Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр. Варна, 27.11.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на пети ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
при секретаря
Ангелина Георгиева като разгледа докладваното административно дело №1207/2019
г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл.54, ал.6 от ЗКИР.
Образувано е по
жалба от А.П.А. ЕГН ********** срещу Заповед № 18-586/15.01.2019 г. издадена от началника на СГКК –
Варна, в частта относно: промяна в границите на съществуващи обекти в КККР за
поземлен имот с идентификатор 10135.2553.825 и промяна в данните за собственост
и собственици за поземлен имот с идентификатор 10135.2253.825.
Жалбоподателят
сочи, че заповедта в оспорената част е незаконосъобразна, поради това, че е
издадена в нарушение на чл. 26, ал.1 от АПК. В съдебно заседание жалбата се
поддържа лично и чрез адв. В. В.. Изтъква, че не са изследвани правата на
собственост. Налице е спор за собственост, поради което на основание чл. 53 от ЗКИР не е следвало да се извършва изменение на КККР. Отправено е искане за
отмяна на заповедта в оспорената част, присъждане на сторени разноски и
възнаграждение за адвокат съобразно представен списък на разноските.
Ответникът -
Началник на СГКК – гр. Варна, при представяне на административната преписка е
изразил становище по спора /л.3 от делото/, в което е посочил, че оспорва
жалбата, като неоснователна и недоказана и моли същата да бъда отхвърлена. Сочи,
че заповедта е обявена на всички заинтересувани лица. От А.П.А. е подадено
заявление на 25.03.2019 г., с което той за пръв представя в СГКК – Варна
информация за н.а. № 107/09.11.2017 г., поради което счита, че заповедта е
законосъобразна. В случай, че представения размер за адвокатски хонорар на
процесуалния представител на жалбоподателя надхвърля минималния размер по
Наредба №1/2004 г. е отправено искане да се намали до минималния такъв, посочен
в наредбата.
Заинтересована страна - М.С.М. сочи, че жалбоподателят не е изпълнил
задължението си за се впише в КККР, поради което не е бил уведомен за
започналото производство. По целесъобразност счита, че заповедта в оспорената
част може да се отмени, ако съдът счете същата за неправилна в частта за
процесния 1 кв. м.
Заинтересована страна Община Варна, чрез юрисконсулт И., счита
че следва да бъде отменена заповедта в обжалваната част, поради допуснатото съществено
процесуално нарушение, с оглед ненадлежното уведомяване на заинтересованите
страни.
Заинтересована страна С.С.С.
в писмено становище от 24.06.2019 г. излага, че със Заповед №
Г-237/11.07.1994 г. на кмет на Община Варна е одобрен ПУП – ПРЗ, поради което
законосъобразно е поискано изменението на КККР – Варна, което е приключило с
издаване на процесната заповед. Намира същата за законосъобразна, той като с
нея се определят границите на имотите.
Съдът прима за установено следното от фактическа
страна:
Съгласно н. а.
№ 107, том LХХV, №16130, вх. рег. № 30820/09.11.2017 г. М. И.а С.
е продала на А.П.А., поземлен имот /ПИ/ с ид. 10135.2553.825 по КККР – Варна,
адрес на имота: гр. Варна, район Приморски, ул. К. **с площ 1703 кв. м, заедно
с построената в имота сграда с ид. 10135.2553.825.3 с площ 135 кв. м., които
поземлен имот и сграда, съгласно документ за собственост съставляват място с
площ 925 кв. м, представляващо дял първи
от техническата експертиза към спогодителен протокол по гр. д. №
1426/1991 г. на ВРС – 12 състав, вписан
под № 269, том 1, вх. рег. № 2507/31.03.1995 г.
– част от парцел 3948 в подрайон 26 на гр. Варна и жилищна сграда със
застроена площ 116,79 кв. м.
Съгласно Договор за
доброволна делба на недвижим имот от 30.12.1996 г. вписан в СВ – Варна под №
15, том V, рег. 13260/30.12.1996 г. М.С.М. е получила в дял и е станала
собственик на дял първи от заключението на вещото лице – 308 кв. м от имот №
124 по плана на 26 подрайон на гр. Варна, ведно с построеното в този дял
жилище.
С
н. а. № 15, том ХХХІ, дело 20475/11.09.2008 г. М.С.М. е призната за собственик
по давностно владение и дарение на недвижим имот: 149 кв. м. ид. ч. от недвижим
имот, находящ се в гр. Варна, ул. К. **, представляващ ПИ № 570, целият с площ
457 кв.м., по плана на 26 подрайон на гр. Варна.
От М.С.М.
е подадено заявление вх. № 01-399254/16.10.2018 г. до СГКК – Варна за изменение
на КККР относно имоти: ид. 10135.2553.22, 10135.2553.847, 10135.2553.1903,
10135.2553.827.
В
обяснителната записка към проекта за изменение границите на имот с ид.
10135.2553.847 е посочено, че изменението се иска за отразяване границите на
УПИ V – 3948, кв.28 по плана на 26 микрорайон, гр. Варна, в които УПИ е включен
имот 10135.2553.847 с цел уреждане на регулационни отношения и прилагане на
регулационния план за имота. Представени са: Заповед № 351/30.08.2016 г. на гл.
архитект на Община Варна, с която е разрешено изработване на проект за
изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ V-3948, кв.28, по плана на 26 м.р. одобрен със
Заповед № Г-237/11.07.1994 г. и Протокол № 19/22.05.2018 г. на ЕСУТ, Община
Варна, решение № 7 – „не приема представения ПУП- ПРЗ на УПИ VІІ-847 в кв.28 по
плана на 26 м. р., гр. Варна, тъй като не отговоря на допускането, да се уточни
собствеността“.
От
началник на СГКК – Варна са изпратени уведомления за започналото производство
до Община Варна, М. И.а С. и С.Д.С.. От Община Варна се е върнало уведомлението
с отбелязване, че е връчено на 30.11.2018 г., другите две са се върнали с
отбелязване, че пратките не са потърсени.
Съставен
е протокол от 07.01.2019 г. от служители
на СГКК – Варна, в който е удостоверено, че обявление по административната
приписка е поставено на таблото на 28.12.2018 г. и е снето на 07.01.2019 г.,
законоустановения 7 – дневен срок не са постъпили възражения.
Последвало
е издаване на оспорената Заповед № 18-586/15.01.2019 г. от началника на СГКК –
Варна, с която в оспорената част е извършена:
Промяна
в границите на съществуващи обекти в КККР:
Поземлен
имот с идентификатор 10135.2553.825, данни преди променяната 1073 кв. м.,
собственост на М. И.а С., въз основа на н. а. № 13/2004 г. издаден от РС –
Варна, данни след промяната площ – 1072 кв. м, собственост на М. И.а С., въз
основа на документ н. а. № 13/2004 г.
Промени
в данните за собственост и собственици за:
Поземлен
имот с идентификатор 10135.2553.825, собственост на М. И.а С., въз основа на н.
а. № 13/2004 г. издаден от РС – Варна.
По
делото са изготвени и приети две съдебно
– технически експертизи, чиито установявания съдът ще обсъди в мотивите на
решението.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По
допустимостта на производството: Образувано е срещу подлежащ на съдебен контрол
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 54, ал. 6 от ЗКИР.
Чрез н.а. №
107/09.11.2017 г. се установява, че А.П.А. е собственик на имот с ид. 10135.2553.825. Оспорената заповед му е съобщена с
уведомление № 24-9253/01.04.2019 г. Жалбата е подадена на 15.04.2019 г. Същата
е от лице с правен интерес от оспорването, депозирана е в законоустановения
срок по чл. 149, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество
е основателна.
Граничните
имоти до имот с ид. 10135.2553.825 са:
Имот
с ид. 10135.2553.1903 вписан в КККР – Варна със собственик С.Д.С.. От район
„Младост“, Община Варна на 11.06.2019 г. е издаден Препис - извлечение от Акт за смърт №
0268/28.04.2014 г., чрез който се установява, че С.Д.С. е починал на 07.03.2014
г. и негов наследник е дъщеря му – С.С.С..
Имот
с ид. 10135.2553.1988, вписан в КККР – Варна, със собственик М.С.М. съгласно
оспорената заповед. В графичната част към заповедта видно от представена скица
за имота, като собственик е записана и Община Варна.
Имот
с ид. 10135.2553.22, вписан в КККР – Варна със собственик Община Варна
Поради
това, че с отмяната на оспорената заповед е възможно да се засегнат границите
на посочените гранични имоти, в производството като заинтересовани страни са
конституирани: С.С.С., М.С.М. ***.
Съгласно чл.
54, ал.1 от ЗКИР, непълнотата или
грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър
въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната
карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган – началника на СГКК – Варна.
Посочено е в процесната заповед, че се издава на
основание чл.54, ал.4 вр.чл.54, ал.1 и чл. 51, ал.1, т.2 от ЗКИР във връзка със
заявление от 12.10.2018 г. от М.С.М. и приложения към него проект.
На основание чл.
51, ал.1, т.2 от ЗКИР, Кадастралната карта и кадастралните регистри
се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на
непълноти или грешки. Предвидено е с чл. 54, ал.1 от ЗКИР, че непълнотата или
грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър
въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната
карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Съгласно §1, т.16 от ДР на ЗКИР "непълноти или грешки"
са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в
кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им
състояние.
От събраните
доказателства се установя, че имота на жалбоподателя описан в н. а. № 107/2017
г. СВ-Варна /№ 101/2017 г./ съответства на имот с ид. 10135.2553.825 преди
изменението когато е бил с площ 1073 кв. м, това уточнение вещото лице е
направило в съдебно заседание на 10.09.2019 г. /л.71 от делото/, със СТЕ от 02.09.2019
г. е установено, че след направеното изменение с процесната заповед от имота се
отнема 1 кв. м, който попада в границите на новообразуван имот с ид.
10135.2553.1988, записан като собственост на М.С.М. с площ 487 кв. м, въз
основа на н. а. № 15/2008 г. и договор за делба № 150/1996 г. С допълнителна
СТЕ от 15.10.2019 г., относно отговора по т.2.2, вещото лице е представило
скица – Приложение 8, чрез която е установено, че имот - дял първи от Договор
за делба № 150/1996 г. /429 кв. м, след векторизиране на имота, изготвено от
вещото лице – л.60 от делото/ и имот по н. а. № 15/2008 г. /149 кв. м площта е
посочена в н.а./ не са идентични с имот с ид. 10135.2553.1988, който е с площ 487
кв. м съгласно оспорената заповед.
Видно от Приложение №2
и Приложение №3 /л.65, 66 от делото/ от СТЕ представена на 02.09.2019 г., в
резултат на изменението с процесната заповед от имот 10135.2553.825 се отнема 1
кв. м., който се придава към имот с ид. 10135.2553.1988. Имот с ид.
10135.2553.1988 е бил ПИ 570 по предходен кадастрален план, в ПИ попада
частично дял първи от Договор за делба № 150/1996 г. и имот описан в н. а. № 15/2008
г. ПИ 570 е изобразен графично в скица – Приложение 8 от допълнителна СТЕ от
15.10.2019 г., чрез която се установява, че не е идентичен с имот с ид.
10135.2553.1988. От установеното се налага извода, че отнетата площ от 1 кв. м.
от имот 10135.2553.1988 не се основава на документ, чрез който да се
установява, че М.С.М. е неоспорим собственик на имота. Видно от установяванията
документите, чрез които се легитимира като собственик М.С.М. не установяват
имота й – ПИ 570 да попада изцяло в имот с ид. 10135.2553.1988, поради което
извършеното изменение е незаконосъобразно, защото по отношение на имот с ид.
10135.2553.1988 не се установява непълнота или грешка. Хипотетично, дори и да
се приеме, че ПИ 570 попада в границите на имот с 10135.2553.825, то тогава ще
е налице спор за материално право, който следва да се разреши по съдебен ред,
за да бъде възможно изменението на КККР по аргумент на чл. 54, ал.2 от ЗКИР -
Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се
отстранява след решаване на спора по съдебен ред.
Установено, е чрез
отговор 4.1 от СТЕ от 02.09.2019 г., че Заповед Г-237/11.07.1994 г. на кмет на
Община Варна, с която е одобрено ЗРП на част от 26 м.р. на гр. Варна е влязла в
сила, но не приложена. На основание чл. 14, ал.5 от ЗУТ, в урегулираните с
подробен устройствен план поземлени имоти регулационните линии по ал. 3 стават
граници на имотите, когато подробният устройствен план е приложен по отношение на регулацията. След
като в случая това не е сторено границите на имотите се установяват по
представените документи за собственост.
При изменение на КККР
с процесната заповед, като се отнема 1 кв.м от имот с ид. 10135.2553.825 и се
придава към имот с ид. 10135.2553.1988 е допуснато нарушение на чл. 54, ал.1 от ЗКИР вр. §1, т.16 от ДР на ЗКИР, което е основание за отмяна на заповедта в
частта на промяна в границите на съществуващи обекти в КККР – ПИ с ид. 10135.2553.825.
Имотът
на жалбоподателя с ид. 10135.2553.825, следва да бъде нанесен в КККР,
така както е бил преди изменението, а именно с площ 1073 кв. м, а имот ид. 10135.2553.1988
следва да се прецезира къде попада според документите за собственост и да се
извърши нанасяне за площ и граници според титулите за собственост. Също така
ответника следва да прецени налице ли е друго лице, които се легитимира като
собственик за имот с 10135.2553.1988 поради това, че в оспорената заповед имотът
е записан изцяло като собственост на М.С.М. с площ 487 кв. м., съгласно н.а.
15/2008 г. и договор за делба № 150/1996 г., а в представена скица за имота №
15-358830/19.04.2019 г. имотът е записан като собственост на М.С.М. ***.
С процесната заповед
е извършена промяна в данните за собствеността и собственици за имот с ид.
10135.2553.825, като е посочено, че е имота е собственост на М. И.а С., съгласно н.а. № 13/2004 г. Към
момента на издаване на оспорената заповед – 15.01.2019 г. е била извършена
продажба с н.а. № 107/09.11.2017 г. вписан в СВ – Варна, като М. И.а С. е продала имота на А.П.А.. Следвало е
ответника да извърши справки в СВ относно правото на собственост, съгласно
чл.27, ал.4 от ЗКИР - Данните по ал. 1, данните за геодезическата основа, както
и данните за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите
имоти се описват чрез структури от метаданни, които съдържат и данни за
точността, пълнотата и актуалността им. Данните и метаданните се представят в
цифров вид във формата по чл.
12, т. 5. Това не е
сторено, което е довело до нарушение на чл. 30, ал.2, т.2 вр. чл. 61, ал.1, т. 10 от ЗКИР. Също така съобразно чл.71, ал.3 от ЗКИР е следвало от ответника да се направи
справка по чл. 71, ал.3 от ЗКИР, предоставена ли е информация за имота за
точното установяване собственика му. Това не е сторено, поради което в
посочената част заповедта следва да се отмени на основание чл. 146, т.4 от АПК
– нарушение на материалния закон. Относно имот с ид. 10135.2553.825
с площ 1073 кв. м., като собственик следва да се впише А.П.А..
За
започналото производство на 16.10.2018 г. не е уведомен собственика на имота с
ид. 10135.2553.825
– А.П.А., който е такъв от 09.11.2017 г. Допуснато
е нарушение на чл.26, ал.1 от АПК, което в случая е съществено поради това, че
при липсата му жалбоподателя би направил пред ответника възраженията, които е
сторил с жалбата и ответника би стигнал до друг правен резултат.
Изпращане
съобщение за започналото производство до предходен собственик е без процесуална
стойност, поради това, че не защитава интересите на настоящия такъв.
Дори
и да се приеме, че ответника не е имал информация, по независещи от него
причини относно новия собственик, то връчването на уведомлението на М. И.а С. е
извършено при нарушаване на процесуалните правила. Обстоятелството,
че получателят на писмото – М. И.а С. не се е явила в съответния пощенски клон
да получи писмото /при евентуално оставено съобщение, че за нея има писмо с
обратна разписка/ не освобождава пощите от задължението им отново да потърсят
получателя на адреса. Освен, че съставлява нарушение по смисъла на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от Закона за пощенските
услуги, вр. с чл.
6 от приложимите Общи правила за условията за доставяне на
пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г.
на Комисията за регулиране на съобщенията, обн., ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., в
сила от 15.06.2010 г., връщането на препоръчаното писмо задължава органа да
извърши ново валидно уведомяване на адресата. Отбелязването от страна на
приемащата пощенска станция, че "пратката не е потърсена" не следва
да бъде тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на този адрес, респективно че
се е преместило на друг адрес или е заминало. Затова препоръчано писмо, върнато
от пощите по причина "непотърсено“, не може да бъде прието за недоставено
по вина на получателя, респ. не може да бъде основание за прилагане на чл. 18а,
ал.10 от АПК, тъй като липсват доказателства, че адреса на адресата е
неизвестен или не е намерен на посочения адрес. Следвало е служители на СГКК –
Варна да удостоверят с протокол, че на адреса не е намерена адресата, за да се
приложи чл.18а, ал.10 от АПК. Поради това поставяне на обявление на таблото в
СГКК – Варна 07.01.2019 г. е извършено при липса на предпоставките предвидени в
чл.18а, ал.10 от АПК и не произвежда действие.
В
резултат на оспорване на процесната заповед относно имот ид.
10135.2553.825 се установява, че административния акт е незаконосъобразен в
частта на: промяна в границите на съществуващи обекти
в КККР за поземлен имот с идентификатор 10135.2553.825 и промяна в данните за
собственост и собственици за поземлен имот с идентификатор 10135.2253.825, поради
което следва да се отмини в посочените части.
Тъй като предметното естество на оспорения пред
настоящата съдебна инстанция административен акт не позволява тя да реши сама
делото по същество следва делото се изпрати като преписка на ответника за
решаване на въпроса по същество и постановяване на мотивиран акт по направеното
заявление, в сроковете по чл.57, ал.1 от АПК, при спазване указанията дадени с
мотивите в настоящото решение.
Жалбоподателят е направил искане за присъждане на
сторени разноски и възнаграждение за един адвокат. Заплатена е държавна такса –
10 лева, депозити за вещо лице в общ размер 650 лева, възнаграждение за един
адвокат – 900 лева. От ответника със становище по спора /л.3 от делото/ е
отправено искане заплатения адвокатски хонорар да се определи в предвидения миниум,
т.е. направено е възражение за прекомерност. Съгласно чл. 8, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален
интерес: за дела по Закона за устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър възнаграждението е
600 лв. Делото не е с фактическа и правна сложност и поради направеното
възражение за прекомерност съдът следва да намали
дължимото възнаграждение за адвокат, съгласно чл. 78, ал.5 от ГПК, вр. чл. 144
от АПК до предвидения минимум от 600 лева. Предвид изхода на спора на
основание чл.143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателите за присъждане на
сторените разноски и възнаграждение за един адвокат е основателно до размера от
1260 лева. Сумата следва да се заплати от бюджета
на АГКК, към която е административния орган издал обжалвания административен
акт, по арг. на чл.2, ал.2 от
Устройствен правилник на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл. 173, ал.
2 от АПК, Административният съд – Варна,
ОТМЕНЯ по жалба от А.П.А. ЕГН **********, Заповед № 18-586/15.01.2019
г. издадена от началника на СГКК – Варна, в частта относно одобрена:
Промяна в
границите на съществуващи обекти в КККР: поземлен имот с идентификатор
10135.2553.825;
Промяна в
данните за собственост и собственици за поземлен имот с идентификатор 10135.2553.825.
ВРЪЩА преписката на Началника
на СГКК – Варна, за произнасяне в 14 – дневен срок от
влизане в сила на настоящото решение, по Заявление вх. № 01-399254/16.10.2018
г. по описа на СГКК – Варна, подадено от М.С.М., като се спазят дадените
в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона в
отменената част на заповедта.
ОСЪЖДА Агенция по
геодезия, картография и кадастър да заплати в полза на А.П.А. ЕГН ********** сумата от 1260 /хиляда двеста и шестдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: