Решение по дело №1097/2023 на Административен съд - Хасково

Производство е по реда на чл.149, ал.5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.172, ал.5, вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на М.А.Ш. с ЕГН ********** *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0351-000122/24.07.2023г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ Свиленград, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „Б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване въпроса за отговорността но не повече от 18 месеца.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон, при допуснато нарушение на административно производствените правила и при несъответствие с целта на закона. Като самостоятелно основание за отмяна на акта се претендира некомпетентност на неговия издател. Отделно от това се сочи, че жалбоподателя не е извършил нарушението във връзка с което е наложена процесната принудителна мярка.

С допълнителна молба процесуалният представител на оспорващия поддържа жалбата на изложените в нея доводи и претендира разноски при нейното уважаване, като представя списък за същите.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмо рег. № 351000-6917/28.09.2023г. на Началник РУ Свиленград, с което жалбата, ведно с цялата преписка е изпратена в съда, се моли описаните обстоятелства в жалбата да не се вземат предвид и същата да не бъде уважена.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 24.07.2023г. срещу жалбоподателя М.А.Ш. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № ******, за това, че на същата дата в 13:55 часа в гр.С., на ул.„***“ в посока ул. „***“, управлява лек автомобил „БМВ 530д“ с рег. № *********, собственост на З. Т. Ш.от гр. С., като в 14:35ч. отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо средство Дрегер DRUG TEST 5000 номер ARLJ-0022, с което виновно е нарушил чл. 174, ал.3, предл.2 от ЗДвП. В АУАН е отразено, че са иззети като доказателства СУМПС №*********; Контролен талон №*******. АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и от нарушителя.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0351-000122/24.07.2023г., младши автоконтрольор в РУ Свиленград при ОДМВР - Хасково /Б. Б./, на основание чл.171, т.1, б.“Б“ от ЗДвП и чл.22 от ЗАНН е наложил на М.А.Ш. принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б. “б“ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Заповедта е обоснована с това, че Благовест Петров Благоев, на длъжност младши автоконтрольор в РУ Свиленград при ОДМВР - Хасково е съставил АУАН с бл. № GA ******** от 24.07.2023г. против М.А.Ш. за това, че на 24.07.2023г. в 13:55часа в гр.С., на ул.„***“ в посока ул. „***“, управлява лек автомобил „БМВ 530д“ с рег. № *********, собственост на З. Т. Ш.от гр. С., като в 14:35ч. отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо средство Дрегер DRUG TEST 5000 номер ARLJ-0022, с което виновно нарушил разпоредбата на чл. 174, ал.3, предл.2 от ЗДвП.

Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя на 05.09.2023г., което обстоятелство е удостоверено с подписа на лицето. Жалбата срещу заповедта е подадена чрез административния орган и входирана на 19.09.2023г.

По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, вкл. Талон за изследване №082112, Заповед №272з-199/19.01.2023г., издадена от директора на ОД на МВР Хасково за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР Хасково да прилагат принудителни административни мерки от вида на процесната, АУАН, Справка за нарушител и др.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество се явява основателна по следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, т.4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

С процесното оспорване се атакува компетентността на издателя на процесната заповед, като се излагат твърдения, за незаконосъобразност на акта на основание чл. 146, т. 1 от АПК.

По делото се представя и не се оспорва от страна на жалбоподателя Заповед №272з-199/19.01.2023г., издадена от директора на ОД на МВР Хасково за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР Хасково да прилагат принудителни административни мерки от вида на процесната. Именно с този акт, материално компетентния орган в изпълнение на предоставените му от закона правомощия делегира правомощия на изрично посочени длъжностни лица, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т. 1, 2, 2а,т.4, т. 5, т. 6 и 7 от ЗДвП. Тези лица обаче са посочени като държавни служители, числящи се към определени сектори и звена в съответното РУ.

С оглед направеното в хода на производството изрично оспорване от страна на жалбоподателя по отношение компетентността на издателя на акта, с протоколно определени от 14.11.2023г. на ответната страна е указано по реда на чл. 171, ал.4 от АПК, че в административната преписка не се съдържат доказателства относно обстоятелството към кой сектор или звено в РУ Свиленград се числи заеманата от същия длъжност, като е предоставена възможност за представяне на такива до датата на следващото съдебно заседание. Изрично е било указано, че при липса на представени такива, делото ще бъде решено при наличната доказателствена съвкупност. Указанията на съда са съобщени на административния орган по ел. път, но до датата на следващото съдебно заседание по делото не са постъпили доказателства удостоверяващи заеманата от издателя на акта длъжност към датата на неговото издаване, както и по отношение пречислеността на съответната длъжност към определен сектор или звено, с оглед заложените в упълномощителната заповед изисквания.

Следва да се има предвид, че съдържащата се в административната преписка Заповед №272з-199/19.01.2023г., издадена от директора на ОД на МВР Хасково, урежда правото на посочените длъжностни лица да издават заповеди на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП. Горното обстоятелство предопределя доказване компетентността на органа издал процесния акт да става при наличие на доказателства в административната преписка за качеството на съответния издател, по отношение на заемана от същия длъжност, както и по отношение пречислеността на тази длъжност към съответен сектор или звено. При изрично наведени от страна на жалбоподателя аргументи за оспорване на тези обстоятелства, в тежест на ответната страна, при условията на пълно доказване е да установи фактите и обстоятелствата обосновали издаването на процесния акт. Сред фактите удостоверяващи компетентност на определено лице да издаде, в качеството си на административен орган, конкретен административен акт, са не само наличието на делегираща правомощие заповед по отношение конкретни длъжностни лица, а и доказателства относно заемането от издателя на акта на тази длъжност и принадлежността на същата към конкретен сектор или звено, доколкото правомощията не са делегирани поименно,а са предоставени на държавните служители от конкретни сектори и звена.

Компетентността на органа издал акта е основана препоставка за неговата валидност, а наличния по делото дефицит на доказателства удостоверяващи горното обстоятелство, води до единствено възможния извод за липса на компетентност у органа издал процесния акт. Дали е въпрос на пропуск на органа е ирелевантно за решаващата воля на съда. Липсата на доказателства, удостоверяващи всички елементи на надлежно предоставена власт, да се направи процесното властническо волеизявление, води до единствено възможния извод за издаване на оспорения акт от орган, който не притежава въпросното правомощие и съответен на това е и извода, че този административен акт се явява нищожен.

Изложеното води на извод за липса на компетентност у страна на органа за издаване на акт от вида на процесния, което се явява основание по чл.146, т.1 от АПК за обявяване на процесната заповед за нищожна.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя се следват разноски, платими от ответника. По делото се представя молба вх. №8668/13.11.2023г., ведно със списък за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. претендирани в полза на процесуалния представител на жалбоподателя на основание чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗАдВ, която съдът намира че следва да бъде уважена. Видно от проведените съдебни заседания и от подадената жалба, адв. Г. Г. е взела участие от образуване на производството с подаване на жалба чрез нея, до самото му приключване със становища по същество, предвид което и на основание чл.8, ал.3 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл. 38, ал.1, т.3 от ЗАдВ в полза на адв. Г.Г. – ХАК следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лв.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът

РЕШИ :

ОБЯВЯВА за нищожна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0351-000122/24.07.2023г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ Свиленград.

ОСЪЖДА ОДМВР Хасково да заплати на адв. Г.Р.Г.- ХАК, разноски по делото в размер на 1000 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: