Р Е Ш Е Н И Е № 170

гр. Сливен, 07.08. 2020 год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,    в публично заседание  на двадесет и седми юли

през две хиляди и двадесета година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                         Ваня Костова                                              и с участието на прокурора                                                                                               като разгледа докладваното от               съдията           административно  дело №   138    по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 197, ал. 2 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Ди Енд Пи Партнерс“ ЕООД гр. Твърдица против Решение № 17/04.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190020-022-0063964/30.07.2019 г. издадено от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП - Бургас.

В жалбата се твърди, че обжалваното постановление е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Заявява, че решаващият орган Директора на ТД на НАП - Бургас не се е произнесъл по подадената жалба срещу постановлението в срока по чл. 197, ал. 1 от ДОПК, който е изтекъл на 07.02.2020 г., поради което в случая имало мълчаливо потвърждение на обжалваното постановление. След депозирането на жалбата до Административния съд получили Решение № 17/04.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас. Заявява че, ако съдът счете това решение за валидно, да го отмени като незаконосъобразно. Твърди, че наложеното обезпечение следва да отговаря на обезпечителната нужда, тоест след него да бъде невъзможно или значително да се затрудни събирането на задължения за данъци. Счита, че липсва такава обезпечителна нужда. Имуществото на длъжника като размер и структура не било изследвано, за да се установи риска от затруднение или осуетяване на събиране на задължението. Не било изследвано и дали наличното имущество е достатъчно за покриване на задължения от порядъка на 116 000 лева. Наред със запора върху банковите сметки било наложено обезпечение и на три автомобила (марка Infinity и Jeep) и на яхта, а всяко едно от постановленията било издадено за цялата сума. Твърди, че е налице несъразмерност на наложените обезпечителни мерки. Само автомобилът Infinity Q 50 имал пазарна стойност от порядъка на претендираната сума. Заявява, че претендираната сума вероятно произлиза от задължение по ревизионен акт от 2018 г. и дружеството не се е разпоредило с имуществото си. Твърди, че не е изследван характера на дейността на дружеството и дали наложеното обезпечение няма да затрудни дейността му. Липсват мотиви за налагането на обезпечението. Твърди, че не е ясно основанието, от което произлизат публичните задължения. Постановленията били издадени през 2019 г., но били връчени едва в началото на 2020 г. и представляват груба злоупотреба с право. Моли съда да отмени обжалваното решение.

В съдебно заседание жалбоподателя не изпраща представителя. В писмено становище от пълномощника на оспорващия е заявено, че поддържа изцяло доводите изложени в жалбата. Заявява, че наложеното обезпечение е във връзка със задължения установени с Ревизионен акт Р-22221011008184-091-001/03.07.2018 г. на ТД на НАП – София. Същият бил отменен с Решение № 328/15.01.2020 г. на Административен съд - София-град по адм. дело № 11732/2018 г. С Решение № 7724/18.06.2020 г. по адм. дело № 2969/2020 г. на Върховния административен съд решението било оставено в сила в основната си част и отменено и върнато за ново разглеждане в частта за корпоративен данък за периода 2013 г. - 2015 г. в размер на 20 000 лева – главница и 4 000 лева – лихва. В тази връзка счита, че Постановлението за налагане на обезпечителни мерки за сумата от 116 206 лева е несъразмерно спрямо задълженията. Стойността на автомобилите, върху които бил наложен запор надхвърляла размера на задължението, поради което не съществувала обезпечителна нужда от допълнително обезпечение. Представя копие от цитираните решения.

Ответникът по оспорването, не се явява и не изпраща представител. С писмено становище от пълномощника му оспорва подадената жалба. Представя справка от информационната система на НАП за постъпленията по образуваното изпълнително дело. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли жалбата. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По описа на ТД на НАП гр. София е образувано изпълнително дело №*********/2018г. за задължения на „Ди Енд Пи Партнерс“ ЕООД гр. Твърдица в общ размер 9378,06 в това число главница в размер 6980,05 лв.. лихви в размер на 2398.01лв. към датата на издаване на съобщение за доброволно изпълнение. Задълженията са формирани по подадени от дружеството данъчни декларации по ЗКПО за период на задължението 2012г., 2014г., 2015г, 2016г. до м.02.2017г.

С постановление за налагане обезпечителни мерки (ППОМ) № С-180022-022- 0020448/29.03.2018 г. е наложен запор върху налични и поскъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори. включително и съдържанието на касетите, както и суми. предоставени за доверително управление, находящи се в: Р. за сумата от 9378.06лв,; П. И. Б. за сумата от 9378.06лв.; О. Б. Б. за сумата от 9378,06лв.

Срещу дружеството е образувано ревизионно производство, приключило с издаване на Ревизионен акг № Р-22221017008184-091-001/03.07.2018 г., с които са установени за задължения за ДДС, корпоративен данък и данък върху дивидентите и ликвидационнитe дялове на местни и чуждестранни физически лица в общ размер на 101518,04 лв. Ревизионният акт е връчен надлежно по реда на чл.29 ал.4 от ДОПК на 03.07.2018 г. на декларирания електронен адрес на лицето. С разпореждане за присъединяване с изх. 180022-105-0255730/27.08.2018г. към изпълнително дело № *********/2018 г., е присъединен публичен взискател НАП за задълженията установени с Ревизионен акт № Р-22221017008184-091- 001/03.07.2018 г.

На 05.07.2019г. е извършена продажба на дружествените дялове на дружеството „Тулекс" ЕООД с ЕИК ………, пр. от П. И. И. - с. на к. на „ДП ЕНД ПИ ПАРТНЕРС“ с ЕИК ………….. са продадени на „ДИ ЕНД ПИ ПАРТНЕРС" с ЕИК ………., а П.С.Б. с ЕГН ********* е приет за с.. На същата дата П. И. И. с ЕГН ********** е о. от о. и заличен oт дл. у. на „ДИ ЕНД ПИ ПАРТНЕРС" като за у. на дружеството е и.П.С.Б.. Променено е и седалището и адреса на управление на дружеството от гр. С., район С., ул. ,.К. Ш." № … на гр. Т., обл. С., ул. „И. В.“ № …. Вписването на тези обстоятелства в Търговски регистър при агенция по вписванията е извършено на 19.07.2019г.

Изпълнителното дело е предадено по компетентност към ТД на НАП -Бургас, офис Сливен.

С постановление за налагане на обезпечителни мерки № С190020-022- 0064042/30.07.2019 г. е наложена възбрана върху - Пътнически к. к., име Н. Г. тонаж 2т, инвентарен № 1049. М. я.. име Н. Г. име на английски N. G, регистрационен номер 1049, пр. на регистрация С., с балансова стойност 0.00 лв.

С постановление за налагане на обезпечителни мерки № С-190020-022- 00663949/30.07.2019г. е наложен запор върху следните МПС: - лек автомобил марка INFINITI, модел КЮ50. рег.№ ………., рама № JNIBANV37U054004E двигател № 549586D, година на производство 2017 г., мощност 225 kW. с балансова стойност 0.00 лв.; лек автомобил марка JEEP, модел ВРАНГЛЕР АНЛИМИТЕД, рег. № …………., рама № 1С4НJWF55GL312880, двигател № VM65D03363, година на производство 2016 г., мощност 147 kW, с балансова стойност 0.00 лв.; товарен автомобил марка INFINITI модел КХ 50, рег.№ …………, рама № ЖПТСШ50Ш740060,двигател № С010733, година на производство 2014 г., мощност 175kW, с балансова стойност 0.00 jib.

С постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) № С-190020-022-0063964/30.07.2019г., предмет на настоящото производство е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в: Р. BIC ***.81 лв.: П. И. Б. BIC ***.81 лв.; О. Б. Б. BIC ***.81 лв.

До посочените търговски банки са изпратени запорни съобщения. В отговор на Р. с посочено, че няма наличност за изплащане на задължението на лицето, че са наложени запори и за други задължения на дружеството и че при липса на средства за обслужване сметката може да бъде закрита. В отговор на П. И. Б. е посочено, че откритата сметка на дружеството е блокирана с посочения размер за бъдещи постъпления, но към момента няма наличности по сметката. В отговор на О. Б. Б. е посочено, че лицето не е клиент на б..

Издадените постановления за налагане на обезпечителни мерки 4бр., съобщение за доброволно изпълнение и съобщение за насрочване на опис са връчени лично на новия у. на дружеството на 16.01.2020 г. с Разписка № С200020-РЗЛ-0000482 от 16.01.2020 г. приложена към административната преписка,

На 27.01.2020 г.. в търговски регистър при Агенция по вписванията са публикувани годишни финансови отчети на дружеството за 2016 г. и за 2017 г.

С жалба вх. № ИТ-00-768/24.01.2020 г. по описа на ТД на НАП - гр. Бургас, подадена по пощата на 22.01.2020 г. „ДИ ЕНД ПИ ПАРТНЪРС" ЕООД, е обжалвало Постановление за налагане на обезпечителни мерки          С-190020-22-0063964/30.07.2019 г. (ПНОМ) на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас ИРМ Сливен, пред Директора на ТД на НАП – Бургас.

 

На 17.02.2020 г. оспорващия е подал по пощата жалба заведена с вх.№ ИТ-00-768/18.02.2020 г. по описа на ТД на НАП Бургас против мълчаливо потвърдено  Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С-190020-022-0063964/30.07.2019 г.

С оспореното решение Директорът на ТД - Бургас на НАП е обсъдил жалба вх. № ИТ-00-768/24.01.2020 г. (неправилно посочен вх. № ИТ-00-768/24.02.2020 г.)  и е издал решението, с което жалбата е оставена без уважение. По административната преписка липсват данни, кога това решение е съобщено на оспорващия.

Решението е обжалвано по съдебен ред с жалба вх.№ ИТ-00-768/13.03.2020 г., подадена по пощата на 12.03.2020 г. т.е. в срока по чл. 197, ал.2 от ДОПК.

С Решение № 328/15.01.2020 г. на Административен съд - София-град по адм. дело № 11732/2018 г. Ревизионен акт Р-22221011008184-091-001/03.07.2018 г. на ТД на НАП – София е отменен. С Решение № 7724/18.06.2020 г. по адм. дело № 2969/2020 г. на Върховния административен съд решението е отменено и върнато за ново разглеждане в частта за корпоративен данък за периода 2013 г. - 2015 г. в размер на 20 443,47 лева – главница и 4 191,05 лева – лихва, като е оставено в сила в останалата част.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата като подадена от лице, чиито права са засегнати от постановения административен акт в преклузивния за това срок, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Съдът, с оглед задължението си за служебна проверка на законосъобразността на оспорения акт по чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на постановлението на публичния изпълнител за налагане на обезпечителни мерки и на решението, с което се потвърждава наложената обезпечителна мярка са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона.

В случая обжалваното постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител при ТД на НАП -Бургас, офис Сливен съгласно правомощията му по чл. 167 от ДОПК; в предвидената в чл. 196 ДОПК писмена форма и формално съдържа посочените в същата норма задължителни реквизити. Обжалваното решение на директора на ТД на НАП -Бургас е валидно и допустимо. Същото е издадено от компетентен орган - директора на ТД на НАП -Бургас и в срока по чл. 197, ал.1 от ДОПК. Този четиринадесетдневен срок е започнал да тече с получаването на жалбата против ПНОМ на 24.01.2020 г. и е изтекъл на 07.02.2020 г., като междувременно на 04.02.2020 г. е издадено оспореното решение. Поради каква причина е връчено късно на жалбоподателя е извън предмета на делото. 

Материалната законосъобразност на акта следва да се преценява към момента на неговото постановяване. Решението не е съобразено с материалния закон, тъй като постановлението за налагане на обезпечителни мерки е необосновано. Обезпечителните мерки са форма на пряко засягане на икономическата сфера на всеки правен субект и те трябва да бъдат налагани при стриктно спазване на законовите изисквания за тяхната допустимост, което предполага да бъдат мотивирани. Формалното посочване на основания за налагането им не изчерпва задължението на публичния изпълнител да мотивира постановлението за налагане на обезпечителни мерки.

Съгласно чл. 195, ал.2 от ДОПК обезпечение се извършва, когато без него ще се затрудни или ще бъде невъзможно събирането на публичното задължение, като обезпечението се налага по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалва по реда на чл. 197 ДОПК. Съгласно чл. 195, ал.7 ДОПК обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал.5.

В случая са наложени три обезпечителни мерки – запори върху сметки и вложени вещи на длъжника в банки, запор върху три автомобила и възбрана върху пътнически каютен кораб. Съгласно чл. 197, ал.3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал.1 и чл. 195, ал.5. Законът поставя отмяната на наложена обезпечителна мярка в зависимост от наличието на предвидените в ал.3 на чл. 197 ДОПК абсолютни условия. Разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ДОПК обаче поставя изисквания за допускане на обезпечението наличието на обстоятелства, свързани с невъзможност или затруднение за събирането на публичното задължение.

Обезпечителната мярка, представляваща едновременно защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно вземане следва да съответства на вземането на държавата. При определяне на обезпечителна мярка следва да се вземе предвид, както обезпечителната нужда за налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката не следва прекомерно да го обременява. Това изискване произтича пряко и представлява проявна форма на един от основните принципи в административното производство- принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, приложим в настоящото производство на основание § 2 от ДР на ДОПК. Принципът на съразмерност изисква упражняване от страна на административния орган на възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Разпоредбата на ал. 5 на чл. 6 от АПК задължава административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В тежест на административния орган е да установи всички фактически основания за необходимостта от налагане на обезпечителната мярка. Същата за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона цел. Изводът, че съществува възможност събирането на публичните задължения да бъде невъзможно или значително трудно следва да е мотивиран и обоснован. Необходимостта от налагане на мерките следва да е обоснована от органа съобразно преследваната от закона цел. В обжалваното постановление липсват мотиви за налагане на обезпечителната мярка.

Обезпечение следва да се прилага само при констатирана и обоснована опасност, че събирането на публичното задължение ще бъде невъзможно или ще се затрудни. Мотиви в тази насока не са изложени. Размерът на задължението може да бъде такава индиция. От доказателствата по делото обаче, не може да се приеме, че същото е в посочения от административния орган размер, доколкото с  влязло в сила Решение № 328/15.01.2020 г. на Административен съд - София-град по адм. дело № 11732/2018 г., Ревизионен акт Р-22221011008184-091-001/03.07.2018 г. на ТД на НАП – София е отменен относно  Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периодите от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. в размер общо на 26 459,88 лева, ведно с лихви за просрочие в размер общо на 9328,94 лева и Данък добавена стойност за внасяне за данъчен период месец Март 2015 г. в размер на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 30 971,33 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 10 123,37 лева. Доколкото този РА е предмет на изпълнение по образуваното дело, несъмнено размера на задълженията на оспорващия не съответства на посочения от административния орган. Действително посоченото решение на Административен съд - София-град е влязло в сила след издаване на оспорения административен акт, но съгласно чл.142 ал.2 от АПК настъпилите нови факти следва да бъдат съобразени към момента на приключване на устните състезания, какъвто е настоящия случай.

В конкретният случай в процесното решение директора на ТД на НАП-Бургас е констатирал, че по запорираните сметки на оспорващия няма постъпления, приел е че балансовата стойност на запорираните и възбранени вещи е 0, но не е извършил проверка каква е тяхната данъчна оценка или застрахователна стойност. Съгласно чл.196 ал.6 от ДОПК обезпеченията се извършват по балансовата стойност на активите, а когато такава няма - в следната последователност: 1. по данъчната оценка; 2. по застрахователната стойност; 3. по придобивната стойност на вещи - собственост на физически лица. В случая публичния изпълнител не е установил каква е данъчната оценка респективно застрахователната стойност на запорираните МПС и възбранения к., за да се установи, че са необходими допълнителни обезпечителни мерки, като запор на банкови сметки и вещи вложени в банки. Липсата на мотиви относно необходимостта за налагане на мярката съставлява нарушение на изискването на чл. 195, ал.2 ДОПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона. Това нарушение е съществено и е основание постановлението за налагане на обезпечителните мерки да бъде отменено като незаконосъобразно. Целта на обезпечението е да се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на публичните задължения ще бъде невъзможно или значително трудно. В обжалваното постановление не са посочени конкретни или каквито и да било обстоятелства, които да обосновават необходимост от налагане на обезпечение.

Обезпечителната мярка следва да съответства на задължението, което обезпечава, т.е. в конкретния случай размера на задължението на жалбоподателя и обезпечителната мярка следва да бъде наложена до този размер. Като е наложил обезпечителна мярка, която явно не съответства на размера на обезпеченото задължение, публичният изпълнител е постановил незаконосъобразен акт в нарушение на изискванията на чл. 195 ДОПК. Съдът констатира, че липсват мотиви относно необходимостта от налагането на тези мерки и относно размера, който следва да се обезпечи.

Наложеното обезпечение пряко рефлектира върху интересите на длъжника и противоречи на преследваната с обезпечението цел. В обжалваното постановление не са посочени конкретни или каквито и да било обстоятелства, които да обосновават необходимост от налагане на многобройни обезпечения върху имущество на длъжника, което вероятно многократно надхвърля като стойност неговите задължения.

С оглед липсата на мотиви за налагане на обезпечителни мерки, съдът намира, че в случая не е доказана обезпечителна нужда, а наложената мярка противоречи, както на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, така и на преследваната от закона цел.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че Решение № 17/04.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190020-022-0063964/30.07.2019 г. издадено от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП - Бургас, следва да се отмени, като на основание чл. 197, ал.3 ДОПК следва да се отмени и наложената обезпечителна мярка.

С оглед изхода на спора и липсата на искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, съдът не дължи произнасяне по същите.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 197, ал.3 ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 17/04.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наложените с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190020-022-0063964/30.07.2019 г. издадено от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП - Бургас, обезпечителни мерки.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.197 ал.4 от ДОПК.

Решението да се съобщи на страните на основание чл.138 ал.3 от АПК.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: