Определение по дело №724/2021 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

              

                            О П Р Е Д Е Л Е Н ИЕ  №260915

 

                                          Гр.Пловдив, 14.04.2021г.

 

                  ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, VІІІ – ми граждански състав, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди, двадесет и първа година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                                 КОСТАДИН ИВАНОВ

 

Като разгледа докладвано от председателя  ч.гр.д. №724 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                 

                  Производство по чл.274 и следващите от ГПК.

                  Въззивният съд е сезиран с частна жалба с вх.№269169/16.03.2021г. депозирана от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, чрез процесуалния представител юрисконсулт Ц.П.,***, офис сграда „Лабиринт“, ет…., офис …, против Определение №260474/19.01.2021г., постановено по гр.д.№8041/2020г., по описа на Районен съд – Пловдив, III гр.състав, с което е допълнено определение №263965/ 02.12.2020 г., постановено по  ч.гр.д. №8041 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, III граждански състав, в частта за разноските на  основание чл.248 ГПК, като е осъдена „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 да заплати на основание чл.78, ал.4 ГПК, във вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. на Адвокатско дружество „Гърбев“, БУЛСТАТ: *********, адрес: гр. Пловдив, ул. „Братя Пулиеви“ № 1 сумата от 300 лв. (триста лева) – разноски за адвокатско възнаграждение и против  Определение от 02.12.2020г. постановено по гр.д.№8041/2020г., по описа на Районен съд – Пловдив, III гр.състав, с което е обезсилена  Заповед №3614/14.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК издадена в полза на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановените актове. Твърди се, че представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството за изменение на решението в частта за разноските. Доколкото такъв не е представен от страната, то жалбоподателят твърди че разноски не  следва да бъдат присъдени. Отделно от това се твърди, че на 09.11.2020г. „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е  получила съобщение да предяви иск за установяване на вземането си, предмет на заявлението, като на 08.12.2020г. т.е. един ден преди изтичане на срока с куриерска фирма е изпратила молба, ведно с приложена към нея искова молба по реда на чл.422 ГПК, но въпреки това съдът е приел, че заявителят не е  представил доказателства  за предявен иск против длъжника в законоустановения срок и е обезсилил издадената по чл.410 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение. .Иска се отмяна на обжалваните определения като незаконосъобразни. Претендират се направени разноски в настоящото производство, съгласно представения списък с направени такива.

                  Насрещната страна А. М.  М. не взема становище по частната жалба в срока за отговор.

                  ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства и възраженията на жалбоподателя, намира частната жалба за процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок и от страна имаща правен интерес да обжалва, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

                   С разпореждане  от 14.10.2020г. постановено  по гр.д.№8041/2020г., по описа на Районен съд – Пловдив, III гр.състав, заповедният съд е констатирал, че е постъпило възражение от длъжника   А. М. М., поради което е разпоредил  да се изпрати съобщение  до заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, може да предяви иск относно вземането си, предмет на заявлението, като за целта довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че е предявил иска в посочения срок. Заявителят е предупреден и за последиците от неизпълнение на задължението си, а именно обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

                  Съобщението е редовно получено от заявителя на 26.10.2020г., като едномесечния срок е изтекъл на 27.11.2020г. – работен ден, както правилно е отбелязал заповедния съд. В едномесечния срок не е постъпила искова молба по реда на чл.422 ГПК. Липсват доказателства такава да е постъпила и с куриерска фирма. Твърдението на жалбоподателя, че молба по чл.422 ГПК е постъпила в срок на 08.12.2020г, от една страна не е подкрепено с доказателства, а  от друга дори това да е така, срокът както бе  отбелязано  по-горе е изтекъл на 27.11.2020г., поради депозираната молба на 08.12.2020г. се явява просрочена. Изложеното обосновава законосъобразността на обжалвания акт.

                  По отношение на Определение №260474/19.01.2021г., постановено по гр.д.№8041/2020г., по описа на Районен съд – Пловдив, III гр.състав, с което е допълнено определение №263965/ 02.12.2020 г., в частта за разноските на основание чл.248 ГПК.,следва да бъде отбелязано, че се касае за допълване на съдебния акт, доколкото съдът не се е произнесъл изобщо по искането за разноски, а не за неговото изменение, в който случай представянето на списък с разноски е предпоставка за допустимост  на молбата за изменение. Ето защо подадената от  страната молба за допълване на решението е била допустима и правилно и законосъобразно, заповедния съд е  разгледал същата, като с оглед  изхода на спора е присъдил  сумата от  300лв, уговорена и заплатена по договор за правна защита и съдействие, която сума е  в рамките на минималния размер по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изложеното обосновава законосъобразността на обжалвания акт.

                  Мотивиран от горното частната  жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

                 

 

                  С оглед изхода на спора на жалбоподателят не се дължат разноски.

                  Ето защо, съдът

 

                                             

                                            О П Р Е Д Е Л И:

 

                 

                  ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№269169/16.03.2021г. депозирана от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********,  чрез процесуалния представител юрисконсулт Ц.П.,***, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, против Определение №260474/19.01.2021г., постановено по гр.д.№8041/2020г., по описа на Районен съд – Пловдив, III гр.състав, с което е допълнено определение №263965/ 02.12.2020 г., постановено по ч.гр.д. №8041 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, III граждански състав,  в частта за разноските на основание чл.248 ГПК, и против  Определение от 02.12.2020г. постановено по гр.д.№8041/2020г., по описа на Районен съд – Пловдив, III гр.състав, с което е обезсилена  Заповед №3614/14.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК издадена в полза на „Агенция за събиране на вземанията“ .

 

                 

                  Определението е окончателно.

 

                                                                      

                                                           

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           

 

                                                                     

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: