Р Е Ш Е Н И Е № 260662
гр.
Бургас, 14.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на 29.04.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Красимира Андонова, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 5157 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от "Ч" ООД, ЕИК, срещу Наказателно постановление № 02-0003302/10.11.2020 г., издадено от директорa на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Бургас, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М М от БАК, който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от ю.к. И, която оспорва жалбата.
Жалбата е
подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред
надлежния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е частично основателна.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на следната фактическа обстановка:
На 31.07.2020 г., около 10:45 часа, свидетелката А.Д., в качеството си на инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" – Бургас, задно с други служители от дирекцията, извършила проверка на обект – бистро „Д“, находящ се в гр. Созопол, ул. Виа Понтика, стопанисван от дружеството - жалбоподател. В обекта било установено да полага труд лицето Т.Е.С. като „барман“ – мие чаши на бара в заведението. Свидетелката Т.С. собственоръчно декларирала, че работи в обекта от 17.07.2020 г. на длъжност "барман", с работно време от 10.00 до 14.00 часа, с два почивни дни седмично, при договорено трудово възнаграждение от 610 лева. На 12.08.2020 г. и 25.09.2020 г. била извършена проверка и на представени документи, като се установило, че писмения договор е бил сключен на 07.08.2020 г. При извършена служебна справка се установило, че към момента на проверката на място в обекта – 31.07.2020 г., е нямало данни за регистриран писмен трудов договор между дружеството-жалбоподател и лицето Т.Е.С..
За
установеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН № 02-0003302/25.09.2020
г., a впоследствие било
издадено и наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото
производство, с което на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в
размер на 2500 лв.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014 г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като самите факти правилно са подведени под посочените материално правни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В конкретния случай категорично се установява, че по време на проверката св. Т.Е.С. се е намирала на работното място и то конкретно - на бара (където по принцип е работното място на барманите). Самата тя е декларирала, че към 31.07.2020 г. е изпълнява длъжността "барман", като работи в обекта още от 17.07.2020 г. Посочила е работното си време /от 10:00 до 14:00 часа/, полагаемите почивки и т.н. В потвърждение на това са и показанията на свидетелката дадени в открито съдебно заседание, като същата заявява пред съда, че на въпросния ден е била в търговския обект и то на работното място – на бара, гледала е как подготвят нещата, как се прави сок и подготовката на ресторанта за работа. Всичко това е напълно достатъчно, за да обоснове извод, че реално св. Т.Е.С. е изпълнявала трудова функция, която се е осъществявала на определено работно място, стопанисвано от дружеството жалбоподател. Видно и от представените писмени доказателства - справка /на л. 14/ и работен график /на л. 17-18/, търговският обект е бил отворен за клиенти, като първата смяна е започвала от 10:00 ч., а св. Т.Е.С. е фигурирала в графика за месец 07.2020 г. /л. 17/, като на 31.07.2020 г. е била първа смяна – от 10:00 до 17:00 ч. Съдът не кредитира изложеното от свидетелката С. в съдебно заседание, че заведението не е работило и че не е изпълнявала трудовата си функция към момента на проверката, доколкото въпросните твърдения противоречат на непосредствено декларираното от самата нея пред контролните органи и на останалия по делото доказателствен материал. Нещо повече, дори да се приеме, че свидетелката само се е обучавала в процеса на работата, то отново е трябвало да има сключен на трудов договор, съгласно разпоредбата на чл. 230 КТ. В тази връзка е ирелевантно дали в обекта е имало клиенти или не, както и дали са били извършвани продажби, поради което и съдът намира за ненужно да обсъжда в детайли представения по делото фискален бон.
Към 31.07.2020 г., когато е била установена да полага труд св. Т.С., жалбоподателят в качеството си на работодател, не е уредил възникналото между него и Т.С. трудово правоотношение, съгласно изискванията на трудовото законодателство, поради което е осъществил състава на нарушението по чл. 62, ал. 1 КТ вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, и правилно е била ангажирана отговорността му.
Въпреки горното, съдът намира, че неправилно АНО е индивидуализирал размера на имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя.
Нормата на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда за конкретното нарушение имуществена санкция в размер от 1500 до 15000 лв. Наложената в случая санкция в размер на 2500 лв. се явява завишена предвид обществената опасност на нарушителя и тежестта на нарушението, което е първо такова. Предвид изложеното НП следва да се измени в частта му относно размера на наложеното наказание, като според настоящият състав адекватно на извършеното деяние и степента на обществена опасност на нарушителя се явява имуществена санкция в минималния размер предвиден в закона, а именно 1500 лв.
Съдът счита, че не е налице хипотеза на
маловажност по чл. 28 от ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава
от останалите нарушения от същия вид, за да се приеме, че обществената му опасност
е явно незначителна.
В заключение, НП следва да бъде изменено единствено
в санкционната част, като наложената санкция се намали от 2500 лв. на 1500 лв.
С оглед
решението за изменение на НП и направеното искане от страна на представителя на
АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт, а в полза на жалбоподателя не следва да бъдат
присъждани такива. Това е така, доколкото съгласно Тълкувателно решение № 3 от
8. IV. 1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, при изменяване на наказателното
постановление съдът осъжда нарушителя да заплати сторените разноски, като
липсва хипотеза на съразмерно присъждане. При определяне на дължимите разноски
за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63,
ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащане на
правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност
по делото, съдът достигна до извод, че за осъществената от юрисконсулта дейност
в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в минимален
размер от 80 (осемдесет) лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
02-0003302/10.11.2020 г., издадено от
директорa на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Бургас, с
което на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, за нарушение
на чл. 62, ал. 1 КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ, на жалбоподателя "Ч"
ООД, ЕИК, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция
от 2500 лв. на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева).
ОСЪЖДА "Ч" ООД, ЕИК, да заплати в полза на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда“ сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.