№ 55
гр. Варна, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Г. Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110101464 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „ВиК“ ООД срещу Н. Х. И.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 327 ТЗ и 86 ЗЗД за установяване съществуването на паричното
притезание, удостоверено в Заповед № 647.30.03.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 4549/2021
г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, за сумата от 2211,99 лв., представляваща
главница за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 20.03.2018 г. до 16.11.2020
г. по партида с абонатен номер 1749845 за обект – имот, находящ се в ***, и сумата от
337,90 лв., представляваща лихва за забава върху тази главница, начислена за периода
от 18.05.2018 г. до 25.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 29.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищцовото дружество „ВиК” ООД твърди в исковата молба, че ответникът в
качеството си на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за имот,
находящ се в ***, с абонатен номер 1749845, е ползвал предоставени от ищеца услуги,
които не е заплатил. Поради неплащане на горните суми, ищецът е подал заявление и е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като на основание чл. 415, ал.
1 ГПК е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на вземането си, на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В съответствие с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС предявява искове за издадени фактури за част от сумите, предмет
на издадената заповед за изпълнение, а именно за сумата от 2211,99 лв.,
представляваща главница за реално доставени и отчетение ВиК услуги за процесния
обект на потребление чрез използването на електронен карнет (таблет) за периода от
20.03.2018 г. до 16.11.202 г. и лихва за забава в размер на 337,90 лв., начислена върху
тези главници за периода от 18.05.2018 г. до 25.03.2021 г. по всяка една от отделните
фактури. Поддържа се, че към настоящия момент ответникът не е оспорил чрез
възражение по реда на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ
отчетеното количество ВиК услуги. В смисъл моли за уважаване на предявените
искове и претендира присъждане на направените съдебни разноски в исковото и
заповедното производство.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответницата Н. Х. И., чрез назначения й особен представител адв. Г. И., в който се
оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Навежда се, че
ищецът – кредитор в заповедното производство, претендира друго вземане за период,
различен от първоначално предявения по ч.гр.д. № 4549/2021 г., като не е налице
изискуемата идентичност между предявеното в заповедното и впоследствие в исковото
производство. Излага се, че не се представят доказателства за погасяване на част от
задължението по заповедта за изпълнение. Поддържа се, че процесните вземания не са
конкретизирани – за кои месеци се дължат, по кои фактури, как е начислена лихвата за
забава, както и че не са подкрепени с доказателства. Оспорва се наличието на
облигационни правоотношения между страните, както и че за исковия период
ответницата е обитавала и ползвала имота, находящ се в ***, поради което не е била в
състояние да ползва ВиК услуги, предоставяни от ищеца. Оспорва се процесният
водомер да е метрологично годен, поради липса на доказателства за премината
периодична проверка. Оспорва се и че за процесния абонатен номер са реално
доставени и потребени сочените от ищеца услуги. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност за вземания, предмет на издадената заповед за изпълнение, за
които не са предявени установителни искове по чл. 422 ГПК от ищеца.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, както и заключението
по назначената съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
От представената справка от Агенция по вписванията – Служба по
вписванията – гр. Варна се установява, че на 14.06.2013 г. ответницата Н. Х. Ахмедова
(понастоящем И.) е закупила от А.А.М. апартамент № 10, находящ се в ***, с площ от
57,86 кв.м.
Представена от ищеца е справка за недобора на частен абонат от 18.04.2018 г.
до 17.11.2020 г., в която за описани задълженията за абонатен № 1749845 с титуляр Н.
Х. М. за периода от 20.03.2018 г. до 16.11.2020 г. в общ размер на 2211,99 лв. за
главница за предоставени ВиК услуги и 337,99 лв. за лихви. В същата справка под
черта фигурира като абонат А.А.М..
Приложено е копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „ВиК” ООД, за които не се спори, че са действащи по
време на процесното облигационно правоотношение между страните.
Представени са карнетни листи за отчитане на потреблението по партида на
А.А.М. на адрес *** (л. 66-67 от делото), от които се установява, че в периода от
16.02.2015 г. до 18.02.2019 г. е извършвано редовно отчитане на водомер № 1103991, в
които фигурират подписи на потребителя, с които е потвърдил отчетената консумация,
като на последния отчет, извършен на 18.02.2019 г. показанието на водомера е било
2156 куб.м.
По делото е представен и Опис на отчети на абонат № 1749845 от таблет до
06.10.2020 г., в който е отразено показанието на индивидуалния водомер в имота на
абоната за периода от 19.03.2019 г. до 17.09.2020 г. при удостоверено последно
показание от 2507 куб.м., както и начина на отчитане – дали е извършен реален отчет
на техническото средство или показанията са снети по друг начин. В същия е вписано,
че водомерът е преминал метрологична проверка през 2011 г.
Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, общият сбор
на задълженията за ползване на ВиК услуги на клиент с абонатен номер 1749845 за
периода от 20.03.2018 г. до 16.11.2020 г. възлиза на 2211,99 лв. по 32 бр. фактури, а
сумите за лихва за забава по всяка месечна фактура, считано от съответния им падеж в
периода от 18.05.2018 г. до 25.03.2021 г. са в общ размер от 353,81 лв. Вещото лице е
2
изготвило подробна таблица, в която е отразило задълженията по всяка фактура и
размера на лихвата за забава върху всяко от тях, като за фактурите, издадени в периода
18.04.2018 г. – 18.09.2020 г., дължимата главница е 2072,98 лв., а лихва – 349,33 лв.
Според заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза не е налице
плащане на задълженията по процесните фактури. При изслушването си в о.с.з. на
16.12.2022 г. вещото лице е пояснило, че отчитането на процесния водомер се
осъществява с таблет и според данните на домоуправителя в сградата живущите в
апартамента са извън страната от две години.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило
възражение от задълженото по същата лице. Предмет на установителния иск е
съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената
заповед. Тежестта на доказване, т.е. процесуалното задължение да установи наличието
на действително облигационно правоотношение между страните, по силата на което
ответницата е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги и
предоставянето на потребителя от страна на оператора на посочените водоснабдителни
и канализационни услуги в заявения обем, като доставената и потребената вода е
отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред, принадлежи на ищеца.
От събраните по делото доказателства – справка от Служба по вписванията (л.
68-69 от делото) се установява, че между ищеца и ответницата е налице валидно
облигационно правоотношение за предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги. Съгласно нормата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи и чл. 2, ал.1, т. 1 от
Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване и
канализация – Варна“, потребители на ВиК услуги са юридическите или физическите
лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Обстоятелството, че когато през 2013 г. ответницата е придобила собствеността върху
водоснабдения имот не е уведомила за това доставчика на ВиК услуги и не е подала
заявление за смяна на титуляра на партидата не я освобождава от заплащане на
потребените количества вода. Именно това е причината предишният собственик да
фигурира, заедно с ответницата, в системата на ищеца като абонат, както и същият да е
вписан като титуляр на партидата в карнетните листи. Тъй като за исковия период
ответницата е собственик на процесния имот, тя има качество на потребител на ВиК
услуги за този имот, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ, за който не се спори, че е
водоснабден, поради което дължи заплащане на консумираната количество вода и
заплащане на останалите услуги по пречистване и отвеждане на отпадните води. Дори
и същата да е отсъствала от адреса на имота през последните две години (2021 г. – 2022
г.), това не доказва, че в исковия период от 20.03.2018 г. до 16.11.2020 г. не е
потребявала вода в жилището.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора. Според правилото на ал. 4 отчетните данни
се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подпис на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Според чл. 23, ал. 4 от ОУ, отчитането на водомерите се извършва в присъствие на
абоната или негов представител, който с подписа си удостоверява съответствие на
показанията с данните от отчета. Този ред не се прилага при дистанционно отчитане и
при ползване на електронен карнет. Следователно, в тези случаи не се изисква подпис
на потребителя, а е достатъчно отчетът да е извършен реално от инкасатор и въведен
3
като данни в карнета. Представеният опис (л. 64-65 от делото) сочи, че в периода
19.03.2019 г. – 18.09.2020 г. е извършван реален отчет на показанията на водомера от
инкасатор чрез таблет, който не е оспорен от ответницата. Същевременно, от
представените като доказателства по делото карнети, също неоспорени от ответницата,
съдът констатира, че за периода от 20.03.2018 г. до 18.02.2019 г. от служител на ВиК
дружеството са извършвани ежемесечни отчитания на показанията на водомера. За
периода, в който има отчетени показания на водомера в карнета има полагани подписи
за абонат. Наличието на подпис срещу отчетеното показания на водомера съдът приема
като съгласие на потребителя с отчетеното на тази дата показание, дори и предходни
отчети да не носят негов подпис. Подписвайки карнета при отчитането му в края на
периода, абонатът или негов представител е приел отчетените до този момент
показания на водомера, поради което следва да се приеме за доказано, че посочените
куб.м. вода са изразходвани от него.
Липсват ангажирани доказателства, че потребителят е възразил срещу
отчетената консумация и/или нейното изчисляване. Липсват и доказателства, че
потребителят е сезирал оператора с искане за извършване на проверка на водомера
поради съмнения в неговата техническа изправност. Същият е преминал проверка за
метрологична годност пред 2011 г., поради което за исковия период 20.03.2018 г. –
16.11.2020 г. не е било налице основание за извършване на периодична проверка на
водомера, която съгласно чл 16, ал. 5 от ОУ се извършва от и за сметка на потребителя
през 10 години, т.е. такава е следвало да бъде извършена през 2021 г. В този смисъл
съдът приема за неоснователно възражението на ответницата, че процесният водомер
не е метрологично годен.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема за доказано, че
ищецът е предоставил на ответницата водоснабдителни и канализационни услуги в
периода от 20.03.2018 г. до 17.09.2020 г., за които са издадени фактури на обща
стойност 2072,98 лв., като доставеното и отчетено количество вода е отчетено и
измерено по предвидения ред в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор. Липсват обаче доказателства за предоставянето и
отчитането на ВиК услуги в периода от 18.09.2020 г. до 16.11.2020 г., тъй като за този
период не са представени нито карнетни листи, нито отчети от електронно отчитане
чрез таблет. Не е от естество да установи отчитането на водата за този период да е
станало по горния ред, детайлизиран с общите условия на дружеството, и
заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, доколкото същото
отразява единствено информацията за заведено задължение в счетоводството на
дружеството ищец в претендирания от същия размер и счетоводната отчетност на
ищеца относно процесните стопански операции, но не касае правнорелевантния факт
дали ищцовото дружество е доставило на ответницата описаното във фактурите от
20.10.2020 г. и 17.11.2020 г. количество питейна вода.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327 ТЗ е
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 2072, 98 лв., представляваща от
главница за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 20.03.2018 г. до 17.09.2020
г., като за разликата до пълния предявен размер от 2211,99 лв. и за периода от
18.09.2020 г. до 16.11.2020 г., като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Предвид основателността на главния иск ответницата дължи обезщетение за
причинени вреди поради неточно изпълнение на паричните задължения в темпорално
отношение, което е в размер на определената законна лихва в чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Според
заключението на назначената и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза
дължимата от потребителя лихва за забава върху задължението му за заплащане на
главница за ползвани ВиК услуги в периода от 20.03.2018 г. до 17.09.2020 г. на датата
на падежа на съответната фактура възлиза на 349,33 лв. С оглед принципа на
диспозитивното начало, акцесорната искова претенция следва да бъде уважена до
пълния предявен размер от 337,90 лв. (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, предписващ, че предметът
4
на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните).
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК с оглед
уважената и отхвърлена част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторение от него съдебни разноски в размер на 520,02 лв., представляващи сбор от
заплатени депозит за особен представител на ответницата, депозит за изготвяне на
ССчЕ и за юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 95,48 лв.,
представляващи сторени в заповедното производство съдебни разноски. На основание
чл. 77 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 87,49 лв., представляваща
дължима държавна такса за исковото производство, останала невнесена от ищеца.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327 ТЗ и 86
ЗЗД, в отношенията между страните, че Н. Х. И., ЕГН **********, с адрес ***, дължи
на „ВиК“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 2072,98 лв. (две хиляди и седемдесет и два лева и
деветдесет и осем стотинки), представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК
услуги за периода от 20.03.2018 г. до 17.09.2020 г. по партида с абонатен номер
1749845 за обект – имот, находящ се в ***, и сумата от 337,90 лв. (триста тридесет и
седем лева и деветдесет стотинки), представляваща лихва за забава върху тази
главница, начислена за периода от 18.05.2018 г. до 25.03.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 29.03.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които е издадена Заповед № 647.30.03.2021 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
4549/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за главница за разликата над уважения размер от 2072,98 лв. до пълния претендиран
размер от 2211,99 лв., както и за периода от 18.09.2020 г. до 16.11.2020 г.
ОСЪЖДА Н. Х. И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ВиК“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 520,02 лв. (петстотин и
двадесет лева и две стотинки), представляваща сторени съдебни разноски в исковото
производство на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Х. И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ВиК“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 95,48 лв. деветдесет и пет
лева четиридесет и осем стотинки), представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Х. И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 87,49 лв.
(осемдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки), предсталвяваща дължима
държавна такса за исковото производство, на основание чл. 77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5