№ 41713
гр. София, 15.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110125943 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от Ц. М. Б. срещу „............“ установителни искове с правно основание чл.
26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1, т. 5
ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за потребителски заем № 802314 от 25.01.2023
г., евентуално на клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора, предвиждаща заплащането на
неустойка при неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение,
кумулативно обективно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 5 лева, представляваща частичен иск от общо дължимата
сума от 91,66 лева – недължимо платена сума под формата на неустойка по договора въз
основа на нищожната договорна клауза, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на исковата молба – 08.05.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на заемополучател и ответника
„............“ ООД, в качеството му на заемодател, бил сключен договор за потребителски заем
№ 802314 към искане № 5033375 за предоставяне в полза на Ц. Б. на паричен заем в размер
на сумата от 300 лева със задължение за връщането му чрез 11 седмични погасителни вноски
в размер от по 37 лева и с краен срок за погасяване 12.04.2023 г. Твърди също, че съгласно
клаузата на чл. 5.1 от договора за заемополучателя е възникнало задължение в срок до 3 дни
да представи на заемодателя обезпечение под формата на банкова гаранция или
поръчителство от физическо лице, което трябвало да отговоря едновременно на следните
изисквания: да получава възнаграждение в размер на 4/7 минимални работни заплати (в
зависимост от броя на поръчителите); същите да не са кредитополучатели или поръчители
по договори, сключени със заемодателя; да няма задължения с рейтинг, различен от
„редовен“ в ЦКР, включително по погасени задължения; поръчителят да представи
служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи. Посочва
се, че при неизпълнение на това задължение и на основание клаузата на чл. 11, ал. 1 от
договора Ц. Б. дължи заплащането на неустойка в размер на сумата от 91,66 лева. Поддържа
се, че в случая същата била начислена от ответника и събрана, като част от общо погасената
от ищеца сума по договора за заем. Ищецът оспорва действителността на договора за заем,
както и на клаузата на чл. 11. Намира, че вземането за неустойка отговаря на всички
законови изисквания, установени в § 1, т. 1 ЗПК, за да бъде включена като елемент при
формиране на приложимия към договора ГПР. Изтъква се, че неустойката представлява
1
разход, пряко свързан с договора, известен на кредитора и подлежащ на плащане от
потребителя, включен като задължение още към момента на подписване на договора. В
случая това вземане само формално е посочено като обезщетение за неизпълнение, за да не
бъде включено в ГПР. Посочва, че по този начин се цели заобикаляне на изискването на чл.
19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на разходите по кредита. Б. оспорва неустойката
и като противоречаща на добрите нрави, тъй като последната излиза извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, нарушавайки основните принципи на
справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Конкретно
се посочва, че процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на
заемната сума, като размерът й е близо 36 % от размера на предоставения заем, при липсата
на яснота какви вреди обезщетява, доколкото кредиторът е оценил кредитоспособността на
потребителя и е одобрил отпускането на кредита. Ищецът твърди, че с процесното
неустоечно вземане се нарушава и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, предвиждаща, че в
случай на допусната забава потребителят дължи единствено лихва върху неплатената в срок
сума, за времето на забавата. Процесната договорна клауза е неравноправна на основание чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, а с това и нищожна на основание чл. 146 ЗЗП, тъй като задължава
потребителя при неизпълнение на задължението си да заплати необосновано висока
неустойка, а и не е индивидуално уговорена. С исковата молба ищецът оспорва
действителността на целия договор за потребителски заем, поради нарушаване на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за коректно посочване на ГПР и общата сума,
подлежаща на връщане, предвид посочването на ГПР, който не отразява точно разходите по
кредита, а с това и лишава потребителя от възможността да определи обхвата на
задължението си. С тези съображения ищецът Ц. Б. отправя искане за прогласяване
нищожността на договора за потребителски заем от 25.01.2023 г., евентуално на клаузата на
чл. 11, ал. 1 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка при неизпълнение на
договорно задължение за представяне на обезпечение, както и за заплащане на сумата от 5
лева, представляваща част от общо дължимата сума от 91,66 лева – недължимо платена сума
под формата на неустойка по договора въз основа на нищожната договорна клауза. Намира
за дължима и претендира законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
исковата молба – 08.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира
присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „............“ ООД,
чрез пълномощника си адв. Х.М., оспорва предявените искови претенции като
неоснователни с довод, че процесният договор за заем е действителен такъв, предвид
валидното уговаряне на основните му параметри – главница и лихви в изискуемата от закона
форма. Посочва, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД недействителността на отделна договорна
клауза – в случая на неустоечната такава, не обуславя недействителност на целия договор,
тъй като същият може да се прилага и без нея, доколкото същата не е част от съществените
параметри на договора. Оспорват се твърденията на ищеца относно допуснато нарушение
при посочване на ГПР по договора, както и твърдяното заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Поддържа се, че уговорената между страните неустойка при неосигуряване от страна на
кредитополучателя на обезпечение на главното вземане, е дължима след сключване на
договора при неизпълнение на това задължение, поради което не може да бъде взета предвид
при определяне на ГПР. Функцията на тази неустойка е да обезщети страната по сключения
договор, поради което същата не представлява разход по кредита, релевантен при
определяне на ГПР. С отговора на исковата молба ответното дружество излага, че в случая
при самото сключване на договора потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с
които би могъл да се задължи към кредитора. Посочва се, че е при отправяне на искането за
отпускане на кредита е направена проверка относно кредитоспособността на потребителя.
Наред с това липсата на такава не обуславя нищожността на клаузата за неустойка. Излага
2
се, че при сключване на договора Ц. Б. не е предоставил обезпечение, въпреки изискването
за това и въпреки дадения допълнителен срок. Твърди се, че поведението на ищеца,
изразяващо се в погасяване на задълженията по договора предсрочно – 15 дни след
сключването му, както и сключването на последващ договор два месеца по-късно за същия
кредитен продукт, при идентични условия, свидетелстват, че същият не е имал намерение да
предоставя дължимото договорно обезпечение. Изтъква се, че не е налице хипотеза на чл.
143 ЗЗ, доколкото клаузите на договора за индивидуално уговорени с потребителя, ясно и
точно описани. Тази яснота е била налице и преди сключване на договора, предвид
предоставения на ищеца СЕФ. Ответникът оспорва да дължи претендираната сума, предмет
на осъдителната претенция, предвид действителността на договора и на конкретно
оспорената договорна клауза. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковете и за
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, при извършена по реда на чл. 140 ГПК служебна проверка, както и с оглед
изричния довод на ответната страна, намира, че исковата молба отговаря на изискването на
чл. 127, ал. 4 ГПК за посочване на банкова сметка, предвид предявената от ищеца
осъдителна искова претенция.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове,
както следва:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД, вр.
чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП и по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 3
ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи сключването между него и ответното дружество на
процесния договор за потребителски кредит № 802314/25.01.2023 г. и неговото конкретно
съдържание – права и задължения на страните, в частност уговарянето в полза на ответника
на процесното неустоечно вземане; че договорът и процесната договорна клауза са
недействителни на посочените основания.
В тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на
оспорената договорна клауза – съответствието им със законовите разпоредби и с добрите
нрави.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
ответното дружество е получило процесната сума, както и, че това е осъществено при липса
на правно основание.
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи наличието на
основание за получаване и последващо задържане на сумата.
С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между ищеца Ц. Б., в качеството му на кредитополучател и ответника
„............“ ООД, в качеството му на кредитор, е сключен договор за потребителски кредит №
802314/25.01.2023 г., както и, че в клаузата на чл. 11, ал. 1 от същия е предвидено
задължение за ищеца за заплащане на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение
по чл. 5 от договора.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към
предмета на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото.
Искането на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК за представяне
3
на заверен препис от преписката по процесния договор следва да бъде оставено без
уважение, като ненеобходимо, предвид приложените към отговора на исковата молба
писмени материали и представяне на договора и погасителния план от ищеца.
Като неотносимо към предмета на спора, предвид общото му формулиране, и към
конкретно въведените от ищеца основания за недействителност, следва да бъде оставено без
уважение искането му за издаване на съдебни удостоверения със съдържанието, посочено в
т. IV и в т. V от доказателствените му искания.
Като относимо и необходимо за изясняване на делото от фактическа страна, с оглед
разпределената между страните доказателствена тежест, оспорването на исковите претенции
и конкретно формулираните въпроси, следва да бъде уважено искането на ищеца за
допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза по въпросите, посочени в
исковата молба, като при отговор на въпрос № 3 вещото лице да посочи какъв е размерът на
ГПР по договора и какви величини участват при формирането му – съгласно уговореното в
договора и какъв би бил размерът му в случай, че се включи и неустоечното вземане по чл.
11, ал. 1 от договора.
Делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.12.2024 г. от 10:40
часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебносчетоводна експертиза по
въпросите, формулирани в исковата молба, като вещото лице работи въз основа на
материалите по делото и след проверка в счетоводството на ответното дружество, като
при отговор на въпрос № 3 вещото лице да посочи какъв е размерът на ГПР по
договора и какви величини участват при формирането му – съгласно уговореното в
договора и какъв би бил размерът му в случай, че се включи и неустоечното вземане по
чл. 11, ал. 1 от договора.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л.Д., включен в Списъка на специалистите, утвърдени за
вещи лица за съдебния район на Софийски градски съда за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 320 лева,
вносими от ищеца в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника по реда на
чл. 190, ал. 1 ГПК да представи заверен препис от преписката по процесния договор, както и
исканията му за издаване на съдебни удостоверения, които да му послужат пред Българска
народна банка и пред „Изипей“ АД за снабдяване с посочената в исковата молба
информация.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто
– доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
4
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5