№ 50
гр. Плевен, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. Б.А
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20234400500837 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд №1549 от 02.11.2023г.,
постановено по гр.д.№2888/2023г.по описа на същия съд на основание чл. 49
ал. 1 от СК е прекратен с развод сключения между С. С. Н. от гр. Плевен,ЕГН
********** и М. Б. Н. от гр. Плевен, ЕГН ********** граждански брак,
поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство,като е постановено,че
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпруга М. Б.
Н..Със същото решение на ПРС упражняването на родителските права върху
децата Н. М.ов Н., ЕГН ********** и М. Н.,ЕГН ********** е предоставено
на майката С. С. Н., ЕГН **********.Определено е местоживеенето на
децата Н. Н. и М. Н. да бъде на настоящия адрес на майката С. С. Н., ЕГН
**********.
С решението на ПРС на бащата М. Б. Н. е определен режим на лични
контакти с детето му Н. М.ов Н.,ЕГН **********,както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10. 00 часа в събота до 18. 00 часа в
неделя с преспиване на детето при бащата, два дни с преспиване на детето
при бащата по Коледните празници- в четните години и два дни с преспиване
1
на детето при бащата през Новогодишните празници- в нечетните години,
както и с право на ответника да взема детето при себе си всяко лято по за 20
дни, който период не следва да съвпада с платения годишен отпуск на
майката С. С. Н..
С решението на ПРС на бащата М. Б. Н. е определен режим на лични
контакти с детето му М. Н., ЕГН **********, както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10. 00 часа до 14. 00 часа по местоживеене
на детето и с право на ответника да взема детето при себе си всяко лято по за
20 дни, който период не следва да съвпада с платения годишен отпуск на
майката С. С. Н..
Със същото решение на ПРС М. Б. Н. от гр. Плевен, ЕГН ********** е
осъден да заплаща на непълнолетното си дете Н. М.ов Н., ЕГН **********,
със съгласието на неговата майка и законен представител С. С. Н., ЕГН
**********, ежемесечна издръжка в размер на 250 лв., считано от 22. 05. 2023
г. до настъпването на причини за нейното изменяване или прекратяване. М. Б.
Н. от гр. Плевен, ЕГН ********** е осъден да заплаща на малолетното си
дете М. Н., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.
С. Н., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 220 лв., считано от
22. 05. 2023 г.до настъпването на причини за нейното изменяване или
прекратяване.
С решението на ПРС М. Б. Н. от гр. Плевен, ЕГН ********** е осъден да
заплати на непълнолетното си дете Н. М.ов Н., ЕГН **********, със
съгласието на неговата майка и законен представител С. С. Н., ЕГН
**********, издръжка в размер на 3 000 лв. за периода от 22. 05. 2022 год. до
21. 05. 2023 г. вкл. М. Б. Н. от гр. Плевен, ЕГН ********** е осъден да
заплати на малолетното си дете М. Н., ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител С. С. Н., ЕГН **********, издръжка в размер на 2 640
лв. за периода от 22. 05. 2022 г. до 21. 05.2023 г.вкл.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК с решението е допуснато
предварително изпълнение на решението в частта досежно присъдената
издръжка.
Съдът е отхвърлил като неоснователно искането на ищцата С. С. Н. да
бъде постановено след развода ответникът М. Б. Н. да носи предбрачното си
фамилно име Б..
2
С решението на ПРС М. Б. Н. от гр. Плевен, ЕГН ********** е осъден
да заплати на С. С. Н. от гр. Плевен, ЕГН ********** направените деловодни
разноски в размер на 1 225 лв.,а по сметка на Плевенския районен съд
направените разноски за назначаване на особен представител в размер на 1
200 лв. и държавна такса в размер на 701, 80 лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
адвокат Х. Т. от ПАК,особен представител на М. Б. Н.,ответник пред ПРС,с
която същото се обжалва само в частта,в която М. Б. Н. е осъден да заплаща
на двете си деца издръжка за минало време за периода от 22.05.2022г.до
21.05.2023г., съответно на непълнолетното дете Н. М.ов Н. ,със съгласието на
неговата майка и законен представител С. С. Н. издръжка в размер на
3000лв.и на малолетното дете М. Н. ,чрез неговата майка и законен
представител С. С. Н. издръжка в размер на 2640лв. В обжалваната част се
навеждат доводи,че съдебният акт е неправилен и необоснован.За да бъде
уважен искът за издръжка за минал период от време ,преди завеждане на
ИМ,ищцата следва да докаже,че през претендирания период само тя е
полагала грижи и е поела изцяло отглеждането и издръжката на двете деца Н.
Н. и М. Н..Твърди се,че от показанията на разпитаните по делото свидетели
С.Г. и И. Н. не се установява по безспорен и категоричен начин ,че за
претендирания период за заплащане на издръжка за минало време ,бащата не
е осигурявал средства за издръжка на децата,макар и в минимален размер и с
инцидентен характер.И двамата свидетели заявяват, че е имало периоди,в
които М. Н. е живеел заедно със семейството си в Шотландия,където е
работел и е осигурявал средства за съвместните нужди на семейството си,че е
имало някакви малки суми,които бащата е давал при срещите с децата.По
тези съображения особеният представител счита,че искът с правно основание
чл.49 СК не е доказан по безспорен начин и следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.При условията на евентуалност,в случай,че въззивната
инстанция приеме,че искът по чл.149 СК следва да бъде уважен частично,
моли съда да съобрази нуждите на децата от издръжка за процесния период
22.05.2022г.до 21.05.2023г.,предвид възрастта им ,които са по-малки от
настоящите им нужди. В заключение моли съда да приеме,че решението на
ПРС в обжалваната му част относно присъдената издръжка за минало време
за двете деца Н. Н. и М. Н. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено
3
.При условията на евентуалност особеният представител моли съда да
измени решението на ПРС в обжалваната му част ,като издръжката за всяко
едно от децата за минало време бъде присъдена съобразно нуждите на
децата към претендирания период.
В съдебното заседание на 17.01.2024г.въззивникът М. Б. Н. ,чрез
назначения му особен представител –адвокат Х. Т. от ПАК поддържа
подадената въззивна жалба срещу решението на ПРС в обжалваната му част
и моли съда да я уважи.
Въззиваемата С. С. Н. чрез своя пълномощник адвокат С. Г. от ПАК
е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема
становище,че въззивната жалба е неоснователна,а решението на ПРС в
обжалваната му част е правилно и законосъобразно,обосновано и постановено
при правилна преценка на всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства.Наведените от особения представител доводи в жалбата са
необосновани и не кореспондират със събраните по делото
доказателства.Твърди се,че от свидетелските показания на разпитаните в с.з.
на 23.10.2023г. свидетели С.Г. и И. Н., близки роднини на ищцата ,безспорно
е установено ,че за претендирания период по иска по чл.149 от СК - от
22.05.2022г. до 22.05.2023г., а и от самата фактическа раздяла на страните през
м.декември 2021г.,ответникът не е полагал грижи за двете деца, не е давал
пари за издръжка и е отказвал срещи с тях.Правилно първоинстанционният
съд се е аргументирал за размера на дължимите издръжки за двете деца,както
и за иска по чл. 149 от СК,като е приел,че за претендирания период децата са
живеели при майка си в Шотландия и бащата е спестил разходите за тяхната
издръжка. Навеждат се доводи,че присъдените издръжки за минал период са
в минимални размери,а съдът следва да съобрази обстоятелството, че децата
живеят и учат в чужда държава,с по-висок стандарт на живот,като разходите
по тяхното отглеждане,обучение и транспорт са доста по-високи от тези в
България.В отговора се твърди,че ответникът умишлено се е укрил от
настоящия бракоразводен процес, успешно се е укривал от призовкаря за
връчване на призовките и съобщенията, променил е телефонния си номер и е
прекъснал всякаква връзка с ищцата и общите им деца,че първоначално
страните са имали уговорка за постигане на споразумение по чл.50 от СК и
развод по взаимно съгласие, но между тях е възникнал спор относно
имуществените отношения, след което ответникът е бил неоткриваем.Съдът
е съобразил и имущественото състояние на ответника и е приел, че с неговото
финансово състояние може да си позволи да заплаща такъв размер на
издръжка за двете си деца.Относно твърденията на особения представител в
жалбата, че ответникът е живял и работил в Шотландия,това са
обстоятелства, които и ищцата сама заявява в ИМ, но те са извън
претендирания едногодишен период и дори преди окончателната фактическа
раздяла на страните през м.декември 2021г.Твърденията на ищцата за
неплатена издръжка за минало време представляват отрицателен факт,който
4
няма как да бъде доказан,освен със свидетелски показания,а в случай на
плащане ответникът следва да го докаже със съответните платежни
документи за това.Относно размера на дължимата издръжка за двете деца по
иска по чл. 149 от СК, са представени безспорни писмени доказателства, че
майката и децата живея в Шотландия, децата учат там и месечните разходи
по децата надхвърлят многократно присъдените суми, с оглед ноторно
известния факт за по-висок стандарт на живот в Шотландия. Твърди се,че
ответникът е отказал да види сина си през лятото на 2023г., когато същият
сам го е потърсил в дома му в гр.Плевен.В заключение е взето становище,че
решението на ПРС в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
В съдебното заседание на 17.01.2024г.въззимаечата С. Н. чрез своя
пълномощник адвокат С. Г. от ПАК поддържа доводите,изложени в писмения
отговор и моли съда да потвърди решението на ПРС в обжалваната му
част.Претендират се и направените разноски за настоящата
инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
За заинтересованата страна-Дирекция”Социално подпомагане”, отдел
„Закрила на детето”Плевен не се е явил представител в съдебното заседание
пред ПОС.
Окръжният съд като прецени оплакванията направени в жалбата,
становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК,от надлежна
страна ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Плевенски РС не е обжалвано и е влязло в сила в частта,в
която бракът между съпрузите е прекратен с развод на основание чл.49 ал.1
СК,поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство,както и в частта,в
която е постановено,че вина за настъпилото разстройство на брака има
съпругът М. Б. Н..Решението на ПРС е влязло в сила и в частта,в която на
майката С. С. Н. е предоставено упражняването на родителските права върху
двете деца Н. Н. и М. Н. ,в частта,в която е определено местоживеенето на
двете деца да е по настоящия адрес на майката,както и в частта относно
определения на бащата режим на лични отношения с двете деца.Решението на
ПРС е влязло в сила като необжалвано и в частта,в която М. Б. Н. е осъден да
заплаща на двете си деца ежемесечна издръжка ,считано от
22.05.2023г./датата на завеждане на ИМ/,съответно в размер на 250лв. на
непълнолетното си дете Н. М.ов Н. ,със съгласието на неговата майка и
законен представител С. Н. и в размер на 220лв.на малолетното си дете М.
5
Н.,чрез неговата майка и законен представител С. С..
Предмет на въззивно обжалване в настоящото производство е
решението на ПРС само и единствено в частта относно предявения иск по
чл.149 СК и присъдената издръжка за минало време за двете деца за периода
22.05.2022г.до 22.05.2023г.,съответно за детето Н. в размер на 3000лв.за целия
период,респ.по 250лв.за всеки месец и за детето М. в размер на 2 640лв.за
целия период,съответно по 220лв.за всеки месец.
Окръжният съд изцяло споделя съображенията на ПРС за уважаване на
иска по чл.149 СК и присъждане на издръжка за минало време за една година
назад за двете деца в горепосочените размери.Изложените в тази насока
правни изводи на първоинстанционния съд са правилни и кореспондират със
събраните по делото доказателства.
Установено е по делото,че първоначално съпрузите и по-голямото дете
Н. са живеели в гр.Плевен,а преди около 10 години семейството се е
преместило да живее в Шотландия.От показанията на разпитаните свидетели
С.Г./сестра на ищцата/ и И. Н./първи братовчед на ищцата/ се установява,че
съпрузите окончателно са се разделили и са във фактическа раздяла от
2021г.,когато са се върнали в България,между тях е възникнал скандал,след
който М. се е прибрал в Плевен,а С. и двете деца са останали на хотел в
гр.Свищов.Според първата свидетелка за процесния период от 22.05. 2022г.до
22.05. 2023г.ответникът не е давал пари за издръжка на децата .Същата
посочва,че през лятото на 2023г.С. и децата са се прибрали в България,дошли
са в Плевен ,голямото дете Н. е отишло на адреса на баща си,за да го види,но
последният му е казал,че в момента е зает и ще го потърси по –късно,като
впоследствие въобще него е търсил.От показанията на свидетеля И. Н. се
установява,че той именно е ходил в Свищов,за да прибере С. и децата от
хотела,в който са били,че откакто страните са във фактическа раздяла М. не е
давал пари за децата,че дори не е присъствал на рождения ден на малкото
дете М.. Същият посочва,че С. работи като чистачка в Шотландия,за да може
да издържа себе си и децата,че при връщането си в България е споделила,че й
е много трудно.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства се налага
извода,че от фактическата раздяла на съпрузите в края на 2021г.бащата М. Н.
не е давал никакви средства за издръжката на двете деца,като през този
6
период майката и децата са живеели в Шотландия,където са и към настоящия
момент,като единствено С. Н. е полагала грижи по отглеждането на децата и е
осигурявала средствата за тяхната издръжка.Изложените във въззивната
жалба твърдения,че за процесния период 22.05.2022г.до 22.05.2023г.,една
година преди завеждане на ИМ, бащата е давал някакви ,макар и минимални
и епизодични средства за издръжката на децата са недоказани и се
опровергават от показанията на горепосочените свидетели.Не се оспорва от
ищцата факта,че през определен период от време,ответникът е живял и
работил в Шотландия, но този период , в който двамата съпрузи съвместно са
полагали грижи и са осигурявали издръжката на двете деца е преди процесния
и преди окончателната фактическа раздяла на страните от края на
2021г.Искът по чл.149 СК е доказан по основание,доколкото по делото е
установено,че за периода 22.05.2022г.до 22.05.2023г.двете деца са живеели с
майка си,а бащата не е заплащал средства за тяхната издръжка.Определената
от ПРС издръжка за по-голямото дете Н. , на 16 години в размер на 250лв.и за
по-малкото дете М.,на 7 години в размер на 220лв.,както за бъдеще време,така
и за минало време е съобразена с нуждите на децата и възможностите на
родителите. Бащата М. Н. е в трудоспособна възраст,няма задължения за
заплащане на издръжка към други лица и може да реализира доходи.Така
определеният размер на издръжката за двете деца ,вкл.и за минало време е
близък до минималния размер и с оглед нуждите на децата не следва да бъде
намаляван.Съдът съобрази и факта,че майката и двете деца живеят в
Шотландия,където стандартът на живот е по-висок и разходите за издръжката
на децата,както и за задоволяване на техните потребности са по-големи от
тези в България.
Изводите на въззивната инстанция изцяло съвпадат с тези на
първоинстанционния съд,поради което решението на ПРС в обжалваната му
част относно иска по чл.149 СК е правилно и законосъобразно и същото на
осн.чл.271 ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.3 ГПК въззивникът
М. Н. следва да заплати на въззиваемата С. Н. направените разноски за
настоящата инстанция в размер на 600лв.,заплатено адв.възнаграждение.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК М. Н. следва да заплати по сметка ПОС сумата
600лв.,представляваща разноски във въззивното производство -изплатено
7
адвокатско възнаграждение на назначения му особен представител.
Водим от горното и на осн.чл.271 ал.1 ГПК,Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски
Районен съд №1549 от 02.11.2023г.,постановено по гр.д.№2888/2023г.по
описа на същия съд В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ относно иска по чл.149
СК.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК М. Б. Н. ,ЕГН ********** с
постоянен адрес гр. Плевен, ********** ДА ЗАПЛАТИ на С. С. Н. , ЕГН
********** ,със съдебен адрес за призоваване:адвокат С. Г. от
ПАК,гр.Плевен,********** деловодни разноски за въззивната инстанция в
размер на 600лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК М. Б. Н. ,ЕГН ********** с
постоянен адрес гр. Плевен, ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка Плевенски
Окръжен съд направените за въззивната инстанция разноски в размер на
600лв., изплатено адвокатско възнаграждение на назначения му особен
представител.
В останалата част решението на ПРС е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.280,ал.3,т.2 ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8