№ 767
гр. Плевен, 02.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на втори декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. К.А
Членове:БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
в присъствието на прокурора А. Ф. Б.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600899 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила частна жалба, депозирана от М. О. А. -
обвиняем по Досъдебно производство № Д-8386/2025 г. по описа на РП -
Плевен. чрез процесуалния представител адв. Л. Г. от АК-Плевен с искане за
изменение на Определение №1160 от 28.11.2025г. по ЧНД №2222/2025г. по
описа на РС-Плевен, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ спрямо обвиняемия М. О. А..
В жалбата се излагат твърдения, че не са налице основания за вземане на
най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Сочи се, че не са
налице доказателства за съпричастност на обвиняемия към инкриминираното
деяние, както и че не съществува опасност същият да се укрие. В заключение
се прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов,
с който да наложи по-лека мярка за неотклонение спрямо обвиняемия М. А..
В съдебно заседание частната жалба изцяло се поддържа както от
обвиняемия, така и от неговия защитник. Представят писмени доказателства -
разписка от 02.12.2025 г., подписана от М.И.Х., адв. Г.С. и адв. Л. Г. за
получена сума в размер 4700 лв. от М.И.Х. в полза на В.Й.Х., за
възстановяване изцяло щетите от престъпление по чл.209 ал.1 от НК в размер
на 4700 лв. по образувано ДП № 8386/2025 г. по описа на РП – Плевен.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен излага становище, че
депозираната от защитата частна жалба е неоснователна. Сочи се, че от
материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия момент,
се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към
инкриминираната дейност, така и опасност същият да се укрие или да
извърши престъпление.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на
1
страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна
проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд
намира следното:
Частната жалба и частният протест са депозирани в законоустановения в
чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същите се явяват процесуално
допустими и редовни.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
С постановление за привличане на обвиняем М. А. е привлечен в
качеството на обвиняем за това, че на 25.11.2025 г. в гр. Плевен, ул. „Шипка“,
бл. 28, вх. А, ап. 12, като извършител в съучастие със Сергей Радков, като
извършител и неустановено по делото лице, с цел да набави за себе си или
другиго имотна облага, възбудил и поддържал у В.Й.Х., с ЕГН: ********** от
гр. Плевен, заблуждение, че се провежда полицейска акция с нейно участие по
залавянето на „телефонни измамници“ и с това и причинил имотна вреда в
размер на 4700 лева – престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Настоящият въззивен съдебен състав счита, че към настоящия момент
са налице достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред,
които позволяват изграждане на обосновано предположение за евентуална
съпричастност на обвиняемия в извършване на инкриминираните деяния, за
които е бил привлечен.
Същото се извежда на база събраните до момента доказателства, в това
число разпитите на свидетелите В.Х., Г.М., И.Х., както и приобщените
писмени доказателства, в това число протоколи за доброволно предаване,
електронна справка за съдимост на обвиняемото лице.
Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза
в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на
СЕС - по Дело C-310/18, може да се изведе обосновано предположение
относно съпричастността на обвиняемото лице в инкриминираното деяние.
Сред кориците на делото не са налице данни, които към настоящия момент
разколебават подозренията на държавното обвинение за извършено деяние по
посочените квалифициращи признаци по работната към настоящия момент
квалификация. Същото е достатъчно, предвид характера на настоящото
производство, като не се изисква категоричност и убеденост в участието на
обвиняемия в инкриминираната дейност, а обосновано предположение,
каквото в случая е налице.
На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че към настоящия
момент са налице и двете, визирани в разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК
опасности, а именно от укриване и/или извършване на друго деяние от
обвиняемия.
На първо място настоящото деяние се явява тежко умишлено
престъпление, с оглед разпоредбата на чл.209, ал.1 от НК, тъй като за него се
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от една до шест години. Същото
би подтикнало обвиняемият да се укрие с цел избягване на наказателна
2
отговорност спрямо него.
Освен това, видно от бюлетина за съдимост на обвиняемия, приложен към
кориците на делото, настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на
предходно осъждане по НОХД №137/2025 г. по описа на РС-Ловеч. В този
смисъл е налице висока степен на обществена опасност на дееца, предвид
данните за личността му и предвид факта, че предходното наложено наказание
явно не е подействало възпиращо спрямо него.
Съдът намира за необходимо да посочи, че в настоящия случай се касае за
деяние, което се отличава с изключително висока степен на обществена
опасност, предвид наличните данни за механизма и начина на извършването
му.
Голямото количествено измерение на предмета на посегателство, както и
механизма и начина на извършването му, а именно спрямо възрастни
граждани, към които защитата на личността е завишена, обуславят високата
степен на обществена опасност на деянието. Впечатление прави, че деянието е
извършено спрямо лице на 82 г., по отношение на което са отправени заплахи
за живота и здравето, които биха могли да доведат до сериозни негативни
последици.
Налице са данни и за участие на широк кръг от лица, като има данни за
създадена трансгранична престъпна мрежа, предвид данните за участие на
лице, намиращо се на територията на Република Румъния. Според настоящия
съдебен състав в настоящия случай се касае за предварително обмислена и
трайно действаща престъпна схема, с участие на няколко лица, която чрез
измамливи действия ощетява финансово неограничен кръг от лица, които са
предимно възрастни хора с цел отнемане на парични средства по измамен
начин, именно от тези лица, би могло да застраши тяхното физическо
оцеляване, като ги остави без средства за препитание.
В този смисъл съдът отчита, че е налице висока степен на обществена
опасност на деянието, както и опасност обвиняемият да се укрие.
Съдът сита, че целите, визирани в разпоредбата на чл.57 от НПК, биха се
изпълнили в най-голяма степен с постановяване на мярка за неотклонение
„Задържане под стража“. Същото не се разколебава от представеното в
съдебно заседание пред въззивната инстанция писмено доказателство
разписка от 02.12.2025 г. за получена сума в размер на 4700 лв. Макар
предметът на посегателството да е възстановен, то в настоящия случай се
касае за лице с висока лична обществена опасност, което налага вземане на
най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо него.
Поради гореизложеното, въззивният съд счита, че определението на
Районен съд-Плевен, с което е взета МНО „Задържане под стража“ е правилно
и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1160 от 28.11.2025 г. по ЧНД №
2222/2025 г. по описа на РС - Плевен, с което е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ спрямо М. О. А., ЕГН ********** - обвиняем по
Досъдебно производство № Д-8386/2025 г. по описа на РП – Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4