РЕШЕНИЕ
№ 1954
гр. Варна, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20233110111609 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от А. Н. А., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, в качеството му на председател на
Етажна собственост на адрес ***, чрез адвокат Х. К. Г. - Д. личен № **, от
Варненска адвокатска колегия, съдебен адрес за призоваване и връчване на
съдебни книжа: **, адвокатска кантора, адвокат Х. Г. – Д. срещу ЕТ "М.-* - Д.
Д.", вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК **, със седалище: ***, представлявано от
Управителя Д. П. Д., ЕГН **********, за приемане за установено, в
отношенията между страните, че ЕТ "М. - *– Д. Д.", вписано в ТРРЮЛНЦ с
ЕИК: **, със седалище гр. Варна и адрес на управление - ***, представлявано
от Управителя Д. П. Д., ЕГН: **********, ДЪЛЖИ на Етажна собственост
на адрес **, представлявано от председателя А. Н. А., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Варна, сума в размер на 2900.00 /две хиляди и
деветстотин / лева, представляваща главница по договор за наем от
12.06.2001г., дължимото към неплатените наемни вноски обезщетение за
забава, в размер от 540,50 /петстотин и четиридесет лв. и 50 ст./ лева, за
периода от 10.04.2020 г. до 11.04.2023 г.; сума в размер на 700.00
/седемстотин/ лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на
ползване на недвижимия имот за месеците Септември, Октомври, Ноември и
Декември 2022 г. и Януари, Февруари и Март 2023 г., обезщетение за забава
върху неплатеното обезщетение за лишаване от право на ползване на
недвижимия имот в размер от 23,89 /двадесет и три лв. и 89 ст./ лв. , както и
1
лихва върху неизплатените главници за периода от 12.04.2023 г. до
окончателното им заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
в производството по ч. гр. дело №4563/23год. на ВРС, 16-ти състав, както и за
осъждане на ответника да му заплати направените по делото съдебно
деловодни разноски.
Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск,
навеждайки следните фактически твърдения:
Във връзка с издадена заповед за изпълнение на основание чл. 410 от
ГПК, подадена от ищците и на основание постъпило възражение от длъжника
- ЕТ "М. - *Д. Д.", в едномесечния срок, от получаване на съобщението,
подава настоящата искова молба, с която предявява установителен иск за
претендираните от ищците вземания.
Длъжникът - ЕТ "М. - *- Д. Д." се намира в договорни отношения с
ищците, които по силата на договор за наем от 12.06.2001 г. са предоставили за
временно и възмездно ползване недвижим имот в режим на Етажна
собственост, находящ се в **, с площ от 18 кв. м., състоящ се от едно общо за
двата входа помещение, тоалетна и коридор, граничещо с гараж №5, гараж №
6, централен коридор на блока и площадка пред блока, срещу заплащане на
месечна наемна цена в размер на 180 лв. общо или 80 лв. за ЕС при вх. „А" и
100 лв. за ЕС при вх. „Б".
Поради системното не плащане на уговореното наемно възнаграждение
договорът е едностранно прекратен от страна на Етажната собственост с
писмено Предупреждение предизвестие отправено към длъжника, считано от
03.09.2022 г.
Вземането произтича от неизплатени наемни вноски по посочения
договор за период от м. Март.2020 г. до м.Август.2022 г. включително, а след
едностранното му прекратяване, считано от 03.09.2022 г. - от неплатени
обезщетения за ползване на недвижимия имот, съставляващи главници, както
и начислени лихви за периода от тяхното възникване до настоящия момент.
За целия период на договора и след неговото прекратяване ЕТ "М. - * Д.
Д." е натрупал парично задължение представляващо главници по договор за
наем и обезщетения за ползван недвижим имот, както следва:
Към Етажна собственост на Вход „Б" в размер на 9050 лева, като за
последните три години са в размер на 3600 лева.
Отделно следва да отбележим, че за целия период на договора не е
правено увеличение на наемната цена, чиято средна пазарна стойност
многократно се е увеличила. Не е за подценяване и факта, че ЕС на вход „А" и
вх. „Б", не са получавали нито устни, нито писмени уведомления за
преустановяване на работа на обекта, през периода на епидемиологичната
обстановка определен от държавните органи на Република България по време
на КОВИД - 19.
Въпреки прекратените договорни отношение и до този момент бившият
2
наемател на ЕС продължава да държи недвижимия имот на отпаднало
основание.
Процесните вземания са формирани по размер, както следва:
По отношение на ищеца Етажна собственост на адрес **
Неплатени наемни вноски за описаните по-долу месеци в общ размер от
2900.00/Две хиляди и деветстотин / лв., разпределени както следва:
За м. 04.20 г. наемна вноска в размер на 100.00 лв.; За м. 05.20 г. наемна
вноска в размер на 100.00 лв.; За м. 06.20 г. наемна вноска в размер на 100.00
лв.; За м. 07.20 г. наемна вноска в размер на 100.00 лв.; За м. 08.20 г. наемна
вноска в размер на 100.00 лв.; За м. 09.20 г. наемна вноска в размер на 100.00
лв.; За м. 10.20 г. наемна вноска в размер на 100.00 лв.; За м. 11.20 г. наемна
вноска в размер на 100.00 лв.; За м. 12.20 г. наемна вноска в размер на 100.00
лв.; За м. 01.21 г. наемна вноска в размер на 100.00 лв.; За м. 02.21 г. наемна
вноска в размер на 100.00 лв.; За м. 03.21 г. наемна вноска в размер на 100.00
лв.; За м. 04.21 г. наемна вноска в размер на 100.00 лв.; За м. 05.21 г. наемна
вноска в размер на 100.00 лв.; За м. 06.21 г. наемна вноска в размер на 100.00
лв.; За м. 07.21 г. наемна вноска в размер на 100.00 лв.; За м. 08.21 г. наемна
вноска в размер на 100.00 лв.; За м. 09.21 г. наемна вноска в размер на 100.00
лв.; За м. 10.21 г. наемна вноска в размер на 100.00 лв.; За м. 11.21 г. наемна
вноска в размер на 100.00 лв.; За м. 12.21 г. наемна вноска в размер на 100.00
лв.; За м. 01.22 г. наемна вноска в размер на 100.00 лв.; За м. 02.22 г. наемна
вноска в размер на 100.00 лв.; За м. 03.22 г. наемна вноска в размер на 100.00
лв.; За м. 04.22 г. наемна вноска в размер на 100.00 лв.; За м. 05.22 г. наемна
вноска в размер на 100.00 лв.; За м. 06.22 г. наемна вноска в размер на 100.00
лв.; За м. 07.22 г. наемна вноска в размер на 100.00 лв.; За м. 08.22 г. наемна
вноска в размер на 100.00 лв.
И дължимото към неплатените наемни вноски обезщетение за забава, в
общ размер от 540,50 /петстотин и четиридесет лв. и 50 ст./ лв., разпределено
както следва:
За главница м. 04.20 г. в размер на 100.00 лихва: 30.48 лева от 10.04.2020
г. до 11.04.2023 г. За главница м. 05.20 г. в размер на 100.00 лихва: 29.64 лева от
10.05.2020 г. до 11.04.2023 г. За главница м. 06.20 г. в размер на 100.00 лихва:
28.78 лева от 10.06.2020 г. до 11.04.2023 г. За главница м. 07.20 г. в размер на
100.00 лихва: 27.95 лева от 10.07.2020 г. до 11.04.2023 г. За главница м. 08.20 г.
в размер на 100.00 лихва: 27.09 лева от 10.08.2020 г. до 11.04.2023 г. За
главница м. 09.20 г. в размер на 100.00 лихва: 26.23 лева от 10.09.2020 г. до
11.04.2023 г.За главница м. 10.20 г. в размер на 100.00 лихва: 25.40 лева от
10.10.2020 г. до 11.04.2023 г. За главница м. 11.20 г. в размер на 100.00 лихва:
24.53 лева от 10.11.2020 г. до 11.04.2023 г. За главница м. 12.20 г. в размер на
100.00 лихва: 23.70 лева от 10.12.2020 г. до 11.04.2023 г. За главница м. 01.21 г.
в размер на 100.00 лихва: 22.84 лева от 10.01.2021 г. до 11.04.2023 г. За
главница м. 02.21 г. в размер на 100.00 лихва: 21.98 лева от 10.02.2021 г. до
11.04.2023 г. За главница м. 03.21 г. в размер на 100.00 лихва: 21.20 лева от
3
10.03.2021 г. до 11.04.2023 г. За главница м. 04.21 г. в размер на 100.00 лихва:
20.34 лева от 10.04.2021 г. до 11.04.2023 г. За главница м. 05.21 г. в размер на
100.00 лихва: 19.50 лева от 10.05.2021 г. до 11.04.2023 г. За главница м. 06.21 г.
в размер на 100.00 лихва: 18.64 лева от 10.06.2021 г. до 11.04.2023 г. За
главница м. 07.21 г. в размер на 100.00 лихва: 17.81 лева от 10.07.2021 г. до
11.04.2023 г. За главница м. 08.21 г. в размер на 100.00 лихва: 16.95 лева от
10.08.2021 г. до 11.04.2023 г. За главница м. 09.21 г. в размер на 100.00 лихва:
16.09 лева от 10.09.2021 г. до 11.04.2023 г. За главница м. 10.21 г. в размер на
100.00 лихва: 15.26 лева от 10.10.2021 г. до 11.04.2023 г. За главница м. 11.21 г.
в размер на 100.00 лихва: 14.39 лева от 10.11.2021 г. до 11.04.2023 г. За
главница м. 12.21 г. в размер на 100.00 лихва: 13.56 лева от 10.12.2021 г. до
11.04.2023 г. За главница м. 01.22 г. в размер на 100.00 лихва: 12.70 лева от
10.01.2022 г. до 11.04.2023 г. За главница м. 02.22 г. в размер на 100.00 лихва:
11.84 лева от 10.02.2022 г. до 11.04.2023 г. За главница м. 03.22 г. в размер на
100.00 лихва: 11.06 лева от 10.03.2022 г. до 11.04.2023 г. За главница м. 04.22 г.
в размер на 100.00 лихва: 10.20 лева от 10.04.2022 г. до 11.04.2023 г. За
главница м. 05.22 г. в размер на 100.00 лихва: 9.36 лева от 10.05.2022 г. до
11.04.2023 г. За главница м. 06.22 г. в размер на 100.00 лихва: 8.50 лева от
10.06.2022 г. до 11.04.2023 г. За главница м. 07.22 г. в размер на 100.00 лихва:
7.67 лева от 10.07.2022 г. до 11.04.2023 г. За главница м. 08.22 г. в размер на
100.00 лихва: 6.81 лева от 10.08.2022 г. до 11.04.2023 г.
Обезщетение за лишаване от право на ползване на недвижимия имот за
описаните по-долу месеци в общ размер от 700.00/седемстотин/ лв.,
разпределени както следва: За м. 09.22 г. обезщетение за лишаване от право на
ползване в размер на 100.00 лв.; За м. 10.22 г. обезщетение за лишаване от
право на ползване в размер на 100.00 лв.; За м. 11.22 г. обезщетение за
лишаване от право на ползване в размер на 100.00 лв.; За м. 12.22 г.
обезщетение за лишаване от право на ползване в размер на 100.00 лв.; За м.
01.23 г. обезщетение за лишаване от право на ползване в размер на 100.00 лв.;
За м. 02.23 г. обезщетение за лишаване от право на ползване в размер на 100.00
лв.; За м. 03.23 г. обезщетение за лишаване от право на ползване в размер на
100.00 лв.;
И дължимото обезщетение за забава върху неплатеното обезщетение за
лишаване от право на ползване на недвижимия имот в общ размер от 23,89
/двадесет и три лв. и 89 ст./ лв., разпределени както следва: За главница м.
09.22 г. в размер на 100.00 лихва: 5.94 лева от 10.09.2022 г. до 11.04.2023 г.,За
главница м. 10.22 г. в размер на 100.00 лихва: 5.11 лева от 10.10.2022 г. до
11.04.2023 г. За главница м. 11.22 г. в размер на 100.00 лихва: 4.25 лева от
10.11.2022 г. до 11.04.2023 г. За главница м. 12.22 г. в размер на 100.00 лихва:
3.42 лева от 10.12.2022 г. до 11.04.2023 г. За главница м. 01.23 г. в размер на
100.00 лихва: 2.56 лева от 10.01.2023 г. до 11.04.2023 г. За главница м. 02.23 г.
в размер на 100.00 лихва: 1.69 лева от 10.02.2023 г. до 11.04.2023 г. За
главница м. 03.23 г. в размер на 100.00 лихва: 0.92 лева от 10.03.2023 г. до
11.04.2023год.
4
В срока за отговор на исковата молба, ответникът Д. П. Д., ЕГН
**********, в качеството на управител и представляващ ЕТ "М. - *– Д. Д.",
ЕИК **, със седалище гр.Варна и адрес на управление **, чрез адвокат В. Т.,
АК - Варна, л. № ********** съдебен адрес: гр**, депозира отговор на
исковата молба.
По допустимостта и редовността на исковата молба:
Предявеният иск намира за недопустим.
По искове на собствениците в етажната собственост, предявени срещу
обитатели и срещу трети лица, във връзка с общите части, те по силата на чл.
23, ал. 4 от ЗУЕС, то същите се представляват пред съда от управителя, избран
по реда на чл. 19, ал. 4 ЗУЕС, ако има решение на общото събрание за
предявяване на иск и/или ако бъде упълномощен от общото събрание. Във
всички случаи, надлежни страни (активно процесуално легитимирани) са
етажните собственици, а представляващите ги - по чл. 19, ал. 4 ЗУЕС, действат
от тяхно име и за тяхна сметка.
В случая в исковата молба се твърди, че във връзка с издадена заповед за
изпълнение на основание чл. 410 от ГПК подадена от заявителите (ищци в
настоящото производство) в качеството им на председатели на етажна
собственост на вход "А" и на вход "Б" с адрес **, ищците предявяват
установителен иск срещу ответницата за претендираните суми.
Видно от представените със заявлението по чл. 410 от ГПК протокол от
26.07.2022 г. на ОС на ЕС на вход "А" и протокол от 29.06.2022 г. на ОС на ЕС
на вход "Б" е, че липсват взети решения за упълномощаване на управителите
на двете етажни собствености да подават от името на собствениците на
заявление по чл. 410 от ГПК, като единствено в т. 4 от първия протокол има
решение за даване на предизвестие до ответницата за напускане на
помещението от 01.09.2022 г.
С исковата молба са представени други два протокола от ОС на ЕС -
протокол от 29.06.2021 г. на ОС на ЕС на вход "Б" и протокол от 10.09.2022 г.
на ОС на ЕС на вход "А", като единствено в т. 2 от втория протокол има
решение за завеждане на дело за освобождаване на общото помещение и
завеждане на дело "за дължимите суми от наема".
Предвид гореизложеното, ответницата смята, че от представените с
исковата молба писмени доказателства не може да се направи извод, че в
случая има легитимно взети решения за упълномощаване на управителите на
двете етажни собствености, както да подават от името на собствениците на
заявление по чл. 410 от ГПК, така и да завеждат установителен иск за
претендираните с исковата молба суми.
Доколкото претенцията е във връзка с общите части и не са приложени
доказателства, указващи взети решения на общите събрания и на вход "А" и
на вход "Б" на ** за завеждане на гражданско дело срещу ответницата , нито
пък е налице решение на двете ЕС за упълномощаване от общото събрание на
управителите на етажната собственост и на двата входа (вход "А" и вход "Б")
5
на **, гр. Варна за предявяване на установителен иск срещу ответницата, то
следва да се приеме, че в случая нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от
ЗУЕС не е налице представителната власт в полза управителите, последните
от свое име в качеството си на председатели на етажните собствености на
двата входа да предявяват иск срещу ответницата за посочените в исковата
молба суми.
В тази връзка, смята, че исковата молба е нередовна, предвид липсата на
представени по делото доказателства, указващи наличието на процесуална
легитимация и представителната власт на ищците.
Предвид изложените по-горе съображения за недопустимост на
предявените искове, тъй като липсва представителна власт в полза на
управителите на вход "А" и на вход "Б",**, същите да предявяват искове срещу
ответницата за посочените в исковата молба суми, ако все пак съдът приеме,
че исковата молба е допустима, и/или пък при условие, че ищците отстранят
нередовностите на исковата молба и представят надлежни писмени
доказателства, указващи изпълнение на императивната разпоредба на чл. 23,
ал. 4 от ЗУЕС, и ако съдът приеме, че исковата молба е редовна и отговаря на
изискванията на чл. 127 от ГПК, то в такъв случай изразява следното
становище:
Предявените искове за главници и обезщетение за забава са
неоснователни и недължими от ответницата в претендираните размери.
Ответницата оспорва твърденията на ищците, заявени в
обстоятелствената част на исковата молба.
Оспорва заявеното в исковата молба твърдение, че на 03.08.2022 г. й е
било връчено писмено предупреждение-предизвестие за прекратяване на
договорни отношения с ищците, както и, че считано от 03.09.2022 г. договорът
за наем от 12.06.2001 г. бил прекратен. Ответницата не е получавала
предизвестие-покана от 03.08.2022 г. Оспорва твърдението, че посочените в
предупреждението лица "свидетели на връчването" са посещавали процесното
помещение на 03.08.2022 г., която дата ръкописно е добавената в текста.
Оспорва твърдението в исковата молба, че същата дължала към
етажната собственост сума в размер на 9360 лева към вход "А" и съответно -
9050 лева към вход "Б".
Излага следните обстоятелства:
През м. ноември 1990 г. същата наема две преходни гаражни клетки с
площ от 16 и 18 кв.м. Приспособява ги в кафене, като в единия гараж
обособява работния блок (мивки, хладилни витрини, барплот, шкафове,
рукванди и др.), а в другия - търговска площ за 4 масички. И така до м. юни
2001 г. за да ползва оригиналната тоалетна на избените помещения на блока,
ответницата наема следващия гараж и общото помещение на блока,
представляващо коридор - изход от убежище при бомбардировки, каквото е
било предназначението на това помещение до 1989 г. Първоначално наемната
цена за общото помещение на блока била в размер на 150 лева месечно, а
6
впоследствие наемната цена е вдигната на 180 лева месечно заради
тоалетната. Оказало се, че тоалетната на избените помещения на блока е
неизползваема, тъй като същата била в окаяно състояние. До тоалетната се
стигало по дълги коридори, което не било удобно за клиентите, поради което
се наложило ответницата да изгради тоалетна в нишата към общото
помещение. Ответницата свързала нишата с водопровода с водомер, както и с
канализацията, като било изградено и осветление. Били положени теракотни
плочи и фаянсови плочки по стените, била направена мазилка, поставен
моноблок и мивка, врата към общото помещение и други строително-
монтажни дейности. Заедно с изграждането на тоалетната, ответницата
извършила и основен ремонт на общото помещение, което дотогава е било на
степен "груб строеж". Тъй като ответницата не разполагала с парични
средства се наложило тя да сключи няколко договора за банков заем. По време
на извършване на ремонтните работи, ответницата продължавала да плаща
наемните вноски. Имала уверението на тогавашните председатели на
етажната собственост на двата входа на блока, че те искали първо да видят
какви ремонти и подобрения тя ще извърши, тъй като наведнъж нямало как да
й приспаднат цялата изразходвана от нея сума, като същите се договорили
малко по малко да приспадат от наема, но това така и не се случило.
През всичките 22 години, откакто е било наето общото помещение,
ответницата е извършвала текущи ремонти през две-три години. За тази цел
ответницата е спирала дейността си за месец, а понякога и за два месеца.
Следва да се има предвид, че трите гаражни клетки и общото помещение
са преходни, т.е. свързани помежду си. През 2015 г. се е наложило ответницата
да освободи първия гараж, където бил разположен работния блок. Със
съгласието на наемодателите на другите два гаража и на общото помещение,
ответницата е преместила целия работен блок в третия поред гараж. За целта
ответницата е спряла да работи, наложило се да се режат плотове, да се
извежда вода до мивката, да се свързват мивките с канализацията, да се
прокарва ток до барплота, както и други строително-монтажни дейности.
През 2017 г. се наложило ответницата да освободи и третия гараж,
където бил и работния блок. Отново със съгласието на наемодателите на
втория гараж и на общото помещение, ответницата премества цялото
оборудване в последния гараж (вторият по реда). Ответницата отново
извършва същите дейности, като през това време спира да работи като
заведение. Наемите се вдигат и така до началото на пандемията от COVID-19
през 2020 година.
По силата на въведено с решението на Народното събрание от
13.03.2020 г., доразвито с ограничителните мерки на Министъра на
здравеопазването и Закона за мерките и действията през време на
извънредното положение, за периода от 13.03.2020 г. до 18.06.2020 г. са
затворени всички заведения за обществено хранене. В тази връзка
ответницата е преустановила дейността си като заведение, поради което и с
7
Декларация вх. № 03000203213854/26.04.2020 г. на НАП, същата е заявила, че
считано от 13.03.2020 г. прекъсва дейността си като самоосигуряващо се лице.
След изтичане на горепосочения срок, за месеците юли, август и
септември 2020 г. е разрешено заведенията за обществено хранене да работят
само на открито, като има изискване масите да са на определено минимално
разстояние една от друга, поради което и с Декларация вх. №
03000203290358/26.04.2020 г. на НАП, ответницата е възобновила дейността
си, считано от 18.06.2020 г. Тъй като по това време не е имало никакви
клиенти в заведението й, ответницата е решила да прекрати дейността си,
като през м. октомври 2020 г. е освободила и последния от наетите от нея
гаражи. За целта издала наличния амбалаж и си прибрала инвентара.
Тогава г-н Слав Бойчев, който по това време е бил действащ
домоуправител на **, гр. Варна, предложил на ответницата, ако тя иска да
остане само в общото помещение на блока. Тъй като по това време ** са били
на външен домоуправител-фирма, с който ответницата е нямала контакти,
решенията относно общото помещение са били вземани от г-н С. Б. -
домоуправител на вход "А".
Ответницата приела предложението на г-н Б., но се наложило да
приспособи общото помещение за работа като мини заведение. Наложило се
да премести работния блок от освободения преди това гараж, да свърже
работния блок с канализацията, да изведе вода и електричество до мивките.
Общото помещение не е разполагало с електромер, тъй като по документи се е
водило като коридор. Преди това ответницата е била изградила електрическо
табло за лампите, което било свързано към съседния гараж, който вече бил
освободен от ответницата и затова в общото помещение не е имало и
електричество. За целта ответницата с процесния договор за наем от 2001 г.,
както и с разрешението на общото събрание на част от собствениците на
блока, оформено с протокол от 30.03.2021 г., е получила разрешение от
електроразпределителното дружество да бъде поставен електромер в общото
помещение. Допълнително доверителката ми е наела специалисти от ВиК,
които да изведат вода до мивките и да ги свържат с канализацията. За тази цел
ответницата е заплатила сумата от 450 лева за материали и труд.
Ответницата и г-н Б. се споразумели, че докато се извършват дейностите
по приспособяване на общото помещение за ползването му като кафене, както
и за времето, през което дейността на заведението на ответницата е била
спряна предвид обявеното извънредното положение, свързано с пандемията от
COVID-19, ответницата е била освободена от плащането на наемни вноски.
И така на 09.05.2021 г. от Енерго-Про са поставили електромер в
процесното общо помещение.
Преди това, ответницата с Декларация вх. №
03000203478167/05.12.2021 г. на НАП е заявила, че считано от 01.12.2020 г.
прекъсва дейността си като самоосигуряващо се лице.
С Декларация вх. № 03000213223601/09.05.2021 г. на НАП, ответницата
8
е възобновила дейността си, считано от 09.05.2021 г.
На 09.05.2021 г. ответницата е отворила кафенето, но вече само в
общото помещение, в което има само една маса с 4 стола за клиенти, а навън
има 2-3 маси с общо 5-6 стола за клиенти. По това време вход "Б" вече е имал
домоуправител - г-н А. А. Етажната собственост на вход "Б" вече се е била
отказала от услугите на фирма-домоуправител, като е бил избран нов
домоуправител - г-н А. А.. Г-н А. А. преди години отново е бил домоуправител
на входа, но по-късно през годините същият е бил сменен от друг
домоуправител на име - П., като последният е починал и за около 2 години
вход "Б" са имали външна фирма-домоуправител. И така през м. май 2021 г. се
е появил отново г-н А. А. като домоуправител на вход "Б".
Ответницата е възобновила дейността си на 09.05.2021 г. и малко след
това се обадила на наемодателите да минат да вземат наема. Тогава е дошъл г-
н А. А., при което ответницата му е платила наема за м. май и юни 2021 г.
Стара практика през годините е била при получаване на наема да не се
издават квитанции за наемателя. И този път г- А. А. взел наема и тръгнал да
излиза от заведението. Тогава ответницата е поискала да й бъде издадена
квитанция, при което се стигнало до конфликтна ситуация. Ответницата все
пак е успяла да убеди г-н А. А., последният да й напише една "хвърчаща
бележка", на която той да напише, че взема две наемни вноски. Тогава г- А. А.
написал тази бележка в един екземпляр и подал бележката на ответницата да я
подпише. Ответницата е осъзнала, че така подписаната от нея бележка няма да
й бъде върната от г-н А., при което тя взела вече подписаната от двете страни
бележка и не му я върнала. Тогава г- А. като че ли озверял, хвърлил се върху
ответницата, опитвайки се да издърпа бележката от ръцете й, но ответницата
не му я дала. Тогава г- А. започнал да крещи, че бележката трябвала на него, а
не на нея, като едновременно с това е заплашил ответницата, че "ще я
ликвидира оттук". По това време в заведението е имало една клиентка, която е
станала свидетел на тази конфликтна ситуация. След този неприятен случай,
г-н А. повече не бил идвал в заведението, за да получава от ответницата
наема, като тя не го е виждала с месеци.
През месеците ноември и декември 2021 г. ответницата не е работила в
общото помещение, тъй като е била болна от COVID-19 и практически не е
имала възможност да работи. Следва да се има предвид, че ответницата няма
наети лица и в заведението в общото помещение работи единствено тя.
По отношение на претендираните от ищеца суми, за вход ***:
По отношение на претендирани наемни вноски:
За месеците от 04.2020 г. до 18.06.2020 г. ответницата не дължи наемни
вноски, тъй като същата не е работила, предвид факта, че в страната е било
налице "форс мажорно" обстоятелство-непреодолима сила предвид обявеното
извънредното положение, свързано с пандемията от COVID-19, още повече, че
съгласно договореното с г-н Бойчев, ответницата е била освободена в този
период от плащането на наемни вноски. 2.1.2 За месеците юли, август,
9
септември 2020 г. ответницата дължи наемни вноски в размер общо на 300
лева.
За периода от 01.12.2020 г. до края на месец април 2021 г. ответницата не
дължи наемни вноски, тъй като същата не е работила, предвид факта, че в
страната е било налице "форс мажорно" обстоятелство-непреодолима сила
предвид обявеното извънредното положение, свързано с пандемията от
COVID-19, още повече, че съгласно договореното с г-н Бойчев, ответницата е
била освободена в този период от плащането на наемни вноски, тъй като се е
налагало в общото помещение да се извършат СМР за да може това
помещение да функционира като заведение.
За месеците май и юни 2021 г. ответницата е платила на г-н А. 200 лева,
но няма издадена квитанция.
За месеците юли, август и септември 2021 г. ответницата дължи наемни
вноски в размер общо на 300 лева.
За месеците октомври и ноември 2021 г. ответницата не дължи наемни
вноски, тъй като същата не е работила, предвид факта, че в страната е било
налице "форс мажорно" обстоятелство-непреодолима сила, още повече, че
през този период ответницата е била тежко болна от COVID-19 и практически
не е имала възможност да работи.
За периода от м. януари 2022 г. до м. април 2022 г., вкл., ответницата не е
работила в заведението, тъй като в този зимен период цените на
електрическата енергия в страната са се повишили многократно, а и поради
липсата на клиенти в заведението, дейността е била нерентабилна и би довела
до големи загуби.
За месеците май, юни, юли и август 2022 г. ответницата дължи наемни
вноски в размер общо на 400 лева.
По отношение на претендираните обезщетения за забава:
Предвид не дължимостта на наемните вноски за посочените по-горе
периоди по подробно изложените вече съображения, недължими се явяват и
претенциите за обезщетение за забава, представляващи лихва върху
претендираните главници.
По отношение на претендираното обезщетение за лишаване от право на
ползване на недвижимия имот:
За периода от м. септември 2022 г. до м. март 2023 г., вкл., ответницата не
дължи обезщетение за лишаване на наемодателя от право на ползване върху
процесното общо помещение, тъй като видно от решение № 1406/28.11.2023
г., постановено по в.гр.д. № 1926 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Варна,
влязло в законна сила на 28.11.2023 г., съдебният състав е приел, че договорът
за наем от 12.06.2001 г. не е прекратен, считано от 03.09.2022 г., за която дата
се твърди да е станало прекратяването на наемното правоотношение в
настоящата искова молба, а същия е прекратен едва с получаване на препис от
исковата молба от ответника по иска за опразване на процесното помещение,
10
т.е. през м. април 2023 г. Ответната страна е извършвала строително-
монтажни работи, изразяващи се в основен ремонт в процесното общо
помещение. Конкретизацията на направеното възражение за прихващане с
извършените от ответницата подобрения в периода от 2019 г. до 2023 г., е
извършена с уточняваща молба с вх.№ 41581 от 23.05.2024 г., като
възражението вместо заявеното с отговора 7500 лева, да се счита на стойност
6873.50 лева, конкретизирано по пера както следва:
Извършен основен ремонт на процесното помещение, както следва:
1. Гипсова мазилка и шпакловка на стени и таван.
1. - изравняване на стени и таван.
2. - вътрешна гладка мазилка с готова смес.
3. - гипсова шпакловка по стени и таван.
Общо по т. 1 за метериали и труд - 65 кв.м. х 17.00 лв./кв.м = 1105 лева.
2. Грундиране и боядисване на стени и таван - три ръце
2.1 - грундиране с латексов грунд.
2. - боядисване с латекс двукратно.
3. нанасяне трети пласт латекс.
Общо по т. 2 за материали и труд - 65 кв.м х 8.00 лв./кв.м = 520 лева.
3. Изравнителна замазка на пода.
3.1. - запердашена циментна замазка на пода Общо по т.3 за материали и
труд - 22 кв.м. х 8.00 лв./кв.м = 176 лева.
4. Протекторни ъглови лайсни.
Общо по т. 4 за доставка и труд - 23 л.м х 2.50 лв./л.м. = 57.50 лева.
5. Теракотни плочи.
5.1. - настилка от теракотни плочки. Общо по т. 5 за материали и труд -
22 кв.м х 36 лв. = 792 лева.
6. Перваз от теракотни плочки - 10 см. Височина.
Общо по т. 6 за материали и труд - 20 л.м. х5.90 лв./л.м. = 118 лева.
7. Ел. инсталация - конзоли, ел. проводници, разклонителни кутии, улеи,
гнезда подмазване, прокарване на кабели, предпазители, ел. табло.
Общо по т. 7 за материали и труд - 692 лева.
8. Осветителни тела - 9 плафониери, плюс ел. ключове, плюс ел.
контакти.
1. -6 плафониери х 24 лв./бр. = 144 лв.
2. - 3 плафониери х 8 лв/бр. = 24 лв.
3. - ключове и контакти - 50 лв. Общо по т. 3 за материали - 218 лева.
11
9. ВиК и канализация.
9.1. - мивка с поставка плюс аксесоари. Общо по т. 9 за доставка,
материали и труд - 400 лева.
10. Фаянсова облицовка по стени с лепило в тоалетната.
Общо по т.10 за материали и труд 5 кв.м. х 41.00 лв./кв.м. ~ 205 лева.
11. Дървена врата с касата за тоалетната - доставка и монтаж - 250 лева.
12. Дървена врата с касата за коридора - доставка и монтаж - 370 лева.
13. Алуминиева панорамна врата - доставка и монтаж - 1700 лева.
14. Транспортни разходи.
14.1.- изхвърляне на строителни отпадъци - сметище в с. Въглен. Общо
по т. 14 - 270 лева.
Обща стойност на извършения основен ремонт на процесното общо
помещение- т.1 до т.14 вкл.- 6873.50 лева.
При условие, че съдът приеме за основатели претендираните от ищците
суми, от името на доверителката ми прави ВЪЗРАЖЕНИЕ за прихващане със
сума в размер на 6873.50 лева, представляваща стойността на материалите и
труда, вложени във връзка с описаните по-горе строително-монтажни работи
и извършване на основен ремонт на процесното помещение, предмет на
договора за наем от 12.06.2021 г.
След съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен
материал, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК и след като съобрази
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Исковата молба е подадена след успешно проведено производство по чл.
410 ГПК. Въз основа на заявление на ищеца, е образувано ч.гр.д. № 4563/2023
г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№ 3545/16.06.2023 г., за следните суми: сума в общ размер от 5520,00 лв. (пет
хиляди петстотин и двадесет лева), представляваща главница за неплатени
наемни вноски по договор за наем от 12.06.2001г. на недвижим имот в режим
на Етажна собственост, находящ се в гр.Варна, ул.Генерал К. №21, вх.“А“ и вх.
„Б“ и обезщетение за ползване на недвижимия имот, която сума е
сформирана, както следва:
- за етажна собственост на вход „А“ главница в общ размер от 1920 лв.,
сформирана по следния начин: 1680 лв. – неплатени наемни вноски и 240 лв. –
обезщетение за ползване на недвижим имот,
- за етажна собственост на вход „Б“ главница в общ размер от 3600 лв.,
сформирана по следния начин: 2900 лв. – неплатени наемни вноски и 700 лв. –
обезщетение за ползване на недвижим имот,
сума в общ размер от 916,51 лв. (деветстотин и шестнадесет лева,
петдесет и една ст.), представляваща лихва за забава върху главниците,
сформирана, както следва:
12
сумата от 352,12 лв. лихва за забава върху галвница в размер на 1920 лв.
за етажна собственост на вход „А“ за периода от 10.04.2020г. до 10.04.2023г.;
сумата от 564,39 лв. лихва за забава върху главница в размер на 3600 лв.
за етажна собственост на вход „Б“ за периода от 10.04.2020г. до 10.04.2023г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда - 11.04.2023 г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 410, т.1 ГПК, както и сторените разноски в
заповедното производство.
Страните не спорят, а и се установява от представения договор за наем
на недвижим имот от 12.06.2001 г., че ищецът в качеството си на наемодател е
предоставил за временно и възмездно ползване помещение с площ 18 кв.м.,
състоящо се от едно помещение, тоалетна и коридор, за периода от 01.06.2001
г. до 31.12.2004 г. срещу задължение наемателят да заплаща наемна вноска в
размер на 100 лева.
В договора е посочено, че наема се плаща до 10-то число на всеки
календарен месец, като в т.8 е посочено, че при неспазване на договорения
срок за плащане на наема, наемодателят има права да прекрати едностранно
договора без предизвестие.
В чл.16 е уговорено, че прекратяването на договора става с доказано
неизпълнение на клаузите от другата страна; при непредвидими
обстоятелства, засягащи интересите на някоя от страните или с писмено
предизвестие от 30 дни.
При прекратяване на договора независимо от причините, наемателят
дължи заплащане на консумативните разходи до датата на фактическото
връщане на помещението.
За състоянието и вида на имота към момента на предаването му не е
представен протокол-опис.
Според т. 9 от договора наемателят е длъжен да плаща в срок
уговорените месечни наемни вноски, да извършва за своя сметка дребни
поправки, свързани с обикновеното потребление на помещението.
Предвидено е , че може да извършва за своя сметка дребни подобрения, но
няма право да събаря стени или да прави отвори в тях.
От представения по делото протокол от проведено на 29.06.2022 г. Общо
събрание на Етажната собственост с адрес *** е видно, че в т. 3 от дневния ред
е предвидено вземане на решение относно неплатените месечни наеми от ЕТ
„М. *- Д. Д.“, представена е и обобщена информация за наемните отношения с
ответника, за заплатени суми за наем на партерно помещение в етажната
собственост и за дължими суми в размер на 8200 лева. Взето е решение
управителят на Етажната собственост на вх. „Б“, заедно с бъдещия управител
на вх. „А“ да подготвят предупреждение – предизвестие за дължимите суми,
със срок на погасяване 1 месец, след който срок на основание клаузите в
договора същия да се счита прекратен.
13
Представено е и заверено за вярност копие на предупреждение –
предизвестие отправено до Д. П. Д.- управител на ЕТ „М.-*- Д. Д.“, видно от
което същото е връчено на 03.08.2022 г. в присъствието на двама свидетели.
Като доказателства по делото са приобщени квитанции и бележки за
платени наемни вноски - 9 броя; декларация вх. № 03000203213854 от
26.04.2020 г., заедно със съобщение за приета декларация и №
030002032903584/26.04.2020 г. на НАП; декларация за регистрация вх.
№03000203290358/24.06.2020г.; декларация вх. № 03000203478167/05.12.2020
г., заедно със съобщение за приета декларация и №
03000213223601/09.05.2021 г. на НАП; констативен протокол от 09.04.2021 г.
от ЕРП-север; протокол от ОС на ЕС от 30.03.2021г. и списък на
присъствалите на събранието.
За установяване релевантни за делото обстоятелства са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Г. П. и В. Ч.
В показанията си свидетелката П. излага, че познава Д. от 30 години,
винаги й помагала и редовно я посещавала. Посочва, че в периода 2020 г. до
2023 г. и преди това, Д. имала барче находящо се в *, за което редовно си
заплащала наемните вноски. По време на Ковид, започнала да среща
затруднения и през 2023 г. окончателно напуснала заведението. Разказва, че
наетото от нея помещение се състояло от четири гаража, от които в началото
ползвала два и постепенно се разраснало. През 2019 г. Д. я помолила да й
помогне да освободят двете последни помещения. Посочва, че тогавашния
управител на етажната собственост и позволил да използва последното
помещение, като по време на ремонта и ковид дори имали уговорка да не
плаща наем. Разказва, че помещението било празно, наложило се да бъде
изкарана партида за ток, да се прекарат тръби за вода, да се боядиса, да се
сложат плочки и дограма. След като направила ремонта, Д. се разболяла от
ковид. Свидетелката сочи, че през цялото време Д. е продължила да си плаща
наема, дори и на нея оставяла пари за заплащането му, като посочва, че за
платените суми не е са й давали разписка. Твърди, че заради проблеми с входа
се е наложило да освободи наетото от ищеца помещение.
По делото е разпитан и свидетелят В. Ч., живущ на адрес **. Посочва, че
познава ответницата, известна като М. Твърди, че от доста години същата
държала под наем барче, което се състояло от четири гаража и едно общо
помещение. Посочва, че едното от помещенията което не е гараж,
представлява обща етажна собственост на двата входа, в което не си спомня да
е правен ремонт или подобрения от ответницата. Разказва, че такъв се е
наложило да направи, по отношение на единия от наетите гаражи.
Разказва, че често си е пиел кафето там и бил свидетел как Д. често
имала разправии свързани с плащането на наема на етажната собственост и
това е била и причината да освободи „не съвсем доброволно“ помещението.
Посочва, че единственото което е правила е да кърти и маха кабели. Не е
слагала плочки или фаянси, нито дограма. На събранията на етажната
14
собственост изтъква, че често са обсъждали проблемите свързани с Д.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.
415,ал.4 във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 232, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.233, ал.1 от
ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД.
Същите са предявени от процесуално легитимирана страна, надлежно
представлявана в процеса от адв. Д., и са процесуално допустими. Видно от
представените по делото писмени доказателства- служебна бележка рег. №
УЧРАУ210001080Д_0010Д/19.02.2021 г. издадена от Община Варна, район
Одесос, лицето А. А. е избрано за председател на Етажната собственост с адм.
адрес **. Видно от представения по делото протокол от 29.06.2022 г. от
проведеното Общо събрание на етажната собственост с адрес **, е че са взети
решения за предприемане на съдебни действия за освобождаване на общото
помещение, което съдът приема, че е равнозначно на упълномощаване по
смисъла на чл.23, ал.4 ЗУЕС, въз основа на което съдът следва да се произнесе
по основателността на така предявените искове.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявените искове, в тежест на
ищеца е да докаже, че съществува валидно наемно правоотношение, че
наемното правоотношение между страните е прекратено, че след
прекратяване на наемния договор, ответницата е останала във владение на
наетия обект, размера и изискуемостта на вземанията, както и че са налице
взети от общото събрание на съответната етажна собственост решения за
водене на настоящите искове. В тежест на ответника е да установи
правоизключващите факти с оглед направените възражения, както и
възражението си за прихващане и неговия размер.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните
са били в облигационни отношения, като по силата на сключения между тях
договор за наем от 12.06.2001 г., ищецът е отдал под наем на ответника
горепосочения имот, срещу заплащане на наемна вноска в размер на 180 лева,
от която 100лв., дължима към вх. „Б“ и платима не по-късно от 10-то число на
месеца.
В т.2 от договора е посочено, че същият се сключва за срок от 01.06.2001
г. до 31.12.2004 г., но от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства се установява, че ползването на имота е продължило със
знанието и без противопоставянето на наемодателя и след този срок, въз
основа на което съдът намира, че на основание чл. 236, ал.1 ЗЗД договорът е
продължен за неопределен срок.
В този смисъл съгласно чл. 238 ЗЗД всяка от страните е имала право да
го прекрати чрез изпращане на едномесечно предизвестие до другата страна,
което е предвидено и в т. 17 от договора.
Видно от представеното от ищеца предупреждение – предизвестие
15
отправено до Д. П. Д.- управител на ЕТ „М.-*- Д. Д.“, същата е била
уведомена за дължимите от нейна страна суми и е била предупредена, че в
случай че не заплати същите в срок от 30 дни /т.е. до 03.09.2022 г./, следва да
счита предупреждението за предизвестие за прекратяване на наемния
договор. Същото е било връчено на ответницата на 03.08.2022 г. в
присъствието на свидетели. Следователно, доколкото липсват доказателства
след тази дата да са постъпвали каквито и да е плащания от страна на
ответницата, с оглед разпоредбата на чл. 238 от ЗЗД договорът следва да се
счита за прекратен на 03.09.2022 г. От тази дата за ответницата е възникнало и
задължението да върне на ищеца дължането върху отдадения под наем имот.
В случай, че продължи ползването на наетия имот, въпреки
противопоставянето на наемателя, разпоредбата на чл.236, ал.2 от ЗЗД
предвижда задължение за наемателя да заплаща обезщетение. В настоящия
случай, с изпращането на едномесечното предизвестие до ответника, ищеца
недвусмислено му е заявил, че в случай, че не заплати дължимото от негова
страна задължение, следва поради прекратяване на договора за наем считано
от датата на изтичане на едномесечния срок, да му върне държането на
наетото помещение. Съгласно задължителната практика на ВКС при
прекратяване на наемното правоотношение доказателствената тежест за
изпълнение на задължението по чл.233 от ЗЗД е на наемателя и ако същият
продължи ползването на имота, то той дължи обезщетение и следва да
изпълнява задълженията си, произтичащи от наемния договор – чл.236, ал.2
от ЗЗД. От страна на ответницата не са представени доказателства в тази
насока, поради което следва да се приеме, че доколкото същата е продължила
ползването на наетите помещения и след датата на прекратяване на договора –
03.09.2022 год., респективно след като е имало ясно изразено несъгласие за
това от страна на ищеца, то тя дължи обезщетение по смисъла на чл.236, ал.2
от ЗЗД. В този смисъл искът за заплащане на сумата 700 лева, представляваща
обезщетение за ползване на наетите помещения за периода от м.09.2022 год.
до м.03.2023 год. се явява основателен и следва да се уважи изцяло.
Претендираното от ищеца обезщетение за забава за лишаване от право на
ползване на недвижимия имот в размер на 23.89 лева, съдът намира за
неоснователно, тъй като не е налице покана от страна на ищеца за
освобождаването на имота, поради което искът следва д бъде отхвърлен.
Доколкото настоящият съдебен състав приема, че договора за наем е бил
едностранно прекратен с едномесечно предизвестие, изпратено от ищеца до
ответника и че същото е възпроизвело прекратително действие, считано от
03.09.2022 г. се налага извода, че ответникът е следвало да заплати дължимите
наемни вноски за периода от април 2020 г. до август 2022 г., възлизащи на
сумата от 2900 лева. Доколкото от ответната страна не са представени
доказателства за заплащането на наемните вноски за периода 04.2020 г. до
08.2022 г., тъй като от представените по делото квитанции за платени суми, се
установява извършване на плащане към етажната собственост на вх. „А“, но
не и на вх. „Б“, то на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответната страна дължи
16
заплащане на обезщетение за забавеното изпълнение в размер на законната
лихва от деня на забавата. При преценка на началния момент на забавата
съдът взе предвид разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД, съгласно която когато
денят за изпълнението на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. От представения по делото Договор за наем от
12.06.2001 г. се установява по безспорен начин, че страните са уговорили срок
за плащане на наемната цена до 10-то число на месеца, предхождащ месеца, за
който се отнася плащането на наемната цена, поради което следва да се
приеме, че от този момент е възникнало и задължението за плащане на
дължимата цена. Въз основа на което претенцията на ищците за заплащане на
обезщетение по чл.86 от ЗЗД за периода м.04.2020 год. –м.08.2022 год., следва
да бъде уважена в претендирания размер от 540.50 лева, който размер
отговоря на размера на законната лихва определен от Министерския съвет.
Като законна последица от уважаване на главния иск, следва да се
присъди законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението по ч.гр.дело 4563/23год. на ВРС, 16-ти състав – 11.04.2023год.
Наведените твърдения за недължимост на част от наемните вноски,
поради наличие на форсмажорно обстоятелство- пандемията от Ковид 19,
съдът намира за неоснователни. Действително пандемията представлява
непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 от ТЗ, тъй като има белезите на
форсмажорно обстоятелство, което е непредвидено и непредотвратимо
събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на процесния
договор. Същото обаче не може да освободи наемателя от задължението му за
заплащане на наемните вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД
обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за
изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.
По отношение направеното от страна на ответника възражение за
прихващане, съдът намира същото за неоснователно, поради следните правни
съображения:
Ответникът претендира прихващане на дължимите от негова страна
задължения със заплатени суми за извършени ремонтни дейности и подобрения в
общ размер на 6873.50 лева.
Видно от уговореното в т.12 от договора, наемателят няма право да събаря
стени или да избива отвори в тях, може да извършва за своя сметка подобрения в
помещенията във връзка с дейността си и е длъжен за своя сметка да извършва
дребни поправки, които се дължат на обикновено потребление на помещението.
Въпреки разпределената доказателствена тежест, ответникът не успя да
докаже, че претендираните за заплащане суми са извън уговорените за негова
сметка подобрения и дребни поправки. С оглед на изложеното съдът намира
възражението за прихващане за неоснователно и недоказано.
Съгласно мотивите на ТР №2/2020 г., ВКС, ОСГК, по възражението за
прихващане съдът се произнася в диспозитива на решението, само когато
възражението е основателно. Съдът не се произнася по неоснователното
възражение за прихващане в диспозитива на решението, зачитайки неговата
17
характеристика на защитно средство срещу предявения иск.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, върху
уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените разноски по делото, в общ размер на 754,47 лева, съгласно
представен списък по чл.80 ГПК по гр.д. № 11609/2023 г. на ВРС. Въведеното
от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира за неоснователно. Същото е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото, както и с предвидените в НМРАВ
минимални размери на адвокатските възнаграждения.
В съответствие с т.12 от ТР №4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г.
на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. С оглед изхода от спора, върху уважената част от
исковете, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в
заповедното производство в общ размер на 82.80 лева.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК, съобразно отхвърлената част от исковете,
на ответника се дължат разноски, но доколкото доказателства за извършването
на такива не са представени, не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЕТ
"М. - *– Д. Д.", вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК: **, със седалище **,
представлявано от Управителя Д. П. Д., ЕГН: **********, ДЪЛЖИ на
Етажна собственост на адрес **, представлявано от председателя А. Н. А.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Варна, сума в размер на 2900.00 /две
хиляди и деветстотин / лева, представляваща главница по договор за наем от
12.06.2001г., формирана по размер от неплатените наемни месечни вноски в
размер на 100 лева, за периода от м. 04.2020 г. до м. 08.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда - 11.04.2023 г. до
окончателното изплащане, дължимото към неплатените наемни вноски
обезщетение за забава, в размер от 540,50 /петстотин и четиридесет лв. и 50
ст./ лева, считано от датата на падежа на всяка една от месечните вноски до
датата на подаване на заявлението в съда - 11.04.2023 г., както и сумата в
размер на 700.00 /седемстотин/ лева, представляваща обезщетение за
лишаване от право на ползване на имота, след прекратяване на договора за
18
наем, за месеците Септември, Октомври, Ноември и Декември 2022 г. и
Януари, Февруари и Март 2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 23,89
/двадесет и три лв. и 89 ст./ лв., представляваща обезщетение за забава върху
неплатеното обезщетение за лишаване от право на ползване на недвижимия
имот, за които суми е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.
гр. дело № 4563/23год. на ВРС, 16-ти състав, на основание чл.415,ал.4 във
вр.чл.422 от ГПК,вр. с чл.232,ал.2 от ЗЗД,вр.чл.233,ал.1 от ЗЗД,вр. с чл.86
от ЗЗД
ОСЪЖДА ЕТ "М. - *– Д. Д.", вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК: **, със
седалище гр. Варна и адрес на управление - **, представлявано от Управителя
Д. П. Д., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Етажна собственост на адрес
**, представлявано от председателя А. Н. А., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. Варна, сумата от 754.47 лева представляваща сторените разноски
по делото, както и разноските по ч.гр.д.№ 4563/2023 г., в размер на 82.80 лева,
на осн., на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
19