Р Е Ш Е Н И Е №
гр. K., 11.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - K., гражданска колегия, в
публично заседание на *** година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Д. Д., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 3045 по описа
за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Гражданско
дело №3045/2019 г. е образувано по искова молба от Д.Б.Я., ЕГН **********,*** против ОУ „Г.К.“, гр. K., ***, БУЛСТАТ *********, представлявано от М.Н.С.–
директор, с
правно основание чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Ищецът
сочи, че по силата на трудов договор № ***г. и допълнително споразумение към него,
сключено на ***г., е заемал длъжността „заместник директор“ на О.у. „Г.К.“***.
Твърди, че на ***г. му било връчено предизвестие с изх. №*** от същата дата, с
което директорът на училището го уведомил, че във връзка с негова Заповед №***/***г.
за утвърждаване на промяна в Длъжностното разписание на персонала на ОУ „Г. К.“,
гр. K. и Заповед №***г. за утвърждаване на промяна в Поименно разписание на
длъжностите в ОУ „Г. К.“, гр. K., трудовото му правоотношение ще бъде
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда след изтичане на
законния срок от два месеца, съгласно чл.326, ал.2 от КТ и чл.31 от Колективен
трудов договор в системата на предучилищното и училищното образование от ***. В
така връченото предизвестие изрично било записано, че срокът на предизвестието
започвал да тече от деня, следващ датата на неговото получаване. Едновременно с
предизвестие с изх. №*** от ***г. му била връчена Заповед № ***/***г. на
Директора на ОУ „Г. К.“, гр. K., с която на основание чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса
на труда трудовото му правоотношение за заемане на длъжността „заместник
директор“ било прекратено поради съкращаване в щата, считано от ***г. и било
определено за заплащане обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на брутното
му трудово възнаграждение за времето от ***г. до 14.11.2019г. Твърди, че не бил
доволен от извършеното едностранно прекратяване на трудовото му правоотношение.
Считал същото за неправилно и незаконосъобразно, тъй като трудовото му
правоотношение за заемане на длъжността „заместник директор“ в ОУ „Г. К.“, гр. K.
било извършено в нарушение на посоченото в заповедта за уволнение правно
основание. Уволнението било формално и извършено с оглед неговата личност и
религиозни убеждения. Твърди, че вменените му с трудовия договор функции на
заместник директор на училище не били отпаднали, като същите продължавали да се
изпълняват и били необходими за осъществяване на дейността на училището. Сочи,
че качеството му на ръководител на ЕПЦ „В.“ в с. Р. и личните му религиозни възгледи, станали обществено
достояние през лятото на 2019г. по повод възникнал между изпълняващия към този
момент длъжността Директор на ОУ „Г. К.“, гр. K. и друго лице, изпълняващо
длъжността „учител“ в същото училище – това била действителната причина за
прекратяване на трудовото му правоотношение. Според ищеца прекратяването на трудовото му правоотношение
било проява и следствие на дискриминационно поведение към него от страна на работодателя,
допуснато и извършено със знанието и съдействието на началника на РУО гр. С.З..
Ищецът твърди, че към датата на прекратяване на трудовото си правоотношение е бил
член на Съюза на българските учители към Конфедерацията на независимите
синдикати в Б. и спрямо него се разпростирало действието на Колективния трудов
договор в системата на предучилищното и училищното образование, сключен на ***.
Счита, че в нарушение на чл.10, ал.1 от този договор работодателят не
информирал предварително синдикалните организации в училището за предстоящото
съкращение и възможностите за неговото пренасочване. В нарушение на чл.10, ал.2
от този колективен трудов договор работодателят не се е съобразил с
обстоятелството, че в училището имало длъжности, които били заети от пенсионери
и за които длъжности притежавал необходимото образование и специалност.
Работодателят не поискал и не получил изискуемото по чл.10, ал.3 от КТД
предварително съгласие на синдикалната организация в училището. Моли съда да
постанови решение, въз основа на което да отмени заповедта за уволнение като
незаконосъобразна; да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност - „заместник
директор“ в ОУ „Г.К.“, гр. K. и да осъди ответника да му заплати обезщетение в
размер на 6 047,70 лв., представляващо брутното трудово възнаграждение за
периода от ***г. до ***г., в който период останал без работа в резултат на
извършеното едностранно прекратяване на трудовия му договор. В хода на делото е
направил изменение на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225,
ал.1 КТ, като е увеличил същия на 6 184,98 лева. Претендира за разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който счита, че
предявените искове са допустими, но неоснователни. Ответникът твърди, че в ОУ „Г.К.“
през учебните 2018/2019 и 2019/2020 години нямало заложена и утвърдена от РУО,
гр. С.З. длъжност „заместник директор“ на училището. Това било видно от щатните
разписания на ОУ „Г.К.“ за двете учебни години,
утвърдени от висшестоящия орган – РУО, гр. С.З.. Сочи, че не било ясно,
как при липса на утвърдена щатна бройка, ищецът бил назначен на тази длъжност с
допълнително споразумение от *** г. (посочена била длъжността „помощник
директор“ без приложена и подписана длъжностна характеристика), това
допълнително споразумение не било
приложено в трудовото му досие. Твърди, че неоснователни и неверни били
твърденията на ищеца за дискриминационно отношение към него, свързано с
неговата личност и религиозни убеждения. Твърди, че като директор на ОУ „Г.К.“
и работодател на ищеца, не са му известни връзките му с Център „В.“ с. Р..
Заявява, че няма лично негативно отношение към ищеца и прекратяването на
трудовия му договор не е акт на дискриминация спрямо него. Сочи, че през
последните няколко учебни години в училището нямало щатна длъжност „заместник
директор“, тъй като такава не била необходима. Възразява, че по делото не били
приложени доказателства от страна на ищеца, които да установяват по безспорен и
категоричен начин, че същият е член на синдикална организация. Счита предявените
искове за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени от съда. Претендира за
съдебни разноски.
От събраните по делото писмени
доказателства, от разпита на свидетелите и от приетото експертно заключение –
първоначално и допълнително, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът и ответникът са били в
трудовоправни отношения. Със Заповед № ***/***г. на Директора на ОУ „Г. К.“,
гр. K. ответникът е прекратил трудовото правоотношение на Д.Б.Я., считано от ***г.,
с място на работа ОУ „Г. К.“, гр. K., на длъжност: „заместник директор“, като
посочената причина е „съкращаване на щата“. В заповедта не е посочено, кой щат
е съкратен и въз основа на какво решение на работодателя или на негов орган, от
коя дата е това съкращаване и къде е обективирано. Липсват данни, кога
заповедта е връчена на ищеца.
Видно от документ с изх. №*** от ***г.,
работодателят е отправил предизвестие до ищеца, с което го е уведомил, че въз
основа на Заповед № ***/***г. за утвърждаване на промяна в Длъжностното
разписание на персонала на ОУ „Г. К.“, гр. K. и Заповед № ***г. за утвърждаване
на промяна в Поименно разписание на длъжностите в ОУ „Г. К.“, гр. K., трудовото
му правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса
на труда след изтичане на законния срок от два месеца, съгласно чл.326, ал.2 от КТ и чл.31 от Колективен трудов договор в системата на предучилищното и
училищното образование от ***. В предизвестието не е посочена конкретната
причина за прекратяване на трудовото правоотношение (съкращаване щата на
длъжността, която е заемал работникът), а е посочено само правното основание за
това (чл.328, ал.1, т.2 от КТ). Липсват данни, кога предизвестието е връчено на
ищеца. По твърдение на ищеца, неоспорено от ответната страна, предизвестието и
заповедта са му връчени едновременно, на ***г.
Видно от Заповед № ***г. за утвърждаване
на промяна в Поименно разписание на длъжностите в ОУ „Г. К.“, гр. K., считано
от ***г. в ОУ „Г. К.“, гр. K. не е предвидена длъжност „заместник директор“.
Името на ищеца не фигурира в това разписание. Видно от Поименно разписание на
длъжностите в ОУ „Г. К.“, гр. K. от 17.09.2018г. в училището не е предвидена
длъжност „заместник директор“. Името на ищеца фигурира в това разписание под
номер 15, на длъжност „учител“.
От представените от ответника списъци
(л.34, л.35 и л.36 от делото) не се установява ищецът да е синдикален член на
СО на „П.“ при ОУ
„Г. К.“, гр. K., СД към НУС при ОУ
„Г. К.“, гр. K. или СО на СБУ при ОУ „Г. К.“, гр. K.. От представеното по
делото трудово досие на ищеца е видно, че от назначаването си на работа на ***г.
до ***г. същият е заемал длъжността „младши учител в начален етап на
основното образование /I-IV клас“ и „учител, начален етап на
основното образование /I-IV клас/“.
С Допълнително споразумение №***/***г.
ищецът е преназначен от длъжност „учител, начален етап на основното образование
/I-IV клас/“ на длъжност „помощник-директор“ (л. 178 от
делото).
От заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза (първоначално и допълнително), неоспорено от
страните, което съдът възприема изцяло като правилно, обективно и
законосъобразно се установява, че към ***г. в ОУ „Г. К.“, гр. K. има длъжности
на педагогически специалисти, които се заемат от лица, придобили право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Според експерта обезщетението по чл.225,
ал.1 от КТ за периода, посочен в исковата молба: ***г. – ***г. е 6 184,98
лева. От заключението се установява, че ищецът е бил синдикален член на СО на
СБУ при ОУ „Г. К.“, гр. K. до месец юни 2019г. включително.
Видно от Колективен трудов договор в
системата на предучилищното и училищното образование ***, сключен на ***., при
прекратяване на трудовите договори на синдикални членове, на осн. чл.328, ал.1,
т.2 от КТ за работодателя са въведени допълнителни задължения, установени в
чл.10 от договора.
От представеното по делото писмо изх. №***г.
на РУО, гр. С.З. е видно, че за ОУ „Г. К.“, гр. K. няма утвърдена щатна бройка
за длъжността „заместник директор на училище“ за учебната 2018/2019 и 2019/2020
години.
От приложените страници на трудова книжка
с Б, №*** и от констатация на оригинала на същата е видно, че ищецът не е
сключвал трудов договор с друг работодател след процесното уволнение. Това
обстоятелство се установява и от представената от ищеца по делото декларация от
***г.
Разпитаните по делото свидетели: С.С.Л., Г.А.Д.и
М.Д.Б. установяват, че ищецът е бил синдикален член до месец юни 2019г., след
което членството му е прекратено поради неплащане на членски внос.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ:
За
законосъобразността на уволнението, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. 2 от КТ, поради
съкращаване в щата, е необходимо да се установят следните факти: да е налице
взето решение за съкращение на щата от компетентния за това орган; действително
съкращение на щата; наличие на утвърдено щатно разписание, отразяващо
съкращението на щата, което предхожда датата на уволнението; да е извършен
подбор, в случаите, когато не се съкращават всички или единствената щатна
бройка за съответната длъжност.
Както бе посочено по-горе при анализа на
писмените доказателства, със Заповед № ***/***г. на Директора на ОУ „Г. К.“,
гр. K. ответникът е прекратил трудовото правоотношение на Д.Б.Я., считано от ***г.,
с място на работа ОУ „Г. К.“, гр. K., на длъжност: „заместник директор“, като посочената причина е „съкращаване на
щата“. В заповедта не е посочено, кой щат е съкратен и въз основа на какво
решение на работодателя или на негов орган, от коя дата е това съкращаване и
къде е обективирано. В заповедта е посочено само общото правно основание
(чл.328, ал.1, т.2 от КТ), без индивидуализация на конкретната хипотеза -
закриване на част от предприятието или съкращаване на щата и без посочване на
фактическите основания за издаване на заповедта. От предизвестие с изх. №***/***г.
се установява, че работодателят е уведомил ищеца, че е издадена Заповед № ***/***г.
за утвърждаване на промяна в Длъжностното разписание на персонала на ОУ „Г. К.“,
гр. K. и Заповед № ***г. за утвърждаване на промяна в Поименно разписание на
длъжностите в ОУ „Г. К.“, гр. K., поради което трудовото му правоотношение ще
бъде прекратено. В предизвестието отново не е посочена конкретната хипотеза за
прекратяване на трудовото правоотношение (съкращаване щата на длъжността, която
е заемал работникът), а е посочено само общото правно основание за това
(чл.328, ал.1, т.2 от КТ). Предвид изложеното съдът счита, че обжалваната
заповед не е мотивирана в достатъчна степен. От същата не може да се установи
еднозначно, защо е прекратено трудовото правоотношение на ищеца.
Видно от Заповед № ***г. за утвърждаване
на промяна в Поименно разписание на длъжностите в ОУ „Г. К.“, гр. K., считано
от ***г. в ОУ „Г. К.“, гр. K. не е предвидена длъжност „заместник директор“.
Името на ищеца не фигурира в това разписание. Видно от Поименно разписание на
длъжностите в ОУ „Г. К.“, гр. K. от 17.09.2018г. в училището не е предвидена
длъжност „заместник директор“. Името на ищеца фигурира в това разписание под
номер 15, на длъжност „учител“.
От така коментираните доказателства
следва извод, че по делото не се доказа щата за длъжността „заместник директор“
да е съкратен. Това е така, тъй като, както твърди и самият ответник: „през
последните няколко учебни години в училището нямало щатна длъжност „заместник
директор“. И в двете представени по делото разписания на длъжностите, длъжност
„заместник директор“ липсва, поради което е обективно невъзможно тази длъжност
да бъде съкратена.
Видно от текста на Допълнително
споразумение №***/***г. ищецът е бил преназначен от длъжност „учител, начален
етап на основното образование /I-IV клас/“ на длъжност „помощник-директор“. Дори да приемем
тезата на ответника (която съдът намира за недоказана), че със Заповед № ***г.
за утвърждаване на промяна в Поименно разписание на длъжностите в ОУ „Г. К.“,
гр. K., считано от ***г. е съкратена длъжността „заместник директор“, то тази
промяна не засяга ищеца, тъй като същият е бил преназначен на друга длъжност, а
именно – „помощник- директор“.
Предвид
изложеното съдът счита, че Заповед
№ ***/***г. на Директора на ОУ „Г. К.“, гр. K., с която ответникът е прекратил
трудовото правоотношение на Д.Б.Я. е незаконосъобразна. Оспореното с исковата
молба уволнение е незаконно и следва да
се отмени.
По възраженията
на ищеца за незаконосъобразност на процесната заповед за прекратяване на
трудовото му правоотношение, свързани с членството му в синдикална организация
съдът счита, че същите са неоснователни. Това е така, тъй като от събраните и
коментирани по-горе писмени доказателства, от експертното заключение и от
разпита на свидетелите не се установи към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение ищецът да е бил действащ (с непрекратени права) член на
синдикална организация. В случая обаче това обстоятелство е ирелевантно за
спора, тъй като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се явява
незаконосъобразна на друго основание.
По довода
на ищеца за недействителност на Допълнително споразумение №***/***г., сключено
между него и ответника съдът счита, че не следва да се произнася с решението си.
Недействителността на трудовия договор може
да се предяви с отделен иск (вкл. инцидентен установителен), както и с довод
или възражение на страните за преюдициално произнасяне по обусловен от нея
трудов спор. Разпоредбите на чл.74, ал.2 и
ал.5 и чл.75 от КТ следва да се тълкуват в
смисъл, че недействителността на трудовия договор (и на отделни клаузи от него),
извън случая по чл.74, ал.2, пр.2 от КТ,
се предявява по съдебен ред, както е напр. с унищожаемостта и относителната
недействителност, но не и с нищожността на правните сделки по ЗЗД. Страните не могат да се позовават
извънсъдебно на недействителността на трудовия договор и на последиците й. Те
се прилагат в отношенията им след като съдът я е обявил (признал) по предявен
за това иск по реда на чл.18 от КТ - с
диспозитива на решението, което се връчва на страните, или се зачита за
обусловеното от недействителността право, когато е предявена в спор за него с
довод или възражение на страните. (В този смисъл: Решение № 650 от 17.11.2010
г. на ВКС по гр. д. № 1573/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария
Иванова). Предвид обстоятелството, че този довод е въведен от процесуалния
представител на ищеца едва с писмената защита, представена по делото, съдът
счита, че не следва да се произнася относно не/действителността на Допълнително
споразумение №***/***г.
Обявяването
на недействителността на трудовия договор
има действие само в бъдеще, т.е., последиците от обявяването на недействителността настъпват занапред - от
влизане в сила на съдебното решение, с което е обявена недействителността. Съобразно трайната съдебна практика
обявяването на трудов договор за недействителен
няма обратно действие и към датата на връчване на заповедта за уволнение
действа законовата презумпция, че трудовият договор е действителен.
С оглед изложеното и
предвид констатираната незаконосъобразност на процесната заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение съдът счита, че оспореното с
исковата молба уволнение е незаконно и следва да се отмени. Предявеният иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен и следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ:
Предявеният
иск е акцесорен по отношение на иска за признаване на уволнението за незаконно
и неговата отмяна. Предвид изложените съображения и уважаването на иска по
чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да бъде
разгледан и обусловеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
От представеното Допълнително споразумение
№***/***г. се установи, че ищецът преди уволнението си е работил по безсрочно
трудово правоотношение на длъжност „помощник-директор“. Предявеният от него иск
обаче е да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност - „заместник директор“ в ОУ „Г.К.“, гр. K..
Доказателства за заемането на тази длъжност от ищеца в хода на делото не бяха
събрани, а съдът не разполага с възможност да прави преценка или корекция на
исканията на страните по делото или да преформулира исковата претенция.
В този смисъл предявеният иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.2 КТ да бъде възстановен ищецът на длъжност „заместник директор“ в ОУ „Г.К.“,
гр. K. е неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ:
Съгласно чл.225,
ал.1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, в което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от
шест месеца. Фактическия състав за възникване правото на обезщетение са
незаконност на уволнението, т.е. уважен иск по чл.344,
ал.1, т.1 КТ, претърпяна вреда от работника, изразяваща се в пропусната
полза да реализира трудов доход, съизмерима с неполученото брутно трудово
възнаграждение за периода, в който е останал без работа и причинно-следствена
връзка между уволнението и вредата, доказването на които са в тежест на ищеца.
По изложените по-горе съображения съдът обоснова извод
за незаконност на уволнението и като последица неговата отмяна. От представената
по делото трудова книжка на ищеца и писмена декларация се констатира, че след
уволнението той не е започнал работа по друго трудово правоотношение, а и
твърдения за обратното не са наведени.
Подлежащите на обезщетяване вреди по чл.225,
ал.1 КТ се съизмеряват с брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя, а техният конкретен размер се определя съобразно правилото на чл.228,
ал.1 КТ, според който брутното трудово възнаграждение е полученото от
работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или
последното получено месечно брутно трудово възнаграждение.
За сочения от ищеца период: ***г. – ***г. дължимото му се от
работодателя обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, съгласно приетото по делото и
неоспорено от страните експертно заключение, възлиза на 6 184,98 лева брутна сума и в
този размер искът се явява доказан, но преждевременно предявен за периода от ***г.
до ***г. Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК съдът взема
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. В този смисъл периодът, за който следва да се присъди
обезщетение на ищеца, е ***г. – ***г. (датата на приключване на устните
състезания), а размерът, изчислен от съда за този период от време, на база на експертното
заключение, възлиза на 4 638,74 лева брутен размер.
С оглед горното, предявеният иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1
от КТ е частично основателен и следва да бъде уважен до размер от 4 638,74
лева брутна сума.
Ищецът
е направил
искане за присъждане на разноски по делото в общо в размер на 1 411,00 лева, като
възнаграждението е уговорено общо за трите иска. Представен е списък за
разноските по чл.80 от ГПК. Съдът като прецени, че един от предявените искове е
изцяло уважен, един е изцяло отхвърлен и един е частично уважен (75%) счита, че
в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по съразмерност в общ размер от
822,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Ответникът
е направил
искане за присъждане на разноски по делото в размер на 1000 лева, за които е
представил списък на разноските. По изложените по-горе съображения за частична
неоснователност на исковете съдът счита, че в полза на ответника следва да се
присъдят разноски по съразмерност в общ размер от 333,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 822,00 лева съразмерно на уважената част от исковете, а ищецът да
заплати на ответника 333,00 лева съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Страните следва да заплатят на съда
дължимата държавна такса за исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3
от КТ и възнаграждението на вещото лице, изготвило съдебно – счетоводната
експертиза, които разноски се събират от съдилищата на основание чл.78, ал.6 от ГПК, съразмерно на уважената, съответно – отхвърлената част от исковете.
Водим от горното съдът:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на Д.Б.Я., ЕГН **********,***, извършено на основание чл.328, ал.1,
т.2 от Кодекса на труда със Заповед
№ ***/***г. на Директора на ОУ „Г. К.“, гр. K., за незаконно и го ОТМЕНЯ на основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Б.Я., ЕГН **********,*** против ОУ „Г.К.“, гр. K., ***, БУЛСТАТ *********, представлявано от М.Н.С.–
директор, с правно основание чл.344,
ал.1, т.2 КТ, за възстановяване на длъжността „заместник директор“, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ОУ „Г.К.“, гр. K., ***, БУЛСТАТ *********, представлявано от М.Н.С.–
директор
да заплати на Д.Б.Я., ЕГН **********,*** сумата 4 638,74 лева (брутен
размер), представляваща обезщетение по чл.225,
ал.1 от КТ, дължимо за оставането му без работа за периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, като отхвърля иска в останалата му част до
претендирания размер от 6 184,98
лева (брутен размер) за периода от 28.01.2020г. до ***г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА ОУ „Г.К.“, гр. K., ***, БУЛСТАТ *********, представлявано от М.Н.С.–
директор
да заплати на Д.Б.Я., ЕГН **********,*** направените по делото съдебни и деловодни
разноски в размер на 822,00 лева съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.Б.Я., ЕГН **********,*** да заплати на ОУ „Г.К.“, гр. K., ***, БУЛСТАТ *********,
представлявано от М.Н.С.– директор направените по делото съдебни и деловодни
разноски в размер на 333,00 лева съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА ОУ „Г.К.“, гр. K., ***, БУЛСТАТ *********, представлявано от М.Н.С.–
директор да заплати по сметка на РАЙОНЕН СЪД K. сумата 483,05 лева,
представляваща окончателна държавна такса – 235,55 лева и възнаграждение за
вещо лице – 247,50 лева.
ОСЪЖДА Д.Б.Я., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на РАЙОНЕН СЪД K. сумата 194,35 лева,
представляваща окончателна държавна такса
– 111,85 лева и възнаграждение за вещо лице – 82,50 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
съд - гр. С.З. в двуседмичен срок, считано от 11.02.2020 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: