№ 1471
гр. Варна, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100501688 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ИЛК. Т. Г. срещу Решение № 74 от
10.05.2021г. по гр.д. № 815/2020г. по описа на ПРС, II-ри състав, с което на основание чл.
34 от ЗС е допуснато да бъде извършена съдебна делба на недвижими имоти, както следва:
1/ Дворно място, находящо се в с. Б., общ. П., обл. Варна, представляващо УПИ IX-
183, в кв. 21 по плана на селото, цялото с площ от 860 кв.м. и при граници: УПИ I-182, УПИ
VIII-181 и от две страни улица, ведно с изградените в същото място жилищна сграда с
площ от 80 кв.м., кухня, с площ от 32 кв.м. и хамбар, с площ от 60 кв.м., както и трайни
подобрения и приращения;
2/ Поземлен имот, находящ се в землището на с. Б., общ. П., м. „Г.“, представляващ
имот с ид. 05102.106.19, с площ от 3796 кв.м. и при граници: имоти с ид. 05102.106.20, 51,
18, 6, 7 и 8;
3/ Поземлен имот, находящ се в землището на с. Б., общ. П., м. „К.Б.“,
представляващ имот с ид. 05102.212.1, с площ от 3943 кв.м. и при граници: имоти с ид.
05102.212.28, 16, 2, 27 и 05102.211.27;
4/ Поземлен имот, находящ се в землището на с. Б., общ. П., м. „К.Б.“,
1
представляващ имот с ид. 05102.242.16, с площ от 2200 кв.м. и при граници: имоти с ид.
05102.248.5, 05102.242.17, 05102.248.4 и 05102.242.15, между съделителите и при квоти за
всеки от тях, както следва:
5/6 ид.ч. от дворното място и 2/3 ид.ч. от поземлените имоти за ИЛК. Т. Г. с ЕГН
**********, придобити на основание наследяване на Т. Х. Т.ов, п. на *** /съответно
1/6 и 1/3 ид.ч./ и на основание договор за покупко продажба по НА № 57/04.04.2019г.
/съответно 4/6 и 1/3 ид.ч./;
1/6 ид.ч. от дворното място и 1/3 ид.ч. от поземлените имоти за ЕЛ. ХР. Т. с ЕГН
**********, придобити на основание наследяване на Х. Т.ов Х., п. на ***г., който от
своя страна наследил баща си Т. Х. Т.ов, п. на ***
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението, постановено при неправилна преценка на фактите по делото,
довело до постановяване на порочен акт. Изложени са доводи, че предприетото оспорване
на произхода на ответницата от Х. Т.ов Х. е преюдициален въпрос, чието решаване обуславя
изхода на спора за делба. Съдът следва да се произнесе първо по преюдициалния въпрос и
след това по обусловения иск за делба. По предприетото оспорване ПРС изложил
съображения в мотивите към решението без да се произнесе с диспозитив, което съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила. Наред с това, съдът не е съобразил
мотивите на решението, с което е постановен развод по гр.д. № 212/1991г. по описа на ПРС
– че съпрузите са във фактическа раздяла от 10.01.1991г.; че съпругата Р. Х.а е напуснала
семейното жилище. Решението по това дело е влязло в сила на 20.11.1991г., поради което
ответницата не е родена по време на брака между Х. Х. и Р. Х.а, тъй като в периода
10.01.1991г.-***., когато ответницата се е родила са изминали около година и пет месеца, в
който период не е съществувала възможност тя да бъде зачената от Х. Х.. Презумпцията за
бащинство в случая е оборена, както от мотивите на решението за прекратяване на брака,
така и от събраните по делото показания на свидетеля М. И. – двамата са пребивавали в
различни населени места, неспособни са били да заченат, тъй като са били в процес на
развод. От събраните по делото доказателства обсъдени в тяхната цялост и взаимна връзка
се установява, че липсва биологична връзка между ответницата и Х. Х.. Отправила искане в
тази връзка за постановяване на решение, с което обжалваното такова да се отмени и вместо
него се постанови друго, с което да се приеме, че ответницата не следва да участва в
делбата.
В отговор на жалбата Е.Т. оспорва поддържаните в нея доводи. Заявява довод, че в
периода на зачеване майката е в развод, нито фактическата раздяла на съпрузите сами по
себе си не оборват презумпцията за бащинство. Фактическата раздяла не изключва
възможността за физически контакт между съпрузите. Отправя искане решението да се
потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
2
позиции по спора, като въззиваемата страна претендира присъждане на разноски за
въззивното производство.
При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ПРС е образувано по повод предявени от ИЛК. Т. Г. срещу ЕЛ.
ХР. Т. конститутивни искове с правно основание чл. 34 от ЗС за допускане и извършване
делба на недвижими имоти, представляващи дворно място видно с жилищна сграда и
подобрения и три поземлени имоти, находящи се в землището на с. Б., общ. П., обл. Варна.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: с
договора по НА № 143 от 1961г. наследодателят й Т. Х. Т.ов придобил право на собственост
върху дворно място представляващо УПИ IX-183, в кв. 21 по плана на с. Б., заедно с
изградената в същото жилищна сграда, кухня и хамбар, а на основание реституция по реда
на ЗСПЗЗ с КНА № 58/1998г. същият придобил правото на собственост върху три ниви,
находящи се в същото землище. Наследодателят Т. Х. Т.ов починал на ***, а с договор за
покупко продажба, оформен с НА № 57 от 04.04.2019г. майка й И. И.а Т. прехвърлила на
ищцата право на собственост върху 4/6 ид.ч. от дворното място, представляващо УПИ IX-
183, в кв. 21 по плана на с. Б., заедно с изградената в същото жилищна сграда, кухня и
хамбар, както и по 1/3 ид.ч. от трите поземлени имоти. По наследяване на баща си Т. Т.ов
ищцата придобила и 1/6 ид.ч. от дворното място и по 1/3 ид.ч. от земеделските имоти.
Ответницата, като наследник по заместване на Х. Т.ов Х., п. ***г., син на починалия негов
баща и общ наследодател Т. Х. Т.ов, п. на *** претендира собственост върху 1/6 ид.ч. от
дворното място, ведно с жилищната сграда, както и върху 1/3 ид.ч. от земеделските имоти.
Страните не могат да постигат съгласие за доброволно поделяне на общите имоти, поради
което претендира да се допусне делба при квоти по 5/6 ид.ч. за ищцата от дворното място и
по 2/3 ид.ч. от земеделските земи за ищцата и 1/6 ид.ч. за ответницата от дворното място и
по 1/3 ид.ч. от нивите.
На основание чл. 342 от ГПК ищцата заявила възражение против правото на
ответницата да участва в делбата. Отправила в тази връзка искане за откриване на
производство по оспорване на наследствените права на ответницата върху наследството
оставено след смъртта на общия наследодател Т. Х. Т.ов, п. на *** Възражението
обосновала с твърдения, че с Решение по гр.д. № 212/1991г. на ПРС бракът между Х. Т.ов Х.
и Р. С. Х.а, майка на ответницата е прекратен по вина на съпругата. В мотивите на
решението съдът приел, че съпрузите са във фактическа раздяла считано от 10.01.1991г.,
като ответницата е напуснала семейното жилище, а чрез измама за бременност е сключила
брак със съпруга, но раждане не е последвало. Преди смъртта на брат й Х. Т.ов Х., всички
негови роднини не са знаели за съществуването на негово дете. За съществуването на негов
низходящ и наследник узнали едва след смъртта му – ***г. въз основа на заявени от
ответницата претенции и представеното от нея удостоверение за наследници. От
3
удостоверението е видно, че ответницата е родена на ***., т.е. действа презумпцията за
бащинство. Тя обаче е оборена от събраните доказателства в хода на производството по
прекратяване на брака, установяващи фактическата раздяла между съпрузите повече от
година – обстоятелства сочещи на липса на контакт между съпрузите много преди /повече от
година/ завеждане на исковата молба за развод. Незнанието на бащата от друга страна за
наличието на дете, произхождащо от него, обусловили невъзможността приживе същият да
оспори биологичния произход на ответницата по исков ред. Въз основа на изложеното
отправила искане да се приеме за установено, че ответницата не е наследник на Х. Т.ов Х.
поради липса на биологична връзка и отношение на произхождение и родство между нея и
Х. Т.ов Х., поради което не може да участва в делбата и на това основание делото да се
прекрати.
В отговор на исковата молба, Е.Т. заявила, че не оспорва предявения иск за делба при
описаните квоти. Оспорила възражението в исковата молба против правото й да участва в
делбата. От раждането й през 1992г. до смъртта на баща й през 2019г. никой, в т.ч. и баща й
не е оспорвал произхода й. Приживе баща й не е искал родителите и близките му да знаят,
че има родено извънбрачно дете. Решението, с което е прекратен брака между родителите й
не доказва произхода й, а влязло в сила решение по иск за оспорване на произход не е
налице. Ето защо отправила искане за допускане на делба на общите имоти при заявените
квоти в съсобствеността, с извод за неоснователност на поддържаното възражение
оспорващо наследствените й права, поради липса на биологична връзка между нея и
наследодателя Х. Х..
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, а и от НА № 143/1961г. на Провадийски народен съдия, се
установява, че на 17.11.1961г. Т. Х. Т.ов придобил от продавачите недвижим имот в с. Б.,
представляващ парцел I-234, от 860 кв.м. дворно място, заедно с построените в него къща,
кухня, хамбар, находящо се в кв. 104 за сумата от 14 000 лв.
С НА № 58 от 1998г. на Нотариус И. К., на 10.12.1998г. Т. Х. Т.ов е признат за
собственик на три ниви, находящи се в землището на с. Б., съобразно описанието им в акта,
на основание влязло в сила решение на ПК, гр. П. № 0327 от 03.08.1998г. по чл. 17, ал. 1 от
ЗСПЗЗ и чл. 27 от ППЗСПЗЗ.
Т. Х. Т.ов починал на ***, когато призовани да го наследят били съпругата му И. И.а
Т., дъщеря му ИЛК. Т. Г., както и сина му Х. Т.ов Х.. Последния починал на ***г., когато
бил наследен от дъщеря си ЕЛ. ХР. Т., видно от Удостоверение за наследници от
10.08.2020г., издадено от Община П..
Видно от Акт за раждане № 1694 от 21.05.1992г., издаден от Община Варна, ЕЛ. ХР.
Т. е родена на ***. от родители Р. С. Х.а и Х. Т.ов Х..
4
Като писмено доказателство по делото е прието Решение от 12.11.1991г.,
постановено по гр.д. № 212/1991г. по описа на ПРС, с което по искова молба на Х. Т.ов Х.,
предявена на 22.04.1991г. и на основание чл. 99, ал. 1 от СК е прекратен гражданския брак
между него и Р. С. Х.а, сключен на 26.11.1989г. с акт № 144 на ОбНС П.. Обявено е, че вина
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има жената. Решението е влязло в сила
на 20.11.1991г.
С договор за покупко продажба по НА № 57, на 04.04.2019г. И. И.а Т. продала на
ИЛК. Т. Г. собствените си 1/3 ид.ч. от земеделските земи в землището на с. Б., както и
собствените си 4/6 ид.ч. от УПИ IX-183, ведно с жилищната сграда, кухня и хамбар.
Пред ПРС са разпитани свидетели, ангажирани от ищеца – М. И. и Х. С., както и
такива, ангажирани от ответницата – Н. В. /сестра на ответницата/ и В. М..
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да
иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е
несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
Установено е в конкретния случай, че приживе общият на страните наследодател Т.
Х. Т.ов на основание сделка придобил право на собственост върху дворно място, ведно с
жилищна сграда и подобрения в с. Б. /НА № 143/1961г./, а на основание реституция,
постановена по реда на ЗСПЗЗ с Решение на ПК – П. – правото на собственост върху три
ниви, също находящи се в землището на с. Б..
Т. Х. Т.ов починал на *** и призовани да го наследят били съпругата му и двете му
низходящи – син и дъщеря на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН.
На 04.04.2019г. съпругата И. Т. прехвърлила на дъщеря си – ищца по делото
придобитите от нея на основание прекратена СИО и наследяване на съпруга си 4/6 ид.ч. от
дворното място и по 1/3 ид.ч. от земеделските земи. Така на основание сделка и наследяване
на общия наследодател, ищцата се легитимира понастоящем като собственик на 5/6 ид.ч. от
дворното място с жилищната сграда и на по 2/3 ид.ч. от земеделските земи.
Синът на наследодателя Х. Т.ов Х. от друга страна по наследяване на баща си
придобил 1/6 ид.ч. от дворното място и по 1/3 ид.ч. от трите ниви. С откриване на
наследството му на ***г., призована да го наследи била единствената му дъщеря ЕЛ. ХР. Т.,
съгласно представеното удостоверение за наследници, която понастоящем се легитимира
като съсобственик на общите имоти при квоти 1/6 ид.ч. от дворното място и по 1/3 ид.ч. от
земеделските земи.
5
Основният спор повдигнат от ищцата в тази връзка е този за произхода на
ответницата от баща й Х. Т.ов Х..
За да се произнесе на тази плоскост съдът съобрази следното: неоснователен е
поддържаният в жалбата довод за допуснато от ПРС съществено нарушение на
процесуалните правила поради непроизнасяне на самостоятелен диспозитив по
преюдициалното оспорване на произход, заявено в процеса по реда на чл. 343 от ГПК.
Съдебното производство за делба е уредено от закона като особено исково производство, в
което могат бъдат повдигани и разрешавани от делбения съд спорове между съделителите
относно правоотношения, обуславящи възникването и съществуването на съсобственост,
участниците в нея и техните права. Такива са споровете за собственост, за произход и
осиновяване, за приемане и отказ от наследство, за действителност на завещания, за
възстановяване на запазена част. Оспорванията на произход и на осиновяване обаче могат да
бъдат релевирани в делбата само чрез възражение, но не и чрез самостоятелен иск. По
възраженията съдът се произнася само в мотивите. Единствено по конститутивните
възражение за възстановяване на запазена част по чл. 30 от ЗН и право по чл. 12, ал. 1 от ЗН
съдът постановява изричен диспозитив за уважаването или отхвърлянето им. Това е така,
доколкото чл. 343 от ГПК не създава нова компетентност на районния съд, поради което той
не може да разреши този спор със силата на присъдено нещо. Тази разпоредба дава
възможност на съделителите да направят оспорванията си, но в този случай районният съд е
длъжен да вземе отношение по направеното възражение само в мотивите с оглед нуждите на
делбеното производство. Т.е. спорът по оспорване на произход обуславя правото на съдебна
делба, но делбеният съд има компетентност да го реши, само когато е въведен с възражение,
какъвто е и разглежданият случай /съгласно уточнение на л. 27/, а не и чрез инцидентен
установителен иск.
Споровете относно произхода поначало са уредените в СК – чл. 62, чл. 66, чл. 67, чл.
68, чл. 69 от СК /чл. 31 – 45 от СК /отм./. В СК предявяването на исковете е обвързано с
преклузивен срок и с точно очертаване на легитимираните страни по всеки от исковете.
Съгласно задължителните постановки на ПП на ВС № 5/78г. от 21.II.1979г. при решаване на
спорове за произход задължително следва да се спазват основните начала за стабилност на
надлежно установен произход, за ограничена легитимация на страните и ограничената,
изрична допустимост само на предвидените от закона искове за произход, както и
преклузивните срокове за тяхното предявяване. В съдебната делба оспорването може да се
направи от всеки съделител против друг съделител/и само под формата на възражение,
като приетото от съда в мотивите на решението за допускане на делба относно произхода не
променя установеното гражданско състояние и споровете могат да бъдат пререшавани.
Допустими са всички доказателствени средства, включително свидетели и вещи лица.
Наследници по закон по смисъла на Закона за наследството от 1949г. са лицата по чл.
5 - 10 от ЗН. Качеството наследник се придобива от дадено лице по силата на закона и е
обусловено от наличието на установени от закона отношения, като произход, брак,
6
осиновяване и др. То възниква от момента на откриване на наследството. От този момент е
възможно едно лице да стане наследник, като получи имуществените права и задължения на
наследодателя, които не са прекратени с неговата смърт.
Установяването на лицата, на които законът признава качеството на наследници,
може да стане с различни доказателства, едно от които е удостоверението за наследници. По
делото е прието удостоверение за наследници изх. № 039 от 10.08.2020г. издадено от
Община П., видно от съдържанието на което ответницата ЕЛ. ХР. Т. е низходяща и се
легитимира като наследник по закон на Х. Т.ов Х., п. на ***г., който е син и наследник по
закон на общия наследодател Т. Х. Т.ов, п. на *** Удостоверението за наследници се издава
по процедура, регламентирана в ЗГР, от длъжностното лице по гражданското състояние в
общината след справка в регистрите на населението, което го характеризира като официален
свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила съгласно чл.
179, ал. 1 от ГПК, относно удостоверените факти. Тя може да бъде оборена чрез оспорване
на неговата истинност по висящото производство за съдебна делба, или по исков път по реда
на чл. 124, ал. 4 от ГПК. Нарочно оспорване истинността на удостоверението в хода на
делото не е предприето, а доказателствената му сила относно удостоверените факти е
подкрепена от обвързващата съда доказателствена сила на приетия Акт за раждане № 1694
от 21.05.1992г., издаден от Община Варна удостоверяващ със съдържанието си произхода на
наследника от наследодателя си – че ответницата Е.Т. произхожда от баща си Х. Т.ов Х..
От съдържанието на Акт за раждане № 1694 от 21.05.1992г. се установява, че ЕЛ. ХР.
Т. е родена на ***. в гр. Варна от майка Р. С. Т. и баща Х. Т.ов Х.. В акта за раждане е
записан баща Х. Т.ов Х., който е съпруг на майката. Бракът между родителите е прекратен с
решение, влязло в сила на 20.11.1991г. на Провадийски районен съд. Следователно,
приложима е презумпцията на чл. 61, ал. 1 от СК /чл. 32, ал. 1 от СК/1985г./, съгласно която
съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди
изтичането на триста дни от неговото прекратяване. Неоснователен е поддържаният в
жалбата довод обоснован с установената в мотивите на решението за прекратяване на брака
фактическа раздяла между съпрузите, настъпила повече от една година преди предявяване
на исковата молба за развод на 22.04.1991г. Мотивите към съдебното решение не се ползват
със СПН, тъй като диспозитивът на решението, който съгласно чл. 189, б. „г“ от ГПК /отм./
визира като констатация спорното право, представлява източника на силата на присъдено
нещо, а по отношение на съдържащите се в мотивите констатации относно юридическите и
доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения не се формира сила
на присъдено нещо. Следователно обективните и субективни предели на силата на
присъдено нещо се преценяват въз основа на обективираната в диспозитива на съдебното
решение воля на съда. Ето защо съдебното решение, с което е постановено прекратяване на
гражданския брак между мъжа и жената не формира СПН по въпроса дали и откога е
настъпила фактическата раздяла между тях. Отделно, сам по себе си дори и установен, факта
на фактическата раздяла между съпрузите не изключва възможността за зачеване, съответно
действието на презумпцията по чл. 32, ал. 1 от СК/1985г., когато са налице останалите
7
предпоставки на визираната разпоредба. А съгласно разясненията дадени с т. 3 от ПП на ВС
№ 5/78г. от 21.II.1979г. главен предмет на доказване при оборването на бащинството на
съпруга на майката е невъзможността майката да е заченала от своя съпруг. Под
"невъзможност" по смисъла на чл. 32 СК /отм./ се разбира съвкупност от обстоятелства, при
наличието на които е изключена всяка възможност за физически контакт между майката и
съпруга по време на зачеването, или е доказано чрез съдебно-медицинска експертиза, че
съпругът се изключва като баща. Според постоянната практика на съдилищата детето не е
могло да бъде заченато от съпруга на майката, когато е налице реално съществуваща
съвкупност от обстоятелства, при които или е изключена всяка възможност за физически
контакт между майката и съпруга през периода на зачатието, или чрез съдебно-медицинска
експертиза е установено, че съпругът се изключва като баща. Обстоятелството, че през
време на брачното съжителство и по-специално през време на периода на зачеването
майката освен със съпруга си е имала полови връзки и с друг мъж, само по себе си не
съставлява оборване на предположението по чл. 32 от СК /отм./. По спорния въпрос дали
фактическата раздяла на съпрузите сама по себе си изключва бащинството на съпруга, дали
и в такъв случай важи изложеното вече становище за невъзможността следва да се посочи,
че в многобройната съдебна практика на съдилищата по брачните дела фактическата раздяла
не изключва възможността за физически контакти между съпрузите. Има фактическа
раздяла при живеене в един и същ апартамент, къща или въобще ползвано жилище. Има
фактическа раздяла с различни по форма търсене на компромис или разрешение на
недоразумения, които сами по себе си не изключват зачеването от съпруга. Въпросът дали в
тези случаи е било възможно да зачене от съпруга или от друг мъж е фактически и следва да
се изследва във всеки конкретен случай, като се има предвид възприетото по-горе
становище по чл. 32 от СК /отм./ за невъзможността.
За установяване на невъзможността на майката да зачене от съпруга, по инициатива
на ищцата са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите М. И. и
Х. С.. В показанията си първият свидетел споделя непреки впечатления от живота на
родителите на ответницата от 1989-1990г. Впоследствие разказва, че е заминал да работи в
гр. Варна, а след бракоразводното дело и Х. Х. дошъл в гр. Варна, с който живели заедно на
квартира. В показанията на този свидетел не се съдържат конкретни данни за живота на
наследодателя към релевантния момент на зачеването – м. 09.1991г. Впечатленията на
втория свидетел от живота на Х. Х. датират от 2002-2003г. и в показанията му не се
съдържат конкретни факти и обстоятелства към релевантния момент на зачеването.
Отчитайки така събраните гласни доказателства като изолирана и незаинтересована
интерпретация на възприети индиректно факти и обстоятелства от отношенията на
съпрузите за времето преди развода им, възпроизведена добросъвестно в показанията
съобразно способността на свидетеля вярно да възприема фактите, съдът приема, че
показанията на свидетеля И. не установяват съвкупност от обстоятелства, при които е
изключена всяка възможност за физически контакт между майката и съпруга през периода
на зачатието, а свидетелят С. няма впечатления от този период. Показанията на първия
8
свидетел сами по себе си не оборват материалната доказателствена сила на акта за раждане
и на удостоверението за наследници относно отразените в тях факти с правно значение,
съгласно действащото законодателство /чл. 179, ал. 1 от ГПК вр. чл. 24, ал. 1, чл. 34, ал. 2 и
чл. 45, ал. 1 от ЗГР/, нито презумпцията на чл. 32 от СК /отм./. А факта, че свидетелите не са
знаели за съществуването на дъщерята на Х., не е достатъчен да обоснове правния извод, че
ответницата не е зачената от баща си.
В заключение, след съвкупна оценка на всички събрани по делото доказателства,
съдът приема, че оспорването на произхода на ответницата от Х. Х. е недоказано. С извод за
установена съсобственост, възникнала на основание наследяване и сделка, между страните
по делото и при установения обем права за всяка, следва да се допусне извършване на делба
на общите имоти.
Решението на ПРС, с което е постановен идентичен правен резултат е правилно и
законосъобразно постановено и следва да се потвърди.
При този изход на спора пред настоящата инстанция, право на разноски има
въззиваемата. Съгласно представен списък и доказателства за реално плащане, претенцията
се изчерпва с платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. В този размер
разноските следва да се възложат в тежест на въззивницата на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 74 от 10.05.2021г. по гр.д. № 815/2020г. по описа на
ПРС, II-ри състав, с което на основание чл. 34 от ЗС е допуснато да бъде извършена
съдебна делба на недвижими имоти, както следва:
1/ Дворно място, находящо се в с. Б., общ. П., обл. Варна, представляващо УПИ IX-
183, в кв. 21 по плана на селото, цялото с площ от 860 кв.м. и при граници: УПИ I-182, УПИ
VIII-181 и от две страни улица, ведно с изградените в същото място жилищна сграда с
площ от 80 кв.м., кухня, с площ от 32 кв.м. и хамбар, с площ от 60 кв.м., както и трайни
подобрения и приращения;
2/ Поземлен имот, находящ се в землището на с. Б., общ. П., м. „Г.“, представляващ
имот с ид. 05102.106.19, с площ от 3796 кв.м. и при граници: имоти с ид. 05102.106.20, 51,
18, 6, 7 и 8;
9
3/ Поземлен имот, находящ се в землището на с. Б., общ. П., м. „К.Б.“,
представляващ имот с ид. 05102.212.1, с площ от 3943 кв.м. и при граници: имоти с ид.
05102.212.28, 16, 2, 27 и 05102.211.27;
4/ Поземлен имот, находящ се в землището на с. Б., общ. П., м. „К.Б.“,
представляващ имот с ид. 05102.242.16, с площ от 2200 кв.м. и при граници: имоти с ид.
05102.248.5, 05102.242.17, 05102.248.4 и 05102.242.15, между съделителите и при квоти за
всеки от тях, както следва:
5/6 ид.ч. от дворното място и 2/3 ид.ч. от поземлените имоти за ИЛК. Т. Г. с ЕГН
**********, придобити на основание наследяване на Т. Х. Т.ов, п. на *** /съответно
1/6 и 1/3 ид.ч./ и на основание договор за покупко продажба по НА № 57/04.04.2019г.
/съответно 4/6 и 1/3 ид.ч./;
1/6 ид.ч. от дворното място и 1/3 ид.ч. от поземлените имоти за ЕЛ. ХР. Т. с ЕГН
**********, придобити на основание наследяване на Х. Т.ов Х., п. на ***г., който от
своя страна наследил баща си Т. Х. Т.ов, п. на ***
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ИЛК. Т. Г. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на ЕЛ. ХР. Т. с ЕГН ********** сумата от 300 лева представляваща съдебни
разноски за въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10