Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
24.04.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на десети април две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Д.
Маргарита
Стергиовска
при секретаря Вилиана Русева и с участие на прокурор Яна Николова при Окръжна
прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Д.
КАНД № 61 по описа за 2023г. на Административен съд - Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на В.Т.Д. ***, депозирана чрез адвокат Я.Д.
от Адвокатска колегия – София, против Решение № 31/30.01.2023г. на Районен съд
– Шумен, постановено по АНД № 20223630201926/2022г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 22-0869-001402,
издадено на 01.08.2022г. от началник група в ОДМВР – Шумен, сектор „Пътна
полиция“, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП на В.Т.Д. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон. Касационният жалбоподател аргументира
становището за незаконосъобразност на наложеното му наказание, подкрепено с
доводи, че предвид физическото му състояние попада в категория лица, визирани в
чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП, които не са задължени да носят обезопасителен
колан. В тази връзка жалбоподателката се позовава на приложената медицинска
документация, установяваща здравното ѝ състояние и предприетите спрямо
нея медицински интервенции, както и на издаденото ѝ медицинско
удостоверение от д-р С.П.. Извлича аргументи в подкрепа на позицията си и от
показанията на свидетелите Вл.В. и Д.Д.. С оглед на изложените съображения
отправя претенция за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно
постановление. Депозира и молба за присъждане на разноски в полза на адвокат Я.Д.
на основание чл.38, ал.2 от ЗА. В съдебно заседание В.Д. се представлява от
адвокат В. П. от Адвокатска колегия – Шумен, който поддържа обективираните
отменителни основания.
Ответната страна - началник
група в ОД на МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“, в съдебно заседание се
представлява от главен юрисконсулт Ив. С., която възприема оспорването за
неоснователно и претендира присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е процесуално
допустима, но неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна
инстанция след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество
касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 20.06.2022г. в 08.55
часа в гр.Шумен В.Д. управлявала лек автомобил „***“ с рег. №***, собственост
на свидетеля Д.Д., по ул.Алеко Константинов, в посока бул.Симеон Велики. Лекият
автомобил бил спрян за проверка от екип на сектор „ПП“ при ОДМВР – Шумен, а
именно свидетелите Г.И. и С.С.- мл. автоконтрольори в сектор „ПП“. Било
констатирано, че В.Д. управлява автомобила без поставен обезопасителен колан.
За констатираното нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП свидетелят Г.И.съставил
срещу водача АУАН серия GA № 651895/20.06.2022г., в който било отразено, че В.Д.
няма възражения.
В законоустановения срок
жалбоподателката депозирала писмени възражения, в които не оспорва
обстоятелството, че е била без поставен обезопасителен колан. Посочила, че при
проверката обяснила на контролните органи за наличие на медицински причини,
поради което не била сложила колан. Към възражението приложила медицинско
удостоверение № 234/20.06.2022г., експертно решение № 0271 от 17.02.2021г. и
епикриза издадена от МБАЛ „Доверие“ АД, гр. София, отделение Гинекология.
Във връзка с
депозираното възражение била извършена проверка от И.Г.- ПИ в група ОДПДПК в
сектор ПП при ОДМВР – Шумен. След като се запознал с възраженията и материалите
по преписката, И.Г.не установил обстоятелства или доказателства за анулиране на
съставения АУАН или за прекратяване на преписката. На база отправени запитвания
по други идентични казуси до Национална многопрофилна транспортна болница „Цар
Борис III“ - София, Отделение Експертно консултативен – Горна Оряховица, приел
че единствено транспортна областна лекарска експертна комисия (ТОЛЕК) може да
издаде удостоверение за освобождаване на водача от ползване на обезопасителен
колан. В обобщение счел подаденото възражение за неоснователно.
Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно наказателната преписка
било издадено и процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на административно наказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Съдът
констатирал, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни
лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и
връчени на жалбоподателката. Въззивният съд приел безспорната установеност на
приписаното на В.Д. нарушение, основавайки своя извод на съвкупен анализ на
приобщените гласни и писмени доказателства, в това число и на заключението на
вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза. В мотивите си
предходният съдебен състав обсъдил представеното от санкционираното лице
медицинско удостоверение от личния лекар на жалбоподателката, в което като
причина за невъзможността да използва колан е посочено единствено извършената
през 2020г. операция. Според съдебния състав в него не е отразено някакво
моментно влошаване на здравословното ѝ състояние. Данни за такива
периодични възпаления не установил и при преглед на приложената медицинска
документация. Решаващият състав на РС – Шумен констатирал също, че по делото не
са представени никакви други писмени документи, установяващи че водачът е в
обективна невъзможност да поставя колана, с който е бил оборудван автомобилът,
нито че поставянето на колана би застрашило здравето му, като в представеното
експертно решение на ТЕЛК липсвало и обективирано мнение на медицинско лице,
сочещо на извод, че при отразените в решението заболявания употребата на колан
би причинило болки, дискомфорт или би застрашило здравословното състояние на В.Д..
Поради това предходната инстанция формирала извод, че физическото състояние на
жалбоподателката към инкриминираната дата, не е било такова, което да я
освобождава от поставянето на предпазен колан при шофиране и тя не попада сред
лицата, визирани в разпоредбата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП. Воден от това
районният съд потвърдил атакувания пред него правораздавателен акт.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си, Районен
съд – Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред
относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с
наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено
от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират
помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по
същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното
производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е
извършено.
Касационният състав намира за
обоснован от фактическа страна изводът на съда досежно безспорност на
визираното в наказателното постановление нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Цитираната норма разпорежда, че водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Събраните по делото доказателства и по-конкретно показанията на разпитаните
като свидетели полицейски служители сочат, че жалбоподателката В.Д. е
управлявала автомобила, описан в акта и в наказателното постановление, без да
използва обезопасителен колан, с който същият е оборудван. Нарушението е
установено непосредствено от страна на актосъставителя и свидетеля по АУАН,
които са имали пряка и непосредствена видимост превозното средство. Липсата на
поставен колан не се оспорва и от жалбоподателката.
Съображенията, чрез които В.Д. обективира
разбирането за порочност на наложеното ѝ наказание, се основават на
обстоятелството, че в предходен момент спрямо нея са били предприети различни
тежки медицински интервенции, които касационният съд не следва да описва
хронологично, доколкото по този въпрос не съществува спор и които са дали
основание на личния ѝ лекар да издаде представеното от жалбоподателката
медицинско удостоверение с вписване на противопоказания от носене на
обезопасителен колан. В тази връзка настоящата инстанция се солидаризира
напълно със становището на районния съд, че този документ, в който като причина
за невъзможността да използва колан е посочено единствено извършената през
2020г. операция, не е достатъчно основание да се приеме, че лицето попада в
категорията лица, индивидуализирани в чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП. Този извод на
районния съд е формиран след задълбочен прочит на приобщения доказателствен
материал. Както правилно е отразила и предходната инстанция, в удостоверението
не е отразеното някакво моментно влошаване на здравословното състояние на
лицето. Данни за такова възпроизвежда единствено нейният съпруг, но изложеното
от него в тази му част не се подкрепя от останалите доказателства. Правилно
районният съд е установил, че данни за такива периодични възпаления няма и в
медицинската документация. Не са представени никакви други писмени документи,
че водачът е в обективна невъзможност да поставя колана, с който е бил
оборудван автомобилът, нито че поставянето на колана би застрашило здравето му.
В представеното експертно решение на ТЕЛК, както е посочил и предходният
съдебен състав, не е обективирано мнение на медицинско лице, сочещо на извод,
че при отразените в решението заболявания употребата на колан би причинило
болки, дискомфорт или би застрашило здравословното състояние на
жалбоподателката. Освен това, по делото е назначена и приобщена
съдебно-медицинска експертиза, която не е била оспорена от страните. В
заключението си вещото лице с категоричност изключва възможността претърпяната
оперативна интервенция отпреди почти две години да представлява обективна
пречка за непоставянето на обезопасителния колан от жалбоподателката към инкриминираната
дата, като експертът с категоричност приема, основавайки се на предоставената
му медицинска документация, че към датата, сочена за време на извършване на
простъпката, в областта на коремната, гръдната и зоната на таза не са
установени увреждания, които да застрашават пряко здравословното състояние на
лицето при поставяне на колан. Вещото лице е дало и аргументиран отговор на поставения
му от съда въпрос, повдигнат от съдържанието на коментираното по-горе
медицинско удостоверение от д-р С.П., дали операцията сама по себе си
представлява извинителна причина лицето да не носи колан, при което такава
възможност според д-р В.В. не е налице. Процесуалният представител на
жалбоподателката е поставил на експерта и хипотетичния въпрос за потенциална
възможност от периоди на неразположения, следващи оперативната интервенция.
Вещото лице не е изключило такава принципа възможност, но категорично е
изключило наличието на медицинска документация, установяваща подобни
обстоятелства.
В обобщение на гореизложеното
касационната инстанция счита, че изложените от районния съд аргументи, с които
е отхвърлил като неоснователни доводите на санкционираното лице, са подробни,
изчерпателни и изцяло се споделят от настоящия състав. Показанията на
свидетелите С. и И.са конкретни, ясни и последователни, като същите, ведно с
експертното заключение и останалия доказателствен материал, изясняват в пълнота
всички факти и обстоятелства, относими към процесната деятелност. При това
положение се налага обоснования извод, че към момента на установяване на
деянието не са били налице обективни предпоставки, за да се приеме, че
физическото състояние на жалбоподателката е било такова, което да я освобождава
от поставянето на предпазен колан при шофиране, съответно, че тя попада в
изключенията, визирани в чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП. Затова спрямо нея
закономерно е била приложена относимата санкционна повеля на чл.183, ал.4, т.7,
предл.1 от ЗДвП.
С оглед изложените съображения
настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на правния спор и
заявеното изрично искане в тази насока от страна на процесуалния представител
на наказващия орган, в полза на ОД на МВР – Шумен на основание чл.37 от Закона
за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 31/30.01.2023г. на
Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 20223630201926/2022г. по описа на
съда.
ОСЪЖДА
В.Т.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР - гр.Шумен сумата от
80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 24.04.2023г.