№ 13974
гр. С.я, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110121698 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявен е от ищеца ЗК „Лев Инс” АД срещу Агенция "Пътна
инфраструктура" установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация чл. 410, ал. 1 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86
ЗЗД за заплащане на сумата от 536, 64 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено обезщетение по щета № 2231-1261-17-402906 по
автомобилна застраховка „Каско” за застрахователно събитие, настъпило на
22.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.11.2021 г. до окончателното изплащане и
сторените по делото разноски.
Ищецът ЗК „Лев Инс” АД твърди, че на 22.02.2017 г., около 13:30 часа
в гр. С.я, на бул. „С.ш.“, посока от с. П. към гр.С, в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско”
е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования автомобил марка БМВ, модел „525 XD”, с Р.№ ВР. Поддържа,
че щетите са на стойност 536,64 лв., като в този размер е включена и сумата
от 108,96 лева, представляваща разходи за репатриране на автомобила и
сумата в размер на 10 лева за ликвидационни разходи. Сочи, че сумата в
размер на 536,64 лева е изплатил като застрахователно обезщетение на
собственика на увредения автомобил, след което в негова полза е възникнало
регресно вземане срещу прекия причинител на вредата. Твърди, че причина за
ПТП е попадането на автомобила в несигнализирана и необезопасена дупка
на пътното платно, поради което сочи за виновен за настъпването на щетите
ответника, чието задължение било да стопанисва, поддържа и ремонтира
републиканските пътища. Поддържа, че ответникът не е заплатил дължимата
сума, поради което претендира изплащането и в пълен размер, заедно с
законната лихва. Претендира сторените разноски.
1
В срока за отговор на исковата молба ответникът Агенция "Пътна
инфраструктура" оспорва изцяло иска. Счита, че застрахователното
обезщетение е било изплатено неправомерно, без годно основание, тъй като
за процесното ПТП е съставен протокол за ПТП, който е в противоречие с
разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ГПК. Твърди, че същия е непълен, неточен и
противоречив. Оспорва механизма на настъпване на твърдяното ПТП, като
сочи, че липсват доказателства за часа на събитието, описаните щети да са
причинени от попадане в необезопасена дупка на пътното платно,
параметрите на дупката (ширина, дължина, дълбочина), състоянието на
пътната настилка, скоростта на движение на автомобила и начина на
преминаване през препятствието, дали водачът на автомобила е бил под
въздействието на упойващи вещества. Твърди, че представения протокол не е
съставен в присъствието на служители на МВР и няма обвързваща
материална доказателствена сила. Оспорва да са спазени ОУ на
застрахователя. Поддържа, че застрахователят не дължи заплащане на
обезщетение, в случай, че се касае за непокрит/изключен риск и че не са
събрани от последния доказателства в тази връзка. Прави възражение за
съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил,
като твърди да не е доказано от ищеца, че щетите по МПС-то са резултат от
процесното ПТП. Възможно е те да се дължат на обикновеното ползване на
автомобила, респ. преминаване през бордюр/необезопасена шахта. Релевира
възражение за погасяване на вземането по давност. Моли съда да отхвърли
предявения иск или евентуално да присъди обезщетение в намален размер с
оглед наличието на съпричиняване на вредите. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
следното:
По иска по чл. 422, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: настъпването и размера на описаните в исковата молба
вреди, в резултат застрахователно събитие, причинено от противоправно
бездействие на служители или лице, на което ответникът Агенция „Пътна
инфраструктура“ е възложил работа, както и наличието към момента на ПТП
на необезопасена и необозначена дупка на републикански път, в района на в
гр. С.я, на бул. „С.ш.“, посока от с. П. към гр.С.
При доказване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника
Агенция „Пътна инфраструктура“ е да докаже въведените с отговора на
исковата молба правоизключващи възражения, включително:
обстоятелствата, на които основава възражението си за съпричиняване; да
обори презумпцията за виновност на поведението на лицата, на които е
възложил работа във връзка с извършване на текущ ремонт и поддържа№,
попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, с
което е допринесъл за настъпване на увреждането.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4
ГПК с доклада по делото са обявени за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че към датата на ПТП е
съществувало валидно правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца
и водача на увредения автомобил, като на 31.03.2017 г. ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 536,64 лв. за щети от ПТП,
2
настъпило на 22.02.2017 г.
От показанията на свидетеля Н. И. А. съдът намира за установено, че на
процесната дата свид. А. се е движил с МПС БМВ, модел „525 XD”, с Р.№ ВР
по бул. „С.ш.“ с посока към гр.С и след разклона на с. Д.П. преминал през
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на
която спукал двете гуми на автомобила си. Това се случило в светлата част на
деня. Скоростта, с която се движел водачът била около 60-70 км/час. Дупката
била след завоя и поради тази причина свидетелят не я видял и не могъл да я
избегне. Дупката била много дълбока, около 15-20 см, а размера и около 70
см. Колата имала „Каско“ при „Лев Инс“ АД. Свидетелят се обадил на
застрахователя и на тел. 112. Те дошли и в съставили протокол. Колата не
можела да се движи на собствен ход след ПТП-то. Същият механизъм е
възприет и от вещото лице в приетата без възражения САТЕ, а посоченото от
свидетеля местоположение на реализиране на механизма на ПТП е отразено
от увреденото лице още в схемата на ПТП, обективирана в заявлението до
застрахователя. Ето защо, съдът намира за несъмнено установено точното
местоположение на процесната дупка – бул. „С.ш.“, на около 400 м. след
разклона на с. Д.П.. Този извод се явява и единствено логичен предвид
категоричното изявление на свидетеля, че ПТП е реализирано на бул. „С.ш.“ с
посока към гр.С и след разклона на с. Д.П. в посока към гр.С.
От неоспорената по делото САТЕ е видно, че в резултат на попадането
на посоченото МПС в необезопасената дупка на пътното платно са настъпили
вреди по автомобила, чиято стойност, определена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП се равнява на 557,50 лв.
От приложеното платежно нареждане е видно, че ищецът е заплатил
сумата от 536,64 лв. за отстраняване на вредите от процесното ПТП, с което е
изпълнил задълженията си по сключената с увреденото лице имуществена
застраховка.
В резултат на извършеното плащане, на основание чл. 411 КЗ, в полза на
ищеца е възникнало регресно вземане срещу ответната агенция, в чиято
тежест е вменено задължението да поддържа републиканската пътна мрежа (в
т.ч. на пътните възли, които в тези случаи се явяват елемент от
републиканската пътна мрежа) в състояние, отговарящо на изискванията на
движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност на
пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по
нея моторни превозни средства (чл. 30 ЗП).
Размерът на регресната претенция следва да се определи съобразно
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е пазарната
стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към момента на
настъпване на вредата, или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
настъпилата вреда.
Съгласно неоспореното от страните заключение, стойността необходима
за възстановяване на увредения лек автомобил, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 557,50 лв., поради което следва да се
приеме, че в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за сумата от
536,64 лв.
Недоказано е съдържащото се в отговора на исковата молба бланкетно
възражение за съпричиняване на увреденото лице. Не са наведени нито
3
конкретни твърдения, нито доказателства в изложената посока, в т.ч. по
делото не се установи скоростта, с която се е движил водачът на увреденото
МПС да е несъобразена с условията на пътя.
Ето защо, предявеният иск за главница следва да се уважи като
основателен. Предвид акцесорния характер на претенцията, основателно е и
искането за присъждане на законната лихва върху уважената главница за
периода от депозиране на възражението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има ищецът. С оглед т.12 от ТР 4/18.06.2014г. по т.д. 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство.
Ищецът е претендирал разноски в исковото производство в размер на
25,00 лв. за д.т., както и за разноски за юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 100 лв., както и разноски за депозит за
допуснатата САТЕ в размер на 300 лв. и разноски за депозит за свидетел в
размер на 60 лева. По ч.гр.д. № 63917/2021 г. на ищеца са присъдени разноски
в размер на 25,00 лв. за д.т.
Така мотивиран, С.йският районен съд, 36 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
410, ал. 1 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, че Агенция
„Пътна инфраструктура“, с ЕИК и адрес на управление гр. С.я, бул. „М.“ №
3 ДЪЛЖИ на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. С.я, бул. „С.ш” № 67А, сумата в размер на 536, 64 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по щета № 2231-
1261-17-402906 по автомобилна застраховка „Каско” за застрахователно
събитие, настъпило на 22.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.11.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63917/2021г. по описа на СРС, 36
състав.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, с ЕИК 0.. и адрес на
управление гр. С.я, бул. „М.“ № 3, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на ЗАД „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С.я,
бул. бул. „С.ш” № 67А разноски в общ размер на 485 лева в исковото
производство, както и разноски в общ размер на 25 лева по заповедното
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред С.йски градски съд,
чрез С.йски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
4
Съдия при С.йски районен съд: _______________________
5