Р
Е Ш Е
Н И Е
№45
19.01.2023
г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на дванадесети януари
две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия
А.Митрушева
адм.д. № 1076 по описа на Административен съд - Хасково за 2022 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл., вр. чл. 129, ал. 7 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на М.М.Д., с ЕГН: **********, адрес: ***, подадена чрез процесуален
представител, срещу Акт за прихващане или възстановяване №
П-16002622143486-004-001/05.09.2022 г., издаден от инспектор по приходите при
ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 510/25.10.2022 г. на Директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП.
Жалбоподателката
твърди, че обжалваният административен акт е издаден в нарушение и при
неправилно приложение на материалния закон и общностното право. Заявява, че независимо
от обстоятелството, че подлежащите на възстановяване суми касаели осигурителни
вноски, същите следвало да се върнат ведно с предвиденото в закона обезщетение.
Последното, изчислено за времето, през които оспорващата била лишена от правото
на разпореждане със сумите – от 02.06.2020 г. до 09.09.2022 г., било в размер
на 2 589.14 лв. Видно от съдебното решение, частично отменящо РА, въз
основа на който били събрани сумите, получените от НАП суми за осигурителни
вноски били внесени въз основа на отпаднало основание и били недължими още от
момента на получаването им. При това положение не следвало да намери приложение
разпоредбата на чл. 129, ал. 6, предложение първо от ДОПК, тъй като липсвал
един от елементите на фактическия състав на нормата, а именно сумите не били
внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. Такъв акт имало,
но същият бил отменен с влязло в сила съдебно решение и основанието за тяхното
плащане, респективно събиране отпаднало. Поради това следвало да намери
приложение текстът на чл. 129, ал. 6, изречение второ от ДОПК, според който в
останалите случаи сумите се връщали със законната лихва. В този смисъл била и
разпоредбата на чл.175, ал. 2, т. 1 от ДОПК, според която лихви се дължали за
неправилно възстановени или прихванати публични вземания. Лихвата имала
обезщетяваща/компенсираща функция и нейната дължимост произтичала от принципа
на справедливостта, който изисквал жалбоподателката да бъде компенсирана за
времето, през което била лишена от правото на ползване на тези парични
средства, в случая - повече от две години. В тази връзка в жалбата се цитира практика
на СЕС по подобни въпроси. Макар и в цитираните решения да се споменавали само
понятията данъци и такси, както и факта, че данъчните плащания и вноските за
задължителното държавно социално и здравно осигуряване имали различна правна
природа от тази на данъците, следвало да се има предвид трайната практика на
СЕС, според която частноправният субект имал право на лихва върху сумата за
изтеклия период. Освен това, данъчнозадължените лица при забава в плащането на
публични задължения (включително осигурителни вноски) били длъжни да платят на
държавния бюджет освен самите задължения, и лихвите върху тях, считано от
датата на забава и/или глоби.
С оглед
на така изложеното, жалбоподателката моли за отмяна на обжалвания административен
акт в частта относно липсата на произнасяне по искането за заплащане на законна
лихва върху признатите за възстановяване осигурителни вноски и за връщане на акта
за допълнително произнасяне, както и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът
- Директор на Дирекция " Обжалване
и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП, в депозирана по
делото чрез процесуален представител молба, оспорва жалбата като необоснована и
неоснователна и изразява становище за правилност и законосъобразност на
оспорения акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Навежда
при условията на евентуалност възражение за прекомерност на разноските на
насрещната страна.
След
преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, съдът установи следното:
Предмет
на оспорване в настоящото производство е Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-16002622143486-004-001/05.09.2022
г., издаден от К. П. К. - инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, с посочено правно
основание чл. 129 от ДОПК, издаден във връзка с подадено Искане за прихващане
или възстановяване № 5389/11.08.2022 г., депозирано от М.М.Д. чрез пълномощник,
и Решение № 455/15.07.2022 г., постановено по адм.дело № 48/2021 г. по описа на
Административен съд – Хасково. С това решение е отменен Ревизионен акт №
Р-1600-**********-091-002/05.11.2020 г.,
потвърден с Решение № 617/10.12.2020 г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр.Пловдив, в частта относно
допълнително установените задължения по КСО и ЗЗО за самоосигуряващо се лице за
2015 г. в общ размер от 11 230.02 лв., от които: вноски за ДОО в размер на 3 993.60
лв. – главница и 1 707.00 лв. – лихва;
вноски за здравно осигуряване в размер на 2 092. 80 лв. – главница и 1 074.74
лв. – лихва; вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 1 560.00 лв. – главница и 801.88 лв.
– лихва. Актът за прихващане или възстановяване №
П-16002622143486-004-001/05.09.2022 г. е връчен на жалбоподателката електронно
на 07.09.2022 г. и е обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП.
В тази връзка е постановено оспореното в настоящото производство Решение № 510
от 25.10.2022 г., с което обжалваният акт е потвърден като законосъобразен.
Решението е връчено на жалбоподателката по електронен път чрез активиране на
електронна препратка на 25.10.2022 г. Жалбата е депозирана чрез Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ – Пловдив и заведена с вх.№
94-00-207/02.11.2022 г.
По
делото липсва спор относно размера на главниците и начислените върху тях лихви,
които следва да бъдат възстановени от приходната администрация на жалбоподателката,
доколкото в тази му част актът за прихващане или възстановяване не е оспорен по
административен ред, респективно в жалбата до съда такива основания не се
сочат. Спорен е въпросът дали следва да бъдат начислени лихви за забава върху
така определените за възстановяване суми.
В тази
връзка и като съобрази разпоредбите на закона, съдът намери, че жалбата е
подадена в срока за обжалване, от лице, което е адресат на акта, след решение
на решаващия орган по чл. 155, ал. 2 от ДОПК, с което е потвърден оспореният по
административен ред АПВ, при което е налице правен интерес от оспорването и
жалбата е процесуално допустима.
Производството
по издаване на процесния АПВ е започнало по депозирано от страна на М.М.Д. искане
от 11.08.2022 г., основаващо се на влязло в сила съдебно решение за частична отмяна
на предходно издаден ревизионен акт, обективиращ данъчни и осигурителни
задължения. Проверката е приключила с констатация на данъчния орган, че по частично
отменения ревизионен акт на задълженото лице следва да бъдат възстановени следните
суми: ДОО за самоосигуряващи се в размер на 3 993.60 лв., Лихви ДОО за
самоосигуряващи се в размер на 1 707.00 лв., Универсален пенсионен фонд за
самоосигуряващи се в размер на 1 560.00 лв., Лихви Универсален пенсионен
фонд за самоосигуряващи се в размер на 801.88 лв., Здравно осигуряване за
самоосигуряващи се в размер на 2 092.80 лв., Лихви Здравно осигуряване за
самоосигуряващи се в размер на 1 074.74 лв. или общо сумата от 11 230.02
лева.
Фактическите
констатации, изложени в АПВ и потвърждаващото го решение, се потвърждават от
събраните доказателства и като цяло са безспорни между страните по делото.
Спорни са произтичащите от фактите правни изводи.
При така
установените факти съдът намира, че жалбата е неоснователна поради следните
съображения:
Обжалваният
АПВ е издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, който е
компетентен съобразно разпоредбата на чл. 129 от ДОПК. АПВ е издаден в
изискуемата от закона писмена форма и е мотивиран, като са посочени
фактическите основания за издаването му и приетите за приложими правни норми.
Обжалваният АПВ е издаден при спазване на административно-производствените
правила, като в тази насока липсват оплаквания и съдът служебно не установява
допуснати съществени нарушения на производствените правила.
Основният
спор по делото е относно неначисляването на лихва за забава върху сумите,
съставляващи главници по внесените задължителни осигурителни вноски.
Съгласно
чл. 129, ал. 6 от ДОПК, недължимо
внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се
връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани
въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат
със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда
на ал. 1 - 4. Систематически
тълкувана, ал. 6 на чл. 129 от ДОПК е свързана с ал. 5, която, от своя страна,
въвежда задължение за органа по приходите в 30-дневен срок от предявяването
пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или
прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта суми, заедно с
дължимата по ал. 6 лихва, при определените в нормата условия.
В случая
се установява, че сумите, във връзка с които се претендират процесните лихви,
са главници за задължителни осигурителни вноски, постъпили по сметка на НАП, като
тези суми са събрани въз основа на акт на орган по приходите по смисъла на чл.
129, ал. 6 от ДОПК, в който случай законодателят изрично е предвидил, че
недължимо събраните задължителни осигурителни вноски, както в настоящия случай
се връщат без законната лихва за изтеклия период – от събирането им до тяхното
възстановяване.
Тоест уредбата
на чл. 129, ал. 6 от ДОПК е императивна и указвайки, че лихви върху осигурителни
вноски не се дължат, законодателят изрично ги е изключил от кръга на сумите,
върху които следва да бъдат начислени такива лихви. Съдебната практика и
цитираните решения на СЕС, на които се позовава жалбоподателят, са неотносими
към казуса, тъй като обсъдените в тези актове правоотношения не са аналогични и
не засягат уредбата на дължими лихви за забава върху главници на недължимо
внесени задължителни осигурителни вноски. Това изключение от правилото следва
да се тълкува точно и не може да се прилагат актове по аналогия, свързани с
други задължения. В този смисъл Решение № 11241 от 07.12.2022 г. на ВАС по адм.
д. № 645/2020 г., VIII о.
В
заключение съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен,
поради което не са налице основания за отмяната му.
При този
изход на делото претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 100 лева, съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 78,
ал. 8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд - Хасково
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М.М.Д.,
с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Акт за прихващане или възстановяване №
П-16002622143486-004-001/05.09.2022 г., издаден от инспектор по приходите при
ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 510/25.10.2022 г. на Директора на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ
на НАП.
ОСЪЖДА М.М.Д., с
ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на Националната агенция по приходите
сумата от 100 (сто) лева, разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България, в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: