Решение по дело №277/2024 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 321
Дата: 9 октомври 2024 г.
Съдия: Росина Николаева Дончева
Дело: 20241800500277
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. София, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500277 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение № 7/11.01.2024 г., постановено по гр.д. № 1081/2023
г. по описа на РС-Ботевград Й. Г. К., ЛЧН ............., с адрес: гр. Б., ул.
“И.” No ..., ет. ., ап. .. е осъден да заплати на В. Ц. Д., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ж. к. “С.” № .., вх. ., ап. .., на основание чл.
31, ал. 2 от ЗС сумата от 6 198.78 лв. /шест хиляди сто деветдесет и
осем лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване за периода от 10.02.2021 г. до
10.06.2023 г. на съсобствен недвижим имот- Жилище, апартамент,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
.............. по КККР на гр. Б., с адрес на имота: гр. Б., ул. “И.” № ..., ет. .,
ап. .., с площ от 64.40 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: .............., ..............., под обекта: .............,
..............., над обекта: ............... и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
сумата от 728.50 лв. /седемстотин двадесет и осем лева и петдесет
1
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от
11.03.2021 г. до 27.06.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.06.2023г. до окончателното й изплащане.
Искът по чл. 31, ал. 2 от ЗС е отхвърлен за разликата над уважения
размер от 6 198.78 лв. до пълния му предявен размер от 7 000.00 лв.,
както и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗД за разликата над уважения размер
от 728.50 лв. до пълния му предявен размер от 893.36 лв. и за периода
от 10.02.2021 г. до 10.03.2021 г. Й. Г. К. е осъден да заплати на В. Д.
разноски по делото в размер на 2132,58 лева.
Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
Й. К. в частта, в която предявените искове са уважени, с доводи за
незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. Навеждат се
доводи, че ищцата не установила по какъвто и да е начин да са
създавани пречки за ползването на притежаваната от нея идеална част
от съсобственото жилище. Неправилно съдът се позовал на издадена
заповед за защита от домашно насилие от 09.09.2020 г., постановена
по гр.д. № 391/2020 г. по описа на РС-Ботевград, тъй като не било
установено, че отношенията между страните са същите. Излага се, че
съдът безкритично обсъдил и приел заключението на съдебно
техническата експертиза за дължимо обезщетение. Приета била и
същата фактическа обстановка по гр.д. № 272/2021 г. за периода от
13.02.2020 г. до 10.02.2021 г. По същество моли обжалваното решение
да бъде отменено в обжалваната част като бъде постановено друго, с
което предявените искове отхвърлени изцяло.
В законоустановения срок е депозиран отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна В. Д., с който оспорва въззивната жалба.
Изложено е, че между страните има тежък конфликт, възникнал още
през 2019 г., който не може да бъде преодолян и се задълбочил във
времето. Излага, че твърденията, че не била възпрепятствана да ползва
съсобственото жилище са неверни и не кореспондират с реалните
взаимоотношения между тях. Моли въззивната жалба да бъде оставена
без уважение и потвърдено първоинстанционното решение.
Претендира разноски за настоящата инстанция.
Подадената въззивна жалба е депозирана в законоустановения
срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.
2
258, ал. 1 от ГПК, от лице, легитимирано да обжалва постановеното от
Районен съд –Ботевград решение, поради което същата е процесуално
допустима.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността
на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 57/2017 г. на нотариус № 418 по РНК, с район на действие
РС- Ботевград, на 23.03.2017 г. ищецът В. Ц. Д. и ответника Й. Г. К. са
закупили следния недвижим имот: Жилище, апартамент,
представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
.............. по КККР на гр. Б., с адрес на имота: гр. Б., ул. “И.” № ..., ет. .,
ап. .., с площ от 64.40 кв.м., заедно с прилежащите му мазе № 4 с
площ от 5.7 кв.м. и 3.24% ид.ч. от общите части на сградата и толкова
ид.ч. от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: .............., ..............., под обекта: .............,
..............., над обекта: ................
От приетата Нотариална покана с рег.№ 493 от 10.02.2020 г. на
нотариус № 418 по РНК, с район на действие РС- Ботевград е видно,
че В. Ц. Д. е отправила до Й. Г. К. покана за претендирано от нея
обезщетение за ползване на съсобственото им жилище в размер на
250.00 лв. месечно, считано от деня на получаване на поканата,
поради невъзможността й да ползва същото по предназначение и
реалното му ползване от него. Покана е връчена на ответника на
14.02.2020 г.
Видно от приложеното към гр. д. № 272/2021 г. по описа на РС-
Ботевград нотариален отговор, ответникът Й. Г. К. е отправил
насрещни искания към ищцата В. Ц. Д., както и е посочил, че тя не е
лишена от прякото служене с вещта.
От изслушаното по делото заключение по съдебно-техническа
експертиза на вещото лице Б. С., се установява, че средният месечен
пазарен наем на процесния имот за периода от 10.02.2021 г. до
31.12.2021 г. е в размер на 4588.00 лв. (430 лв. на месец), за периода от
01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. е в размер на 5286.00 лв. (441 лв. на
месец), и за периода от 01.01.2023 г. до 10.06.2023 г. е в размер на
3
2523.00 лв. (473 лв. на месец), или общо за периода е 12 398.00 лв.,
като за дела на ищеца от 1/2 ид.ч. е 6 198.78 лв.
С оглед на установената фактическа обстановка, окръжният съд
намира от правна страна следното:
С разпоредбата на чл. 31 ал.2 ЗС е установено правилото, че
когато правото на собственост върху вещ се притежава съвместно от
няколко лица, а вещта се ползва лично само от един от
съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от
която са лишени от деня на писменото поискване. С нормата е
предвидено, на собственика, лишен от възможността да се ползва от
вещта съгласно нейното предназначение и според обема права, които
същият притежава в съсобствеността, да се предоставя паричен
еквивалент. Следователно, основателността на иск с правна
квалификация чл. 31 ал. 2 от ЗС се обуславя от установяването на
следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещ; лично
ползване на общата вещ от един от съсобствениците и писмена покана
за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен
неползващият съсобственик.
Наличието на първата предпоставка– съсобственост между
ищцата и ответника върху процесния жилищен имот с идентификатор
.............. по КККР на гр. Б., с адрес на имота: гр. Б., ул. “И.” № ..., ет. .,
ап. .., с площ от 64.40 кв.м., не е спорна.
Лично ползване по смисъла на чл. 31 ал. 2 от ЗС, с оглед
приетото Тълкувателно решение № 7/2012 г. от 02.11.2012 г. на ОСГК
на ВКС, е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ,
съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.
По какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта– чрез
непосредствени свои или действия на член на неговото семейство или
чрез трето лице, е ирелевантно за личното ползване От значение е
само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите
съсобственици, пречейки им да ги реализират.
Задължението за заплащане на обезщетение от страна на
ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване
от лишения от възможността да ползват общата вещ съсобственик,
4
каквото е направено, чрез нотариална покана, връчена на ответника на
14.02.2020 г. /л. 11 от делото на РС-Ботевград/. Писменото поискване
по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД и след
получаването му съсобственикът изпада в забава, от който и момент
той дължи обезщетение.
Видно от отговора на исковата молба, ответникът е признал, че
жилището не се ползва от ищцата – напуснала го по собствена
инициатива. Неоснователно е възражението, че ищцата не установила,
че са били създавани пречки от ответника за ползване на
притежаваната от нея идеална част. Като се има предвид издадената
заповед за защита от домашно насилие от 09.09.2020 г. по гр.д. №
391/2020 г. по описа на РС-Ботевград, с която на Й. К. са наложени
мерки по ЗЗДН, ползването на съсобственото жилище от ответника е
лишило от възможността ищцата да го ползва.
Видно от приложеното гр. д. № 272/2021 г. по описа на РС-
Ботевград, с влязло в сила на 11.07.2023 г. решение с № 260029 от
06.06.2023 г. съдът е осъдил ответника Й. Г. К. да заплати на ищеца В.
Ц. Д. на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС сумата от 2 375.50 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода от
13.02.2020 г. до 10.02.2021 г. на съсобствен недвижим имот-
Жилище, апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор .............. по КККР на гр. Б., на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД сумата от 141.77 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 12.03.2020 г. до 10.02.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.02.2021 г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлил иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС за разликата
над уважения размер от 2 375.50 лв. до пълния му предявен размер от
7 000.00 лв., както и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗД за разликата над
уважения размер от 141.77 лв. до пълния му предявен размер от
164.24 лв.
Няма твърдения и данни след 10.02.2021 г. съсобственикът В. Ц.
Д. да е оттеглила нотариалната покана, респ. да се е отказала от
получаване на обезщетение в бъдеще. Следователно ответникът Й. К.
е знаел, че продължава да има задължения за ползването на имота в
гр. Ботевград и след 10.02.2021 г. до прекратяване на съсобствеността.
5
Служебно известен факт на настоящия състав е, че имотът е продаден
на публична продан по изпълнително дело № 125/2023 по описа на
ДСИ Надя Василева при РС-Ботевград. Настоящият състав достига до
извод, че са налице всички предпоставки по чл. 31, ал. 2 от ЗС, за да
бъде уважена претенцията.
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза,
която съдът кредитира, средният месечен пазарен наем на процесния
имот за периода е 12 398.00 лв., като за дела на ищеца от 1/2 ид.ч. е 6
198.78 лв. Изчислената от съда лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за целия период от 11.03.2021 г. /датата на забава за плащане на
първото месечно задължение/ до 27.06.2023 г. /датата на подаване на
исковата молба/ е в размер на 728.50 лв.
Изводите на първоинстанционния съд са правилни, направени
при надлежна съвкупна преценка на доказателствата по делото и
доводите на страните и съобразени с правилата на материалния и
процесуалния закон. Тези изводи се споделят от настоящата
инстанция, съответно на основание чл. 272 ГПК въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящия състав с
тези на РС-Ботевград, решението следва да се потвърди в частта, в
която са уважени предявените искове с правна квалификация чл. 31,
ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По разноските
С оглед изхода на делото, на ответника по въззивна жалба В. Ц.
Д. следва да се присъдят претендираните в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2173.00 лева, за
които са представени доказателства, че са изплатени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7/11.01.2024 г., постановено по
гр.д. № 1081/2023 г. по описа на РС-Ботевград в обжалваните части.

6
ОСЪЖДА Й. Г. К., ЛЧН ............., с адрес: гр. Б., ул. “И.” № ...,
ет. ., ап. .., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на В. Ц. Д., с
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж. к. “С.” № .., вх. ., ап. .., сумата от
2173.00 лв. /две хиляди сто седемдесет и три лева/ за направените по
делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7