържат, че смъртта на техния сродник
им причинила силни болки и страдания, тъй бил иЗ.лючително привързан към него,
бил тяхна опора и завинаги са лишени от неговата грижа и подкрепа. Поддържат,
че собственикът на автомобила, управляван от виновния водач е застраховал гражданската
си отговорност при ответника посредством застрахователна полица, валидна към
момента на събитието. В тази връЗ.а молят съда да постанови съдебно решение, с
което да осъди ответника да им заплати обезщетение за причинените неимуществени
вреди, вследствие смъртта на С. Д.М. в следните размери: на А.Н.М. –
200 000 лева и на М.С.М. и на Е.С.М. – по 150 000 лева на всеки от
тях. Претендират заплащане на законната лихва върху тези суми от датата на
настъпване на увреждането до окончателното им изплащане, както и направените по
делото разноски.
Ответникът З. „Л.И.” АД, чрез
процесуален представител оспорва исковата претенция, като твърди, че претендираното
обезщетение е несправедливо високо, отделно от това прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Моли съда да
постанови решение в този смисъл. Претендират се разноските по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
Третото лице помагач А.П.В. не
взема становище по иска.
Третото лице помагач Г. Фонд
оспорва иска, като моли съда да го отхвърли.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно
разпоредбата на чл. чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
От Присъда № 21 от 02.02.2016
год. постановена по НОХД № 1334/15 год. по описа на СГС се установява, че съдът
е признал за виновна А.П.В. в това, че на 17.12.2011 год. в гр.С., на улица
Драгалевска, в района на кръстовището с ул. М.П., при управление на лек
автомобил „Фолксваген“ с ДК ********, в пияно състояние, нарушила правилата за
движение по пътищата визирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинила
смъртта на С. Д.М..
Представено е удостоверение за
наследници № 5141/28.12.2011 год. на СО-Район „Искър”, от което е видно, че С. Д.М.
е починал на 17.12.2011 год. и е оставил за наследници съпруга А.Н.М. и деца – М.С.М.
и Е.С.М..
От показанията на свидетеля М.О.
се установява, че познава отдавна семейството на починалия, тъй като са семейни
приятели. Дава показания, че семейството живеело заедно задружно в дух на
разбирателство и обич. Починалият издържал всички със собствен бизнес, който
впоследствие замрял и престанал да носи доходи. Ищците приели иЗ.лючително
тежко смъртта му, като и до момента не могат да приемат, че него го няма, тъй
като разчитали много на него. Непрекъсното споменават своя сродник в разговори,
ходят редовно на помени и вследствие на смъртта му са в иЗ.лючително трудно
финансово положение.
По делото е приета съдебно
авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лица М., която съдът кредитира,
като обективно дадена и от което се установява, че причината за произшествието
е късното възприемане от водача на пресичащият пешеходец на пътното платно като
опасност, както и движението на пешеходеца на пътното платно, на неопределено
за това място, при намалена видимост. Скоростта на автомобила е била около 30
км/ч и пешеходеца е имал възможността да възприеме автомобила, движещ се на
къси светлини от над 40 метра. Заключението е оспорено от страните и съдът е
изслушал и приел повторно заключение, изготвено от вещото лице А., което също
кредитира и от което се установяват същите констатации. От повторната
експертиза се установява, че тъй като двете улица са праволинейни, то пешеходецът
е имал добра възможност да види фаровете на приближаващия се автомобил, преди
да предприеме пресичане на платното за движение.
Не се спори от ответника, че към
момента на произшествието е било налично застрахователно правоотношение по
риска „гражданска отговорност” досежно управляваното от виновния водач МПС с ДК
********.
При така установена фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Установи се от приетите по делото
доказателства, неоспорени от страните, че на 17.12.2011 год., в гр.С., водачът А.В.,
при управление на лек автомобил „Фолксваген“ с ДК ********, нарушавайки
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е реализирала
пътно-транспортно произшествие, вследствие на което е починал С. Д.М.. Съдът
приема, че вредите които са били причинени на ищците, като негови наследници, са
пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите
/водача на автомобила – В./ деяние.
Безспорно се установи по делото,
че автомобила „Фолксваген“, управляван от В. е бил застрахован по риска „гражданска
отговорност” при ответното дружество, със застрахователна полица, валидна към
момента на събитието, за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това
съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка “Гражданска
отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня
на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период
застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази
връЗ.а съдът счита, че на ответника З. „Л.И.” АД е възложен застрахователния
риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение
по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети
увредени лица, при управление на МПС.
По тези съображения съдът приема,
че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила следва да възмезди претърпените от ищцовата
страна вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на лекия автомобил/ е
бил застрахован срещу гражданска отговорност в З. „Л.И.” АД, ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал.1 от КЗ
/отм./ да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на
водача.
По размера на неимуществените
вреди, съдът приема следното:
В резултат на пътно-транспортното
произшествие, станало на 17.12.2011 год., съпругът и бащата на ищците е
починал. Съдът приема въз основа на показанията на разпитаният свидетел, че в
резултат на това същите са претърпели силни болки и страдания от загубата на
починалия, тъй като са били в блиЗ.и отношения, бащата е бил морална и
финансова опора на семейството си и не са имали конфликти помежду си, извън
нормалните за човешкото общуване. Семейството е живяло в едно домакИ.тво в дух
на обич и разбирателство. Съдът приема, че най-силно загубата е усетена от
съпругата му, тъй като същата остава сама в старините си и не може да разчита
на подкрепа на своя другар в живота. Починалото лице е било в трудоспособна
възраст и загубата му е усетена и в чисто финансов аспект от всички в
семейството.
На следващо място съдът намира за
основателни наведените доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалият. От приетите по делото две авто-технически експертизи,
които съдът кредитира се установи, че починалият пешеходец е предприел
пресичане на пътното платно на необозначено за това място и то при положение,
че това е станало в тъмната част на денонощието и без да се увери, че наближава
движещо се разрешена за пътните условия МПС. Отделно от това се установява, че
тъй като двете улица са праволинейни, то пешеходецът е имал добра възможност да
види фаровете на приближаващия се автомобил, преди да предприеме пресичане на
платното за движение /в случай, че изчака преминаването на автомобила, то удар
не би настъпил/. С това си поведение, пострадалия е допринесъл за настъпване на
вредоносното събитие и е налице съпричиняване, което съдът приема в размер на 20
%.
Съдът след като се съобрази с
изложените обстоятелства, преценени съобразно момента на увреждането и с оглед
критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване
на неимуществените вреди на ищците от смъртта на техния съпруг и баща са
необходими суми в следните размери: на А.Н.М. – 200 000 лева и
на М.С.М. и на Е.С.М. – по 150 000 лева на всеки от тях. От тези суми следва да
бъде приспаднато отчетеното съпричиняване и да се редуцират до следните размери:
на А.Н.М. – 160 000 лева и
на М.С.М. и на Е.С.М. – по 120 000 лева на всеки от тях. За тези суми исковете следва
да бъдат уважени и отхвърлени до пълните размери, като неоснователни и
недоказани.
Съдът приема, че при задължение
за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи
обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл.
84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен
направо срещу застрахователя. Следователно исковата сума следва да бъде
присъдена, заедно със законната лихва от датата на увреждането /17.12.2011
година/ до окончателното им изплащане.
При този изход на спора ответникът на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да заплати
на ищеца разноски в размер на 808 лева, изчислени по
компенсация /ищеца има право на разноски в размер на 920 лева, съразмерно с
уважената част от исковете, а ответника – 112 лева/. На следващо място, тъй
като ищците са освободени частично от заплащане на ДТ, то ответника на
основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС
сума в размер на 15 000 лева. Ответника следва да бъде осъден за заплати
на адв. Д., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 12 530
лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищците на основание чл.78,
ал.8 от ГПК следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 3 530 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ З. „Л.И.” АД с ЕИК ******** и адрес: *** да
заплати на А.Н.М. с ЕГН **********,***, полуетаж 4, офис № 4, чрез адв. Д.
сумата от 160 000 /сто и шестдесет
хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие смъртта на С. Д.М., починал вследствие на пътно-транспортно
произшествие, станало на 17.12.2011 година, заедно със законната лихва върху тази
сума, считано от 17.12.2011 год. до окончателното изплащане, като отхвърля
предявеният иск за неимуществени вреди до пълния размер от 200 000 /двеста хиляди/
лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ЗК „Л.И.” АД с ЕИК ******** и адрес: ***
да заплати на М.С.М. с ЕГН **********,***,
полуетаж 4, офис № 4, чрез адв. Д. сумата от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на С. Д.М.,
починал вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 17.12.2011
година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2011 год.
до окончателното изплащане, като отхвърля предявеният иск за неимуществени
вреди до пълния размер от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ЗК „Л.И.” АД с ЕИК ******** и адрес: ***
да заплати на Е.С.М. с ЕГН **********,***,
полуетаж 4, офис № 4, чрез адв. Д. сумата от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на С. Д.М., починал
вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 17.12.2011 година,
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2011 год. до
окончателното изплащане, като отхвърля предявеният иск за неимуществени вреди
до пълния размер от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК ЗК „Л.И.” АД с ЕИК ******** да заплати
на Е.С.М. с ЕГН **********, М.С.М. с ЕГН ********** и А.Н.М. с ЕГН ********** сумата
от 808 /осемстотин и осем/ лева,
разноски по делото.
ОСЪЖДА на
основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. ЗК „Л.И.”
АД с ЕИК ******** да заплати на адвокат Н.Д. с адрес: ***, адвокатско
възнаграждение в размер на 12 530 /дванадесет
хиляди петстотин и тридесет/ лева.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗК „Л.И.”
АД с ЕИК ******** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна
такса в размер на 15 000 /петнадесет
хиляди/ лева.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК А.Н.М.
с ЕГН **********, М.С.М. с ЕГН **********
и Е.С.М. с ЕГН ********** да
заплатят на ЗК „Л.И.” АД с ЕИК ********
сумата от 3 530 /три хиляди
петстотин и тридесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при
участието на третите лица помагачи на ответната страна - А.П.В. с ЕГН **********
***9 и Г. Фонд с адрес ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: