Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 25.03.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 4711 по описа за 2021г. на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от Е.Т.Т.
против „Ю.Б.“ АД осъдителен иск с правно основание чл.74 ЗЗДискр. за сумата
25 500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
Ищцата работила по трудово
правоотношение на длъжност „ръководител на офис“ в гр.Петрич на „Алфа Банк-клон
България“ АД. През 2016г. търговското предприятие на „Алфа Банк-клон България“
АД било прехвърлено на „Ю.Б.“ АД и въз основа на това настъпила промяна в
работодателя. Новият работодател взел решение за вътрешно преструктуриране, в
резултат на което прекратил трудовите договори на служители от бившата банка по
чл.328, ал.1, т.2 КТ поради закриване част от предприятието, на което правно основание бил прекратен и трудовият
договор на ищцата. Заедно с други от уволнените служители сезирала Комисията за
защита от дискриминация, която образувала дело № 169/2016г. и с влязло в сила
решение постановила, че при прекратяване на трудовите им правоотношения е
осъществена пряка дискриминация по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. по признаците „лично и
обществено положение“. Като последица от акта на дискриминация твърди да е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в негативни лични изживявания от
внезапното уволнение; притеснения относно бъдещата си трудова заетост и
възможностите за посрещане финансовите нужди, тези на родителите си и покриване
вноски по кредит; накърняване честта, достойнството и доброто име в обществото;
социална изолация и липса на желание за общуване; неудовлетвореност в
професионален план, здравословни проблеми, чието обезщетяване претендира от
ответника.
Ответникът изразява становище за
неоснователност на иска по съображения свеждащи се до липса на осъществена
спрямо ищцата дискриминация при прекратяване на трудовото правоотношение, липса
на настъпили неимуществени вреди и причинна връзка между уволнението и
заявените болки и страдания. Сочи, че с влязло в сила съдебно решение
уволнението на ищцата е признато за законно.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Ищцата работила по трудово
правоотношение от 2006г. на длъжността „управител на офис“ в гр.Петрич при
„Алфа банк-клон България“. Със сключен на 29.02.2016г. договор „Ю.Б.“ АД
придобила търговското предприятие на „Алфа банк-клон България“, при което трудовите правоотношения на служителите при
последната се запазили и преминали към приобретателя на основание чл.123 КТ.
Не е спорно, че в резултат на осъществено
от ответното дружество преструктуриране и реорганизация на дейността, част от
банковите офиси в страната, включително в гр.Петрич са били закрити.
На 10.05.2016г. на ищцата е връчено
предизвестие, а на 14.05.2016г. заповед № 1999/14.05.2016г. за прекратяване на
трудовия договор по чл.328, ал.1, т.2 КТ поради закриване на част от
предприятието. Не е спорно, че на същото правно основание са били прекратени трудовите
правоотношения на множество служители на закрити банкови офиси в страната, в
тази част в гр.Петрич.
Ищцата оспорила по съдебен ред
уволнението си, което с Решение № 105/26.06.2019г. по гр.д.№ 3326/2018г. на ВКС
е признато за законно и искът й за неговата отмяна отхвърлен.
Заедно с още няколко уволнени при същите
обстоятелства служители, подала жалба до Комисия за защита от дискриминацията с
образувана преписка № 169/2016г. С решение № 68/13.02.2018г. КЗД приела, че при
прекратяване на трудовия договор ответникът е осъществил пряка дискриминация
спрямо ищцата по признаците „лично положение“ и „обществено положение“ в
нарушение на чл.4, ал.1 ЗЗДискр., изразяващо се в поставяне в неравностойно
положение спрямо други служители, на които е било предложено прекратяване с
изплащане на обезщетение в размер на 4 брутни заплати по чл.331 КТ или
кандидатстване на друга подходяща позиция в банката. След обжалване решението
на КЗД е потвърдено с Решение № 63/04.01.2019г. по адм.д.№ 3445/2018г. по описа
на АССГ, а последното потвърдено с Решение № 11089/17.07.2019г. по адм.д.№
2970/2019г. по описа на ВАС и влязло в сила.
Видно от представените от НОИ данни след
уволнението ищцата получавала обезщетение за безработица в периода
14.09.2016г.-14.08.2017г. възлизащо общо на сумата 13 927.50лв.
На 29.03.2018г. сключила с „Г.Б.Ж.“ ЕАД
договор за застрахователно агентство, по силата на който приела да извършва
срещу възнаграждение посредничество по сключване на застрахователни договори, а
на 25.02.2019г. договор с „Кредитланд“
ЕООД за предоставяне на консултантски услуги във връзка със сключването на
договори за кредити от банки и финансови институции също срещу възнаграждение.
Видно от справка на НАП е деклариран осигурителен
доход за 2018г. с осигурител ПОК „Доверие“ АД; през 2019г., 2020г. и 2021г. деклариран
осигурителен доход като самоосигуряващо се лице, като за част от 2019г. и доход
с осигурител „Асет Мениджмънт 13“ ЕООД. От същата справка е видно, че с годишни
данъчни декларации по чл.73 от ЗДДФЛ за периода 2016г.-2022г. е декларирала
доходи получени от стопанска дейност, различни от трудови правоотношения.
Представени са болнични и амбулаторни
листове , видно от които ищцата има увреждане на междупрешленните дискове в
поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, поради което
заболяване е била нетрудоспособна в периода 06.06.2016г.-29.06.2016г. и проведено лечение през 2019г. в специализиран
санаториум в гр.Сапарева баня.
По делото са събрани гласни
доказателства.
В показанията си св.С.Т.сочи, че ищцата
се чувствала много зле от уволнението си от банката, защото на други служители
предложили работни места, а тя останала на улицата. Затворила се в себе си,
почти не излизала от дома си и не желаела да контактува с други хора, видимо
отслабнала, била с накърнено самочувствие, често плачела. По предложение на
свидетелката след около три месеца след уволнението се преместила да живее при
нея в гр.София, където престояла около година и осем месеца, а след това си
наела квартира и заживяла със сина си, който тогава се върнал от Германия.
Често пътувала до гр.Петрич, но трайно се установила в София. Свидетелката не
знае дали е търсила работа в същата банка, но когато дошла в гр.София
кандидатствала на работни позиции в други банки без да знае дали е имало
резултат. Пред нея ищцата не е споделяла за проблеми при обслужването на
ипотечния си кредит, който видно от представения по делото договор изтеглила
през 2007г., докато е работила в „Алфа Банк-клон България“.
В показанията си св.Р.В.сочи, че поради
уволнението ищцата изпаднала в депресия, отказвала да се храни и отслабнала,
имала нарушения в съня, често сменяла настроенията си, отказвала да се среща с
хора и да излиза навън. След като разбрала за състоянието й свидетелката я
поканила при себе си в гр.София, където ищцата живяла около 10 дни. Сочи, че се
чувствала зле от начина, по който бил прекратен трудовия й договор, въпреки
дългогодишната работа като ръководител на банков офис, ползващ се в гр.Петрич с
авторитет и уважение, и от факта, че за разлика от нея други служители получили
парични обезщетения. Това станало повод за приказки в града, които я съсипвали.
Кандидатствала в гр.София за директор в няколко банки без успех, което
допълнително провокирало негативни чувства. След престоя си при нея ищцата се
преместила да живее на друго място в гр.София. По това време синът й работел в
Германия и я подпомагал финансово.
Според приетото по делото заключение на
вещо лице по съдебно-психологична експертиза към момента на уволнението ищцата
е имала негативни изживявания с чувство на обида, унижение и огорчение. Имала
оплаквания за силно главоболие, световъртеж, напрегнатост, внезапни и чести
нервни кризи съпроводени с плач, липса на апетит, безсъние. Неочакваността на
ситуацията допринесла за преживяването на стрес с последваща адаптационна
реакция. Излязла от обичайния ритъм на живот и това също е имало ключова роля с
възникване на емоционалните и вегетативни оплаквания в месеците след това. Към
момента те са отшумели, работи и отново се откроява като добър работник, била
положително оценявана. Персистират единични остатъчни последици в психологичен
план-ситуативно засилващи се негативни преживявания при спомен без влияния
върху сегашния й начин на живот.
Въз основа така установените фактически
обстоятелства, съдът обоснова от правна страна следното:
Закона за защита от дискриминация съдържа
забраната на пряка или непряка дискриминация, изразяваща се в неравноправно третиране
или поставяне в неблагоприятно положение по някой от признаците изброени в чл.4,
ал.1 от него. В съответствие с чл.74, ал.1 ЗЗДискр. всяко лице, което е
претърпяло вреди от нарушение на правата по този или други закони, уреждащи
равенство в третирането, разполага с правото на иск срещу лицата или органите,
причинили вредите.
Когато дискриминационното действие е
установено от КЗД по реда чл.50 и сл. ЗЗДискр., постановеното решение съгласно
чл.297 ГПК обвързва съда относно извършването му, по кой признак и между кои страни.
В този случай при сезиране с иск за обезщетение тези обстоятелства не подлежат
на повторно изследване, а само преценката дали като последица са настъпили
вреди и в какъв размер /Решение № 112/05.05.2016г. по гр.д.№ 6128/2015г. на
ВКС, III г.о./.
С влязло в сила решение на КЗД е признато,
че при прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е била третирана
неравноправно по визираните в чл.4, ал.1 ЗЗДискр. признаци „лично положение“ и
„обществено положение“ спрямо други служители при сравними сходни обстоятелства,
на които е предложено прекратяване срещу обезщетение от 4 брутни заплати по
чл.331 КТ или кандидатстване на друга подходяща длъжност. Аргумента на
ответника за законност на уволнението е без значение за факта на извършената дискриминация и не може да послужи като
основание изключващо отговорността му при установеното в приключилото производство,
че правото да прекрати едностранно трудовия договор е упражнено в нарушение на
забраната по чл.4, ал.1 ЗЗДискр.
По общото правило на чл.51, ал.1 ЗЗД обезщетение
се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Неимуществените вреди съставляват накърняване на
нематериални блага и според разпоредбата на чл.52 ЗЗД се обезщетяват по
справедливост, чийто размер се определя не абстрактно, а в зависимост от
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като естеството на увреждащото
действие, начина на осъществяването му, отражението върху личността на пострадалия
и общественото му положение, продължителността и интензивността на търпените
болки и страдания, социално-икономическите условия в страната и др., подлежащи
на съвкупна преценка /ППВС № 4/1968г./.
Безспорно
дискриминирането на ищцата спрямо други служители на ответника по два от
признаците на чл.4, ал.1 ЗЗДискр. е увреждащо действие, от което търпи
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания на изненада от факта
на уволнението; чувство за накърняване професионалната й репутация на
дългогодишен служител на ръководен пост, чувство на обида, унижение и огорчение
от това, че за разлика от нея на други служители е било предложено прекратяване
на трудовия договор срещу обезщетение по чл.331 КТ или друга длъжност в
банката. Според показанията на
разпитаните свидетели и заключението на съдебно-психологичната експертиза
известно време след уволнението била разстроена, потисната, тревожна, поставила
се в социална изолация и не излизала от къщи, имала нарушения в съня, видимо
отслабнала.
От същите и от останалите събрани
доказателства се установява, че броени дни след прекратяване на трудовия
договор намерила подкрепа от свои близки приятели и се преместила да живее
последователно при тях в гр.София, а по-късно самостоятелно със своя син, липсата
на трудово възнаграждение до известна степен е било компенсирано с получавано
обезщетение за безработица в рамките на една календарна година, получено от
работодателя обезщетение по чл.222, ал.1 КТ и наред с това подпомагана
финансово от сина си при липса на данни да е имала проблеми или затруднения при
обслужването на ипотечния си кредит, кандидатствала на различни места в
банковия сектор без успех и започнала дейност в областта на застраховането и
финансовите услуги като самоосигуряващо се лице, от която реализирала доходи. Така
установеното е в опровержение на твърденията в исковата молба за особено
затруднено финансово положение и, че живее при родителите си в гр.Петрич с
понасяне тежестта по грижите за тях, а от друга страна поддържаните вреди от притеснение
в професионален план, неяснота относно предстоящото пенсиониране, неудовлетвореност
от получаваните по-ниски доходи и в тази връзка незадоволеност в материален
план са в причинна връзка и последица от
прекратяване на трудовото й правоотношение, а не защото при извършването
му е била дискриминирана.
На следващо място, по делото не са
доказани вреди от накърняване честта, достойнството и доброто име в обществото,
респ. да се дължат на неравноправното третиране
от ответника. Прекратяването на трудовия договор на ищцата поради
закриване на част от предприятието по чл.328, ал.1, т.2 КТ е безвиновно и
приложено спрямо всички служители на закрития банков офис в гр.Петрич, поради
което и да е станало обществено достояние, то е била самата причина за
уволнението, но тя не е от естество обективно да засегне доброто й име и
репутация. В тази връзка съдът не кредитира заявеното от св.Велизарова, че в
града тръгнали приказки, доколкото показанията в тази част не са основани на
непосредствени възприятия, а възпроизвеждат споделеното пред нея от ищцата за
начина, по който се е чувствала поради уволнението и огорчението от това, че на
други служители е било предложено заплащането на обезщетение.
По отношение твърдението за влошено
здравословно състояние са представени доказателства за радикулопатия поради увреждане
на междупрешленните дискове в поясния и другите
отдели на гръбначния стълб с проведено лечение, без да е доказано страданията
от това да се намират в причинна връзка с акта на дискриминация. И без
медицинска експертиза е видно, че се касае за дегенеративно заболяване на
ищцата отпреди прекратяване на трудовия договор, чието проявление или обостряне
няма нищо общо с нарушаване защитените й права по ЗЗдискр.
С оглед на изложеното съдът намира за
съответен спрямо действително претърпените и справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД
размер на обезщетението за неимуществени вреди от 3000лв., до който искът е
основателен и следва да се уважи.
Върху така определения размер на
основание чл.84, ал.3 ЗЗД следва да се присъди законната лихва от подаване на
исковата молба до изплащането.
По разноските:
На основание чл.75, ал.2 ЗЗДискр. ищцата
е освободена от заплащането на държавна такса за иска.
Представлявана е по делото от адвокат с
уговорено и платено възнаграждение от 3100лв. Възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК за неговата прекомерност
съдът намира за неоснователно, с оглед предмета на делото, фактическата и
правна сложност на спора и положените от процесуалния представител усилия по
доказването на правнорелевантните факти. На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение от
364.71лв. с оглед уважената част от иска.
Ответникът е направил разноски от 10лв.
за съдебни удостоверения и представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение
на основание Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл.78, ал.8 ГПК
съдът определя на 200лв. или общо разноски от 210лв., от които в съответствие с
чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да му заплати 185.29лв., пропорционално на
отхвърлената част.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважения
иск от 120лв. и заплатени от бюджетните средства на съд възнаграждение за вещо
лице от 23.53лв. с оглед уважената част или общо сумата 143.53лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК**********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Е.Т.Т., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от
3000лв. на основание чл.74, ал.1 ЗЗдискр., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на осъществена дискриминация по
признак „лично положение“ и „обществено положение“ при прекратяване на трудов
договор, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-09.04.2021г.
до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер 25 500лв.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ***, да заплати на Е.Т.Т.,
ЕГН **********, от гр.Петрич разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от
364.71лв.
ОСЪЖДА Е.Т.Т., ЕГН **********, от
гр.Петрич, да заплати на „Ю.Б.“ АД, ***, разноски по делото на основание чл.78,
ал.3 ГПК от 185.29лв.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ***, да заплати по
сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 143.53лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: