Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 491/28.11.2022 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание
на двадесет и пети ноември две хиляди
двадесет и втора година, в състав :
Председател: Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария Ницова
при секретар Видова
и с участието на прокурора Александрова
като разгледа
докладваното от съдия Ницова КАНД № 450/2022 г. по
описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208
и сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба подадена от „С*** П*** “ ООД с ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.Д.В., против решение № 80/27.05.2022 г., постановено по АНД № 307/2022 г. на Районен съд Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 12-2200026/24.02.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ гр. Монтана. Счита, че съдебното решение е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон и прави искане за неговата отмяна или да се квалифицира случай като маловажен и се намали размера на наложената имуществена санкция до установения в закона минимум.
Ответникът, Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ гр. Монтана, редовно призовани, чрез пълномощника юрк.Кръстева, оспорва жалбата и прави искане да бъде оставена без уважение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана, намира жалбата за неоснователна. Счита, че административнонаказващият орган не е допуснал съществено нарушение на административнопроиводствените правила. Предлага да бъде потвърдено решението на РС Монтана като обосновано и правилно.
Административен съд Монтана намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е частично основателна/ както е посочено и в мотивите на въззивния съд – л.77 от делото на РС/.
С обжалваното решение Районен съд Монтана е потвърдил наказателно постановление № 12-2200026/24.02.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ гр. Монтана, с което за нарушение на чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда/КТ/ и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че в случая са спазени всички изисквания относно процедурата по издаването на акта и наказателното постановление, като те са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат пълно описание на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, като събраните по делото доказателства сочат на описаното деяние, с което жалбоподателят е реализирал състава на административно нарушение във връзка със задължението му като работодател да заплати уговореното трудово възнаграждение на за извършена работа за съответния месец на всички назначени в дружеството лица, пропорционално на отработеното време, съгласно договорената периодичност, за което е дадено предписание при предходна проверка, предписание № 1 от протокол от 26.11.2021 г.- основание чл.128, ал.2 във вр.с чл.270, ал.3 КТ. От жалбоподателя не са представени надлежни доказателства от които да се установи, че не е извършил нарушението. Наложената имуществена санкция е намерена за правилно определена, поради което наказателното постановление е потвърдено.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са частично основателни.
С наказателното постановление, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, касаторът е санкциониран за това, че в качеството си на работодател не е изплатил изпълнил предписание № 1 от протокол от 26.11.20221 г., като не е изплатил в срок трудовите възнаграждения на две лица за месец октомври 2021 г., което е нарушил чл. 128, т. 2 от КТ.
Правилно съдът е приел, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно се установява извършването на описаното нарушение. Нормата на чл. 128, т. 2 от КТ, вменява задължението на работодателя да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, в установените срокове. Ето защо, след като трудовото възнаграждение на Д*** С*** М*** и В*** И*** К*** за месец октомври 2021 г., не са изплатени в посочение в предписание № 1 от 26.11.2021 г. срок до 15.12.2021 г., правилно е прието, че дружеството, като негово работодател, е извършило административното нарушение, за което е санкционирано. Отговорността на дружеството е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение, като в случая са без значение както причините поради които задължението не е изпълнено, така и конкретното длъжностно лицето чиито действия или бездействия са довели до неизпълнението. Фактът, че дружеството е запратило в един по-късен срок, но не е заплатило дължимото трудово възнаграждение на работниците, в срока указан му в дадените задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, не би могло да доведе до извод различен от изложения. С даването на тези предписания не отпада отговорността на дружеството за извършеното административно нарушение, като за неизпълнението на предписанията, които са вид принудителна административна мярка, законодателя също е предвидил да се носи административнонаказателна отговорност, като е предвидил санкция в нормата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Неоснователно е възражението на касатора, преповторени и в касационната жалба, че забавянето не е по вина на дружеството. Работодателят е бил наказан за това, че не е изплатил дължимото трудово възнаграждение в срок, както и в срока даден с предписание № 1от 26.11.2021 г., като АУАН е съставен на 25.01.2022 г. Също така, след като лицата са били лишени от полагащите им се трудови възнаграждения, т.к. не са изплатени в срок , за тях безспорно са налице вредни последици, които не могат да бъдат преодолени и отстранени, чрез последващите действия на работодателя по заплащане.
Настоящият съдебен състав намира за основателни възраженията на касатора за неправилно определяне на размера на наложената имуществена санкция. Съгласно чл. 27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. При издаване на наказателното постановление административният орган не е изложил никакви мотиви, които да обосновават определения размер на имуществената санкция от 5 000, 00 лева, при предвиден от законодателя размер от 1 500 до 10 000 лева, като мотивите за определяне размера на наказанието е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, краткия срок на забавянето на изплащането на трудовото възнаграждение намира, че с оглед целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, на дружеството следва да бъде определен размер на наложеното наказание към минималния предвиден от законодателя в нормата на чл. 415, ал. 1 от КТ, а именно 1 500 лева, който е подходящ да осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.
С оглед на изложеното обжалваното съдебно решение следва да бъде частично отменено, като бъде постановено друго с което да се измени размера на наложената имуществена санкция от 5 000 лева на 1 500 лева.
При този изход на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Монтана следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, съобразно частичната основателност на касационната жалба.
При така изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 80/27.05.2022 г. постановено по АНД. № 307/2022 г. по описа на Районен съд Монтана и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 12-2200026/24.02.2022г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Монтана, с което на „С*** П*** “ ООД, с ЕИК * , на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева, като ОПРЕДЕЛЯ размер на имуществената санкция от 1 500 лева.
ОСЪЖДА „С*** П*** “ ООД, с ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.Д.В., да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Монтана юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/осемдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: