Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 1054/29.10.2012 г., постановено по гр. дело № 2193/2012 г. по описа на Районен съд – В. Т. е прието за установено по отношение на „НД-93-НД”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. „Г. И.” № *, В. Д, . 7, А. 21, че дължи на М. Т. „К. К.” – гр. В. Т., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. „В. Л.” № 4, сумите от 8 437.86 лв. (осем хиляди четиристотин тридесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки) - главница, представляваща облигационно задължение за плащане на наемна цена за периода от май 2011 г. до 09.10.2011 г. по Договор за наем от 01.12.2008 г., 578.49 лв. (петстотин седемдесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за забава съгласно чл. 12, ал. 3 от договора за периода от 06.05.2011 г. до 12.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение № 930 от 19.03.2012 г. по частно гражданско дело № 1317/2012 г., по описа на Великотърновския районен съд. Със същото решение е осъден „НД-93-НД”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. „Г. И.” № 15, В. Д, . 7, А. 21, да заплати на М. Т. „К. К.” – гр. В. Т., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. „В. Л.” № 4, сумата от 625.18 лв. (шестстотин двадесет и пет лева и осемнадесет стотинки), представляваща направените по делото разноски. В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. Ирена Стасинопулу от ВТАК, като пълномощник на „НД-93-НД”, гр. В. Т. против Решение № 1054/29.10.2012 г., постановено по гр. дело № 2193/2012 г. по описа на Районен съд – В. Т.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно и необосновано. В хода на производството били представени и приети от страните писмени доказателства, които навеждали на извод за неоснователност на иска. Били направени и съществени нарушения на процесуалните правила, като било отказано събиране на доказателства. Излага се, че безспорно било установено, че между МДТ „К. К." гр. В. Т. и „НД-93-НД" съществували дългогодишни договорни отношения. Неправилен бил изводът на съда, че отношенията на страните датирали от 2003 г. Видно от представените доказателства, първият договор за наем между страните бил сключен пред 1995 година и според него, театърът - наемодател предоставил на "НД-93-НД" за ползване срещу възнаграждение терен, находящ се в западната част на УПИ * вкв. *. След наемането на парцела, ответникът предприел действия за поставянето в него на павилион с цел откриването на търговски обект - снекбар. По делото били представени всички строителни книжа, от които било видно, че ищецът бил дал съгласието си в неговата собственост - парцел с площ от 112 кв.м. да бъде трайно поставен павилион. След като се снабдил с необходимите разрешителни, ответникът направил поръчка за доставка и монтиране на павилион. Сключени били договори за прокупко-продажба и монтаж на павилион с „АДИ - Антония Димитрова", който едноличен търговец заплатил и продажната цена. След поставянето на павилиона в процесния имот, било издадено съответното разрешение за ползване и ответникът сключил договор за наем със собственика на павилиона - „АДИ - Антония Димитрова". Последователно през последните 15 години били подписвани договори за наем на терена между ищеца и ответника, като в последния такъв договор от 2008 година в предмета на договора неправомерно е включен и самия павилион. Неправилно първоинстанционният съд не бил обсъдил и разгледал подробно представените писмени доказателства, които по несъмнен начин доказвали че ответникът не дължал наем за ползването на вещ, която не била собственост на ищеца. Вярно било, че дори и чужда вещ може да се отдава под наем, достатъчно било наемодателят да я предаде за ползване на наемателя т.е. по договора за наем той има задължението да отдаде (предостави) вещта на наемателя срещу заплащане на наемна цена. В настоящият казус не било налице предаване на движимата вещ - павилион, тъй като тази вещ никога не е била във владение или държане на наемодателя, за да може последния да я предостави под наем. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В съдебно заседание ответникът по жалбата не е оспорил същата. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 2193/2012 година по описа на Районен съд – В. Т. е образувано въз основа на предявен от М. Т. „К. К.” – гр. В. Т., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. „В. Л.” № 4 против „НД-93-НД”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. „Г. И.” № *, В. Д, . 7, А. 21 иск за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата 8 437.86 лв. – главница за неплатени наеми, 594.33 лв. - представляваща дължима мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главницата до 12.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2012 г. до окончателното изплащане на задължението; 594.33 лв. разноски по ч.гр.д. - за които суми е издадена заповед за изпълнение № 930 от 19.03.2012 г. по частно гражданско дело № 1317/2012 г., по описа на Великотърновския районен съд. В исковата молба се излага следното: Ищецът твърди, че на 01.12.2008 г. между страните е сключен договор за наем на недвижим имот, който бил прекратен на 10.10.2011 г. Излага се, че за периода 01.05.2011 г. – 09.10.2011 г. наемателят не бил изпълнил задължението си за заплащане на дължимия месечен наем, с изключение на част от дължимия наем за м. май 2011 г. Твърди се, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение спрямо „НД-93-НД”, във връзка с което била издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 1317/2012 г. по описа на Великотърновския районен съд относно посочените суми като в срока по чл. 414 от ГПК било подадено възражение от страна на ответника. Ищецът твърди, че претендираните вземания за главница и лихва за забава са дължими. Изтъква се, че договорът е сключен за срок от пет години, при месечна наемна цена в размер на 1 510 лв. за летния период и 755 лв. за зимния период, която е следвало да бъде заплатена до пето число на текущия месец. Навеждат се твърдения, че по силата на договора ответникът се е съгласил наемната цена да бъде актуализирана от него с оглед ръста на минимална работна заплата за страната. Ищецът твърди, че ответникът е заплатил само 353 лв. от дължимата наема цена за месец май 2011 г., след което е преустановил да изпълнява задължението си до момента на прекратяване на договора – 10.10.2011 г., поради което са останали незаплатени суми в общ размер на 8 437.86 лв. за периода от месец май 2011 г. до 10.10.2011 г., както следва: за месец май – 1294 лв., за месеците юни, юли, август, септември и октомври 2011 г. – по 1647 лв. и за месец ноември 2011 г. – 555.86 лв. Поради неизпълнението от страна на ответника, ищецът счита, че за него се е породило правото да претендира и обезщетение за забава върху неизплатените наемни вноски за горепосочения период в общ размер на 578.49 лв., считано от 6-то число на текущия месец, за който същите са се дължали до 12.03.2012 г. За дължимите суми – главница имало издадени от ищеца фактури, които ответникът отказвал да подпише и приеме. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати следните суми: сумата 8 437.86 лв. – главница за неплатени наеми, 594.33 лв. - представляваща дължима мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главницата до 12.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2012 г. до окончателното изплащане на задължението; 594.33 лв. разноски по ч.гр.д. - за които суми е издадена заповед за изпълнение № 930 от 19.03.2012 г. по частно гражданско дело № 1317/2012 г., по описа на Великотърновския районен съд и направените по делото разноски. Пред първоинстанционния съд ответника е оспорил предявените искове.Излага, че ищецът недобросъвестно бил изчакал да се натрупат задължения на наемателя при наличието на възможност да развали договора за наем още при неплащане на една месечна вноска, както и че неоснователно претендира вземанията си за наем при положение, че поставеният в наетия имот павилион не бил негова собственост. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Не е спорно между страните, че на 01.12.2008 г. е сключен договор за наем, по силата на който ищецът е предоставил за временно ползване на ответника самостоятелен обект в гр. В. Т., ул. „В. Л.” № 4, представляващ терен с площ от 112,97 кв.м. в западната част на УПИ * вкв. * по ПУП на гр. В. Т., обособен като търговски обект – снек бар - състоящ се от павилион, склад и открита търговска площ. Договорът бил сключен за срок от пет години (чл. 2), при месечна наемна цена в размер на 1 510 лв. за периода от началото на м. април до края на м. октомври (чл. 12, ал. 1, б. „а”) и половината от сумата по б.”а” на ал. 1, чл. 12 от началото на м. ноември до края на м. март, която е следвало да бъде заплатена до пето число на текущия месец, като при забавено плащане на наема, за всеки просрочен ден се дължи лихва в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Страните се уговорили, че уговореният наем подлежи на актуализация, съобразно ръста на официално установената за страната МРЗ (чл. 12, ал. 2), считано от началото на месеца следващ този, в който е настъпила промяната. С оглед неизпълнението на задължението на ответника за плащане на наемната цена за периода от май 2010 г. до април 2011 г., на 04.05.2011 г. същият сключил с ищеца споразумение (нотариално заверено), с което бил уговорен погасителен план, през който дължимите наемни вноски и лихви да бъдат изплатени. На 05.05.2011 г. ищецът издал фактура № 3933/05.05.2011 г. на стойност от 1 647 лв., за дължимия наем за месец м. май 2011 г., по която ответникът заплатил само 353 лв. Последвало издаване на фактура № 3965/03.06.2011 г., фактура № 3996/05.07.2011 г., фактура № 4029/01.08.2011 г., фактура № 4054/03.09.2011 г. и фактура № 4107/09.10.2011 г. за наемите за периода от м. юни 2011 г. до 09.10.2011 г. на обща стойност от 7 143.86 лв., по които не последвало плащане от страна на наемателя. Със Заявление В. № 110/11.10.2011 г., с нотариална заверка на подписите, ответникът „НД-93-НД”, гр. В. Т. е поискал да бъде прекратен договора за наем, считано от 10.10.2011 г., като в същото е признал дължимите към 31.09.2011 г. задължения в размер на 10 169.54 лв. , както и сумата за знаем от 01.10. – 09.10.2011 г. Договорът е развален съгласно уговореното в него, считано от 10.11.2011 г. поради забавено изпълнение на задълженията на наемателя. Ищецът е депозирал в Районен съд – В. Т. заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 1317/2012 г. по описа на Районен съд – В. Т., и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за исковите суми. Ответникът е възразил за дължимостта на горните суми в срока по чл. 415 от ГПК. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 1054/29.10.2012 г., постановено по гр. дело № 2193/2012 г. по описа на Районен съд – В. Т. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Между страните е възникнало срочно наемно правоотношение, като ищецът е изпълнил задължението си да предостави за временно ползване самостоятелен обект в гр. В. Т., ул. „В. Л.” № 4, представляващ терен с площ от 112,97 кв.м. в западната част на УПИ * в кв. * по ПУП на гр. В. Т., обособен като търговски обект – снек бар - състоящ се от павилион, склад и открита търговска площ. Ответникът е поел задължение да заплаща месечен наем в размер на 1 510 лв. за периода от началото на м. април до края на м. октомври (чл. 12, ал. 1, б. „а”) и половината от сумата по б. ”а” на ал. 1, чл. 12 от началото на м. ноември до края на м. март, както и уговорената актуализация на месечния наем, съобразно ръста на официално установената за страната МРЗ (чл. 12, ал. 2), считано от началото на месеца следващ този, в който е настъпила промяната. Договорът е развален съгласно уговореното в него, считано от 10.11.2011 г. поради забавено изпълнение на задълженията на наемателя. С оглед на това, на основание чл. 232, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за него ищеца е възникнало правото да иска изпълнение на задължението на ответника свързано със заплащането на наемната цена за периода от м. май 2011 г. до 09.10.2011 г., която с оглед ръста на минималната работна заплата за страната възлизала на по 1 647 лв. за периода от месец май до месец септември и на 1 852.87 лв. за месец октомври. При доказателствена тежест за ответника по делото не са ангажирани доказателства за погасяване на дължимия на ищеца наем. С оглед частичното погасяване на задължението си за месец май, наемателят дължи плащане на 1 294 лв., а за месеците юни, юли, август и септември 2011 г. дължи плащане по 1 647 лв. за всеки един от тях. По отношение на дължимата наемната цена за месец октомври същата е в размер на 555.86 лв. с оглед броя на дните, през който ответникът е ползвал обекта. Въззивната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. С оглед на гореизложеното съдът приема, че е налице виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника и така предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено, че ищеца има вземане спрямо ответника в размер на 8 437.86 лв. (осем хиляди четиристотин тридесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки) - главница, представляваща облигационно задължение за плащане на наемна цена за периода от май 2011 г. до 09.10.2011 г. по Договор за наем от 01.12.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение № 930 от 19.03.2012 г. по частно гражданско дело № 1317/2012 г., по описа на Великотърновския районен съд. Основателен е и искът по чл. 422 от ГПК във вр с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземането за законната лихва за забава в размер от 578.49 лв. (петстотин седемдесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за забава съгласно чл. 12, ал. 3 от договора за периода от 06.05.2011 г. до 12.03.2012 г.Предвид определения срок за изпълнение в договора, на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, след всяко пето число на месеците, за които не са изплатени дължимите наемни вноски, ответникът е изпаднал в забава. От забавата за изпълнение на задължението на наемателя е възникнало и правото на кредитора да търси уговореното в чл. 12, ал. 3 от договора обезщетение за забава, за периода от 06.05.2011 г. до 12.03.2012 г. в общ размер на 578.49 лв. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение № 1054/29.10.2012 г., постановено по гр. дело № 2193/2012 г. по описа на Районен съд – В. Т., с което са уважени предявените иск е правилно, поради което на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК следва да се потвърди. С оглед изхода на спора пред второинстанционния съд „НД-93-НД”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. „Г. И.” № *, В. Д, . 7, А. 21 следва да бъде осъдено да заплати на М. Т. „К. К.” – гр. В. Т., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. „В. Л.” № 4 сумата от 400 лева - направени по делото разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1054/29.10.2012 г., постановено по гр. дело № 2193/2012 г. по описа на Районен съд – В. Т.. ОСЪЖДА „НД-93-НД”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. „Г. И.” № *, В. Д, . 7, А. 21 да заплати на М. Т. „К. К.” – гр. В. Т., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. „В. Л.” № 4 сумата от 400 (четиристотин) лева - направени по делото разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |