ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1138
гр. Бургас , 16.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501050 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 ГПК, вр.чл.413, ал.2 ГПК и е образувано по
частната жалба, подадена от "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, Район Илинден, ул.Кукуш, № 1, чрез адв.Искрен Йотов, срещу
Разпореждане № 1892/19.05.2021 г. по ч.гр.д.3379/2021 г. на РС Бургас, с което е отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение срещу
„СОЗОПОЛИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Созопол,
ул.“Чайка“ № 9 за сумата от 249 лв, представляваща неустойка, както и за разликата над
присъдената сума за разноски от 86,87 лв до пълния претендиран размер от 325 лв.
Твърди се, че е неправилен изводът на съда, че уговорената неустойка е нищожна
поради противоречие с добрите нрави, тъй като излиза извън присъщата й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция, а евентуалните вреди от неизпълнението в срок не са
съизмерими с размера на задължението. Твърди се, че идеята на договорната неустойка е
предварително уговорена от страните оценка на вредите, които биха настъпили от
неизпълнението на едно задължение. Приемайки обратното, заповедният съд реално
отхвърлял изначалната идея на неустоечната клауза и създавал предпоставки за
обезсмисляне срочността на договорите. Сочи се, че тези виждания на съда не
кореспондират с актуалната практика на СЕС- Решение от 22.11.2018 г. по дело С-295/17,
като са развити подробни съображения. Излагат се твърдения, че съдът е пренебрегнал в
случая компенсаторния характер на неустойката и разпоредбата на чл.79 ЗЗД, съгласно
която, кредиторът може да иска или изпълненине, заедно с обезщетение за забава, или да
иска обезщетение за неизпълнение, като в случая, поради неизпълнението от страна на
длъжника, заявителят е спрял да начислява месечни абонаментни такти до края на срока на
1
договора и е начислил договорната неустойка за оставащия срок за използване на мобилни
услуги. Твърди се, че договорната неустойка не създава неравноправие между правата и
задълженията на страните, не води до неоснователно обогатяване на кредитора, поради
което не противоречи на противаречи на добрите нрави. Изтъква се също, че в случая
сделката е между търговци, като при сключването й се презюмира, че същите ще изпълняват
задълженията си с грижата на добър търговец, която изисква притежаването на съответния
търговски опит, знания, умения, от което следва, че търговецът изначално може да прецени
дали размерът на една неустойка противоречи на добрите нрави според него или не и така
да вземе решение дали да се обвърже от конкретния договор. Сочи се още, че отхвърлянето
на неустойките в пълен размер поставя длъжникът- юридическо лице в по-неблагоприятно
положение от длъжниците - физически лица, с които дружеството има договор, доколкото е
налице спогодба между жалбоподателя и КЗП, утвърдена от СГС, според която когато
абонатът е физическо лице, максималната неустойка за предсрочно прекратяване на
договора тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти
такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.
Излагат се оплаквания и против частичното отхвърляне на претенцията за
съдебни разноски като се твърди, че неправилно съдът е приел, че заявителят се е
представлявал от юрисконсулт (а не от адв.Искрен Йотов и адв.Лилия Ралчева), и
неправилно е определил размера на дължимите на заявителя разноски съобразно правилата
на Закона за правната помощ, вместо на Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на
адвокатските възнаграждения. Твърди се още, че неправилно съдът е намалил дължимите на
заявителя съдебни разноски с оглед частичното отхвърляне на претенцията.
Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, като вместо него се
постанови издаването на заповед за изпълнение и за претендираната неустойка, както и за
пълния размер на претендираните разноски. Претендира разноски и за настоящото
производство.
Частната жалба е подадена в законовия срок, против съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежно легитимирано лице, поради което съдът я намира за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по ч.гр.д.3379/2021 г. по описа на Районен съд Бургас е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено
от "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, чрез пълномощниците адв.Искрен Йотов и адв.Лилия Ралчева, за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против „СОЗОПОЛИ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Созопол, ул.“Чайка“ № 9 за сумата от
90,83 лв – месечни такси и потребение за използване на услуги по договор № 6203375,
сключен между страните, за периода 09.05.2019 г. – 08.10.2019 г., ведно със законната лихва
за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане; сумата от 249
2
лв, представляваща неустойка за неизпълнение на договор № 6203375, ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и
за направените от заявителя съдебни разноски в заповедното производство за платена
държавна такса и адв.възнаграждение. Към заявлението са приложени пълномощни,
Договор за правна защита и съдействие и квитанция за внесена държавна такса.
Съдът е издал заповед № 923 от 19.05.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК за претендираната главница от 90,83 лв, ведно със законната
лихва върху нея, както и за сумата от 86,87 лв – разноски, съответни на уважената част от
вземането.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението в частта относно
претенцията за неустойка, както и за разликата над присъдения размер на разноските (86,97
лв) до пълния предявен размер от 325 лв. Изложени са съображения, че уговорената
неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като размерът й излиза извън пределите на
присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, а освен
това евентуалните вреди от неизпълнението в срок са несъизмерими с размера на
задължението. По отношение на съдебните разноски съдът е приел, че заявителят е бил
предстявляван от юрисконулт, поради което е определил дължимите му съдебни разности
съобразно чл.37 от Закона за правната помощ и съобразно уважената част от претенцията.
Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е основателна.
На първо място длъжникът по настоящото заявление е юридическо лице и като
такова, той няма качеството на потребител по смисъла на ЗЗП (§13, т.1 ДР ЗЗП), нито на
специалния закон - §1, т.49 ДР Закон за електронните съобщения, доколкото претенцията се
основава на договор за електронна съобщителна услуга по см. §1, т.17, а не на ползване на
обществена електронна съобщителна услуга по см. на §1, т.40 ДР ЗЕС. Ето защо
заявлението и изложените в него твърдения следва да се разгледат като претенция с
основание договорно неизпълнение на задължения по правоотношение между търговци.
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 ГПК, съдът следва да извърши преценка за наличието, респ. –
липса на противоречие със закона и/или добрите нрави.
Според Решение № 36 от 8.03.2017 г. на ВКС по т.д.№ 318/2016 г., II т. о., ТК,
уговарянето на неустойка вместо обезщетение при разваляне на двустранен договор е
допустимо при договорите с продължително и периодично изпълнение /ТР № 7/2013 г. на
ВКС, ОСГТК/ и служи за обезщетяване на всички вреди, включително и на бъдещите вреди
от предсрочното прекратяване на договора.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г.
ОСTK, страните са автономни съгласно волята си да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка, която следва да е съобразена с нормата на чл.9
ЗЗД, така, че съдържанието на договора да не противоречи на повелителни норми на закона
и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за
приватизационните договори, а също и за търговските сделки - арг. от чл.288 от ТЗ, каквото
качество има процесното правоотношение. С оглед възприетото в горепосоченото решение,
неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
3
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
прекомерността й не я прави нищожна поради накърняване на добрите нрави, за спазване на
които съдът следи служебно, в т.ч. и в заповедното производство съгласно изискването на
чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.
Според Решение № 148 от 25.02.2020 г. на ВКС по т.д.219/2018 г., II т.о., ТК,
когато уговорената неустойка, по начина, по който е формирана превишава многократно
действително очакваните вреди на кредитора и е напълно несъизмерима с тях, тя не
съответства с основните принципи, на които е изградена правната система в страната:
добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения, недопускане на
необосновано облагодетелстване на кредитора и пр.".
В настоящия случай процесната неустойка, уговорена при неизпълнение на
абоната – търговец на задължението му за заплащане на месечните такси, е в размер,
съответстващ на вредите на кредитора, съставляващи таксите, които би получил при точно
изпълнение от страна на абоната за срока на договора и служи за тяхното обезщетяване.
Същата е уговорена за неизпълнение на парично и необезпечено задължение, а размерът с
оглед преценката за нуждите на заповедното производство, според настоящия състав, не е
несъизмеримо висок до степен да нарушава принципите за справедливост и да противоречи
на добрите нрави.
Ето защо съдът намира, че не е налице соченото в обжалваното разпореждане
противоречие на неустойката за неспазен срок на действие по договора с добрите нрави по
смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.
С оглед горните съображения настоящата съдебна инстанция намира, че
обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за претендираната неустойка
следва да се отмени изцяло, като вместо него следва да бъде постановено издаване на
заповед по чл.410 от ГПК, с което искането за присъждането й следва да бъде уважено,
ведно с лихвата за забава по чл.86 от ЗЗД, считано от подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК до окончателното й изплащане, както и останалата част от направените в заповедното
производство разноски.
По отношение на разноските следва да се посочи, че действително
първоинстанционният съд не е съобразил, че в заповедното производство заявителят е бил
представляван от адвокат Лилия Ралчева, а не от юрисконсулт, поради което при определяне
на разноските на заявителя в заповедното производство, същите следва да се определят
съобразно Наредба № 1/2004 г. за определяне на минималния размер на адвокатските
възнаграждения. Видно от представените преводно нареждане за заплатена държавна такса,
договор за правна защита и съдействие от 13.05.2021 г. (чл.1 и 2) и пълномощно, за
първоинстанционното производство на заявителя се следват разноски в размер общо на 325
лв, което налага отмяна на обжалваното разпореждане и в тази му част и постановяване зда
се издаде заповед за изпълнение и за сторените в заповедното производство ръзноски над
присъдената сума от 86,87 лв до претендираната сума от 325 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 1892/19.05.2021 г. по ч.гр.д.3379/2021 г. на РС Бургас,
с което е отхвърлено заявлението на "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, Район Илинден, ул.Кукуш, № 1, чрез адв.Искрен Йотов за
4
издаване на заповед за изпълнение срещу „СОЗОПОЛИ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Созопол, ул.“Чайка“ № 9 за сумата от 249 лв,
представляваща неустойка, както и за разликата над присъдената сума за разноски от 86,87
лв до пълния претендиран размер от 325 лв., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на кредитора "А1
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
"Кукуш" № 1, срещу длъжника "СОЗОПОЛИ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Созопол, ул."Чайка" № 9, за заплащане на сумата от 249 лв,
представляваща неустойка по по договор за използване на мобилни услуги *********,
партида *********, ID на договор М 6203375, както и за разликата над присъдената сума за
разноски от 86,87 лв до пълния претендиран размер от 325 лв.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд Бургас за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5