№ 695
гр. Варна, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223110110978 по описа за 2022 година
Производството образуването по искова молба от М. К. Д., ЕГН
**********, с адрес ***** срещу ЗАД „*****“ АД, с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление *****.
Предмет на разглеждане е предявен от М. К. Д. срещу ЗАД „*****“
АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на
сумата от 13 750 лв. - частичен иск от сума в общ размер на 15 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от травматични увреждания, причинени в резултат
от реализирано на 02.01.2020 г. в гр. Варна на *****, пътнотранспортно
произшествие по вина на водача на лек автомобил „*****“ с рег. № *****,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва,
считано от 28.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, на 02.01.2020 г. около 15:30 часа в гр.
Варна на *****, настъпило пътнотранспортно произшествие по вина на
водача на лек автомобил „*****“ с рег. № *****, който при движение назад
блъснал намиращия се зад него пешеходец - ищцата. Тези обстоятелства били
обективирани в съставен протокол за ПТП с пострадали лица, ведно със
схема към него. Виновният водач бил застрахован по застраховка
1
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника с период на
покритие, обхващащ момента на ПТП.
Непосредствено след произшествието ищцата посетила Спешно
отделение при МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, където била констатирана
фрактура на лявата й ръка - счупване на долния край на лъчевата кост, било
назначено оперативно лечение, извършена репозиция на ръката и същата била
гипсирана. На 30.01.2020 г. била свалена гипсовата имобилизация и ищцата
била насочена към физиотерапия и рехабилитация на увредения горен
крайник. На 03.02.2020 г. след извършен преглед на ищцата бил констатиран
оток на лявата й гривнена става и лявата длан, наличие на спонтанна
палпаторна и двигателно провокирана болка, подуване и затруднени
движения в ставата. В продължение на няколко месеца след инцидента
ищцата изпитвала силни болки в областта на лявата ръка и имала ограничени
движения на крайника дори след премахване на имобилизацията, била в
невъзможност да се обслужва самостоятелно в ежедневието и се нуждаела
непрекъснато от чужда помощ. Понастоящем продължавала да търпи
дискомфорт от травмата - налагала дясната ръка като доминираща, дори
когато следвало да извърши движение с двете ръце. Освен физическите болки
и затруднения, ищцата изпитвала и душевни страдания. Социалните й
контакти намалели, което довело до проява на интровертно поведение и
невъзможност за преодоляване на психологичната травма. В продължение на
месеци имала смущения в съня, трудно заспивала и сънят й продължавал едва
няколко часа, сънувала кошмари, свързани с катастрофата; имала натрапчиви
мисли и спомени; страхувала се да пресича сама улици и не можела да стои
сама в стая. Ищцата непрекъснато се чувствала вътрешно напрегната, била
изпълнена с тревожни мисли относно възстановяването й и бъдещето, а
впоследствие развила депресивна симптоматика - самоизолирала се,
избягвала контакт с приятели и отказвала да говори за инцидента; станала
раздразнителна и емоционално лабилна; чувствала се виновна за инцидента и
за това, че не може да се грижи за себе си. След консултация с психиатър в
ДКЦ „Еквита“ ЕООД й била поставена диагноза „посттравматично стресово
разстройство“ и изписани антидепресанти.
На 26.05.2021 г. ищцата отправила до ответното застрахователно
дружество покана за заплащане на застрахователно обезщетение за
2
претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди, която покана била
получена на 28.05.2021 г. По застрахователната преписка било определено
застрахователно обезщетение в размер на 3500 лв. Ищцата не била съгласна с
посочения размер, поради което завела иск срещу ответника за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 1250 лв. - частичен иск от сума в
общ размер на 15 000 лв., като искът бил уважен с влязло в сила решение по
гр.д. *****/2021 г. на ВРС, 41-ви състав.
По изложените съображения по същество ищцата моли за уважаване
на предявения частичен иск и претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на
иска. Не оспорва, че между него и собственика на лек автомобил „*****“ с
рег. № ***** съществувало валидно облигационно правоотношение със срок
на валидност от 31.05.2019 г. до 30.05.2020 г., както и че на 02.01.2020 г.
