Р Е Ш Е Н И Е
№………… 07.10.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД І
възз. наказателен състав на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛ БАНКОВ
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
Секретар:
Александра Сергева, Прокурор: Красимир Ячев, като разгледа докладваното от
съдията Григоров ВНАХД №707 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение
№472/02.07.2019г. ПРС по НАХД№1173/2019г. е постановил: ПРИЗНАВА
обвиняемия С.Б.К. ЗА НЕВИНЕН в това, че
на 07.10.2018г. се явил в сградата на Второ РУ – гр. Плевен, където предал
устно невярно повикване, че на същата дата му е извършен грабеж на златен ланец
в дискотека „***“, находяща се в гр. Плевен - престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК и на основание
чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК ОПРАВДАВА обвиняемия С.Б.К. по така
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК.
Недоволен
от постановеното решение е останал прокурор в ПРП, като излага съображения за
нарушение на закона и иска да бъде отменен съдебният акт и се постанови
осъдителен такъв. Представителят на ПОП изрази становище, че не поддържа
протеста, тъй като деянието на обвиняемия не съставлява престъпление по чл.326
от НК.
Ответника
по протеста изразява становище чрез процесуалния си представител, че е невинен
и решението на ПРС следва да бъде потвърдено.
Съдът,
след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и правилността
на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
За да
постанови решението си ПРС е изложил следните съображения от фактическа страна,
които се възприемат напълно и от настоящата инстанция: Обвиняемият С.К. ***. Вечерта на
06/07.10.2018 година обвиняемият К. посетил клуб „***“, находящ се в същото
населено място, където употребил голямо количество алкохол. Около 02.00 часа на
07.10.2018 година отишъл до тоалетната на заведението, където между него и свидетелката
Е.А. на длъжност „хигиенист“, възникнал конфликт породен от обстоятелството, че
обвиняемият К. счупил порцеланово клекало. А. уведомила за инцидента свидетеля И.Д.
- управител на клуба. Последният забелязал, че обвиняемият К. е във видимо
нетрезво състояние, поради което го помолил да напусне заведението и го
съпроводил до изхода. Малко по-късно обвиняемият К. направил опит да се върне в
„***“, но не бил допуснат от охраната. Това афектирало обвиняемия К., който
решил да инсценира, че му е извършен грабеж на златен ланец, който носил на
врата си. За целта свалил ланеца и го скрил в джоба на дънките си. Около 04.00
часа на 07.10.2018 година, обвиняемият К. отишъл до сградата на ***, където
заявил устно, че лице от охраната на дискотека „***“ му е ударило два шамара,
след което издърпало ланеца от врата му и му казало да изчезва. Още същата нощ П.Д.
и Н.М. - служители при *** заедно с К. отишли до „***“. Установили кои лица
работят като охрана в заведението, като ги показали на К.. Той, обаче не
посочил нито един от тях, като лице, което му е извършило грабеж.
Във връзка с подадения сигнал за
извършено престъпление К. бил разпитан на 07.10.2018 година в качеството на
свидетел от дежурен разследващ полицай при ***, като потвърдил обстоятелството,
че е извършен грабеж на златния му ланец.
Било образувано и проведено
досъдебно производство. В хода на проведеното разследване били проведени
разпити на клиенти на заведението през въпросната нощ, на управителя И.Д.,
хигиениста Е.А. и В.И., който имал задължение да поставя печати на посетителите
на заведението, да ги настанява и да следи за реда. От техните показания не се
потвърдила версията на К. за извършен грабеж.
При допълнително проведен разпит
на 12.10.2018 година К. посочил, че е заявил, че му е извършен грабеж в
състояние на афект от отношението на охраната. Пояснил, че сам е свалил ланеца
от врата си и го сложил в джоба на дънките си. По време на провеждане на
предварителния му разпит в качеството на свидетел ланеца се е намирал в него, а
когато се прибрал го оставил в дома си. К. предал въпросния ланец с протокол за
доброволно предаване, като на същия бил извършен оглед на веществено
доказателство. Впоследствие ланеца бил върнат на К..*** наказателното
производство образувано за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК било
прекратено. Материали от делото били отделени и образувано настоящето
наказателно производство за престъпление по чл.326, ал. 1 от НК.
При така приетото за установено
от фактическа страна ПРС намира, че с деянието си С.Б.К. не е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.326, ал.1 от НК. В
тази насока ПРС е изложил следните съображения относно приложение на закона:
Обект на престъплението по чл.326,
ал. 1 от НК са обществените отношения, свързани с установения в страната
обществен ред. Предмет на престъплението са неверни повиквания или заблуждаващи
знаци за помощ, злополука или тревога. Изпълнителното деяние се извършва чрез
действие, при което деецът предава по радио, телефон или по друг начин неверни
повиквания. Предаването по своята същност представлява съобщаване на някого
другиго на нещо, в случая предал устно невярно повикване, че му е извършен грабеж
на златен ланец в дискотека „***“. Престъплението по чл. 326, ал. 1 от НК е
довършено, когато съобщението е възприето от този, към който е насочено. В
случая обвиняемият К. отишъл до сградата на ***, където заявил устно, че лице
от охраната на дискотеката му ударило два шамара, след което издърпало ланеца
от врата му и казало да изчезва. След проведения последващ разпит на
обвиняемия, същият заявил, че му е извършен грабеж в състояние на афект по
отношението на охраната.
С тези си действия според ПРС обвиняемият
не е осъществил от обективна страна състава на престъплението в което е
обвинен, поради следните съображения: От обективна страна състава на
престъплението на чл.326, ал.1 от НК се осъществява, чрез предаване на невярно
повикване за помощ, злополука или тревога.
Легалната дефиниция на тези три израза е в следния смисъл: Под
„помощ" следва да се разбира искане, очакване за съдействие, поддръжка,
подкрепа, защита, с оглед предотвратяване или ограничаване последиците от
настъпване на неблагоприятно събитие. Под „тревога" следва да се разбира
страх от предстояща опасност, грижа, безпокойство, очакване за настъпването на
неблагоприятно изменение в обективната действителност, което може да е от
най-различно естество, включително природни сили или човешка дейност. Под „злополука"
следва да се разбира настъпил нещастен случай, причинен от човек или природни
сили, при който има човешки жертви, наранявания и/или причинени имуществени
вреди.
Доколкото обаче обвиняемият се е
оплакал от едно обективно неизвършено формално престъпление, което е довършено
още с факта на сигнала в РУ-Плевен, всъщност той е съобщил за едно отминало
отрицателно изменение на обективната действителност, каквото причинява всяко
извършено престъпление. От тази гледна точка лъжливото съобщение не може да се
приравни на помощ, тревога или злополука предвид значението на тези понятия,
изложени по-горе. В случай, че законът инкриминираше и подобни лъжливи
съобщения за неизвършени престъпления, това изрично щеше да бъде посочено в
него и включено в диспозицията на нормата на чл.326, ал.1 от НК. Поради тези
съображения обвиняемият не е извършил престъплението в което е обвинен.
Престъплението по чл.326 от НК се
намира в Глава десета – престъпления против реда и общественото спокойствие. На
защита от наказателния кодекс за това престъпление подлежат именно обществените
отношения свързани с нормалното функциониране на обществото и се наказват
всички действия свързани с нарушаване на този ред, и нормалното функциониране
на обществените отношения.
Със своите действия обвиняемият К.
не е нарушил нищо от изложеното, както беше посочено действията му
представляват лъжесвидетелстване, защото от обективна страна са насочени против
правосъдието, чрез даване на неверни показания, които при бъдещо разследване
биха затруднили органите на разследването, прокуратурата и съда за разкриване
на обективната истина, поради което подлежат на санкция по смисъла на НК,
защото са насочени против дейността на органите на разследването, свързани с
техните правомощия със ЗМВР и НПК, но тъй като в последствие обвиняемият се
отрича от тези си неверни твърдения преди за тях да му бъде образувано
наказателно производство наказуемостта му за престъплението по чл.290 от НК
отпада.
Горните съображения на ПРС
относно приложението на закона се споделят и от настоящата инстанция. Към тях
може само да се добави следното: Необходима е да се отбележи, че ПРС е посочил,
че понятията помощ, злополука и тревога имат легално определение. Този извод не
може да се сподели защото, за да има легално определение то следва да има
определителна норма, която изрично описва съдържанието на съответното понятие.
В НК няма такава определителна норма за тези понятия, но това не е съществено в
случая и няма основание да не се приемат вижданията на ПРС относно съдържанието
на тези понятия. Напълно основателно ПРС е
направил извод, че чл.326 от НК се прилага когато повикванията или
знаците са за все още не приключило събитие, което изисква незабавна реакция.
Този текст не се прилага за твърдения за вече приключили събития, при които не се
налага намеса за предотвратяване на негативното им довършване и развитие. За да
стане по-ясно е необходимо да се направи паралел между повикване по време на
извършване на грабеж/с цел да бъде предотвратено довършването му/ и повикване
за вече извършен грабеж/както е в случая/. Казано по друг начин при повикване
за грабеж е възможно да се приложи чл.326 ал.1 от НК, но ако повикването
съдържа твърдения, че грабежът се извършва в момента на повикването и се иска
съдействие за предотвратяването му.
На второ място е необходимо да се
посочи, че е налице второ основание/което всъщност е първостепенно/ за постановяване
на оправдателен съдебен акт. Това е така защото повдигнатото обвинение е
несъставомерно. В тази насока е видно, че обвинението е за това, че С.К. е
предал устно невярно повикване, че на същата дата му е извършен грабеж на златен ланец и т.н. Категорично чл.326 ал.1
от НК не съдържа такъв елемент от състава. Законът изисква за съставомерността
на деянието повикването или знакът да е за помощ, злополука или тревога. В
случая прокурорът не посочва за кой всъщност от трите варианта е обвинението, а
следва да се гадае както от обвиняемия, така и от съда. Обвинението е така
формулирано, че е за несъставомерно деяние, каквото чл.326 ал.1 от НК не
визира. Вярно е, че най-вероятно прокурорът е имал предвид, че повикването е за
помощ, но така или иначе правното формулиране не съответства на нормата на
чл.326 ал.1 от НК и съдът не може да постанови друг съдебен акт, освен
оправдателен.
На фона на горното атакуваният
съдебен акт подлежи на потвърждаване.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.378
ал.5 вр. чл.338 от НПК решение №472/02.07.2019г. на ПРС постановено по
НАХД№1173/2019г. по описа на същия съд.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.