№ 3663
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря Л.П.П.
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110172092
по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата 200 лв., представляваща неоснователно събрана по изп. дело
№ .. по описа на ЧСИ А.П., рег. № .. глоба след изтекла двугодишна давност,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 54 299/2021 г.
на СРС, 153 състав. Претендират се разноски за исковото и заповедното
производство.
Ищецът твърди, че с наказателно постановление № 333184/2018 г.,
влязло в сила на 09.09.2018 г., му било наложено наказание „глоба“ в размер
на 200 лв. За събиране на същата през м.12.2020 г. ответникът образувал изп.
дело № .. по описа на ЧСИ А.П., рег. № .. – т.е. повече от две години след
влизане в сила на наказателното постановление. В хода на изпълнителното
производство процесната сума била събрана и преведена на ответната страна
от съдебния изпълнител с платежно нареждане от 23.08.2021 г. Ищецът счита,
че тази сума е получена от ответника без основание, тъй като е събрана по
принудителен ред след изтичане на двугодишния давностен срок по чл. 82, ал.
1, б. „а“ ЗАНН.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва иска. Твърди, че са предприети действия по
1
принудително събиране на процесната глоба преди изтичане на установения
абсолютен давностен срок. Дори обаче да е изтекла изпълнителската давност
за събиране на процесното вземане, то продължавало да съществува на
валидно правно основание – влязло в сила и неотменено по съответния ред
наказателно постановление. Ответната страна моли искът да бъде отхвърлен
и претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Престационните кондикции най – общо се характеризират с предаване
на търсената вещ /сума/ от ищеца на ответника при липса на основание за
това, неосъществено такова или при отпадане на същото с обратна сила. И
при трите състава ищецът следва да докаже предаването на конкретната вещ
/сума/, а ответникът основанието да я задържи.
В случая по делото е безспорно, че с наказателно постановление №
333184/2018 г., влязло в сила на 09.09.2018 г., на ищеца е наложено наказание
„глоба“ в размер на 200 лв., като същата е събрана принудително и преведена
на ответника в хода на изп. дело № .. по описа на ЧСИ А.П., рег. № ...
Публичните вземания подлежат на събиране или по реда на ГПК от
съдебен изпълнител, или по реда на ДОПК от публичен изпълнител /вж.
определение № 63 от 17.10.2017 г. по адм. д. № 47/2017 г. пред смесен
петчленен състав на ВКС и ВАС/. Когато се използва реда по ДОПК,
защитата на длъжника се осъществява само чрез обжалване действията на
публичния изпълнител, а при събиране на вземането по реда на ГПК,
защитата е по исков ред, като длъжникът може да се брани с отрицателен
установителен иск по чл.439 ГПК, когато сумата не е събрана, респективно с
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ако задължението е принудително
събрано в изпълнителното производство. Искът на длъжника следва да се
основава на факти, настъпили след приключването на производството, по
което е издадено изпълнителното основание, в настоящия случай – след
влизане в сила на наказателното постановление.
Новият факт, на който се позовава ищецът по делото, е изтичане преди
образуване на изпълнителния процес на т. нар. изпълнителска давност по чл.
82, ал. 1, б. "а" ЗАНН. Именно спецификата на глобата като вид
административно наказание е факторът, който е в основата на сравнително
2
по-кратките давностни срокове за реализиране на административно-
наказателната отговорност и за изпълнението на административното
наказание. Давността за изпълнение на административно наказание, наричана
още изпълнителска давност, е изтичане на установен от закона срок от време,
в който надлежният орган на публичното право проявява пасивност по
отношение на правомощието си да приложи административно-наказателна
репресия спрямо извършителя на административно нарушение. Разпоредбата
на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че административното наказание не
се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е
глоба. А. на същия текст гласи, че давността започва да тече от влизане в сила
на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността,
започва да тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал.3 ЗАНН независимо от
спирането или прекъсването на давността административното наказание не се
изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.
Текстът на чл. 82 ЗАНН е допълнен с разпоредбата на алинея 4, която
изключва приложението на предходната алинея по отношение на глобата,
когато за събирането в срока по ал. 1 е образувано изпълнително
производство.
Наказателното постановление № 333184/2018 г., с което на ищеца е
наложено адм. наказание "глоба" в размер на 200 лв., е връчено по реда на чл.
58, ал. 2 ЗАНН на 31.08.2018 г. и е влязло в сила на 09.09.2018 г. Няма данни
наказателното постановление да е обжалвано.
От представеното възлагателно писмо за събиране на публични
вземания от С.о. се установява, че на 23.12.2020 г. е образувано изп. д. № .. по
описа на Ц. съдебен изпълнител А.П., рег. № .. .. и район на действие –
Софийски градски съд, за събиране на вземането по издаденото наказателно
постановление. До ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение,
получена на 27.07.2021 г. Наложен е запор на трудовото му възнаграждение,
като запорното съобщение е получено от работодателя на ищеца „Я.“ ЕООД
на 28.07.2021 г. което дружество е погасило задължението и разноските по
изпълнителното производство в общ размер на 367 лв. на 23.08.2021 г. На
17.09.2021 г. съдебният изпълнител е съставил протокол за извършено
погасяване.
3
Съобразно възприетото в Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г.,
постановено по т. д. № 3/2016 г. по описа на ВАС, глобата е вид
административно наказание. Като такова по отношение на него е приложим е
чл. 82, ал. 1, б. "а" вр. ал. 2 ЗАНН, който предвижда, че глобата не се
изпълнява ако са изминали две години от влизане в сила на акта, с който тя е
наложена. От доказателствата по делото се установява, че двугодишната
давност по чл. 82 ЗАНН за изпълнение на административното наказание
глоба е изтекла от момента на влизане в сила на наказателното постановление
преди момента на образуване на изпълнителното дело. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не е представил по делото доказателства, че в
периода от влизане в сила на наказателното постановление до образуване на
изпълнителното дело е предприел действия, които по естеството си са в
състояние да прекъснат започналата да тече давност, поради което
предявеният кондикционен иск се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
На ищеца следва да се присъди законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски има само ищецът, който
претендира и доказва такива в размер на 26,13 лв. за заплатена държавна
такса вкл. и такса превод за исковото производство и 26,13 лв. за заплатена
държавна такса вкл. и такса превод в заповедното производство.
Претендирано е и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА. Уговарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като
безплатна не се презумира и следва да бъде установено от данните по делото,
но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна
помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното
производство по делото не е необходимо да се провежда. Налице са
предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в договорите за правна защита и
съдействие с адвокат М.Л. в исковото производство, както и с адвокат К.Б. в
заповедното производство, изрично е посочен този текст от закона. На
4
затрудненото материално лице е осигурена защита в хода на процеса, на
основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждение дължимият хонорар е 300 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че
С.о., с БУЛСТАТ: ..., с адрес: гр. С. дължи на ПЛ. К. Т., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С. на основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД сумата 200 лв.,
представляваща събрана без основание по изп. дело № .. по описа на ЧСИ
А.П., рег. № .. глоба, наложена на ПЛ. К. Т. с наказателно постановление №
333184/2018 г., влязло в сила на 09.09.2018 г., поради изтекъл давностен срок,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 54 299/2021 г.
на СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА С.о., с БУЛСТАТ: ..., с адрес: гр. С. да заплати на ПЛ. К. Т.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумите 26,13 лв. за заплатена държавна такса вкл. и такса превод за исковото
производство и 26,13 лв. за заплатена държавна такса вкл. и такса превод в
заповедното производство.
ОСЪЖДА С.о., с БУЛСТАТ: ..., с адрес: гр. С. да заплати на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат М.Л. Л., ЕГН ********** сумата 300 лв. – разноски
за оказана безплатна правна помощ на ПЛ. К. Т. в исковото производство,
както и на адв. К.И.Б., ЕГН ********** сумата 300 лв. – разноски за оказана
безплатна правна помощ на ПЛ. К. Т. в заповедното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5