настъпило процесното ПТП с участието на застрахования водач и ищцата,
като пешеходец. Твърди, че на 04.02.2020 г. ищцата предявила пред него
застрахователна претенция, по която била образувана щета под № ***** г. и
били изискани от пострадалата документи по чл. 106 от КЗ с цел изясняване
причините за настъпване на ПТП. Такива не били представени от ищцата,
поради което и след изтичане на тримесечния срок за произнасяне по чл. 496,
ал. 1 от КЗ ответникът взел решение да не бъде изплащано обезщетение по
преписката, предвид липсата на достатъчно доказателства за установяване
основателността на претенцията, като ищцата била уведомена за решението с
писмо от 05.05.2020 г. Впоследствие с покана от 17.03.2021 г. ищцата отново
предявила претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 15 000 лв., като този
път представила изисканите от нея документи и ответникът й отправил
предложение за сключване на извънсъдебно споразумение за заплащане на
обезщетение в размер на 3500 лв. Ищцата изразила несъгласие с така
определената сума, като завела частичен иск за сумата от 1250 лв. от сума в
общ размер на 15000 лв., по който било образувано гр.д. № *****/2021 г. по
описа на ВРС. Ответникът признал частичния иск и същият бил уважен с
постановяване на решение при признание на иска, без да бъде разпределяна
доказателствена тежест на страните и без да бъде определян от съда пълният
3
размер на дължимото обезщетение. След влизане в сила на съдебното
решение на 27.04.2022 г. ответникът заплатил в полза на ищцата сума в общ
размер на 4193,78 лв., включваща: 3500 лв. обезщетение за неимуществени
вреди, 326,28 лв. законна лихва за периода от 28.05.2021 г. (датата, на която
били представени пред застрахователя изисканите документи) до 27.04.2022
г., 50 лв. разноски за държавна такса и 317,30 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът счита, че така платеното застрахователно обезщетение от
3500 лв. репарира напълно претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Оспорва провеждането на оперативно лечение на ищцата и настъпването на
сочените усложнения, както и продължителността на оздравителния процес
след обичайния възстановителен период от около 1-2 месеца. Оспорва и
възникването на описаните в исковата молба вреди, вкл. нуждата от
постоянна чужда помощ през възстановителния период и след това, както и
посочените душевни страдания. Оспорва също наличието на причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и поставената на ищцата година
по-късно диагноза „посттравматично стресово разстройство“.
Прави и възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на
вредоносния резултат. Аргументира същото с твърдения, че ищцата била
навлязла внезапно на пътното платно без да се огледа, като се движела на
необозначено за пресичане място и по начин, който не обезпечавал нейната
безопасност. Поддържа още, че ПТП било настъпило вследствие
неправомерното поведение на ищцата, която имала обективна възможност да
забележи приближаващия автомобил, извършващ маневра движение назад, но
не предприела нищо и така създала реална възможност за настъпване на
вредоносния резултат, като нарушила разпоредбите на чл. 108, чл. 113 и чл.
114 от ЗДвП.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на иска, евентуално
- за присъждане на обезщетение в намален размер. Претендира и разноски по
делото.
В проведените по делото съдебни заседания ищцата чрез процесуалния
си представител поддържа предявения иск и моли за уважаването му.
Ответникът чрез процесуалния си представител моли искът да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
4
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния
блок/спешно отделение в МБАЛ „Св.АннаВарна“ АД от 02.01.20 г.,
амбулаторен лист № *****/08.01.2020 г., амбулаторен лист №
*****/30.01.2020 г., амбулаторен лист № *****/03.02.2020 г., медицинско
направление от 12.02.2021 г., рецептурна бланка от 05.02.2020 г., констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № ***** г., застрахователна полица от
30.05.2019 г., уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност
на Автомобилиста“ с нанесени имуществени и неимуществени вреди от
04.02.2020 г., писмо ***** г. от ОЗК „*****“ относно предоставяне на
допълнителни документи по щета № ***** г. до М.Д., писмо № ***** г. от
ОЗК „*****“ до М.Д. относно отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение по щета № ***** г. в следствие на ПТП от 02.01.2020 г.,
известие за доставяне, молба вх.№***** г. от М.Д. до ОЗК „*****“, покана
вх.№ ***** г., писмо изх.№ ***** г. от ОЗК „*****“ до адв.М.***** относно
предоставяне на допълнителни документи по щета № ***** г., известие за
доставяне от 21.03.21 г.,, предоставяне на документи вх.№ 99-
12204/25.05.2021 г. до ОЗК „*****“ от адв.М.Т., писмо изх.№ ***** г. от ОЗК
„*****“ до адв.М.Т. относно предложение за сключване на споразумение по
щета ***** в следствие на ПТП от 02.01.2020 г., известие за доставяне от
11.06.2021 г. ДП № 3/20 г. на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна
се установява, че на 02.01.2020 г. около 15:30 часа в гр. Варна на *****,
настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „*****“ с
рег. № *****, който при движение назад блъснал намиращия се зад него
пешеходец - ищцата. ПТП-то настъпило по вина на водача на лек автомобил
„*****“ с рег. № ***** Л. И.. За ПТП-то е съставен констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, ведно със схема към него на 02.01.2020г. Виновният
водач И. е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника с период на покритие със срок на валидност
от 31.05.2019 г. до 30.05.2020 г.
На същия ден 02.01.2020г. след произшествието ищцата посетила
Спешно отделение при МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, където е
констатирана фрактура на лявата й ръка - счупване на долния край на
5
лъчевата кост, назначено е оперативно лечение, извършена репозиция на
ръката и същата е гипсирана.
На 30.01.2020 г. била свалена гипсовата имобилизация и ищцата е
насочена към физиотерапия и рехабилитация на увредения горен крайник.
На 03.02.2020 г. след извършен преглед на ищцата е констатиран оток
на лявата й гривнена става и лявата длан, наличие на спонтанна палпаторна и
двигателно провокирана болка, подуване и затруднени движения в ставата.
На 12.02.2021г. ищцата посетила психиатър, който й е поставил
диагноза посттравматично стресово разстройство и й е предписал
медикаменти за лечение на тревожност и депресия – Флуансол и Золофт.
На 04.02.2020г. ищцата уведомила ответното дружество за
настъпилото застрахователно събитие, като е образувана щета под № ***** г.
От ищцата са изискани документи по чл. 106 от КЗ с писмо от 06.02.2020г.
Такива не са представени от ищцата, поради което и след изтичане на
тримесечния срок за произнасяне по чл. 496, ал. 1 от КЗ ответникът е
постановил отказ да изплати обезщетение по преписката, предвид липсата на
достатъчно доказателства за установяване основателността на претенцията,
като ищцата е уведомена за решението с писмо от 05.05.2020 г.
С покана от 17.03.2021 г. ищцата отново предявила претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от
процесното ПТП в размер на 15 000 лв., като след искане от ответника на
28.05.2021г. представила изисканите от нея документи. Ответникът й
отправил предложение за сключване на извънсъдебно споразумение за
заплащане на обезщетение в размер на 3500 лв. с писмо от 07.06.2021г.
По случая е образувано ДП 3/2020г. на СПП при ОД на МВР Варна,
което прекратено по искане на пострадалата на основание чл.343, ал.2 от НК.
От решение № ***/16.03.2022г., платежно нарежда от 27.04.2022 г.,
решение № ***/17.03.2022 г. на ВРС, 41 състав по гр.д.№
**************/2021 г, гр.д.№ *****/21 г. по описа на ВРС, 41 състав се
установява, че ищцата завела частичен иск за сумата от 1250 лв. от сума в
общ размер на 15000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от ПТП-то,
по който е образувано гр.д. № *****/2021 г. по описа на ВРС. По делото
ответникът признава частичния иск и същият е уважен с постановяване на
6
решение при признание на иска, без да бъде разпределяна доказателствена
тежест на страните и без да бъде определян от съда пълният размер на
дължимото обезщетение. След влизане в сила на съдебното решение на
27.04.2022 г. ответникът заплатил в полза на ищцата сума в общ размер на
4193,78 лв.
От приетата по делото САТЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че на 02.01.2020 г. около 15:50 часа в
гр. Варна, на ул. ***** товарен автомобил „*****“ с рег. N: *****, с водач Л.
Е. И. се е движил на заден ход по ул. „*****“ в посока от бул. „*****” към
кръстовището с ул. „Иларион Макариополски“ със скорост не по- голяма от
9.43 км/ч. М. К. Д., в качеството си на пешеходец се е движила по тротоара от
дясната страна на платното за движение в посока към бул. „*****”, като за да
заобиколи поставения фургон е навлязла на платното за движение. След
навлизането си на платното за движение и при излизането и от страничните
габарити на фургона, се спира и обръща към десния тротоар, като престоява
на това място за неопределено време. Водачът на товарния автомобил при
навлизането на автомобила в стеснения пътен участък вижда, чрез дясно
странично огледало пешеходката в неподвижно състояние, обърната към
десния тротоар, но продължава движението си в тази посока. Когато
автомобилът достига до края на фургона настъпва удар с намиращата се там
пешеходка. Ударът настъпва със задна дясна част на товарен автомобил
„*****“ с рег. N: *****. Вследствие на удара пешеходката пада на пътната
настилка. След удара товарният автомобил се установява в покой, без да
настъпи прегазване или притискане на пешеходката. Вследствие на
произшествието настъпват телесни увреждания на пешеходката М. К. Д..
