Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 664 от 13.07.2010 година по гр.д. № 1692/2010 година Районен съд - гр.В. Т. съответно е признал за незаконно уволнението на П. С. Г., извършено с акт за прекратяване на трудов договор от ...- година поради съкращаване на щата на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ, във връзка с чл.329,ал.1 КТ, считано от 17.02.2010 година, издаден от директора на Б. - Т. П. ",Е., Поделение за Т. П. Г. О. - инж.Д. Д. и е отменил същото; възстановил е П. С. Г. на заеманата от него преди уволнението длъжност " стрелочник, маневрен в жп Г. Ц. Л." към „Б. - Т. П.",Е., Поделение за Т. П. Г. О.; осъдил е последното да заплати на П. С. Г. сумата 181,97 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 15.04.2010 година до окончателното изплащане, дължима на основание чл.225, ал.1 КТ за времето, през което ищецът е останал без работа вследствие незаконното уволнение, за период от 17.02.2010 година до 1.07.2010 година, след прихващане от пълния размер на дължимото обезщетение по чл.225,ал.1 КТ, възлизащо на сумата 3203,91 лева - на сумата от получените от работника обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222,ал.1 КТ, в общ размер от 3021,04 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 15.04.2010 година до окончателното изплащане, като е оставил без разглеждане ча±тта от иска за горницата от 3203,91 лева до 3500 лева за периода от 2.07.2010 г. до 18.08.2010 година; осъдил е "Б.- Т. П.",Е., Поделение за Т. П. Г. О. да заплати съответно на П. С. Г. направените от него деловодни разноски в размер на 700 лева и на Великотърновския районен съд - сумата 228,15 лева , представляваща държавна такса върху уважените искове, както и 5 лева ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Недоволен от така постановеното решение в частта му, с която са уважени предявените от П. С. Г. искове по чл.344,ал.1,т.т. .1,2 и 3 КТ, е „Б. – Т. П.”,Е., Поделение за Т. П. Г. О., което го обжалва в предвидения с чл.259 ал.1 ГПК срок за това. В жалбата си развива подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в атакуваната от него част. Твърди, че съдът недопустимо и в противоречие с разпоредбата на чл.147 ГПК е основал извода си, че не е съобразена синдикалната закрила на П. Г. по чл.333,ал.4 КТ, във връзка с чл.11,ал.2 от КТД , на доказателство, респективно - на членска карта на Г. в КТ "Подкрепа" , която е несвоевременно представена и не е следвало да бъде вземана предвид при решаване на делото. Посочва, че след като ищецът в самата искова молба е заявил, че не е осъществена закрилата по чл.333, ,ал.4 КТ, същият е следвало да представи със самата искова молба доказателства относно фактите, за които носи доказателствена тежест, съответно - че е член на синдикална организация, която е страна по КТД, при което дори и да се приеме и приобщи към останалите писмени доказателства, членската карта на П. Г. е издадена през далечната 1989 година и не удостоверява съществуващо към момента на уволнението членство в синдикална организация, която е страна по КТД. Твърди, че несвоевременно са представени и доказателствата за размера на брутното трудово възнаграждение на Г. през месец декември, 2009 година и за оставането му без работа, при което не е установена причинна връзка между това обстоятелство и уволнението му. Ето защо, твърди Поделение за Т. П. Г. О., дори и да бъде уважен искът за признаване на уволнението му за незаконно, искът по чл.225,ал.1 КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Моли решението, като порочно в атакуваната от него част, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковите претенции на П. С. Г. да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Заема становище, че въззивната жалба на П. С. Г. е неоснователна и недоказана, респективно - решенето в обжалваната от него част е правилно и законосъобразно, поради което и като такова следва да бъде потвърдено. Претендира разноски. Недоволен от решението в частта му, с което предявеният от него иск за заплащане на обезщетение по чл.225,ал.1 КТ за горницата от 3203,91 лева до 3500 лева за периода от 2.07.2010 година до 18.08.2010 година е оставен без разглеждане, е ищецът П. С. Г., който го обжалва в предвидения за това с чл.259, ал.1 ГПК срок. Твърди, че и към датата на подаване на въззивната жалба е без работа поради уволнението му с атакувания от него акт за прекратяване на трудов договор.Моли решението в обжалваната от него част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което претенцията му по чл.225,ал.1 КТ да бъде изцяло уважена. Заема становище, че въззивната жалба на Поделение за Т. П. Г. О. е неоснователна и недоказана, респективно - решението в обжалваната от поделението част е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено.Твърди, че възраженията против синдикалното му членство не са направени своевременно ,респективно - нито с отговора на исковата молба, нито в първото по делото заседание, в което е представена членската му карта , установяваща членството му в КТ "П.", поради което същото, като направено едва пред въззивната инстанция, е преклудирано и не следва да бъде съобразявано и ценено при решаване на делото.Посочва, че освен от представената синдикална книжка и от представените фишове за трудовото му възнаграждение е видно, че са отчислявани суми за членски внос към синдикалната организация. Посочва, че доказателствата в тази насока е представил в срок, тъй като съдът не му е определял срок за тяхното представяне.Претендира разноски. Окръжният съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства , в това число и представените пред тази инстанция, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: ПО ЖАЛБАТА НА ПОДЕЛЕНИЕ ЗА Т. П. Г. О. : Въззивната жалба на ПОДЕЛЕНИЕ ЗА Т. П. Г. О. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна. П. С. Г. основава исковите си претенции по делото на чл.344,ал.1,т.т.1, 2 и 3 КТ, като претендира съответно да бъде признато за незаконно уволнението му с акт за прекратяване на трудов договор № 156 от 16.02.2010 година на П. Т. П. Г. О. при „Б. – Т. П.”,Е. – гр.С., което поделение е негов работодател съгласно §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ и същото да бъде отменено; да бъде възстановен на предишната работа и да му бъде заплатено обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението от 16.02.2010 година до 16.08.2010 година. в размер на 3500 лева. По делото е безспорно установено, че с акт за прекратяване на трудов договор № 156 от 16.02.2010 година на П. Т. П. Г. О. при „Б. – Т. П.”,Е. – гр.С. сключеният между поделението и П. С. Г. трудов договор е прекратен, считано от 17.02.2010 година, на основание чл.328,ал.1,т.2, във връзка с чл.329,ал.1 КТ поради съкращаване на щата. Установено е и не се спори, че съгласно чл.11,ал.2 от Колективния трудов договор между „ Б. – Т. П.”,Е., КНСБ и КТ „ П.” , в сила към датата на прекратяване на трудовия договор с П. Г., „ При уволнение поради съкращаване на щата и при намаляване обема на работа се прилага предварителната закрила, предвидена в чл.333,ал.4 от КТ. Работодателят отправя писмено искане за конкретното уволнение до синдикалния орган на синдикалната организация, в която членува съответния работник или служител.”. За да признае уволнението на П. Г. с посочения акт за прекратяване на трудов договор за незаконно, Районният съд е приел, че същият, в качеството си на член на синдикална организация – КТ „П.”, страна по действащия Колективен трудов договор, се е ползвал от предварителната закрила по чл.333,ал.4 КТ, при което Поделението за Т. П. при уволнението му не е спазило предпоставката, предвидена в чл.11,ал. 2 от КТД, да поиска предварително съгласие за уволнението му от синдикалната организация, в която същият членува, поради което само на това основание уволнението му се явява незаконосъобразно. Този извод на първоинстанционния съд е правилен, законосъобразен и съобразен с представените по делото доказателства. Видно от представената и приета като доказателство в първото по делото заседание и издадена от КТ”П.” членска карта № .../ л.122 от първоинстанционното дело/ , П. Г. е член на синдикалната организация. Видно от представените в същото съдебно заседание фишове за начисленото на П. Г. за месеците декември,2009 година и януари,2010 година трудово възнаграждение / л.120/ от начисленото му възнаграждение е направена удръжка за „ чл внос ФТРП”. Не може в тази връзка да бъде споделено твърдението на П. Т. П., че тези доказателства не е следвало да бъдат съобразявани от първоинстанционния съд , тъй като не били представени още с исковата молба. Вярно е, че съгласно чл.127,ал.2 ГПК ищецът е длъжен да представи с исковата си молба всички свои писмени доказателства. Основен принцип в правото обаче е изясняване на обективната истина , като съдът осигурява възможност на страните и им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за спорното право. – чл.7,ал.1,изр. последно и чл.10 ГПК. В изпълнение на това свое задължение съдът трябва да направи доклад по чл.146 ГПК, който съдържа указание на съда кои обстоятелства не се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест, при което съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства – чл.146,ал.1,т.т. 4 и 5 и ал.2 ГПК. В конкретния случай, видно от определението на съда от 7.06.2010 година, съдът не се е произнесъл по твърдението на ищеца относно неспазена закрила по чл.333,ал.4 КТ , във връзка с чл.11,ал.2 КТД, като нито е приел, че това обстоятелство не се нуждае от доказване, нито пък е указал на ищеца, че за твърдението си в тази насока не сочи доказателства. Целта на чл.146,ал.2 ГПК е именно да бъде дадена възможност на ищеца да сочи доказателства в подкрепа на твърденията си, за които не е представил доказателства с исковата си молба и едва след като такива не бъдат представени въпреки дадените на страната указания, правото им да представят такива се преклудира. Обратното би обезсмислило разпоредбата на чл.146,ал.2 ГПК, чл.7 и чл.10 ГПК, които трябва да се разглеждат и прилагат в тяхната взаимна връзка и зависимост с оглед установяване на истината по делото. Ето защо и с оглед на казаното по-горе съдът правилно е приел и ценил като доказателства по делото представените от ищеца в първото по делото заседание фишове и членска карта. Освен това правото на възражение на Поделение за Т. П. на твърдяното от ищеца още с исковата му молба , че не е спазена при уволнението му предварителната закрила по чл.333,ал.4 КТ , предвидена от КТД от 2009г., е преклудирано при условията на чл.133 ГПК. В подадения от поделението отговор на исковата молба на П. Г. то не е направило каквито и да било възражения в тази насока; не е представило и доказателства, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, поради което е загубило възможността да направи това по-късно. Освен това, видно от представените от ищеца в първото по делото заседание фишове за начисленото му трудово възнаграждение и за направените удръжки, които фишове се изготвят от П. Т. П. , от начисленото на П. Г. трудово възнаграждение поделението му е удържало чл.внос за ФТРП, което ще рече, и към датата на връчване на акта за прекратяване на трудовия договор с П. Г., на П.Т. П. е било служебно известно, че същият е член на КТ” П.”, поради което и съгласно чл.333,ал.4 КТ, във връзка с чл.11,ал.2 от Колективния трудов договор, преди уволнението на П. Г. поделението е следвало да поиска съгласието на синдикалния орган на КТ „П., в която членува П. Г. към датата на уволнението му. Това то не е направило. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.344,ал.3 КТ съдът правилно е признал за незаконно и е отменил като такова уволнението на П. Г. само на това основание ,без да разглежда спора по същество. Що се касае до исковете на П. Г. да бъде възстановен на предишната работа и да му бъде заплатено обезщетение по чл.225,ал.1 КТ за времето, през което е останал без работа поради уволнението, следва да се има предвид следното: Тези претенции предпоставят незаконно уволнение и неговата отмяна. Наличието на тази предпоставка е достатъчно основание за възстановяването на работника на предишната работа. За заплащането на обезщетението по чл.225,ал.1 КТ е необходимо още работникът или служителят да е останал без работа поради незаконното му уволнение, т.е. да съществува причинна връзка между оставането без работа и уволнението. В конкретния случай от представените по делото доказателства – копие от трудовата книжка на П. Г. и служебна бележка от Бюрото по труда е установено, че същият е останал без работа поради незаконното му уволнение с атакувания от него акт за прекратяване на трудов договор за времето от 17.02.2010 година до 1.07.2010 година Дължимото му обезщетение по чл.225,ал.1 КТ е правилно изчислено, като е съобразена разпоредбата на чл.228,ал.1 КТ. ПО ЖАЛБАТА НА П. С. Г.: Въззивната жалба на П. С. Г. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да остави без разглеждане предявения от П. Г. иск по чл.225,ал.1 КТ за горницата от 3203,91 лева до 3500 лева за периода от 2.07.2010 година до 18.08.2010 година , Районният съд е приел, че към момента на постановяване на съдебното решение не са изтекли шест месеца от оставането без работа на П. Г., респективно , че за времето след последното по делото заседание до 18.08.2010 година искът е преждевременно предявен. Този извод на съда е правилен и съобразен с данните по делото, при което следва да се има предвид, че преждевременно предявения иск е недопустим. Като такъв същият следва да бъде оставен без разглеждане, в какъвто смисъл са и изводите на Районния съд и постановеното от него решение в обжалваната му от П. Г. част. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на П.Т. П. Г. О. – гр.Г. О. е неоснователна и недоказана. Неоснователна и недоказана е и въззивната жалба на П. С. Г.. Постановеното от Районния съд и обжалвано от страните решение е правилно и законосъобразно, п¯рази което и като такова решението следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.2 и ал.8 ГПК П. Т. П. Г. О. следва да бъде осъдено да заплати на П. С. Г. направените от него разноски по делото за тази инстанция по компенсация в размер на 600 лева, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение по делото. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 664 от 13.07.2010 година на Районен съд – гр.В. Т. по гр.д. № 1692/2010 година. ОСЪЖДА П. Т. П. Г. О., със седалище и адрес на управление гр.Г. О.,ул.”Ц. О.” № ..., п. на „Б. – Т. П.”,Е. – гр.С. да заплати на П. С. Г., с ЕГН *, с адрес гр.В. Т., ЖП Г. „Т.” № ..., направените от него разноски по делото за въззивната инстанция по компенсация в размер на 600/ шестстотин / лева, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение. Препис от решението да се връчи на страните. Решението в частта му, с която е потвърдено решението на Районен съд – гр.В. Т. в частта му, с която са уважени исковите претенции на П. С. Г. по чл.344, ал.1, т.т.1,2 и 3 КТ, подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |