Решение по дело №740/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 702
Дата: 1 октомври 2021 г.
Съдия: Красимир Димитров Лесенски
Дело: 20217150700740
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

702/1.10.2021г.

 

гр. Пазарджик

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на осми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:         1. Николай Ингилизов

                                                                           2. Красимир Лесенски

 

при секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно дело № 740 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от  ЗАНН, във вр. с гл. дванадесета от АПК и е образувано по касационна жалба на ИА „Главна инспекция по труда“ против Решение № 294/14.05.2021 г. постановено по АНД № 18/2021 г. по описа на Районен съд Пазарджик.

 С атакуваното решение Районен съд Пазарджик е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 13-002305 от 15.12.2020 г. на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, с което на „Филипополис-РК“ ООД, гр. Пловдив, за нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението, постановяването му в нарушение на материалния закон. Моли се за отмяна на обжалваното решение и да бъде потвърдено изцяло издаденото НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител. В писмено становище се поддържа подадената жалба.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представил в писмени становища счита жалбата за недопустима, евентуално неоснователна. Претендира разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че решението на Районен съд Пазарджик е правилно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила.

 

Административен съд Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в същите касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК, е неоснователна.

За да отмени наказателното постановление, Районен съд Пазарджик е приел в мотивите си следната фактическа обстановка:

            При извършена проверка от служители на ДИТ Пазарджик на 06.07.2020 г., около 09,00 часа, на обект представляващ „Кравеферма и помещение за съхраняване/изкупуване на мляко“, намиращ се в землището на с. Мирянци, обл. Пазарджик, местност „Балабанката“, лицето С. А. Х. е било заварено да престира труд, като помощник-доставчик, без дружеството „Филипополис-РК“ ООД, гр. Пловдив да е уредило с него отношенията при предоставяне на работна сила като трудови, т.е. без да е сключил трудов договор в писмена форма. По време на проверката на 06.07.2020 г. завареното да престира труд лице собственоръчно попълнило и подписало декларация на основание чл. 402 от КТ, с която декларирало елементи на трудово правоотношение с дружеството, а именно че работи като „помощник, Филипополис“ от „01.04.2020 г.“ на длъжност „пом. доставчик“ с работно време „07:00 до 13:00“, почивни дни „няма“, почивки след работния ден „след 13 ч.“, трудово възнаграждение „няма“, както и че не е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор. Нарушението било извършено на 06.07.2020 г. в с. Мирянци, в гореописания обект, стопанисван от дружеството, когато лицето С. А. Х. бил заварен да работи, като извършвал дейност по изкупуване на мляко за „Филипополис-РК“ ООД с автомобил собственост на дружеството. Нарушението било констатирано на 10.07.2020 г. в Дирекция „ИТ“ Пазарджик, при преглед на представената фирмена документация, както и от справка в ИС на ИА ГИТ, в регистъра на уведомления за сключени трудови договори, при която се установило, че лицето Х. няма сключен писмен трудов договор с дружеството-работодател. Така констатираното съставлявало нарушение 62, ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. За констатираното нарушение е съставен АУАН срещу дружеството, предявен и връчен екземпляр срещу подпис. Срещу АУАН били депозирани писмени възражения от управителя на дружеството, които не били уважени от АНО и на 15.12.2020 г. било издадено атакуваното НП.

         При така установеното, първоинстанционният съд правилно е приел от събраните по надлежния ред доказателства, че не се установява до необходимата степен на несъмненост, че между Х. и ответното дружество са били налице договорени елементи на трудово правоотношение.

Липсват събрани и ангажирани категорични доказателства от страна на АНО, че на процесната дата Х. е полагал труд в полза на ответника. Такива не са установени нито от писмените доказателства - декларацията, попълнена от св. Х. и ПИП, нито от гласните такива. Установява се по безспорен начин, че Х. е бил на място, за да помогне на своята сестра (служител на ответника), която не се чувствала добре същия ден. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя извършения анализ на доказателствата и изложените съображения от РС, с които е отменено наказателното постановление и счита, че няма смисъл да ги повтаря.

При така проведеното съдебно следствие и при липса на категорични доказателства, които да установяват възникнало трудово правоотношение между ответника и Х., търговското дружество не е следвало да бъде санкционирано в качеството си на работодател за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. В този смисъл е налице многобройна и трайна практика на Административен съд Пазарджик, част от която е цитирана и от РС в решението му.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение. 

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде оставено в сила.

В касационното производство е направено искане за заплащане на разноски в полза на ответната страна по касационната жалба, което следва да бъде уважено съгласно изхода на делото, като се осъди касатора да заплати сумата в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение, за което са представени и доказателства за заплащането му – договор за правна защита и съдействие.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик, X състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 294/14.05.2021 г. постановено по АНД № 18/2021 г. по описа на Районен съд Пазарджик.

ОСЪЖДА ИА „Главна инспекция по труда“ София да заплати на „Филипополис-РК“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Западен“, ул. „Просвета“ № 2А сумата в размер на 300 (триста) лева, представляваща сторените разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)

                                                       

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)

 

 

 

                                                                                        2. (П)