След съпоставяне на материалите по делото и пътната обстановка,
експертизата счита, че механизмът на произшествието е следния -
съприкосновение между товарен автомобил, движещ се на заден ход в
стеснен пътен участък и пешеходец, намиращ се в този участък.
Причината за настъпване на произшествието е движението на заден
ход на водача на товарен автомобил „*****“ с рег. N: *****, при възприемане
на стеснение на платното за движение и намиращ се в тази зона пешеходец.
Мястото на удара е на платното за движение на ул. „*****“, на около
2.50 м след N: 6, в посока към бул. „*****” и на около 3 м от левия бордюр и
7
на около 3 м от десния бордюр, ограничаващ платното за движение на ул.
„*****“.
Към настоящата експертиза е изготвена мащабна скица показваща
момента на удара, като са използвани Протокол за оглед на
местопроизшествието и Фотоалбум за посетено местопроизшествие.
Най-високата възможна скорост на движение на товарен автомобил
„*****“ с рег. N: ***** в момента на удара е в размер на 9.43 км/ч.
Пешеходката М. К. Д. се е движила по тротоара от дясната страна на
платното за движение в посока към бул. „*****”. Когато достига до фургон
поставен върху тротоара, навлиза на платното за движение, за да го
заобиколи. Пешеходката свидетелства, че преди да заобиколи фургона е
престояла и с лице към десния тротоар, за да наблюдава свидетелката *****,
която хранела котка. Съгласна свидетелските показания на водача на
автомобила Л. Е. И., същият е видял в дясното си странично огледало
пешеходката, която е стояла на платното за движение с лице към десния
тротоар, т.е. водачът на автомобила е имал видимост, чрез дясно странично
огледало към пешеходката. Съгласно неговите показания и възможното
разположение на участниците, ударът е настъпил със задна дясна част на
превозното средство, т.е. пешеходката не е излизала от зоната на видимост на
водача на автомобила, чрез дясно странично огледало.
Процесният товарен автомобил „*****“ с рег. N: ***** при излизането
си от завода производител е оборудван със светлина за заден ход, намираща
се в задно дясно комбинирано осветително тяло.
Пешеходката след като е излязла извън габаритите на фургона е
станала видима за водача на товарния автомобил и е имала видимост към
товарния автомобил.
След като пешеходката е излязла извън габаритите на фургона и е
станала видима за водача на товарния автомобил е престояла неопределено
време на платното за движение, в което време е видяна и възприета от водача
на автомобила. В този момент пешеходката не е възприела товарния
автомобил като опасност, тъй като се е намирал в близост до фургона и
между нея и товарния автомобил са се намирали предпазни ограждения. След
като пешеходката възприема движещия се автомобил, същата няма
възможност да предотврати произшествието, тъй като се намира в
8
непосредствена близост до фургона.
От приетата по делото СМЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че в резултат на ПТП от 02.01.20г.
ищцата е получила счупване на лява лъчева кост в долна трета /на типично
място/ обусловило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник
за повече от 30 дни.
Цитираното счупване е установено при прегледа в Спешно отделение
при МБАЛ „Св. Анна-Варна" от 02.01.20 год., с амб. № 71 /15.50,
направените рентгенови изследвания и последващите амб. листи.
Счупването причинява силни болки поради увреждането на костната
надкосница непосредствено след счупването. Болките намаляват след
обездвижването, а след 10-тия ден са поносими. Усилват се при движения на
костните фрагменти до към 25-тия ден когато спойката между фрагментите е
достатъчно здрава за да предотврати разместването на костните фрагменти.
След сваляне на имобилизацията и започване на раздвижването на
обездвижените стави има болки в тези стави до възстановяване на
движенията им. Неудобствата и затрудненията са от обездвижването на левия
крайник и невъзможността да извършва с него на хватателни движения до 45-
тия ден. Имала е нужда от чужда помощ в срока на имобилизацията за
самообслужване.
Проведено е лечение с наместване и обездвижване на левия горен
крайник за 30 дни с гипсовата превръзка, след сваляне й е провела курс
рехабилитация. За счупването няма мед. документи за предписани лекарства.
Обичайния срок на възстановяване е около 3 месеца. Оздравителния
процес е приключил.
От изготвената по делото СППЕ, която съдът кредитира като
обективна и компетентно изготвена се установява, че са налице нарушения и
смущения в емоционално-волевата сфера на ищцата, резултат от преживяната
злополука на 02.01.2020г. Осв. М. Д. се е затворила, станала чувствителна към
всичко, което я заобикаля, загубила интерес към обичайните неща, които
преди в ежедневието й са я радвали и й доставяли добро настроение. Споделя
силна тревожност, безпокойство, стрес, някои невро-вегетативни симптоми
като сърцебиене, главоболие, треперене и др. След инцидента Осв.
ограничила контактите си с приятелския кръг. Към момента споделя че има
9
желание за общуване с близко приятелско обкръжение.
Последиците след ПТП-то към момента на освидетелстването
персистират са овладени, но при емоционално натоварване се актуализират.
Отчита се промяна в негативна посока в начина и качеството на живот,
изразяващи се в потиснатост, вътрешно напрежение, депресивно настроение,
повишена раздразнителност, невротичност, страх за живота си и дори страх
от смъртта.
След претърпяното ПТП, Осв. е неустойчива, умерено емоционално
нестабилна и силно тревожна. Изпитва силен страх и стрес при придвижване
по улиците. При необходимост да ползва транспорт, предпочита това да е
градски транспорт, а не лек автомобил. При излизане на улицата,
освидетелстваната изпада в стрес, споделя треперене, изпотяване,
тревожност/еквиваленти на ПА/. Споделя усещането, че всички коли, се
движат в посока към нея и застрашават живота й.
В резултат от преживеният пътен инцидент Осв. се е затворила и
ограничила контактите с външния свят. Поддържала отношения основно със
сина си и снаха си, които я подпомагали в ежедневието поради нейната
неспособност да се грижи напълно сама за себе си. Промяната в начина на
живот, зависимостта от близките, тревожността, страха, стреса от
преживяното са в пряка връзка с пътния инцидент и са възможна причина да
настъпи раздразнителност, избухливост, затвореност, промени в съня, в
социалните контакти, промени в настроението, проблеми с концентрацията.
Проблемът при пътнотранспортните инциденти е, че стресът е прекомерен и
често целият потенциал на човек не е достатъчен за отработване на породения
стрес.
След ПТП-то Осв. е имала клинична симптоматика на Постравматичен
стрес, която диагноза е поставена след преглед от психиатър и е изписана
терапия с антидепресанти и транквилизатори които тя приема до настоящото
освидетелстване.
Налице са обективни данни и са налице медицински документи, от
които да се направи извода за наличие на посттравматично стресово
разстройство, чието възникване е в пряка връзка с инцидента от 02.01.2020г.
Осв. е посетила консулт с психиатър, който е поставил диагноза
Посттравматично стресово разстройство МКБ F43.1.
10
От нараняването на 02.01.2020год до настоящия момент, психичното
състояние на Осв. дава медицинското основание за потвърждаване на
поставената от психиатър диагноза дг. Ф-43.1 -Посттравматично стресово
разстройство независимо от изминалото време и към настоящото
освидетелстване тя е тревожна, с често връщане в спомените си свързани с
инцидента, персистират вегетативни симптоми-има пристъпи на сърцебиене и
трудно заспиване и рязко събуждане с усещането че е „не отпочинала“ и
свръхценно разработване на житейските си проблеми и затруднения след
ПТП- то. О. споделя че все още има натрапливи мисли свързани с ПТП-то.
Осв. има проблеми със соматични заболявания които почти винаги
емоционално се засилват и се повлияват от емоционалното й състояние-
психосоматични заболявания/болките в ръката, несигурността която има във
връзка със счупената си ръка и ползването й. Мисълта за наранената си ръката
при Осв. я притеснява и това е пречка в ежедневието й.
След ПТП на Осв. е поставена дг. Посттравматично стресово
разстройство и изписана терапия със Золофт-50 мг. и Флуансол-0,5мг/3 табл/.
В годините след инцидента Осв. е приемала антидепресивна терапия при
което е отчетен добър терапевтичен ефект, но при редуциране на доза и при
съпътстващи житейски проблеми клиничната симптоматика се актуализира.
Преживеният стрес се е превърнал в дистрес за Осв. Към настоящият
момент се диагностицират клиничните симптоми на Постравматично
стресово разстройство. Като тя не се справя с преработване на психо
травмата, периодичното й неволево припомняно като обсесия, емоционална
потребност да „замине“, да остави ежедневието си.
Психичната и соматичната компонента на състоянието на Осв. взаимни
се поддържат и интензифицират. Освен медикаментозното лечение, Осв. се
нуждае от продължителна психотерапевтична интервенция.
До настоящия момент Осв. М.Д. не е в състояние да преработи
рационално психотравмата и постепенно да се освободи от въздействието й.
И към настоящото освидетелстване при Осв. М.Д. е със свръхценна
разработка на събитията по време на ПТП-то. Актуалното психично
състояние на Осв. се състои в следното: тревожност, емоционална реакция
при разговор за инцидента, удължено реактивно време при интервюто,
психосоматични оплаквания. Независимо от прилаганото медикаментозно
11
лечение и към настоящият момент Осв. продължава да е с клиника на
Постравматичен стрес.
Постравматичен стрес - това е психогенно по своята същност
състояние, предизвикано от психотравмено въздействие. Клиниката е със
симптоми на потиснато настроение, тревожност, емоциите са дистимни, с
намалена волева активност, затруднени социални контакти, непрекъсната
нерационална преработка на психотравмата.
Постравматичното стресово разстройство, не е отзвучало при Осв. и
персистира със симптоматика си към настоящият момент и трайно се е
фиксирало при Осв. и дава отражение върху качеството й на живот.
От показанията на св.***** – син на ищцата, чиито показания съдът
кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства се установява, че след ПТП-то на 02.01.2020г. майка му
му се обадила й му е казала за случилото се. Той се срещнал с нея в Спешна
помощ след като тя излязла с гипс. След случилото се св.***** ежедневно
посещавал майка си, тъй като тя била затруднена да се обслужва. Той й
помагал в къпането, обличането, пазаренето и почистването на дома. Първите
няколко дни св.***** останал в дома на майка си. След това при нея останала
целодневно нейна приятелка, тъй като ищцата имала нужда от постоянни
грижи. Ищцата изпитвала затруднения със заспиването си, нарушен бил сънят
й – стряскала се е и се е събуждала през нощта. Ищцата станала много
тревожна, през м.02.2020г. след инцидента посетила психиатър, който й е
предписал медикаментозно лечение, едното лекарство било золофт. След като
махнали гипса от ръката на ищцата тя не можела да я движи свободно и
ходела на рехабилитация. Ищцата се притеснявала, защото след инцидента
трябвало да отиде в САЩ при сина си и да помага в грижите на малкия си
внук, който бил на 1 година, а след инцидента тя не можела да даде нужната
подкрепа. Към момента на даване на показанията ищцата не може да носи
тежки чанти със счупената ръка, синът й и помагал почистването на дома,
през зимата имала болки в ръката. От инцидента ищцата получила
натъртвания по тялото, охлузвания, синини.
От показанията на св.И., чиито показания съдът кредитира като
еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства се установява, че той е управлявал товарен автомобил „*****“
12
с рег. N: ***** и е причинил процесното ПТП. Той маневрирал с автомобила
назад, видял ищцата в огледалото, когато излязла на пътното платно, защото
на тротоара имало поставен строителен фургон. Св.И. закачил ищцата с
автомобила, тя паднала и си ударила ръката.
Св.И. й оказал първа помощ. Ищцата казала на св.И., че я боли ръката
и той я завел до спешна помощ, ищцата се обадила на сина си, за да му
съобщи за случилото се.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 13 750 лв. - частичен иск от сума в общ размер на 15
000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания,
причинени в резултат от реализирано на 02.01.2020 г. в гр. Варна на *****,
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „*****“
с рег. № *****, застрахован по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със
законната лихва, считано от 28.04.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ответникът е направил възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване по
делото следните обстоятелства: 1.) че между ЗАД „*****“ АД и собственика
на лек автомобил „*****“ с рег. № ***** е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие от
31.05.2019 г. до 30.05.2020 г.; 2.) че на 02.01.2020 г. в гр. Варна на *****, е
реализирано пътнотранспортно произшествие по вина на застрахования водач
на лек автомобил „*****“ с рег. № *****, който при извършване на маневра
движение назад е блъснал намиращия се зад автомобила пешеходец - ищцата;
3.) че в резултат от ПТП ищцата е получила травматични увреждания,
изразяващи се в счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка, и е
претърпяла неимуществени вреди; 4.) че застрахователят е уведомен за
процесното ПТП и при него е образувана застрахователна преписка (щета), по
която е определено застрахователно обезщетение в размер на 3500 лв.; 5.) че с
13
влязло в сила решение № ***/16.03.2022 г. постановено по чл. 237 от ГПК
(при признание на иска), поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение №
***/ 17.03.2022 г. и допълнено по реда на чл. 250 от ГПК с решение
№***/24.06.2022 г., всички постановено по гр.д. № *****/2021 г. по описа на
ВРС, 41-ви състав, ЗАД „*****“ АД е осъдено да заплати на М. К. Д. сумата
от 1250 лева, предявена частично от общо 15000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди под
формата на преживени болки и страдания от травматични увреждания,
причинени от ПТП на 02.01.2020 г. в гр. Варна, *****, около 15:30 часа,
причинени по вина на водача на лек автомобил марка и модел „*****“, с ДКН
*****, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност” в
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.04.2021 г. - датата на която е изтекъл срокът, предоставен на
застрахователя за доброволно изпълнение, до окончателното изплащане на
задължението.
В тежест на ищцата е да установи спорните факти, от които произтичат
претендираните от нея права, а именно: 1.) че ПТП е настъпило по описания в
исковата молба механизъм; 2.) че в резултат от ПТП е претърпяла сочените в
исковата молба неимуществени вреди, вкл. тяхната продължителност и
интензитет, както и 3.) размера на претендираното обезщетение.
В тежест на ответника е да установи фактите, на които основава своите
правопогасяващи и правоизключващи възражения, в това число: 1.) че
ищцата е нарушила правилата за движение на пешеходците, като е навлязла
внезапно на пътното платно без да се огледа, движела се е на необозначено за
пресичане място и без да се съобрази с приближаващото я МПС, извършващо
маневра движение назад, и това нейно поведение е допринесло за настъпване
на ПТП (тоест поведението й е в пряка причинно- следствена връзка с
вредоносния резултат); 2.) че е платил в полза на ищцата застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500 лв.
Предявения иск е допустим предвид предявяване на претенцията на
ищеца първо към застрахователя каквото е изискването на чл.432, ал.1 вр. с
чл.380, ал.1 от КЗ.
На основание чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахования е отговорен има право да иска обезщетение от причинените от
14
ПТП имуществени неимуществени вреди пряко от застрахователя.
В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1
КЗ за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на
обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди, настъпили в
резултат на уврежданията, получени при пътно – транспортно произшествие
на 02.01.2020 г., за което вината е на водача св.Л. И. на лек автомобил марка и
модел „*****“, с ДКН *****, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответното дружество по силата на договор за задължителна застраховка
„гражданска отговорност”, валидна към датата на ПТП-то.
От приетата и кредитирана от съда САТЕ, се установи механизмът на
ПТП-то, че ищцата е навлязла в пътното платно, тъй като на тротоара е имало
фургон и е нямало възможност тя да премине по тротоара. Ищцата се е спряла
пред фургона, като между нея и пътното платно е имало заграждения. Св.И. –
водач на лек автомобил марка и модел „*****“, с ДКН ***** видно и от
неговите показания е видял ищцата до фургона на пътното платно и въпреки
това при маневра с автомобила назад е ударил ищцата. В резултат на удара
ищцата е паднала и си е счупила ръката.
Предвид доказания механизъм на ПТП-то съдът намира, че
възражението на ответника за съпричиняване е недоказано. Ищцата не е
нарушила разпоредби на ЗДвП. Тя е излязла на пътното платно, тъй като е
нямала друга възможност да премине след като тротоара е бил зает с фургон.
Вина за настъпилото ПТП има само и единствено св.И., който въпреки че е
видял ищцата на пътното платно не е предприел нужното, за да предотврати
настъпването на ПТП-то.
От показанията на св. ***** се установи, че освен счупването на
ръката ищцата е имала охлузвания и синини по тялото в резултат на удара и
падането на земята.
От приетата по делото СМЕ се доказа, че възстановяването на ръката
на ищцата е отнело период от 3 месеца. Тя е изпитала силни болки поради
увреждането на костната надкосница непосредствено след счупването, котио
след 10-тия ден са поносими. При свалянето на имобилизацията ищцата също
е изпитвала болки в ръката. Ищцата е била в невъзможността да извършва
със счупената си ръката хватателни движения до 45-тия ден. Имала е нужда
от чужда помощ в срока на имобилизацията за самообслужване.
15
От показанията на св.***** се доказа, че ищцата е имала нужда от
помощ при самообслужването си, покупките, домакинските работи. Тя е
изпитвала затруднения в съня си, станала е тревожна.
От приетата по делото СППЕ се доказа, че в резултат на процесното
ПТП ищцата е получила посттравматично стресово разстройство, множество
вегетативни симптоми, повишена тревожност, раздразнителност, нарушения в
съня, дистимия, ограничаване на социалните контакти, множество страхове,
депресия, които продължават и към момента на освидетелстването. В
резултат на това ищцата не може да води спокоен живот. Личностовата
структура на ищцата, начина й на възприемане на света са повлияли върху
тежестта на психичната симптоматика, която тя е получила в резултат на
ПТП-то, но това не следва да се отчита при определяне на справедливото
обезщетение за неимуществените вреди. Това е така, защото пряката причина
за настъпване на ПТСР у ищцата е именно процесното ПТП, а не в частност
особеностите на личността на ищцата.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната
съдебна практика на ВКС, при определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието
”справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в Държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
Предвид обсъдените по-горе претърпени от ищцата неимуществени
вреди част, от които продължават и към момента на приключване на устните
състезания съдът намира за справедливо обезщетение сума в размер на 15 000
16
лева.
Ответникът доказа, че е заплатил на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 3500 лева на
27.04.2022г. Тази сума следва да се приспадне от определеното от съда
обезщетение от 15 000 лева като ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сума в размер на 11 500 лева ведно със законната лихва, считано от
19.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението. Законната лихва
следва да се присъди от 19.06.2021г. на основание чл.497, ал.1, т.1 от КС, тъй
като това е първия ден на забавата след изтичане на 15 работни дни от
28.05.2021г., когато са представени от ищцата изисканите от застрахователя
документи по чл.106, ал 1 от КЗ.
Поради това следва да се уважи предявения частичен иск за
неимуществени вреди за сума в размер на 11 500 лева от основен иск в размер
на 15 000 лева ведно със законната лихва, считано от 19.06.2021г. до
окончателното изплащане на задължението. Искът следва да се отхвърли за
разликата от предявения размер от 13 750 лева до уважения размер от 11 500
лева и за претендирания период на законната лихва от 28.04.2021г. до
18.06.2021г.
Страните са претендирали разноски като такива им се дължат
съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК и чл.78, ал.4 от ГПК. Сторените
разноски от ищцата са: 550 лева държавна такса, 200 лева депозит САТЕ, 150
лева – депозит СМЕ, 400 лева – депозит СППЕ. Общо 1300 лева, от които
съразмерно с уважената част от иска на ищцата следа да се присъдят 1087,28
лева.
Адв.Т. е претендирал адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ и такова му се дължи на основание чл.38 от ЗА, като същия
претендира и възнаграждение и по чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението.
На основание чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за оказаната
правна помощ съразмерно уважената част от иска е в размер на 1435 лева.
Възнаграждение по чл.7, ал.9 от Наредбата не следва да бъде определяно, тъй
като на първото по делото заседание не е даден ход. Поради това ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв.Т. от ВАК възнаграждение в размер
17
на 1435 лева.
Ответникът е претендирал следните разноски: адвокатски хонорар –
1200 лева с ДДС, 200 лева депозит САТЕ, 150 лева – депозит СМЕ, 400 лева –
депозит СППЕ, депозит призоваване на свидетел – 30 лева. Общо разноски в
размер на 1980 лева, от които съразмерно с отхвърлената част от иска на
ответника следва да бъдат присъдени 324 лева.
Воден от гореизложеното Варненския районен съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ ЗАД „*****“ АД, с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление ***** ДА ЗАПЛАТИ на М. К. Д.,
ЕГН **********, с адрес ***** сумата от 11 500 лв., частичен иск от сума в
общ размер на 15 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични
увреждания, причинени в резултат от реализирано на 02.01.2020 г. в гр. Варна
на *****, пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек
автомобил „*****“ с рег. № *****, застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество,
ведно със законната лихва, считано от 19.06.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата от предявения размер от 13 750 лева частичен иск от общ иск в
размер на 15 000 лева до уважения размер от 11 500 лева частичен иск от общ
иск в размер на 15 000 лева и за претендирания период на законната лихва от
28.04.2021г. до 18.06.2021г.
ОСЪЖДА ЗАД „*****“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***** ДА ЗАПЛАТИ на М. К. Д., ЕГН **********, с адрес *****
сума в размер на 1087,28 лева, разноски по делото съразмерно с уважената
част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „*****“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. Т. Т., ЕГН **********, с
адрес гр.Варна, ***** сума в размер на 1435 лева - адвокатско
възнаграждение по делото за оказана безплатна правна помощ, на основание
чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
18
ОСЪЖДА М. К. Д., ЕГН **********, с адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАД „*****“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****
сума в размер на 324 лева, разноски по делото съразмерно с отхвърлената
част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
19