Определение по дело №1405/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 653
Дата: 11 ноември 2019 г. (в сила от 27 ноември 2019 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20195220201405
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 юли 2019 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

Година 2019                                                             ГРАД  ПАЗАРДЖИК

РАЙОНЕН СЪД                              ХІV-ти   НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ       

НА  11-ти ноември                                                                 ГОДИНА 2019   

В публично съдебно заседание в състав:

                            

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ

                                      

Секретар: И. Ч.

Прокурор: А. К.

Сложи за разглеждане  докладваното от съдия БИШУРОВ

НОХД    № 1405                                               по описа за 2019  година

На именното повикване в 11.30  часа се явиха:

 

           Подсъдимият К.А. не се явява - надлежно уведомен от предходното съдебно заседание чрез служебния защитник адв.Е.П. – назначен в ДП.

          Не се явява пострадалият И.П.М. – редовно призован. Призовката изпратена до същия е връчена на 21.10.2019г. на неговия баща П.В., който е поел задължението да му я предаде.

          В залата се явява Т.Х.Л. – определена за взема на участие в процеса като преводач .

За РП-Пазарджик се явява прокурор К.. 

В залата се явява адв.Е.П..

 

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.

          АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото. Лично уведомих по телефона подсъдимия за днешното съдебно заседание. Първоначално той ми заяви, че ще присъства, но в последствие ми изпрати два е-мейла, в единия от които пише, че няма да присъства и не желае да присъства, а в другия прави изявление, че иска делото да се прекрати.

           

          Съдът  намира, че няма  процесуална пречка за даване ход на делото в днешното съдебно заседание в отсъствие на подсъдимия. Това е така, защото от изявлението на адв.П. се установява, че подсъдимият е надлежно уведомен за днешното съдебно заседание и не се явява, като не посочва уважителни причини за това. От друга страна, съдът намира, че и без личното участие на подсъдимия в процеса разкриването на обективната истина няма да бъде затруднено. На трето място, съдът намира за нужно да отбележи, че престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд, не е тежко по смисъла на закона и присъствието на подсъдимия в съдебно заседание по принцип не е задължително. Доколкото предстои да бъде даден ход на делото в присъствие на подсъдимия, то по отношение на него е налице хипотезата на задължителна защита по смисъла на чл.94 ал.1 т.8 от НПК.

По изложените съображения съдът което

О П Р Е Д Е Л И

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

В ОТСЪСТВИЕ НА ПОДСЪДИМИЯ К.А..

 

НАЗНАЧАВА като служебен защитник на подсъдимия К.А. – адв.Е.П. от ПАК.

 

АДВ. П.: Представям и искам да се приемат заверени копия на два е-мейла, които подсъдимият ми изпрати на моята лична поща.

 

Съдът, като съобрази, че съдържанието на е-мейлите е изписано на турски език, намира, че са налице основания след приемането на  двата е-мейла на хартиено извлечение като писмени доказателства за назначаване на преводач в процеса, който да извърши устен превод на съдържанието на е-мейлите от турски на български език.

По тези съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: 2 броя заверени копия на хартиено извлечение на е-мейли, изпратени на електронната поща на адв.П. в платформата “abv.bg”.

НАЗНАЧАВА като преводач в процеса Т.Х.Л..

 

Сне се самоличността на преводача, както следва:

Т.Х.Л. ***, туркиня, българска гражданка, с висше образование, омъжена, неосъждана, без родство с подсъдимия.

Преводачът предупреден за наказателната отговорност по чл.290 ал.2 от НК в случай на депозиране на неверен превод.

 

ПРЕВОДАЧЪТ Л.: Разбрах отговорността си. Обещавам да извършва верен превод на всичко, което ми бъде предоставено. Завявам, че матерният ми език е турски, както и че владея писмено и говоримо български език. Завършила съм основното си образование в България, след което учих висше образование в Турция.

 

На преводача бяха предявени двата е-мейла, приети като писмени доказателства по делото, за извършване на устен превод.

ПРЕВОДАЧЪТ Л.: Първият е-мейл гласи следното: „В момента съм във Финландия и поради причини, че съм на работа не мода да се явя на делото, поради което много се извинявам пред съда.“. Вторият е-мейл гласи следното: „Поради давност искам делото да бъде прекратено.“.

 

Съдът след извършване на превода

О П Р Е Д Е Л И

На преводача Т.Л. да бъде изплатено възнаграждение  в размер на 15 лв., съобразно регламентираното възнаграждение за час в чл.25 от Наредба № Н-1/2014г. за съдебните преводачи, както и 10 лв. дневни разходи.

 

СТРАНИТЕ /по отделно/: Наясно сме с въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК и сме готови да пристъпим към обсъждането им.

 

С оглед изявлението на страните съдът

                              О П Р Е Д Е Л И

ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ, разяснява на страните разпоредбите на чл. 248, ал.3 и ал.4 от НПК  и пристъпва към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК.

 

ПРОКУРОРЪТ: Налице са основания за обсъждане на въпросите по чл.248 т.2 относно това има ли основание за прекратяване. Налице са такива основания, тъй като от момента на извършване на деянието - 12.11.2011г., са минали повече от 7 години и половина, т.е. абсолютната давност е изтекла за този вид престъпление. На същото давността е приключила през 2018 година, поради което ще Ви моля да прекратите делото.

АДВ. П.: Считам, че е изтекла абсолютната предвидена в закона давност за деянието, което е извършил моят подзащитен, като в този смисъл Ви моля да прекратите делото.

 

Съдебният състав, след съвещание, след като се запозна с материалите по делото и съобрази становището на страните по въпросите на чл. 248, ал. 1 от НПК, намира следното:

1.  Делото е подсъдно на съда;

2. Налице е основание за прекратяване на наказателното производство. Това е така, защото според повдигнатото против подсъдимия обвинение престъплението е било извършено на 12.11.2011г. Самото престъпление се изразява в причиняване на средна телесна повреда след управление на МПС и нарушаване на конкретни правила за движение по пътищата. Правната квалификация на престъплението несъмнено е по чл.343 ал.1 б.“б“ предл.2-ро от НК, независимо, че в ОА е допусната очевидна фактическа грешка, като е посочено, че правната квалификация е по чл.342 ал.1 от НК. В текстовата част на ОА обаче, а именно на стр.5, недвусмислено е записана вярната правна квалификация по чл.343 ал.1 б. „б“ от НК. В диспозитива на ОА отново недвусмислено е казано от прокурора, че обвиняемият е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на пострадалия И.П.М.. С оглед на всичко казано до тук, е несъмнено, че действителната правна квалификация на престъплението е посочената по чл.343 ал.1 б.“б“ предл.2-ро от НК. Тази правна норма в редакцията й, действаща към момента на извършване на престъплението, е предвиждала наказание лишаване от свобода до 3 години. Това обстоятелство, съотнесено към нормата на чл.80 ал.1 т.4 от НК, сочи, че давността за наказателно преследване за извършеното престъпление е 5-годишна. Категорично не е приложима 10-годишната давност по чл.80 ал.1 т.3 от НК, тъй като тя е за деяния, наказуеми с лишаване от свобода на повече от 3 години, а както вече се посочи и по-горе, за настоящото деяние се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години. В нормата на чл.81 ал.3 от НК пък е предвидено, че независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с ½ съответния срок, предвиден в чл.80 от НК. Вече стана ясно, че срокът по чл.80 ал.1 т.4 от НК е 5-годишен, а ½ от него се равнява на 2 години и 6 месеца. Това пък автоматично сочи, че абсолютната давност за наказателно престъпление е със срок от 7 години и 6 месеца. Няма съмнение, че този абсолютен давностен срок започва да тече от момента на извършване на престъплението – 12.11.2011г., като е изтекъл на 12.05.2019г. С оглед на всичко това и предвид изричното изявление на подсъдимия, установено от днес преведения е-мейл, изпратен до неговия адвокат, че желае наказателното преследване да бъде прекратено по давност, съдът намира, че не може да продължи с извършване на каквито и да е други съдопроизводствени действия.

По изложените до тук съображения и на основание чл.250  ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.3 от НПК, във вр. с чл.79 ал.1 т.2, във вр. с чл.80 ал.1 т.4 и във вр. с чл.81 ал.3 от НК съдът

О П Р Е Д Е Л И

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД №1405/2019г. по описа на РС – Пазарджик, образувано по ОА на РП - Пазарджик против К.А., гражданин на Република Турция, роден на ***г., за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ предл.2-ро от НК.

ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства, следващи делото, а именно 2 броя крушки за къси и дълги светлини и 1 бр. тахошайба, да се отнемат в полза на държавата и поради липса на съществена икономическа стойност да се унищожат.

Определението може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд - Пазарджик по реда на Глава XXI от НПК в 15-дневен срок от днес.

                                                                                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

         

          Протоколът написан в с.з., което приключи в 11.48  ч.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                          СЕКРЕТАР: