Р Е Ш Е Н И Е
№ 702/1.10.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито
съдебно заседание на осми септември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при
секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурора Стефан Янев, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 740 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 63, ал. 1 от  ЗАНН, във вр. с гл. дванадесета
от АПК и е образувано по касационна жалба на ИА „Главна инспекция по
труда“ против Решение № 294/14.05.2021 г. постановено по АНД № 18/2021 г. по
описа на Районен съд Пазарджик.
С атакуваното решение Районен съд Пазарджик е отменил
като незаконосъобразно Наказателно постановление № 13-002305 от 15.12.2020 г.
на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
гр. София, с което на „Филипополис-РК“ ООД, гр. Пловдив, за нарушение на чл.62,
ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414,
ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението,
постановяването му в нарушение на материалния закон. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и да бъде потвърдено изцяло издаденото НП.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не изпраща законен или процесуален
представител. В писмено становище се поддържа подадената жалба.
Ответникът по
касационната жалба, чрез процесуалния си представил в писмени становища счита
жалбата за недопустима, евентуално неоснователна. Претендира разноски.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи,
че решението на Районен съд Пазарджик е правилно, поради което счита, че следва
да бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената
касационна жалба с оглед наведените в същите касационни основания, приема
следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл.
211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество съгласно чл. 218 от АПК, е неоснователна.
За да отмени
наказателното постановление, Районен съд Пазарджик е приел в мотивите си следната
фактическа обстановка:
При извършена
проверка от служители на ДИТ Пазарджик на 06.07.2020 г., около 09,00 часа, на
обект представляващ „Кравеферма и помещение за съхраняване/изкупуване на
мляко“, намиращ се в землището на с. Мирянци, обл. Пазарджик, местност
„Балабанката“, лицето С. А. Х. е било заварено да престира труд, като помощник-доставчик,
без дружеството „Филипополис-РК“ ООД, гр. Пловдив да е уредило с него
отношенията при предоставяне на работна сила като трудови, т.е. без да е
сключил трудов договор в писмена форма. По време на проверката на 06.07.2020 г.
завареното да престира труд лице собственоръчно попълнило и подписало
декларация на основание чл. 402 от КТ, с която декларирало елементи на трудово
правоотношение с дружеството, а именно че работи като „помощник, Филипополис“
от „01.04.2020 г.“ на длъжност „пом. доставчик“ с работно време „07:00 до
13:00“, почивни дни „няма“, почивки след работния ден „след 13 ч.“, трудово
възнаграждение „няма“, както и че не е получил копие на хартиен носител от
заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен
трудов договор. Нарушението било извършено на 06.07.2020 г. в с. Мирянци, в
гореописания обект, стопанисван от дружеството, когато лицето С. А. Х. бил
заварен да работи, като извършвал дейност по изкупуване на мляко за „Филипополис-РК“
ООД с автомобил собственост на дружеството. Нарушението било констатирано на
10.07.2020 г. в Дирекция „ИТ“ Пазарджик, при преглед на представената фирмена
документация, както и от справка в ИС на ИА ГИТ, в регистъра на уведомления за
сключени трудови договори, при която се установило, че лицето Х. няма сключен
писмен трудов договор с дружеството-работодател. Така констатираното
съставлявало нарушение 62, ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. За констатираното
нарушение е съставен АУАН срещу дружеството, предявен и връчен екземпляр срещу
подпис. Срещу АУАН били депозирани писмени възражения от управителя на
дружеството, които не били уважени от АНО и на 15.12.2020 г. било издадено
атакуваното НП.
При така установеното,
първоинстанционният съд правилно е приел от събраните по надлежния ред
доказателства, че не се установява до необходимата степен на несъмненост, че
между Х. и ответното дружество са били налице договорени елементи на трудово
правоотношение.
Липсват събрани
и ангажирани категорични доказателства от страна на АНО, че на процесната дата Х.
е полагал труд в полза на ответника. Такива не са установени нито от писмените
доказателства - декларацията, попълнена от св. Х. и ПИП, нито от гласните такива.
Установява се по безспорен начин, че Х. е бил на място, за да помогне на своята
сестра (служител на ответника), която не се чувствала добре същия ден. В тази
връзка настоящият касационен състав изцяло споделя извършения анализ на
доказателствата и изложените съображения от РС, с които е отменено
наказателното постановление и счита, че няма смисъл да ги повтаря.
При така проведеното
съдебно следствие и при липса на категорични доказателства, които да установяват
възникнало трудово правоотношение между ответника и Х., търговското дружество
не е следвало да бъде санкционирано в качеството си на работодател за нарушение
на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. В този смисъл е налице
многобройна и трайна практика на Административен съд Пазарджик, част от която е
цитирана и от РС в решението му.
При разглеждане на
делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Районен съд Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като
неоснователна - без уважение.
По изложените
съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1 от ЗАНН във
вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на обжалваното решение,
отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон, поради което намира, че същото следва да бъде оставено в сила.
В касационното
производство е направено искане за заплащане на разноски в полза на ответната
страна по касационната жалба, което следва да бъде уважено съгласно изхода на
делото, като се осъди касатора да заплати сумата в размер на 300 лв. адвокатско
възнаграждение, за което са представени и доказателства за заплащането му –
договор за правна защита и съдействие.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен
съд Пазарджик, X състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 294/14.05.2021 г. постановено по АНД № 18/2021 г. по описа на Районен съд
Пазарджик.
ОСЪЖДА ИА
„Главна инспекция по труда“ София да заплати на „Филипополис-РК“ ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Западен“, ул. „Просвета“
№ 2А сумата в размер на 300 (триста) лева, представляваща сторените разноски по
делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ:
1. (П)
2. (П)