РЕШЕНИЕ
№ 1138
гр. Пловдив, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330115983 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Д. И. А. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД за
прогласяване за недействителен на договор за паричен заем №***, поради нарушение на
чл.11, ал.1, т.10, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК , предявен е и иск от ищцата срещу „Файненшъл
България“ ЕООД за прогласяване за недействителен договор за предоставяне на
поръчителство от *** липса на основание, поради противоречие с добрите нрави, а в
условията на евентуалност да прогласи за недействителна клаузата по чл.3, ал.1 от договор
за предоставяне, която предвижда заплащане на възнаграждение на поръчител, поради
заобикаляне на законна, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“
АД е сключен договор за кредит № ***, по силата на който на ищеца е предоставен заем.
Счита, че договорът е недействителен доколкото в него не е посочен реално дължимия ГПР,
в него не е включено възнаграждението за поръчител. Това представлявало и заблуждаваща
търговка практика, което правила клаузата за ГПР неравноправна и от там следвало, че
такава клауза липсва и договорът е недействителен, съгласно чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10
ЗПК
Излагат се твърдения, че във връзка с договора за кредит и с оглед отпускането му,
ищцата била задължена да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Файненшъл
България“ ЕООД, който да обезпечи задълженията й по договора за кредит. В договора било
уговорено възнаграждение за поръчителя. Счита договорът за нищожен, поради липса на
основание и поради противоречието му с добрите нрави, както и поради това, че сключен
като обезпечение на нищожна сделка. Счита, че клаузата по чл.3, ал.1 от този договор,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за поръчител е недействителна , доколкото с
нея се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и същото представлява скрита
възнаградителна лихва по договора за кредит, като моли при отхвърляне на иска за
нищожност на договора за кредит съдът да се произнесе за валидността на тази клауза.
1
С оглед изложеното са предявени исковете.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Изи Асет Мениджмънт“
АД, в който оспорва исковете. На първо място счита иска за недопустим, поради липса на
интерес. Счита, че договорната лихва не е нищожна и не противоречи на добрите нрави.
Счита, че в договора е уговорен ГПР, който не е в противоречие на чл.19, ал.4 ГПК.
Вземанията по договора за поръчителство не са включени в ГПР, доколкото не са част от
него, те не са част от договора за кредит и неформирали ГПР. Излага съображения за
действителност на договора за поръчителство.Счита същите за неоснователни и моли за
тяхното отхвърляне по подробни съображения, изложени в отговора. Моли за отхвърляне на
исковете.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Файненшъл България“
ЕООД, в който оспорва исковете. Счита, че договорът за поръчителство е действителен и не
страда от сочените от ищеца пороци, като валидно постигната е и клаузата, предвиждаща
възнаграждение за поръчителя по този договор. Също така договорът бил сключен като
обезпечение на действителна кредитна сделка. Моли за отхвърляне на исковете
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове по чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД.
Предявени са искове по чл.26, ал.1, пр.2 и т.3 и ал.2, пр.4 ЗЗД срещу „Файненшъл
България“ ЕООД – недействителност на договора, а в условията на евентуалност
недействителност на клауза от договора – чл.3, ал.1 от същия
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи твърдението
си за недействителност на договорите. В тежест на ответниците е да докажат, че са
обвързали ищеца с валидни правоотношения.
С определение от 05.01.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че са
сключили договор за кредит № *** с посоченото от ищеца съдържание за обезпечаването на
вземането по който е сключен договор за предоставяне на поръчителство от същата дата, в
който е предвидено възнаграждение за поръчителя в размер на 251.76 лева. Безспорно е че
по договора за кредит в ГПР не е включено възнаграждението за поръчителя.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Изи Асет
Мениджмънт“ АД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Същото се отнася и за ответника „Файненшъл България“ ЕООД, който предоставя по
занятие услуги по гарантиране на вземания по договори за кредит, предвид което
поръчителският договор има качествата на потребителски такъв.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По исковете за недействителност на договора за заем
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
2
В настоящия случай, съдът е обвързан от заявените в исковата молба основания за
недействителност на процесния договор, които са предмет на делото и не следва служебно
да разглежда други основания за нищожност на договора, незаявени от ищеца.
В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на
процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК.
Съгласно посочената разпоредба в договора за потребителски кредит следва да е
посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит.
Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът приема, че е
възнаграждението за поръчител, уговорено по договора за гаранция, сключен между ищцата
и „Файненшъл България“ ЕООД.
Това е така, доколкото договорът за поръчителство е свързан с договора за кредит,
поради което и предвиденото в него възнаграждение за гаранта е разход, който е пряко
свързан с договора за кредит. Наред с това заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е бил
наясно с договора за поръчителство и неговото съдържание, още към датата на слючване на
договора за кредит, доколкото в самия договор за гаранция е отразено, че „Файненшъл
България“ ЕООД се задължава да заплати задълженията на длъжника по договора за кредит
след като бъде поискано писмено това от „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Наред с това в
договора за поръчителство е посочено, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД събира вноските за
възнаграждение за поръчителя. Предвид горното „Изи Асет Мениджмънт“ АД е следвало да
включи възнаграждението за поръчителя в ГПР и в общо дължимата сума по кредита.
Като не е сторено това е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, не е
посочена общо дължимата сума по кредита и на основание чл.22 ЗПК договора за кредит се
явява недействителен, поради което искът ще бъде уважен.
По за недействителност на договора за гаранция:
Видно от договора за предоставяне на гаранция № *** /л.10/ за обезпечаване на
задълженията на ищеца по договора за кредит от страна на „Файненшъл България“ ЕООД, в
полза на последното се дължи възнаграждение в размер на 251.76 лева, разсрочено и
платимо заедно с месечните вноски по договора за кредит, като вноските за възнаграждение
се събират от „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на „Файненшъл България“ ЕООД.
При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответника
се установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е
„Изи Асет Мениджмънт“ АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни
сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на „Файненшъл България“
ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на
едноличния собственик „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за
поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ГПК, като в договора за
поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като
печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С договора за поръчителство не се цели реално
обезпечаване на договора за кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото
3
плащайки задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД кредиторът
плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели
едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се
избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна води до недействителност
на договора за поръчителство, респективно на уговорената в него клауза за заплащане на
възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ГПК, както и поради липса
на основание, основанието не е това което е посочено в договора.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на
спора право на разноски се пораждат за ищеца.
Ищецът доказа разноски в размер на 100 лева – платена държавна такса, която на
основание чл.78, ал.1 ГПК ще му се присъди изцяло по 50 лева от всеки от ответниците.
По делото ищецът се е представлявал от адв. С. Н., който е поискал присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Представен договор за правна помощ и съдействие /л.13/, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. С. Н.. Съгласно чл.38,
ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към датата на
сключване на договора.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. С. Н. в размер на по 300
лева по всеки един от предявените искове.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожен договор за потребителски кредит № ***, сключен между Д.
И. А., ЕГН ********** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, на основание чл.22,
вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона.
ОБЯВЯВА за нищожен договор за предоставяне на гаранция № ***, сключен между
Д. И. А., ЕГН ********** и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, поради липса
на основание.
ОСЪЖДА Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46,
представлявано от С. К.– и. д. ДА ЗАПЛАТИ НА Д. И. А., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата в размер на 50 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 ДА ЗАПЛАТИ НА Д.
И. А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 50 лева – разноски в
производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46,
представлявано от С. К. – и. д. ДА ЗАПЛАТИ НА адв. С. К. Н., БУЛСТАТ **********, на
основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 300 лева - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 ДА ЗАПЛАТИ НА
4
адв. С. К. Н., БУЛСТАТ **********, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 300 лева -
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5