№ 26
гр. Разград , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора Тихомир Косев Тодоров (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №
20213300500024 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 26 ГПК.
С Решение № 166/4.ХІІ.2020г.(погрешно записана 2014), постановено по гр. д. № 499 по описа му за
2020г., ИРС е отхвърлил молбата на Н. Р. Р., с която на осн.чл.19 ЗГР е поискал да се допусне промяна на
фамилното му име , съответно от “Р.” на “И.”.
Недоволен от така постановеното решение, молителят обжалва същото като необосновано и
незаконосъобразно На посочените основания моли за отменяването му и за решаване на спора по същество с
уважаване на молбата му, позовавайки основателността й на визираните в чл.19 ЗГР предпоставки .
В законоустановения й предоставен им от съда срок, ответната Община Исперих и контролираща
страна-РП-Исперих, не са се възползвали от правото си на отговор и не са ангажирали становище по
основателност и допустимост на жалбата.
При редовност в призоваването им, страните не се явяват и не изпращат свои представители в
насроченото по същество на жалбата с.з. Въззивникът е депозирал писмено становище, в което заявява че
поддържа релевираните с жалбата възражения по законосъобразността на първоинстанционното решение.
В заключение, представителят на ОП-Разград, прокурор Т. завява, че жалбата е неоснователна.
Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването
страна, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, на посочените в нея съображения, е неоснователна.
Решението на първоинстанционния съд е валидно, а като постановено по същество на подадената по
реда на чл.19 ЗГР молба и правилно. Въз основа на всестранно изяснената по делото фактическа обстановка,
съответно на закона и на установените по делото обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че по
отношение на молителя не са налице визираните в разпоредбата на чл.19 и сл.ЗГР предпоставки, позволяващи и
1
предполагащи необходимостта от промяна на фамилното му име.
В хода на въззивното производство не се ангажират, съответни на чл.266 ГПК доказателства, при
преценка на които от фактическа и правна страна да следва извод, различен от обективираните в обжалвания акт
фактически и правни изводи на първостепенния съд.
Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата
индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица, поради което законът допуска да
бъде променяно само по изключение, при наличие на важни обстоятелства, каквито в случая не са налице. Такава
възможност, съгласно разпоредбата на чл.19 ЗГР е предоставена на “заинтересованите лица”, когато името, чиято
промяна се иска е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това. Т.е., всички предпоставки, които законодателят е предвидил като основание за
промяна на имената на едно лице, са от обективен характер и не се обуславят единствено и само от субективната
преценка на титуляра им, на каквото сочи в молбата си въззивникът . Противното би внесло несигурност в
гражданския оборот. Важните обстоятелства, като предпоставка за промяна на имената, следва да съществуват
обективно и да се отразяват на статуса на лицето.
Важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са тези, които са лично и обществено значими.
Такива обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира;
носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му
промяна. Според съдебната практика, "важни" обстоятелства биха били тези, които са направили лично и
обществено неудобно, и неприемливо фамилното име на въззивника. Като важни, налагащи промяната на името
му обстоятелства, въззивникът твърди факти, свързани с личноста на баща му, които не намират опора в
ангажираните от него доказателства. В смисъла на заявените от него обстоятелства, за престъпно и обществено
неприемливо поведение на баща му, са единствено показанията на сестра му – св. Р.а. Които, както правилно е
подходил и първоинстанционния съд, следва да се преценяват с оглед заинтересоваността й от изхода на делото.
В показанията си, единствено ангажираният по делото свидетел възпроизвежда твърдението на
въззивника за негативните му възприятия от поведението на баща им . Т.е., показанията на свидетелката
съдържат квалификация и оценка, но не и конкретни факти, от които да следва за безспорно, че делата на баща
им вредят на доброто му име. И то по начин, щото да обоснове този конфликт като важна, дълбоко преживяна
от въззивника причина до степен, щото да не желае да носи фамилното име, идентифициращо произхода му от
този родител . Налице е едно твърдение за негативна емоционална връзка между молителя и баща му , което
само по себе си не съставлява "важно " по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР обстоятелство. Законодателят не е
предвидил „отричането“ от род и етническа принадлежност като възможност за смяна на имената.
Нормативната уредба в ЗГР предвижда, за идентифициране самоличността на българските граждани по
произход, императивно три имена- лично (собствено), бащино (презиме) и фамилно име.
По императив на чл.13 ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и
се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата
не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните
традиции на родителите. А, съгласно нормата на чл. 14, ал. 1 ЗГР, фамилното име на всяко лице е фамилното
или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните,
етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.
Видно от доказателствата, имената на молителя са формирани при раждането му от неговите, законно
представляващи го към този момент родители в съответствие с изискванията на чл.13 и чл.14 ЗГР. Не се твърди
и не се доказва опорочаване на волята им при дадените на въззивника имена, както към дата на раждането му.
Презимето на молителя обуславя произхода му от бащата, чиято фамилия той не иска за носи за в бъдеще.
Факт, поставящ под съмнение мотивите, които изтъква като причина за промяна на фамилията си. Въззивникът е
пълнолетен и грижата за неговото добро име в обществото, е негова отговорност, т.е. не се явява обременено от
чуждо поведение.
При това положение, и предвид липсата на каквото и да е обществено неудобство (неприемливост) за
жалбоподателя от носенето на дадените му по рождение бащино и фамилни имена, съдът няма основание да
уважи молбата му. Недопустимо е с промяна на фамилното име да бъде създадена правна привидност относно
произхода на лицето, когато това лице е с известно бащинство. Недопустимо е също, както според закона, така и
според именните традиции, лица с един й същи произход по баща да се идентифицират под различни бащини и
фамилни имена. От доказателствата по делото се следва за установено, че въззивникът има сестра, чиито бащини
и фамилни имена са формирани идентично на неговите.
2
Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. С оглед неизпълнението на тези си задължения тя следва да понесе
неблагоприятните последици от това си поведение на недостатъчна процесуална активност, като съдът приеме
наведените от нея твърдения в молбата й до първоинстанционния съд, както и в жалбата, по която е образувано
настоящето въззивно производство за недоказани и не ги взема предвид при произнасянето си по молбата.
По изложените аргументи и предвид съвпадане с крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба, респ. молбата относно искането за допускане промяна във
фамилното име на жалбоподателя са неоснователни. Постановеният обжалваем акт не страда от визираните
пороци. Първоинстанционното Решение е постановено в пълно съответствие с доказателствената съвкупност и
правилното й съотнасяне към релевантните по делото факти.
Съдът не е сезиран с претенция за разноски, поради което и не дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от изложеното, РОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 166/4.ХІІ.2020г.(погрешно записана 2014г), по гр. д. № 499/2020 по описа
на ИРС.
Решението е окончателно и по аргумент на чл.280, ал.3, т.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3