Р Е Ш Е Н И Е
№ 2090/ 27.08.2019
год., град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, ХXXVIІ
– ми граждански състав
на девети юли две хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание, в състав
Районен
съдия: Асен Радев
при
секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело
№ 9053 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
против М.И.Д., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи
на ищцовото дружество следните суми: 979.63 лв. – неплатена главница по договор
за потребителски кредит № PLUS - 10569284 / 30.01.2014
год., сключен между него и „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД; 246.35 лв. -
мораторна лихва, за периода от 29.07.2016 год. до 31.05.2018 год., както и
законната лихва, начислена върху главницата, за периода от 08.06.2018 год. до
окончателното плащане, вземанията за които са прехвърлени на ищцовото дружество
с договор за цесия от 20.12.2017 год. и за които по ч.гр.д. № 4335/2018 год. на
БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Исковете
са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл. 79, ал.1
и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и както е прието с определението по чл.140 от ГПК, са допустими.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.
Особеният
представител на ответницата оспорва основателността на исковете по изложени в
отговора съображения.
Бургаският
районен съд, след като се запозна подробно със изложените в исковата молба твърдения
и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
На 30.01.2014 год. между „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД и М.И.Д. е сключен Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-10569284, по силата на който дружеството й
е предоставило сумата от 3000 лв., а тя се е задължилa да я върне, ведно с договорна
лихва в размер на 45.18 %, застрахователна премия в размер на 324 лв. и такса за усвояване, или общо
5107.33 лв., на 24 равни месечни вноски, всяка от по 212.80 лв., в срок до 20.01.2016
год.
В
чл.3 от ОУ към договора е отразено, че погасителните вноски по кредита се
състоят от главница, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по
подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, представляваща печалба
на кредитора.
На 20.12.2017 год. „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ЕООД - цесионер и „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД –
цедент, са сключили договор за цесия, за прехвърляне на вземания на цедента,
произтичащи от договори за потребителски кредити, изброени в приложение.
Представено
е и приложение № 1 / 20.12.2017 год. към договора за цесия, подписано от
цедента и цесионера, в което на ред № 720 фигурира и задължението на Д. към
цедента, произтичащо от договора за потребителски кредит.
По
заявление на ищцовото дружество, депозирано на 02.10.2018 год., по ч.гр.д. № 4335
/ 2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесната
сума.
Доколкото
в исковата молба се твърди, че ответницата е погасила част от сумите по
договора, в т.ч. договорната лихва в пълен размер, като остава да дължи само
част от главницата, възлизаща на исковата сума, следва да се приеме, че е
извършила плащания в размер на 4127.37 лв. (5107.33
лв. - 979.63 лв.).
При така очертаната фактическа обстановка, настоящият
състав на Бургаския районен съд намира исковете за основателни.
Според
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК приложим в случая, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване, като се посочат взетите
предвид допускания при изчисляването.
В § 1, т.1 от ДР на ЗПК
е дадено легално определение на ”общ разход по кредита за
потребителя“ - всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Не така е в
случая - в изключително неясното и неразбираемо съдържание на графа ”параметри
и условия“ фигурира ”обща стойност на плащанията“, но не и стойността на общите
разходи за потребителя, в т.ч. надбавката за разноски на кредитора по подготовка и обслужване на
кредита, както и определената добавка - печалба на кредитора, пряко свързани с кредита. А те се отразяват правопропорционално на
стойността на годишния процент на разходите, който изразява общите разходи по кредита за потребителя - настоящи или
бъдещи, като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК.
Затова, като
не е включил надбавката
за разноски по подготовка и обслужване на кредита, както и определената добавка
- печалба, кредиторът е заобиколил изискванията на
закона и съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, клаузите от договора, касаещи общата сума
за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни, а договорът за потребителски кредит - недействителен (чл.22 от с.з., обн. - ДВ, бр. 18 от 2010 год., в сила от
12.05.2010 год.).
Тази
недействителност е изначална, следователно вземанията на кредитора-цедент извън главницата,
почиващи на договора за кредит, не са възникнали, тъй като съгл. чл.23 от ЗПК, потребителят - ответник дължи връщане само чистата стойност на кредита от 3000 лв., без лихва или други разходи по него.
Поради изявлението на ищцовата страна за плащането,
което е признание за неблагоприятен факт, а и в резултат на недействителността
на договора, от която следва недължимост на другите вземания, произтичащи от него,
следва да се приеме, че като е платила общо 4127.37 лв., ответницата е погасила
напълно задължението си.
След като вземането
на цедента „БНП Париба пърсънъл
файненс” ЕАД е погасено преди сключване на договора за
цесия, а и преди твърдяното преустановяване на плащанията, откогато насетне е
начислявана мораторна лихва, нито то, нито вземането за изтекла лихва не са
могли да бъдат придобити от ищцовото дружество - цесионер.
Ето защо следва да се постанови решение, с което исковете
„Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД да се
отхвърлят.
Водим
от горното, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Панайот Волов“ № 29, представлявано от Н. С., за
установяване със сила на пресъдено нещо, че М.И.Д. ***, ЕГН - **********, дължи на ищцовото дружество, на основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД, следните суми: 979.63 лв. –
неплатена главница по договор за потребителски кредит № PLUS - 10569284 / 30.01.2014 год., сключен между него и „БНП Париба пърсънъл
файненс“ ЕАД; 246.35 лв. - мораторна лихва, за периода от 29.07.2016 год. до
31.05.2018 год., както и законната лихва, начислена върху главницата, за
периода от 08.06.2018 год. до окончателното плащане, вземанията за които са
прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с договор за цесия
от 20.12.2017 год. и за които по ч.гр.д. № 4335/2018 год. на БРС е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия:
/п/
Вярно с оригинала:
СА