Р
Е Ш Е
Н И Е
ГР.Берковица, 10.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….......втори наказателен състав в публично заседание на 13 април през две хиляди и двадесет и първа година.............….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Т.Йорданова......................………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Георгиева..………….…………....………........АН дело №420 по описа за 2020г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-0243-001031/ 14.10.2020г. на Началник РУ на МВР – Берковица на П.К.П. *** и ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал П.К.П. ,който обжалва същото с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В съдебно заседание не се явява и не поддържа доводите, изложени в жалбата .
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С атакуваното наказателно постановление жалбоподателя е наказан за това, че на 28.09.2019год. в 17:35 часа въззивникът управлявал четириколесно МПС „Шинерай” в гр.Берковица на ул.”Елин Пелин” с посока на движение от ул.”Мрамор” към кв.”Заряница”,като при движение с несъобразена скорост спрямо профила на пътя –хоризонтален прав път с наклон при спускане,атмосферните условия-ясно време,суха асфалтова настилка,излиза вдясно на пътя,качва се на тротоара като не успява да намали скоростта си на движение и да спре,виждайки движещия се пешеходец по тротоара Сергей Лазаров Г. *** блъскайки го с дясната част на четириколесното ППС в лявата част на тялото,след което блъска и кофа за смет пред дом №6,като водачът пада по гръб ,а то пада на лявата страна,като по този начин реализира ПТП с пострадали лица . Деянието съставлява нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
При предявяването на АУАН жалбоподателят не направил възражения. Не направил такива и в срока по чл.44 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган въз основа на акта за установяване на административното нарушение издал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмени и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.
Районен съд – гр. Берковица, като взе предвид становищата на страните
и приобщените по делото писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок и от легитимирана с правото да обжалва страна, поради което се явява
процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА
Предмет на преценка на настоящето
производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с
процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни
срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
С
атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложено наказание на
основание чл.179 ал.2 пр.1 ЗДП.
Актосъставителят
приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и съставил АУАН . Разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП задължава водачите
на ППС да избират такава скорост на движение която да бъде съобразена с всички
посочени в законовия текст фактори, за да могат за спрат или намалят при
възникване на опасност. В тази връзка съдът намира, че законовата норма на чл.20, ал.2 от ЗДвП е приложена правилно. Самата тя, както се
посочи по – горе, предвижда две хипотези, като съгласно първата, цитирана от
административно наказващия орган, водачите следва да съобразят скоростта с посочените
фактори, за да могат да спрат пред предвидимото обстоятелство и съгласно
втората – за да могат да намалят и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
В случая съдът намира, че правилно АНО
е ангажирал административно-наказателна отговорност на жалбоподателят, като при
определяне размера на наложеното наказание се е съобразил с нормата на чл.27,
ал.2 от ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
Следва да се направи комплексна преценка на обстоятелствата, визирани в чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН и да се определи административно наказание, съответстващо както
на тежестта на извършеното нарушение, така и на база смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства и имотното състояние на нарушителя. АНО е наложил минималното предвидено в закона наказание като е отчел
конкретиката на нарушението.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 19-0243-001031/ 14.10.2020г. на Началник РУ на МВР – Берковица
,с което на П.К.П. *** и ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 200.00 лева на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.
Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: