РЕШЕНИЕ
№ 14222
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20211110147321
по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със
заповед № 272-ЧР/15.06.2021 г. и неговата отмяна, както и с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „управител“
на обект: бензиностанция – ......
Ищцата Ж. Д. Х. твърди, че по силата на трудов договор № Б-2601/08.10.2007 г.,
изменен с допълнително споразумение от 10.03.2014 г., е била в трудово правоотношение с
ответника „...., в рамките на което е изпълнявала длъжността „управител“ на обект“:
бензиностанция – Б – 135, .... като със заповед № 272-ЧР/15.06.2021 г. на директора на
персонала, връчена на същата дата, то е било прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6
КТ – поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Заявява, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като не е спазен 2-месечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ, доколкото
ответникът не е доказал момента на узнаване за извършване на твърдяните нарушения.
Посочва, че най-ранният момент, в който е станало това, са датите: 16.10.2020 г., 19.10.2020
г. и 22.10.2020 г., когато служители на ответника са узнали за тях, запознавайки се с
видеозаписите от системата за видеонаблюдение на обекта, а не 18.01.2021 г., както се
посочва в докладна записка до работодателя от същата дата, изготвена от А. Н. – Регионален
мениджър и В. М. – Териториален мениджър. В тази връзка се позовава на чл. 56, ал. 4
ЗЧОД, съгласно който техническите средства за видеонаблюдение се съхраняват в регистър
„Видеонаблюдение“ 2 месеца след изготвянето им, т. е. най-късно до 16.12.2020 г.,
19.12.2020 г. и 22.12.2020 г., поради което няма как ответният работодател да е узнал за
твърдяните нарушения едва на 18.01.2021 г. Допълва, че не става ясно дали посочената дата
отразява момента на съставяне на докладната записка или момента на връчване на същата.
Отделно от това, заявява, че преките ръководители – С. Д. и А. Н. са били уведомени за
всяко от твърдяните нарушения по електронна поща още на 10.12.2020 г. Твърди, че
последният е регионален мениджър и в това си качество осъществява контрол върху
1
дейността на управителите на бензиностанции и при констатирано нарушение на трудовата
дисциплина също има правомощие да предприеме действия по образуване на
дисциплинарно производство, като поиска обяснения от съответния служител, но в този
случай субект на дисциплинарната власт си остава управителят на дружеството, който
извършва преценка дали да се наложи дисциплинарно наказание и ако да – от какъв вид.
Счита, че е налице злоупотреба с процесуални права, тъй като съставяйки докладната
записка от 18.01.2021 г. работодателят се е опитал да създаде нов срок за налагане на
дисциплинарното наказание. Оспорва материалната законосъобразност на даденото от ИА
„.... разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение, позовавайки се на
правилата за предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като е трудоустроен
служител, поради което най-напред е следвало да поиска мнение на ТЕЛК, което в случая е
било сторено, но в него е посочено, че евентуална промяна в условията на труд би могла да
се отрази неблагоприятно на здравословното състояние ан лицето. Оспорва да е извършила
вменените нарушения на трудовата дисциплина. В тази връзка оспорва да е нарушила т. 5
от длъжностната си характеристика и част от правилата, уредени в „Стандарти за
управление и експлоатация на бензиностанции ....., твърдейки, че за нея не съществува
задължение да бъде на място при пълненето на резервоарите със светли горива и газ пропан
- бутан от началото до края на процеса от момента на пристигане на цистерната,
разтоварване и зареждане на горивата и напускането на обекта, тъй като това не означава,
че не е изпълнила задълженията си да провери пломбите, свободната вместимост на
резервоарите и изправността на разходомера. Заявява, че такива задължения имат не само
управителите на бензиностанции, но също така и старши-продавачите, поради което не
става ясно защо твърдяните нарушения във връзка с приема на горива се вменяват само на
нея. Оспорва да е нарушила и т. 8 от длъжностната си характеристика, тъй като поведението
не е в противоречие с Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите, доколкото не е имала задължение да
събира и унищожава горимите отпадъци в обекта, още повече, че не е упълномощена за това
с цитираната Заповед № 45/22.01.2016 г. Оспорва да е подаван сигнал от 10.12.2020 г.,
съдържащ оплакване на клиент от управителя на бензиностанцията, а в случай, че такъв
действително е постъпил, счита същия за манипулиран, оспорвайки да е допуснала
нарушение и на т. 1 от длъжностната си характеристика, тъй като няма задължение да
зарежда гориво на клиентите. Оспорва при ответника да са приети и тя да е запозната със
„Стандарти за управление и експлоатация на бензиностанции ....., които да вменяват
трудови задължения в качеството на управител. Сочи, че ответният работодател не е
съобразил критериите по чл. 189, ал. 1 КТ и конкретно тежестта на нарушенията,
обстоятелствата, при които са извършени, както и чистото дисциплинарно минало,
доколкото към момента на връчване на оспорената заповед няма наложени и влезли в сила
други дисциплинарни наказания. На основание чл. 17, ал. 2 ГПК моли и за инцидентно
произнасяне относно правилността на даденото от ИА „.... разрешение за уволнението й.
Предвид изложеното, моли съда да признае за незаконно и да отмени наложеното й със
заповед № 272-ЧР/15.06.2021 г. на директора на персонала дисциплинарно наказание
„уволнение“, като я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „управител“ на
обект: бензиностанция – ...... Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „..... е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете при твърдението, че наложеното на ищцата Ж. Х. със заповед №
272-ЧР/15.06.2021 г. на директора на персонала дисциплинарно наказание „уволнение“ е
законосъобразно, тъй като с действията си тя е извършила тежко нарушение на трудовата
дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на трудовите задължения, определени при
възникване на трудовото й правоотношение. Уточнява, че в качеството си на управител на
бензиностанция – .... е допуснала редица сериозни нарушения на трудовите си задължения,
описани в т. 1 и т. 8 от длъжностната й характеристика, както и в „Стандарта за управление
2
и експлоатация на бензиностанции на ....., които ищцата се е задължила да спазва, а именно:
не е присъствала при приемане и разтоварване на гориво, допускане на затрупване с листна
маса на най-пожароопасната зона в бензиностанцията и проява на грубо и неуважително
отношение към клиент. Заявява, че от формална страна е спазена процедурата за налагане на
дисциплинарното наказание, тъй като работодателят в лицето на директора на персонала –
В. П. е узнал за нарушенията от докладна записка от 18.01.2021 г. на мениджърите А. Н. и
В. М., поради което считано от 19.01.2021 г. е започнал да тече и 2-месечният срок по чл.
194, ал. 1 КТ. Сочи, че на основание чл. 194, ал. 3 КТ същият не е текъл за времето от
13.01.2021 г. до 29.01.2021 г., от 01.02.2021 г. до 01.03.2021 г., от 02.03.2021 г. до 10.03.2021,
от 12.03.2021 г. до 15.03.2021 г. и от 16.03.2021 г. до 31.03.2021 г. поради ползването на
отпуск за временна неработоспособност и законоустановен отпуск, като в тази връзка се
позовава на представени от нея болнични листи и заповеди за разрешаване на отпуск.
Допълва, че на 09.03.2021 г. до ищцата е отправена покана за даване на писмени обяснения,
като на 12.03.2021 г. тя е депозирала такива пред работодателя си, поради което
процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е била спазена, както е било и по отношение на тази по чл.
333, ал. 1 КТ, по време на която срокът по чл. 194, ал. 1 КТ също не е текъл. Обобщава, че в
периода от 19.01.2021 г. до 15.06.2021 г. са изтекли общо 40 календарни дни от 2-месечния
срок по чл. 194, ал. 1 КТ. Поддържа, че оспорената заповед е подписана от лице с
представителна власт – В. П.-К., в подкрепа на което се позовава на пълномощно с
нотариална заверка на подписите от 29.01.2021 г. Счита, че е налице обективна
невъзможност за работодателя едновременно да следи видеокамерите на всички
бензиностанции, поради което оспорва 2-месечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ да е започнал
да тече от твърдяните от ищцата дати на извършване на отделните нарушения, а именно: 16,
19 и 22 октомври 2020 г. Сочи, че разпоредбите на ЗЧОД нямат приложение по отношение
на него, тъй като не представлява лицензирано дружество, което осъществява охранителна
дейност. Твърди, че в дружеството няма практика докладните на служителите да се
завеждат, а да се изпращат към съответния ръководител по електронна поща, което в случая
е сторено още на 18.01.2021 г., позовавайки се на имейл от същата дата, с който В. М.
уведомява директора на персонала – В. П.-К., че двамата заедно с А. Н. са изготвили
докладна относно предложение за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата, поради
което най-рано на 18.01.2021 г. субектът на дисциплинарната власт е узнал за вменените й
нарушения. Оспорва регионалният и териториалният мениджър съответно А. Н. и В. М. да
имат правомощия за провеждане на дисциплинарни производства спрямо служители на
дружеството, респ. да имат качеството на субекти на дисциплинарната власт, тъй като
такива функции има само директорът на персонала – В. П.-К.. Сочи, че е поискал мнение на
ТЕЛК, което не обвързва ...., тъй като тя може да не се съобрази с него, поради което,
получавайки разрешение от нея, процедурата по чл. 333 КТ следва да се счита за спазена.
Излага подробни съображения относно неизпълнението от ищцата на вменените й с т. 5 от
раздел „Отговорности“ от длъжностната й характеристика и т. 1.6 и т. 1.7 от раздел
„Процедури за работа с горива“ от „Стандарта за управление и експлоатация на
бензиностанциите“ задължения, с които тя се е запознала съответно на 10.03.2014 г. и на
04.11.2018 г., а именно: за спазване на утвърдените стандарти за управление и експлоатация
на бензиностанциите, като лично контролира процеса на доставяне на горивата и приема
същите през цялото време от идването на цистерната и/или газовоза до напускането на
обекта, проверявайки, наличността и изправността на пломбите, липсата на видими течове
на гориво от цистерната, наличието на свободна съвместимост в резервоара на
бензиностанцията, вида на горивото в люковете, затваряне и заключване на вливната тръба,
наличието на пломби, показанията на нивомера, монтиран на люка на стационарния
резервоар, и др. Сочи, че на всяка от процесните дати приемът на гориво не е могло да се
извършва от старши-продавач, вместо от управителя, както се поддържа от ищцата, тъй като
на 16, 19 и на 22 Октомври 2020 г. такъв не е бил на работа, позовавайки се на работния
3
график на обект Б – 135, отнасящ се за м. октомври 2020 г. Заявява още, че ищцата не е
осигурила безопасни и здравословни условия на труд, поддържайки обекта в състояние,
отговарящо на правилата и нормите на хигиена и противопожарна охрана, като
натрупването на непочистена и изсъхнала листна маса в огромни количества на територията
на газстопанството на обекта счита, че представлява нарушение на трудовите й задължения,
вменени й с т. 8 от длъжностната й характеристика, както и нормативните актове, сързани с
работата й, включително и свързаните с противопожарната безопасност такива, позовавайки
се на чл. 16 от Наредба № 8151з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност, както и на заповед № 45/22.01.2016 г. Наред с това поддържа, че на 10.12.2020
г., държейки се грубо с клиент на бензиностанцията, ищцата не е изпълнила задължението
си за осигуряване на култура на обслужване, вменено й с т. 1 от длъжностната й
характеристика. Излага твърдения, че в случая са налице всички елементи от фактическия
състав на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, както и, че са спазени и критериите по чл. 189, ал. 1 КТ.
Уточнява, че по отношение на Ж. Х. има наложено и друго дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, чиято законосъобразност е предмет на проверка по гр. дело
№ 62194/2020 г. по описа на СРС, 87 състав, което към настоящия момент все още не е
приключило. По подробно изложените съображения счита, че наложеното със заповед №
272-ЧР/15.06.2021 г. на директора на персонала дисциплинарно наказание „уволнение“ е
законосъобразно, поради което моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира и
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение от 04.03.2022 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата относно наличието на съществувало между страните трудово
правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е трудов договор № Б-
2601/08.10.2007 г., изменен с допълнително споразумение от 10.03.2014 г., в рамките на
което ищцата Ж. Д. Х. е заемала длъжността „управител“ на обект: бензиностанция – .....,
като със заповед № 272-ЧР/15.06.2021 г., връчена й на 15.06.2021 г., същото е било
прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – поради налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“.
Нещо повече, така отделените за безспорни факти се подкрепят и от данните,
съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – трудов договор № Б-
2601/08.10.2007 г., допълнително споразумение от 10.03.2014 г. към него, както и заповед №
272-ЧР/15.06.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“.
Установява се, че трудоите задължения за заеманата от Ж. Х. длъжност „управител“ на
обект Б – 135, .... се определят от длъжностната й характеристика, екземпляр от който тя е
удостоверила, че е получила срещу подпис на 10.03.2014 г.
От съдържанието на последната става ясно, че част от основните функции, задачи и
отговорности на заемащото длъжността „управител на бензиностанция“ лице, са: да
организира и контролира работата на обекта, като осигурява ефективното му
функциониране и следи за спазване на производствената, трудова, технологична
дисциплина и култура на обслужване; отговаря за поддърЖ.о на приетата в дружеството
номенклатура от горива и стоки и своевременно заявяване и доставяне на необходимите
количества; поддърЖ.о на реда и търговския вид на стоките; да осигурява в съответствие с
нормативните изисквания създаването на безопасни и здравословни условия на труд с цел
недопускане на трудови злополуки, както и изискванията, сързани с опазване на околната
среда, като не поддържа обекта в състояние, отговарящо на правилата и нормите за хигиена
и противопожарна охрана. Наред с това, като част от нормативните документи, които
4
служителят следва да познава, са посочени: инструкции за противопожарна безопасност и
охрана на труда, вътрешни документи, регламентиращи дейността в дружеството, стандарти
за управление и експлоатация на бензиностанциите от системата на „....., Наредба № I-
209/22.11.2004 г. за правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност на обектите в
експлоатация, други вътрешни документи – указания, заповеди и др.
За уреждане на процедурата за работа с горива при ответника са приети „Стандарти за
управление и експлоатация на бензиностанции от системата на ..... - издание № 11,
определящи действията, задълженията, и отговорността на всички звена в системата,
ангажирани с процедурата по заявяване, приемане и отчитане на доставките на горива. В т.
1.6 от раздел V „Процедури за работа с горива“ е регламентиран редът за получаване на
светли горива, като се предвижда, че управителят на бензиностанцията отговаря за
нормалното протичане на процеса по получаването на горивото, за правилното
окомплектоване, попълване на документацията и отчитането й, като при пристигане на
автоцистерната лично приема доставените горива, а в случай на невъзможност, предлага, а
ръководител отдел „Организиране на продажбите на дребно и нефтени и газопродукти“
определя лице, което ще приеме конкретната доставка. Конкретно процедурата предвижда,
че заедно с шофьора управителят лично проверява, че пломбите са налични, изправни и
съответстващи на вписаните в протокола за пломбиране номера; заедно с шофьора
управителят лично проверява, че няма видими течове на гориво от цистерната, управителят
лично проверява, че в съответните резервоари на бензиностанцията има свободна
вместимост за приемане на доставено гориво, управителят изисква заземяване на
автоцистерната от шофьора, управителят и шофьорът късат съответните пломби,
управителят и шофьорът отварят съответните люкове и визуално проверяват, че горивото е
от съответния вид, управителят прави проверка с паста и летва в клетките на бензиновоза за
евентуално наличие на вода; управителят отключва и отваря само тази вливна тръба, където
ще се влива съответният вид гориво, управителят проверява правилното зашланговане на
цистерната към съответния резервоар на обекта, изисква от шофьора зашланговане на
газовата фаза за отвеждане на парите в автоцистерната; дава указания на шофьора за
сливането на горивата в резервоарите на бензиностанцията; следи за доставката на горивото
в резервоара, с цел избягване на преливане /препълване повече от 90 %/ или неправилното
му вливане в друго направление; след приключване на вливането от всяка клетка
управителят се качва на автоцистерната и проверява дали продуктът е източен напълно и се
уверява, че маркучите са източени, лично затваря и заключва вливната тръба; след
приключване на доставката, при комбинирани доставки, управителят пломбира капака на
сливното устройство на автоцистерната и описва номера на сложената пломба в протокола
за пломбиране; след разписване и подпечатване на разпечатката на електронния бордови
разходомер на бензиновоза освобождава автоцистерната, с което горивото се счита за
прието. В т. 1.7 от раздел V „Процедури за работа с горива“ е регламентиран редът за
получаване на газ пропан - бутан, като се предвижда, че управителят на бензиностанцията
отговаря за нормалното протичане на процеса по получаването на горивото, за правилното
окомплектоване, попълване на документацията и отчитането , като при пристигане на
цистерната лично приема доставеното количество газ пропан - бутан, а в случай на
невъзможност горивото се приема от старши – продавач или управител от друг обект след
съгласуване с отдел „Организиране на продажбите на дребно на нефтени и газо продукти“.
Конкретно процедурата предвижда, че заедно с шфьора управителят лично проверява, че
пломбите на газовоза са налични и изправни; заедно с шофьора управителят лично
проверява, че няма видими течове на газ от цистерната; управителят лично проверява, че в
съответния резервоар на бензиностанцията има свободна вместимост за приемане на
доставеното гориво; управителят изисква заземяване на газовоза от шофьора, заедно с
шофьора управителят къса съответните пломби; отварят съответните кранове и започват
преливането на газта от газовоза в резервоара на газостанцията; при приемане на газ пропан
5
- бутан от газовоза управителят следи запълването на резервоара да не превиши 85 % по
показанията на нивомера, монтиран на люка на стационарния резервоар; след приключване
на доставката, при комбинирани доставки, управителят пломбира капака на сливните
устройства на газовоза и описва номерата на сложените пломби в протокола за пломбиране;
с подписването и подпечатването на разпечатката на електронния бордови разходомер на
газовоза от управителя и шофьора горивото се счита за прието на бензиностанцията.
По делото не се спори, а и видно от представения дневник за разпространение на
документи за управление от първо и второ ниво, служителите на обект - бензиностанция – Б
– 135, .... са били запознати със „Стандарти за управление и експлоатация на
бензиностанции от системата на ..... - издание № 11, като това обстоятелство ищцата Ж. Х. е
удостоверила с подписа си на 04.11.2018 г.
Според представения работен график за м. октомври 2020 г. на служителите на обект –
бензиностанция – Б – 135, .... на 16-ти и 19-ти М. Р., заемаща длъжността: „старши -
продавач“, е била в отпуск, а на 22-ри не е била на работа.
Със заповед № 45/22.01.2016 г., издадена на основание чл. 9, ал. 2 и т. 9 от Наредба №
8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на
обектите, е регламентиран редът за отстраняване на горими отпадъци на територията на
обектите на „...., като координирането и контролирането на дейността по осигуряване на
пожарна безопасност е вменена на управителя на бензиностанциите, а част от дадените
указания са за системно почистване на територията на обекта от суха тревна растителност и
други горими отпадъци, както и за ежедневно събиране на горимите отпадъци от пожаро
безопасни места и периодичното им изнасяне извън района на обекта по предназначение.
Не се спори, че А. Н., заемащ длъжността „Регионален мениджър Югозападна
България“ и В. М., заемащ длъжността „Териториален мениджър Западна България“ при
ответника, са изготвили докладна записка от 18.01.2021 г., адресирана до правен отдел на
„....., относно установени нарушения на трудовата дисциплина, извършени от Ж. Х.,
заемаща длъжността „управител“ на обект ..... В докладната се посочва, че след обстоен
преглед на камерите, документи и информация по електронна поща за периода от 01.10.2020
г. до 31.12.2020 г. е установено системно неспазване на изискванията на работодателя, като
подробно са описани констатираните нередности и проблеми, а именно: 1. „Неспазване на
процедурите по прием на ГАЗ и светли горива“, 2. „Нарушаване на правилата за пожарна
безопасност, което застрашава здравето и безопасността на околните“, 3. „Генериране на
голямо количество брак на стоки“, 4. „Нарушаване на нормите на поведение и културата на
обслужване, което накърнява реномето на фирмата“, 5. „Пропускане при въвеждане на
цените, които са обект на мониторинг“, като са посочени и конкретните трудови функции на
управителя на бензиностанцията, които не са били изпълнени, и акта, от който те
произтичат, а именно: по т. 1 „Неспазване на процедурите за прием на ГАЗ и светли горива“
– стр. 4, т. 6 от длъжностната характеристика и стр. 16 /т. 1.6/, 17 и 18 от Стандарта, като е
обобщено, че по-голямата част от процедурите не се спазват, защото при приема на гориво
управителят стои в офиса си и не осъществява проверка на пломбите, не взима проби за
вода и не проследява процеса на вливане на гориво; по т. 2 „Нарушаване на правилата за
пожарна безопасност, което застрашава здравето и безопасността на околните“ – стр. 5, т. 16
и т. 2 от длъжностната характеристика, чл. 28 от Правилника за вътрешния трудов ред, стр.
9 от Стандарта, Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите и заповед № 45/22.01.2016 г.; по т. 3 „Генериране
на голямо количество брак на стоки“ – стр. 6, т. 5 от длъжностната характеристика,
„Наръчник за работа с група храни и напитки, приготвени на място“, по т. 4 „Нарушаване на
нормите на поведение и културата на обслужване“ – стр. 5, т. 19 от длъжностната
характеристика, стр. 10 и 14 от Стандарта поради оплакване на клиент от 10.12.2020 г.,
който е изразил недоволството си от управителя на обект Б - 135 – Ж. Х., тъй като често е в
6
лошо настроение, заяжда се с клиентите и го кара сам да си зарежда гориво, тъй като работи
за 800 лв. С докладната е обобщено, че от страна на управителя на обект Б – 135 – Ж. Х. не
са изпълнени основни функции, заложени в длъжностната й характеристика, Стандарта и
редица други инструкции и заповеди, поради което е направено предложение за стартиране
на дисциплинарно производство срещу нея.
Видно от представената на хартиен носител електронна кореспонденция, В. М., заемащ
длъжността „Териториален мениджър“ при ответника, е изпратил до В. П. докладната
записка от 18.01.2021 г. като приложение към имейл от същата дата, за преценка относно
стартирането на процедура за налагане на дисциплинарно наказание.
От покана с изх. № 009-ЧР/09.03.2020 г. се установява, че от Ж. Х. са изискани
писмени обяснения във връзка с нарушенията, констатирани с докладна записка от
18.01.2021 г., копие от която се прилага. В поканата подробно са описани обстоятелствата
около реализиране на отделните нарушения, като са отразени точните дати и интервали от
време, в рамките на които е осъществено всяко едно от тях, вида и характера на отделните
фактически действия, респ. бездействия, както и конкретните актове, които са били
нарушени, а именно: длъжностната характеристика за длъжността „управител“, Стандартите
за управление и експлоатация на бензиностанции от системата на ....., Наредба № 8121з-
647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на
обектите, Заповед № 45/22.01.2016 г. и др. Изрично в поканата е отразено, че обясненията се
искат на основание чл. 193, ал. 1 КТ, като е определен 4-дневен срок от получаване на
същата, в който те да бъдат депозирани. От страна на ищцата не се оспорва, че е получила
поканата на 09.03.2021 г., което обстоятелство тя е удостоверила с подписа си.
В отговор на поканата Ж. Х. е депозирала своите писмени обяснения, изразявайки
становище по всяко едно от подробно описаните от № 1 до № 6 в поканата и докладната
записка от 18.01.2021 г. нарушения, както следва: за № 1 – „запозната съм със задълженията
си за приемане на горива и газ пропан – бутан и като управител ги спазвам стриктно, не съм
извършила нарушенията, които твърдите“; за № 2 – „в качеството си на управител на обекта
спазвам и контролирам мерките по ЗБУТ и противопожарна безопасност, газ стопанството
се почиства редовно“; по № 3 – „бракът на тестени закуски и хот дог надхвърля 20 %,
защото се спазва Бейкъри план, спуснат от г-жа Ил. Л. на 28.08.2020 г., също така
многократно при посещенията г-н Н. и г-н М. устно са напомняли да запълваме витрината с
новоизпечени закуски“; по № 4 – „оплакването на клиента не е вярно, отричайки да е
казвала подобни думи и да е отказвала на клиент на бензиностанцията да бъде обслужен или
да си позволява да се държи по посочения в докладната записка начин“; по № 5 – „запозната
съм с Правилника за корпоративна култура“ и по № 6 – „запозната съм с трудовите си
задължения като управител“. Обяснения са изготвени на 10.03.2021 г. и са адресирани до г-
жа В. П., заемаща длъжността „Директор човешки ресурси“ при ответника „....., като видно
от входящия номер в горния ляв ъгъл на документа, същите са постъпили в деловодството
на ответника на 12.03.2021 г.
Представено е експертно решение № 1464/072/20.04.2021 г., издадено от
Университетска първа МБАЛ „...., с което Ж. Х. е призната за частично неработоспособно
лице с увреждания. Установява се още, че в допълнителен лист № 1 от 21.04.2021 г.
медицинският орган е направил констатация, че евентуална промяна в условията на труд би
могла да се отрази неблагоприятно за здравословното състояние на лицето, тъй като то вече
се е приспособило към заемната от него длъжност.
С писмо с изх. № 21046906/11.06.2021 г. на ИА „...., адресирано до „....., се посочва, че
във връзка с искане за издаване на разрешение или отказ за уволнение на някои категории
работници или служители, ползващи специална закрила по чл. 333, ал. 1 и 5 КТ, заведено
под вх. № 21058653/04.06.2021 г., и след преглед на представената към него документация се
дава предварително разрешение съгласно чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ за прекратяване на трудовото
7
правоотношение с Ж. Д. Х., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
По силата на пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 803/29.01.2021
г. на нотариус .... с .... на НК и срок на действие до 31.01.2022 г. ...., в качеството си на
управител на „..... овластява Ваня .... да подписва трудови договори, заповеди за
прекратяване на трудови договори, изменения, допълнителни споразумения, както и други
документи, изходящи от работодателя, включително, но не само, заповеди, покани и
всякакви други документи във връзка с провеждане на дисциплинарни производства по
смисъла на КТ, на служители, полагащи труда си по трудови правоотношения с „..... на
бензиностанциите, петролно-снабдителните бази и помпените станции на дружеството.
От представената в заверен препис заповед № 272-ЧР/15.06.2021 г., издадена от В. П. –
К., в качеството на пълномощник на управителя и директор по персонала, се установява,
че на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В мотивите на заповедта
се посочва, че по силата на експертно решение № 0808/041/08.03.2021 г. на ТЕЛК 1МБАЛ –
II състав, с което на Ж. Х. е определена 50 % трайно намаление на работоспособността и е
трудоустроена на същото работно място при облекчени условия на труд, а именно: без
тежък физически труд, в изпълнение на задължението си по чл. 333, ал. 2 КТ с писмо с изх.
№ ВП-57/31.03.2021 г. е поискано становище от ТЕЛК как ще се отрази планираното
уволнение на служителя от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална
промяна в условията на труд, като с писмо с вх. № 542/13.05.2021 г. РКМЕ към РЗИ – София
град е изпратила експертно решение № 1464/072/20.04.2021 г., с което ТЕЛК изказва
становище, че Ж. Х. се е приспособила към заеманата от нея длъжност и евентуална
промяна в условията на труд би могла да се отрази неблагоприятно върху здравословното й
състояние. Отразено е още, че в изпълнение на задължението си по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, с
писмо с вх. № 21058653/04.06.2021 г. на .... работодателят е поискал предварително
разрешение за освобождаване на ищцата като управител на бензиностанция Б – 135, .... на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, като с писмо с изх. № 2106903/11.06.2021 г., получено по
електронната поща на 11.06.2021 г., .... е дала предварително съгласие за освобождаването й
от работа. В заповедта подробно са описани обстоятелствата по чл. 194, ал. 3 и 4 КТ, довели
до спиране на срока по ал. 1 от същата разпоредба, като е прието, че общо за периода от
19.01.2021 г. до 15.06.2021 г. са изтекли 40 календарни дни от 2-месечния срок за налагане
на наказание по чл. 194, ал. 1 КТ, поради което същият е бил спазен. По-нататък в заповедта
от страна на работодателя са възпроизведени обстоятелствата около реализиране на
отделните нарушения с посочване на точните дати и интервали от време, в рамките на които
се е осъществило всяко едно от тях, вида и характера на отделните фактически действия,
респ. бездействия, като най-общо същите са обособени в три групи: 1. Не присъства при
приемане и разтоварване на гориво, съответно не проверява за наличието на пломби, не
контролира какво количество гориво се разтоварва, не извършва проверка за качеството на
горивото (например наличие на вода) и не контролира спазването на противопожарните
изисквания при разтоварване на гориво на следните дати: 16.10.2020 г. – прием на газ в
интервала 12:47 часа - 13:15 часа; 19.10.2020 г. – прием на газ в интервала 12:12 часа – 12:42
часа; 19.10.2020 г. – прием на супер дизел в интервала 13:06 часа – 13:42 часа; 22.10.2020 г.
– прием на супер дизел и екто дизел в интервала 12:14 часа – 12:35 часа, като видно от
видеонаблюдението на обекта при всички горепосочени случаи управителят е на обекта,
разтоварването на гориво е в рамките на работното му време, но не присъства на същото, а в
офиса си или в търговската зала; 2. При преглед на видеонаблюдението, на 10.11.2020 г. е
установена натрупана и непочистена изсъхнала листна маса в огромни количества в най-
пожароопасната зона на бензиностанцията, а именно: газ стопанството; 3. На 10.12.2020 г. е
постъпило оплакване от управителя от клиент на горещата линия, който е посочил, че
зарежда често на бензиностанция Б – 135 и, че Ж. Х. всеки път е в лошо настроение, кара се
с клиентите и дори отказва да им зарежда гориво с мотива, че работи за 800 лв.
Възпроизвеждайки всяко едно от отделните нарушения, органът на дисциплинарната власт е
8
посочил и конкретните актове и норми, които не са спазени, а именно: длъжностната
характеристика за длъжността „управител“, Стандарти за управление и експлоатация на
бензиностанции ....., Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите и Заповед № 45/22.01.2016 г., след което е
квалифицирал същите като нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал.
1, КТ, а именно: по т. 10 – неизпълнение на трудови задължения, определени при възникване
на трудовото правоотношение. При определяне вида на наказанието, органът на
дисциплинарната власт е отчел характера, степента и важността на извършените нарушения,
както и поведението на служителя, на който в качеството на „управител“ на бензиностанция
е поверено изпълнението на функциите по контрол и цялостно съответствие на обекта с
изискванията на ръководството на дружеството и законодателството, както и, че с
поведението си следва да дава пример на подчинените му служители. Отчетено е още
демонстрираното пренебрежение към работния процес и липсата на изтъкната в
обясненията на служителя обективна извинителна причина за демонстрираното поведение,
както и многократността на извършените нарушения, поставящи под сериозен риск и
заплаха безопасните условия на труд на всички служители и/или клиенти на обекта,
включително и цялостната репутация на работодателя. Като допълнителен аргумент за
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание ответният работодател е изтъкнал още
липсата на получени от ищцата награди и похвали за безупречно изпълнение на
задълженията си, пълното неизпълнение на трудовите й задължения, като с оглед тежестта и
естеството на отделните нарушения е счетено, че липсата на предходно наложени
дисциплинарни наказания, които да са влезли в сила, не оказва съществено влияние върху
възприетия вид на наказанието – „уволнение“. Между страните не се спори, а и видно от
отбелязването върху документа, заповедта е връчена на Ж. Х. на 15.06.2021 г., като това
обстоятелство тя е удостоверила с подписа си.
Представени са 3 броя болнични листи съответно № Е 20202442804/13.01.2021 г., № Е
20202442836/01.02.2021 г. и № Е 20210152560/16.02.2021 г., съгласно които ищцата е била в
отпуск поради временна неработоспособност в периода от 13.01.2021 г. до 26.01.2021 г., в
периода от 01.02.2021 г. до 14.02.2021 г., както и в периода от 15.02.2021 г. до 01.03.2021 г.,
като предписаният с тях режим на лечение е „домашен-амбулаторен“.
От 2 броя заповеди съответно № 8945-ЧР/08.12.2020 г. и № 1303-ЧР/12.03.2021 г. се
установява, че на ищцата е разрешено ползването на платен годишен отпуск за времето,
както следва: от 29.12.2020 г. до 12.01.2021 г. и от 27.01.2021 г. до 29.01.2021 г., или общо
13 работни дни, както и от 11.03.2021 г. до 11.03.2021 г. и от 16.03.2021 г. до 30.03.2021 г.,
или общо 12 работни дни.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите .....
В показанията си свидетелят А. Н. заявява, че при регулярно посещение на обект Б –
135 и преглед на видеокамерите в качеството си на регионален мениджър продажби е
установил, че при прием на светли горива и газ пропан – бутан управителят не е присъствал
по време на разтоварване на горивото, допускайки по този начин отклонение от стандарта
на дружеството. Изяснява, че целият процес включва поредица от установени процедури,
които следва да бъдат осъществени с участието на управителя и шофьора, като проверка на
шланговете, зашланговане, проверка на пломби с конкретни номера, проверка за вода в
резервоарите, заземяване на цистерната и други. За конкретния случай си спомня, че към
момента на пристигане на цистерната, респ. газовоза на обекта ищцата не е участвала в
процедурата по прием на гориво, а по принцип тя трябва да е там заедно с шофьора. С
категоричност свидетелят заявява, че в дните на отделните нарушения - 16.10.2020 г.,
19.10.2020 г. и 22.10.2020 г. Ж. е стояла вътре в закритата част на търговския обект – в
стаята на управителя, като впечатленията си той е формирал по време на прегледа на
камерите, разположени на обекта. Сочи, че същата е пропуснала да провери пломбите на
9
цистерната, наличността на вода в нея, вида и качеството на горивото, както и правилното
зашланговане, като според стандарта на дружеството в качеството си на управител тя следва
да присъства по време на целия процес от идването на цистерната до разтоварването й в
подземните резервоари на бензиностанцията. Що се отнася до нарушението от 10.11.2020 г.
свидетелят заявява, че на място в обекта лично е установил затрупването със суха листна
маса в зоната на газстопанството, която описва като една от най-пожароопасните зони на
територията на цялата бензиностанция, поради което се създава предпоставка за пожар.
Според Н. задължение на управителя на търговския обект е да следи ежедневно за
отстраняване на листната маса на територията на обекта, като натрупаното в конкретния ден
количество определя като „не малко“. Свидетелят споделя и за получен от него имейл с
постъпило оплакване от клиент, който е останал недоволен от обслужването, тъй като
ищцата се е държала с него грубо. Допълва, че впоследствие в качеството си на пряк
ръководител на Ж. е обобщил отделните нарушения в докладна записка, която е предоставил
на вниманието на ръководството. Сочи, че броят на служителите в отделните
бензиностанции е различен, като минималният брой е един касиер и един контрольор, който
пълни горивото, както и управител, като свидетелят не изключва възможността при липса
на касиер управителят също да поеме касата или да излезе отвън при колонките за
зареждане, ако се наложи. Уточнява, че проверката на светлите горива може да се извърши
както чрез качване на управителя върху цистерната и отваряне на шлюза, така и чрез
взимане на долна проба от шланговете, без да се качва отгоре, но с категоричност
свидетелят изключва възможността приемът на гориво да се извърши вътре от стаята на
управителя, включително и при проследяване на действащата система, даваща индикация за
наличие на вода в горивото и процента на запълване на резервоара.
Свидетелят К. Д. разказва, че не си спомня за конкретния курс на 22.10.2020 г. до
бензиностанцията в ....., тъй като ежедневно изпълнява по няколко курса в зависимост от
зададения му наряд за деня. Заявява, че обикновено ищцата стои до цистерната по време на
приема на горивото и не започва да изпълнява този процес, без тя да е дошла и да е
проверила пломбата. Не изключва възможността по време на приема на гориво
управителите да извършват и други дейности като работа на каса, но заявява, че обикновено
осигуряват достъп до резервоара на бензиностанцията, който е заключен с катинар, до който
той няма достъп, поради което приемът на гориво без него не може да започне. Сочи, че
става въпрос за продължителен процес, поради което се случва управителят да не присъства
през цялото време до него. Конкретно по отношение на Ж. Х. свидетелят си спомня, че
винаги е идвала да го посрещне и да провери пломбата, като не знае някой да е бил уволнен,
тъй като не е присъствал през целия период на зареждането.
Свидетелят В. Т. разказва, че не си спомня за конкретния курс на 16.10.2020 г. до
бензиностанцията в ....., но познава Ж. Х. от работата й там, тъй като тя осъществява приема
на горивото. Сочи, че продължителността на процеса на разтоварване и необходимостта от
постоянното присъствие на управителя е различна и зависи от вида на горивото, което се
приема. Сочи, че принципно процесът на зареждане не може да започне без тя да дойде и да
отвори специален клапан и след това да пусне документ, въз основа на който доставеното
гориво да се осчетоводи.
Свидетелят ..... разказва, че е заемал различни длъжности в „..... и познава Ж. Х. от
работата й на обект Б – 135 в .... като не е откривал нарушения и не се е налагало да я
санкционира. Свидетелят сочи, че процесът по приемане на горива може да се контролира и
дистанционно от стаята на управителя чрез система, даваща информация за наличностите в
резервоара и евентуално ако има вода в него. Заявява, че при пристигане на цистерната се
налага отключване на шланга за съответния вид гориво, след което се взаимства маркуча от
системата и се включва в тръба за улавяне на газове, като по отношение на светлите горива
задължително следва да се извърши и проба. Сочи, че принципно тези дейности следва да се
извършат от управителя на обекта или от друго упълномощено от него лице, когато той
10
отсъства, но знае, че същият контрол се извършва и преди излизането на горивото от
петролната база. Заявява, че принципно управителите следва да присъстват през цялото
време на разтоварване на горивото, но в голяма част от случаите това правило не се е
спазвало. Свидетелят уточнява, че от стаята на управителя е невъзможно да се провери
визуално дали видът на доставеното гориво съответства на заявеното такова, както и дали
същото е източено напълно или не, но може да се установи дали то е достигнало до
резервоара. Сочи, че при пристигане на горивото следва да се извърши проверка на място за
наличие на вода в него, като се използва пръчка със специална паста, която при горна или
долна проба реагира и се оцветява с червено в случай, че се констатира наличие на вода.
Свидетелят уточнява, че впечатленията му касаят периода до 2019 г., когато трудовото му
правоотношение с „..... е било прекратено по инициатива на работодателя.
По делото е изслушано и прието без оспорване от страните основно и допълнително
заключение на вещото лице по съдебно компютърно-техническа експертиза, което след
изследване на приложените дискови устройства и флаш – памет е установило информацията
от видеокамера № 3 при ответника, чийто обхват включва зоната за зареждане на резервоара
на бензиностанция Б – 135, в която ищцата е работила, както следва: на 16.10.2020 г. – в
интервала 12:47 часа – 13:15 часа се наблюдава товарен автомобил, който зарежда
бензиностанцията, и лице от мъжки пол, което извършва тази дейност (включва маркуч от
цистерната към системата за зареждане на гориво), без да се наблюдава лице от женски пол
в този интервал от време; на 19.10.2020 г. – в интервала 12:12 часа – 12: 42 часа се
наблюдава товарен автомобил, който зарежда бензиностанцията, и лице от мъжки пол, което
извършва тази дейност (включва маркуч от цистерната към системата за зареждане на
гориво), без да се наблюдава лице от женски пол в този интервал от време; на 19.10.2020 г. в
интервала 13:06 часа – 13:42 часа се наблюдава товарен автомобил, който зарежда
бензиностанцията, и лице от мъжки пол, което извършва тази дейност (включва маркуч от
цистерната към системата за зареждане на гориво), без да се наблюдава лице от женски пол
в този интервал от време; на 22.10.2020 г. в интервала от време 12:14 часа – 13:35 часа се
наблюдава товарен автомобил, който зарежда бензиностанцията, и лице от мъжки пол, което
извършва тази дейност (включва маркуч от цистерната към системата за зареждане на
гориво), без да се наблюдава лице от женски пол в този интервал от време. Експертът
обобщава, че както в рамките на изследваните интервали от време, така и в целия запис не
се наблюдава лице от женски пол, което да присъства към момента на пристигане на
цистерната за зареждане на гориво на бензиностанцията и това лице да извършва конкретни
фактически действия по приемане на същото, като такова не се наблюдава и към момента на
приключване на процеса по зареждане на гориво. След запознаване със съдържанието на
представената преносима флаш – памет експертът е констатирал, че в нея се съдържа
разговор с дежурна линия на ....., при който говори мъж с оплакване от служител на
бензиностанция от веригата, находяща се на бул....., според който отношението на служител
(жена) с табела управител било „много лошо“, „меко казано отвратително“, „няма
възпитание“ и го кара сам да си зарежда гориво, като същият прави това там всяка седмица.
В изследваните аудио и видео материали вещото лице не е установило вмешателство или
манипулация (добавяне, премахване или промяна на видео данни), поради което достига до
извод, че същите са автентични. При изслушването си в открито съдебно заседание на
24.11.2022 г. експертът заявява, че е изследвал всички камери, разположени на обекта, но
само камера № 3 има директен изглед към мястото, където спира превозното средство, което
ще зарежда горивото, потвърждавайки, че там не се установява пристигането на лице от
женски пол.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
11
В съдебното производство за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна доказателствената тежест лежи върху работодателя, който като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника следва да установи, че законосъобразно го е упражнил, в
какъвто смисъл е и разпределената му с доклада по делото доказателствена тежест. От друга
страна, проверката на съда относно законосъобразността на уволнението съобразно
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в
рамките на наведените с исковата молба възражения и доводи за неговата незаконност, като
съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не
може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от него с
исковата молба. Щом в исковата си молба ищецът не оспорва определен релевантен факт,
следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил своевременно наведен
и съответно съдът не следва да се произнася по него /в този смисъл са решение №
216/06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС и решение № 258/01.07.2015 г. по гр.
д. № 909/2015 г., ІV Г. О., ВКС/.
В случая, предмет на проверка е законосъобразността на наложеното на Ж. Д. Х. със
заповед № 272-ЧР/15.06.2021 г. на директора на персонала на „..... – В. П. – К.,
дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени от нея нарушения по чл. 187, ал. 1, т.
10 КТ – „неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникване на
трудовото правоотношение“, като предвид изложените с исковата молба доводи в тази
насока спорните по делото въпроси касаят основни три групи обстоятелства – спазени ли са
формалните изисквания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата; дали
вменените на същата нарушения на трудовата дисциплина действително са извършени от
нея, както и налице ли е съответствие на наложеното дисциплинарно наказание с тяхната
тежест. Когато работникът се ползва с предварителна закрила при уволнение, следва да е
получено от работодателя и предварително разрешение от съответния орган съгласно чл.
333 КТ. Закрилата е предварителна и следва да е била осъществена до момента на връчване
на заповедта за уволнение.
В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът намира, че
ответният работодател е спазил формалните законови изисквания по отношение на
процедурата за налагане на процесното дисциплинарно наказание „уволнение“.
Най-напред, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от лице,
притежаващо дисциплинарна власт. Съгласно чл. 192, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания
се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни
функции или от друг орган, оправомощен със закон. В случая, процесната заповед изхожда
и е подписана от лицето В. П. – К., като представителната власт на последната може да
произтича от устава на търговското дружество или от упълномощаване, какъвто е
настоящият случай с оглед представеното пълномощно с нотариална заверка на подписите
от 29.01.2021 г. /л. 118 от делото/, с което управителят на „..... – ...... изрично я овластява да
подписва заповеди за прекратяване на трудови договори, както и всякакви други документи
във връзка с провеждане на дисциплинарни производства по смисъла на КТ, по отношение
на служители, полагащи труда си по трудови правоотношения на бензиностанциите на
дружеството, каквато се явява и Ж. Х.. Датата на съставяне на пълномощното – 29.01.2021 г.
предхожда по време издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
с нея – 15.06.2021 г., поради което следва, че същата е съставена при наличието на
представителна власт за представляващo работодателя лице. Ето защо, съдът намира, че
процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищцата е
издаден от надлжено оправомощено лице, респ. от компетентен за това субект.
На следващо място, спазен е и срокът по чл. 194, ал. 1 КТ, а именно: 2-месечен срок от
откриване на нарушението и 1-годишен от извършването му. Посочените срокове имат
12
преклузивен характер и пропускането им води до погасяване на правото работодателя да
наложи дисциплинарно наказание, респ. за ангажиране отговорността на работника или
служителя. Под откриване на дисциплинарното нарушение следва да се разбира узнаване от
субекта на дисциплинарната власт за нарушаването на трудовата дисциплина, установено в
съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването
му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го
квалифицират като нарушение. В случая, между страните не се спори, а и от съдържанието
на процесната заповед № 272-ЧР/15.06.2021 г. се установява, че на Ж. Х. се вменяват
нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на трудовите й
задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение - на 16.10.2020 г., на
19.10.2020 г., на 22.10.2020 г., на 10.11.2020 г. и на 10.12.2019 г. В същото време
конкретните обстоятелства около извършване на всяко едно от отделните нарушения са
подробно възпроизведени в докладна записка от 18.01.2021 г., съставена от А. Н. -
„Регионален мениджър Югозападна България“ и В. М. – „Териториален мениджър Западна
България“ при ответника, в която същите са описани чрез посочване на точните дати и
интервали от време, в рамките на които се е осъществило всяко едно от нарушенията, както
и характера на отделните фактически действия, респ. бездействия, в които те се изразяват.
От данните, удостоверени в докладната записка, става ясно още, че документът е адресиран
до правния отдел на ответното дружество с копие до В. П. – К., която с оглед вече
обсъденото по-горе пълномощно от 29.01.2021 г. се явява субектът на дисциплинарна власт,
като по делото няма данни същата да е узнала за нарушенията от 16.10.2020 г., от 19.10.2020
г., от 22.10.2020 г., от 10.11.2020 г. и от 10.12.2020 г. на по-ранен етап, поради което съдът
приема, че именно моментът на съставяне на докладната записка – 18.01.2021 г. е този, в
който най-рано субектът на дисциплинарната власт е узнал за тях. Тук следва да се
отбележи, че още в същия ден – на 18.01.2021 г. Валентин М. е представил процесната
докладна на вниманието на г-жа В. П. - К., в качеството й на субект на дисциплинарната
власт, изпращайки й същата като приложение към имейл от 18.01.2021 г. /л. 120 от делото/
до нея, което от своя страна означава, че посочената в докладната записка дата – 18.01.2021
г. съответства на действителната дата на съставяне на документа, доколкото М. не би могъл
да й изпрати документ, който към посочения момент все още не е бил изготвен. В случая,
електронната кореспонденция, поддържана между двамата служители на „....., разпечатана
на хартиен носител и приобщена към доказателствената съвкупност по делото, не е оспорена
по своето съдържание от страна на ищцата в хода на процеса, поради което следва да се
приеме, че същата действително се е реализирала между посочените в имейла от 18.01.2021
г. лица. Ето защо, съдът съобрази същата при формиране на своите крайни изводи както
относно достоверността на вписаната в докладната записка дата на съставяне на документа
– 18.01.2021 г., така и относно момента на узнаване от органа на дисциплинарната власт за
извършване на описаните в нея нарушения – също 18.01.2021 г. С оглед на изложеното,
наведеното с исковата молба възражение, че докладната записка е изготвена за целите на
процеса не следва да бъде споделено, като да се приеме обратното би било в противоречие с
вече посоченото по-горе. Ето защо, именно посочената в докладната записка дата –
18.01.2021 г. съдът възприема като най-ранният възможен момент, в който ответният
работодател е узнал за нарушенията на ищцата, а именно: след запознаване със
съдържанието на документа. В случая, няма основание да се приеме, че това е станало в по-
ранен момент, когато прекият ръководител на ищцата – А. Н. се е запознал със записите от
видеокамерите на бензиностанцията, тъй като релевантен се явява моментът на узнаване от
страната на носителя на дисциплинарната власт, а не от служител на ответника, за който
няма данни да е бил натоварен с такава. Нещо повече, по делото не са ангажирани никакви
доказателства относно точния момент, в който Н. е възприел съдържанието на процесните
видеозаписи, а още по-малко, че това е станало още в деня на реализиране на всяко едно от
отделните нарушения – 16.10.2020 г., 19.10.2020 г. и 22.10.2020 г., за да се приеме, че
13
считано от тогава е започнал да тече и 2-месечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ, както се
претендира от ищцата с исковата молба. Следва да се отбележи още, че житейски нелогично
е да се приеме, че дружество, чийто предмет на дейност не включва осъществяването на
охранителна дейност, би ангажирало човешки ресурс за ежедневно проследяване на
видеокамерите, инсталирани на всеки един от множеството му обекти. Нещо повече, дори
това да беше така, по делото не се установява, че същите се преглеждат именно от субекта
на дисциплинарната власт, а не от друго лице, което не разполага с правомощие да ангажира
дисциплинарната отговорност на служителите му, както е било в настоящия случай. Също
по тази причина неотносимо се явява и наведеното още с исковата молба възражение
относно пропускането на срока по чл. 194, ал. 1 КТ, обосновано с приложението на
разпоредбата на чл. 56, ал. 4 ЗЧДО, доколкото „..... не представлява търговец, който да е
получил лиценз за извършване на частна охранителна дейност по реда на този закон. Също
така не следва да бъде споделен и поддържаният от ищцата довод за незаконосъобразност
на дисциплинарното производство, тъй като започването му се основава на видеозаписи и
снимки, които са съставени в противоречие със ЗЧОД, поради което са негодни. От една
страна това е така, тъй като посоченото обстоятелство няма отношение към
законосъобразността на дисциплинарната процедура, доколкото изискванията към нея са
установени в КТ, а не в ЗЧОД. От друга страна, доколкото последният не намира
приложение в дейността на ответния работодател, няма основание да се приеме, че за „..... е
имало задължение да спазва разпоредбите на този нормативен акт. Нещо повече, в случая не
става ясно в какво се състои твърдяната от ищцата негодност на видеозаписите, още повече,
че въз основа на заключението по изслушаната по делото и приета без оспорване от
страните компютърно-техническа експертиза се установи, че същите не са били
манимпулирани, поради което са автентични. Тук само за пълнота следва да се отбележи, че
подписвайки допълнителното споразумение от 10.03.2014 г., по силата на което Ж. Х. е
заела длъжността „управител“, тя е дала изричното си съгласие да работи в помещения и
зони, които са под видеонаблюдение, като видеозаписите бъдат използвани при изследване
на нарушения на трудовата дисциплина, както е било и в настоящия случай.
Предвид изложеното, и в съответствие поддържаната от ответника защитна теза,
съдът прави извод, че именно считано от 18.01.2021 г. е започнал да тече и 2-месечният срок
за налагане на процесното дисциплинарно наказание „уволнение“. Съгласно чл. 194, ал. 3 и
ал. 4 КТ сроковете по ал. 1 не текат през времето, когато работникът или служителят е бил в
законоустановен отпуск или участва в стачка, като без значение е видът на отпуска
/достатъчно е същият да е от предвидените в закона/, както и през времето от подаване на
искането до получаване на мнението на ТЕЛК и/или на предварителното разрешение за
уволнение от .... в случаите по чл. 333, ал. 1. В случая, по делото не се спори, че в периода от
18.01.2021 г. до 15.06.2021 г. /датата на връчване на заповед № 272-ЧР/15.06.2021 г. на
ищцата, респ. датата на налагане на процесното дисциплинарно наказание /, действително са
се осъществили твърдяните от ответника обективни обстоятелства по смисъла на чл. 194, ал.
3 и ал. 4 КТ, по време на които срокът по ал. 1 не е текъл, като в подкрепа на този извод са
данните, удостоверени в представените с отговора на исковата молба писмени доказателства
- болнични листи /л. 100, 102 и 103 от делото/, заповеди за разрешаване ползването на
платен годишен отпуск /л. 101 и 104 от делото/, допълнителен лист № 1 към ЕР №
1464/20.04.2021 г. /л. 111 от делото/ и писмо с изх. № 21046906/11.06.2021 г. /л. 112 от
делото/, установяващи продължителността на всяко едно от тези обстоятелства поотделно в
рамките на общо посочения период. Анализът на същите показва, че общо за периода от
18.01.2021 г. до 15.06.2021 г. са изтекли 43 календарни дни от 2-месечния срок, поради което
преклузивният срок по чл. 194, ал. 1 КТ е спазен. Тук следва да се отбележи, че заявеното от
Ж. Х. възражение относно неспазването на същия е обосновано от нея единствено с
оспорването й относно по-ранния момент, считано от който смята, че срокът по чл. 194, ал. 1
КТ е започнал да тече, без от нейна страна да са заявени изрични оспорвания, че изложените
14
от ответника обстоятелства по смисъла на ал. 3 и ал. 4 от същата разпоредба не са се
осъществили по описания начин и при твърдяната от него продължителност.
На следващо място съдът приема, че е спазена и процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, а
именно: преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят да изслуша
нарушителя, съответно да приеме писмените му обяснения, и след оценка на събраните
данни да вземе решение за налагане на дисциплинарно наказание. По делото се установи, че
с покана от 09.03.2021 г., връчена й на същата дата, ведно с докладна записка от 18.01.2021
г., копие от която е приложено към нея, на ищцата е предоставена възможност да даде
писмени обяснения, като такива са депозирани от нея на 12.03.2021 г. и видно от мотивите
на заповед № 272-ЧР/15.06.2021 г. работодателят ги е взел предвид. Обясненията са израз на
регламентираната в чл. 193, ал. 1 КТ възможност на служителя да формира отношение към
вмененото му нарушение на трудовата дисциплина и да осъществи своята защита в момент,
предхождащ по време налагането на дисциплинарно наказание. В тази връзка макар да
липсва изрично оспорване от страна на ищцата в тази насока, само за яснота следва да се
отбележи, че отразената в поканата дата – 09.03.2020 г., а не 09.03.2021 г., което би следвало
да е коректната такава, съдът приема, че представлява техническа и/или деловодна грешка в
документа, която не води до опорочаване на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като
видно от съдържанието й тя касае именно процесните нарушения, а освен това към нея се
прилага и копие от докладната записка от 18.01.2021 г., в която се съдържа детайлно
описание на поведението на служителя, квалифицирано от работодателя като нарушение на
трудовата дисциплина, описано по разбираем начин, чрез последователно изброяване на
отделните нарушения, посочване на обстановката на извършването им, времевият период,
както и конкретните фактически действия, респ. бездействия, в които се е изразило
поведението на ищцата, поради което за нея не би следвало да е съществувало каквото и да е
съмнение относно това какви нарушения й се вменяват въпреки, че привидно датата на
извършването им – 16.10.2020 г., 19.10.2020 г., 22.10.2020 г., 10.11.2020 г. и 10.12.2020 г.
предхожда по време датата на съставяне на поканата – 09.03.2020 г. Нещо повече, в
обясненията си тя е отговорила на всяко едно от твърденията на работодателя за извършени
от нея нарушения, което означава, че допусната техническа и/или деловодна грешка не се е
отразила на възможността й да възприеме в какво точно те се изразяват. Отделно от
посоченото, видно е, че както датата на връчване на поканата – 09.03.2021 г., така и датата
на депозиране на обясненията – 12.03.2021 г., са били коректно изписани, а това от своя
страна преодолява съмнението относно точната дата на съставяне на самата покана –
09.03.2021 г., а не 09.03.2020 г., както е отразено в нея. В допълнение следва да се отбележи,
че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 15.06.2021 г.,
т. е. след получаването на обясненията от страна на работодателя на 12.03.2021 г., като
последният е обсъдил позицията на Ж. Х. наред с останалите събрани доказателства.
На следващо място, релевираните от ищцата доводи за незаконност на процесното
уволнение поради допуснати формални нарушения в процедурата са свързани с неспазване
на правилата за предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като към момента на
връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ тя е била трудоустроена.
Макар по делото да не е представено самото експертно решение № 0808/041/08.03.2021
г., представляващо основание за прилагане по отношение на Ж. Х. на правилата за
предварителната закрила, между страните не се спори, че по отношение на нея хипотезата
на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ действително е била налице, поради което на основание чл. 333, ал.
2 и ал. 5, изр. посл. КТ преди да пристъпи към прекратяване на трудовото й правоотношение
ответният работодател е следвало да изиска както мнението на ТЕЛК, така и
предварителното разрешение на ..... В случая, съдът приема, че посочените императивни
разпоредби също са били спазени, тъй като от страна на „..... са изпълнени задължителните
кумулативно предвидени предпоставки на чл. 333, ал. 2 и ал. 5, изр. посл. КТ, за което
15
свидетелстват представените от него експертно решение № 1464/072/20.04.2021 г.,
допълнителен лист № 1 към него /л. 110-111 от делото/, както и писмо с изх. №
21046906/11.06.2021 г. /л. 112 от делото/, с което дирекция .... дава предварително си
разрешение съгласно чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с
Ж. Х., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. От изложените с исковата молба твърдения не
става ясно защо ищцата счита, че даденото разрешение от .... е в противоречие с
материалния закон, но дори това да беше така, в производството по чл. 344, ал. 1 КТ не
следва да се извършва проверка относно неговата законосъобразност. Нещо повече,
мнението на ТЕЛК не е задължително за .... и отрицателното такова за предстоящото
уволнение в случай, че се твърди това, не води до незаконосъобразност нито на процедурата
по уволнение, нито на разрешението на ..... В случая, този извод следва и при тълкуване на
използваното от законодателя понятие „мнение“, което означава, че становището на ТЕЛК
има само информативен характер и не обвързва ...., която може да не се съобрази с него,
разрешавайки или отказвайки да разреши уволнението на съответния служител /в този
смисъл са решение № 61/05.03.2013 г. по гр. дело № 456/2021 г. , 4-то Г. О., ВКС и решение
№ 219/28.04.2011 г. по гр. дело № 1821/2009 г., 4-то Г. О., ВКС/. Такава
незаконосъобразност на процедурата би била налице единствено в случай, че ответният
работодател беше изискал само разрешение от ...., но не и мнение от ТЕЛК, тъй като
разрешение на Инспекция по труда, дадено без мнение на ТЕЛК, не е правомерно издадено
поради нарушение на императивната разпоредба на чл. 333, ал. 2 КТ. Настоящата хипотеза
обаче не е такава, тъй като към момента на връчване на заповедта – 15.06.2021 г. ответният
работодател е изпълнил всяко едно от изискванията на чл. 333, ал. 2 и ал. 5, изр. посл. КТ –
да изиска мнението на ТЕЛК и предварителното разрешение на ...., налагайки впоследствие
и процесното дисциплинарно наказание „уволнение“. Ето защо, съдът приема, че от страна
на „..... са спазени императивните правила на предварителната закрила по чл. 333 и сл. КТ,
поради което така наведеното от с исковата молба формално основание за опорочаване на
дисциплинарната процедура също не е налице.
Предвид изложеното, съдът намира, че процесното дисциплинарно наказание
„уволнение“ е наложено при съблюдаване на законоустановената процедура, което обуславя
изясняването по същество на спора и на въпроса извършила ли е Ж. Х. дисциплинарните
нарушения, които й се вменяват, и ако да - съответства ли то на тяхната тежест.
Както вече се посочи по-горе, във връзка с поведението на ищцата на всяка една от
процесните дати - 16.10.2020 г., 19.10.2020 г., 22.10.2020 г., 10.11.2020 г. и 10.12.2020 г. А.
Н. и В. М. са изготвили докладна записка от 18.01.2021 г., в която вменяваните й нарушения
са описани чрез посочване на интервалите от време, в рамките на които се е осъществило
всяко едно от тях, както и характера на отделните фактически действия, респ. бездействия, в
които те се изразяват. В същото време обаче, изводите на съда относно обстоятелствата, при
които са реализирани отделните нарушения, не могат да се основават единствено на данните
в така съставената докладна записка, поради което отразеното в нея следва да бъде
анализирано в съвкупна преценка и с останалите доказателства по делото. В тази връзка,
доказателствен източник, от който се извличат релевантните за спора факти, са най-напред
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. Н., който при
проследяване на записите от видеокамерите от 16.10.2020 г., 19.10.2020 г. и 22.10.2020 г.,
разположени в обекта на „....., е възприел, че при прием на светли горива и газ пропан –
бутан управителят Ж. Х. изобщо не присъства на разтоварването на горивото, като по този
начин не е изпълнила поредица от процедури, вменени й със стандарта на ....., които са
характерни за този процес, а именно: проверка на шланговете, зашланговане, проверка на
пломбите, които при пристигане на цистерната, респ. газовоза следва да се скъсат заедно с
шофьора, проверка за наличието на вода в резервоара, проверка на нивото на гориво в него,
заземяване и др. С категоричност свидетелят заявява, че на всяка една от описаните дати
ищцата не е присъствала по време на зареждането на резервоара на бензиностанцията, като
16
с тази дейност се е занимавал единствено шофьорът на съответната цистерна, респ. газовоз.
Свидетелят си спомня и точното местоположение на Ж. Х. в момента на осъществяване на
процеса по прием на горивото, твърдейки, че през цялото време се е намирала във
вътрешността на обекта – търговската зала или стаята на управителя, като в нито един
момент тя не се е позиционирала в близост до цистерната включително и, за да вземе т. н.
долна проба. В случая, обстоятелствата, които се извличат от показанията на свидетеля Н.
относно конкретното поведение на ищцата по време на изпълнение на служебните си
задължения на посочените дати, както точното й местонахождение по време на приема на
горивото, съдът намира, че изцяло се подкрепят от констатациите на вещото лице по
компютърно-техническата експертиза, което след преглед на записите от видеокамерите е
достигнало до категоричен извод, че по време на приема на гориво не се наблюдава лице от
женски пол в откритата част на обекта, което да участва в този процес. Тук следва да се
отбележи, че изводите на експерта се отнасят не само за описаните в процесната заповед
интервали от време, но също така и за периода от момента на идването на цистерната, респ.
газовоза на обекта до момента на приключване на процеса на зареждане, като през цялото
време с тази дейност се е занимавало лице от мъжки пол – вероятно шофьорът, който
включва маркуча от цистерната към системата за зареждане. В случая, прави впечатление,
че установените от вещото лице обстоятелства при проследяване на записите от
видеокамерите на обекта, възпроизведени от него в депозираното и прието по делото
основно и допълнително заключение по компютърно-техническата експертиза, изцяло
съответстват на тези, които се извличат въз основа на разказаното от свидетеля Н., поради
което анализирайки показанията му във връзка с разпоредбата на чл. 172 ГПК, доколкото
понастоящем той все още е служител на ответника, съдът приема, че същите се ползват с
висока степен на достоверност. Нещо повече, разказното от свидетеля се характеризира и с
висока степен на конкретика, доколкото той си спомня не само датите на извършване на
отделните нарушения и конкретните обстоятелства около поведението на ищцата и нейното
точно местоположение, но също така и вида на горивото, което е било доставено в
съответния ден, като в тази част възприетото от Н. изцяло съответства на фактическите
обстоятелства, възпроизведени в представената по делото докладна записка от 18.01.2021 г.
Ето защо, при съвкупна преценка на така обсъдените свидетелски показания, заключението
на вещото лице по компютърно – техническата експертиза, както и докладната записка от
18.01.2021 г., може да се направи извод, че обстоятелствата относно поведението на Ж. Х.
по време на приема на гориво на 16.10.2020 г., 19.10.2020 г. и 22.10.2020 г. действително са
се осъществили по описания в мотивите на процесната заповед № 272-ЧР/15.06.2021 г.
начин. В случая, съдът намира, че този извод на съда не се разколебава от фактите, които се
извличат от останалите събрани по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
К. Д., В. Т., тъй като в разказа си пред съда те изрично заявяват, че не си спомнят за
съответните курсове до бензиностанцията в ....., гр. София на посочените в заповедта дати, а
това означава, че възпроизведените от тях обстоятелства във връзка с участието на Ж. Х. в
процеса на приема на гориво касаят общите им впечатления от нея, а не конкретното й
поведение в дните на извършване на процесните нарушения на трудовата дисциплина. Ето
защо, съдът приема, че сами по себе си показанията им не са годни да опровергаят нито
разказаното от свидетеля А. Н., нито изводите в констативната част от заключението по
компютърно – техническата експертиза, а това е допълнително основание последните два
доказателствени източника да бъдат кредитирани с висока степен на достоверност. Нещо
повече, това е така и при съблюдаване на показанията на свидетеля ....., който макар
понастоящем да не е служител на ответника, поради което да не се явява заинтересован от
изхода на спора, споделя за факти от преди 2019 г., а не такива, осъществили се към
процесните дати. В обобщение следва да се отбележи, че с оглед изложените с исковата
молба доводи от страна на ищцата изобщо не се твърди да е присъствала до цистерната по
време на приема на гориво, твърдейки, че е имала възможност да участва в този процес,
17
стоейки на компютъра си в стаята на управителя, като този нейн довод съответства на вече
възприетия по-горе правен извод, а в същото време е в противоречие и с показанията на
свидетелите Д., Т. и Цветанов, че обикновено тя също извършва определени фактически
действия във връзка с приема на гориво в откритата зона на бензиностанцията. На следващо
място, що се отнася до твърдението, че на 10.11.2020 г. в зоната на газ стопанството на
управляваната от Ж. Х. бензиностанция е установено натрупване на голямо количество
непочистена изсъхнала листна маса съдът намира, че в случая този факт отново се
установява от показанията на свидетеля А. Н., който е направил тази констатация по време
на личната си проверка на място в деня на нарушението, в качеството си на пряк
ръководител на ищцата, поради което в тази част разказаното от него е израз на
непосредствените му впечатления. Така установеното от него на място впоследствие той е
описал и в докладната записка от 18.01.2021 г., като по делото не са ангажирани
доказателства за опровергаване на така отразените в нея факти. Нещо повече, в хода на
процеса ищцата не е оспорила, че в съответния ден действително е имало натрупана листна
маса в тази зона на бензиностанцията, а единствено е възразила, че този факт се основава на
чисто субективната преценка на ответния работодател, както и, че не е имала вменено
задължение за почистване на листата, тъй като тази дейност е могло да се извърши и от
други служители. Ето защо, по делото безспорно се установява, че фактическото положение
в зоната на газстопанството на управляваната от нея бензиностанция на съответната дата -
10.11.2020 г. е съответствало на описаното в мотивите на процесната заповед № 272-
ЧР/15.06.2021 г. такова, поради което съдът прави извод, че твърдяното натрупване на
голямо количество изсъхнала листна маса действително е било налице. На следващо място,
съдът намира, че в съответствие с носената от него доказателствена тежест в процеса, от
страна на „..... е доказано и последното вменено на ищцата нарушение на трудовата
дисциплина от 10.12.2020 г., изразяващо се в липсата на проявена от нея култура на
обслужване спрямо клиент на бензиностанцията. В случая, данни в тази насока се извличат
най-напред от заключението на вещото лице по компютърно – техническата експертиза,
което след прослушване на представената флаш – памет е установило постъпило на
дежурната линия на работодателя оплакване от лице от мъжки пол, представило се за клиент
на бензиностанцията, на която Ж. Х. работи, твърдейки, че жена с табелка „управител“ се е
държала с него „лошо“, „меко казано отвратително“ и „без възпитание“. Действително, тази
дежурна линия се поддържа от ответника, но доколкото експертът е достигнал до извод, че
изслушаният от него аудиозапис е автентичен, то в случая следва да се приеме, че оплакване
с такова съдържание наистина е постъпило. Нещо повече, за такъв случай си спомня и
свидетелят А. Н., който в показанията си пред съда потвърждава, че се е запознал с имейл от
фирмата, регистрираща оплакванията на клиентите, в който е било посочено, че клиент е
останал недоволен от обслужването в бензиностанцията, тъй като жена на касата се е
държала грубо с него. Съдът намира, че в тази част показанията на свидетеля не се
опровергават от показанията на останалите разпитани по делото свидетели, които са
заявили, че не знаят за други случаи, при които Ж. Х. да е проявила подобна форма на
поведение спрямо клиентите, тъй като този факт не изключва възможността тя да е сторила
това на конкретната дата – 10.12.2020 г.
В случая, при съблюдаване на приетите по-горе за осъществени от нея конкретни
фактически действия на всяка една от описаните дати – 16.10.2020 г., 19.10.2020 г.,
22.10.2020 г., 10.11.2020 г. и 10.12.2020 г. съдът приема, че с поведението си от страна на
ищцата действително са извършени твърдяните нарушения на трудовата дисциплина по
смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, които й се вменяват от страна на ответника „.....,
изразяващи се в неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникване на
трудовото правоотношение. Най-напред това е така, тъй като с действията си, респ.
бездействията си на 16.10.2020 г., 19.10.2020 г и 22.10.2022 г. тя не е изпълнила свои
основни трудови задължения, установени с длъжностната й характеристика, а именно: т. 5,
18
изр. 1 от раздел „Отговорности“ на същата, вменяваща на работника, заемащ длъжността
„управител“, задължение да спазва утвърдените от фирмата стандарти за управление и
експлоатация на бензиностанциите. Този стандарт е вътрешен акт на работодателя и е
посочен на първо място сред нормативните документи, които всеки управител на
бензиностанция следва да познава и спазва, като по делото не се спори, че Ж. Х. е била
наясно с това свое задължение, тъй като длъжностната характеристика за длъжността
„управител“ й е връчена още на 10.03.2014 г., т. е. в деня, в който е била назначена на нея по
отношение на обект Б – 135 при ответника. Също така, видно от представения дневник за
разпространение на документи /л. 128 от делото/ до нейно знание е бил сведен и самият
стандарт – издание № 11, който тя се е задължила да спазва по силата на вече връчената й
длъжностна характеристика, като това ответният работодател е сторил на 04.11.2018 г. т. е.
в момент, който предхожда по време осъществяването на процесните нарушения. Нещо
повече, изрично в обясненията си пред работодателя ищцата е заявила, че е запозната със
задълженията си при приемане на горива и газ пропан – бутан, а доколкото тези задължения
са предвидени именно в посочения стандарт, то не би могло да се приеме, че същата не е
запозната с него. Последният регламентира реда за получаване на светли горива и газ
пропан – бутан – т. 1.6 и т. 1.7 от раздел V „Процедури за работа с горива“ от него,
възпроизвеждайки конкретните фактически действия и поредица от манипулации, които
управителят на обекта следва да изпълнява по време на целия процес на приемане на
съответния вид гориво. В случая, при анализ на същите безспорно се установява, че става
въпрос за продължителен процес, който изисква личното участие на служителя, доколкото
същият следва да осъществява поредица от фактически действия и то в точно определена
последователност. Така задълженията за проверка наличността и изправността на пломбите,
за наличието на течове, необходимостта от заземяване на цистерната, късането на пломбите,
правилното зашланговане, заземяване на цистерната, пломбиране, заключване на вливната
тръба, отварянето на резервоара за съответния вид гориво и др., представляват все дейности,
изискващи присъствието на управителя на място непосредствено до цистерната, респ.
газовоза, доколкото само по този начин той би изпълнил изискването да приема доставеното
гориво, осъществявайки лично всяка една от отделните манипулации. Този извод на съда не
се опровергава от факта, че според събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Д., Т. и Цветанов част от необходимите дейности биха могли да се извършат и
на място от офиса на управителя в закритата част на бензиностанцията чрез използване на
внедрената вътрешна система, като например проверката относно нивото на горивото в
резервоара и наличието на вода в него, тъй като това са само част от всички фактически
действия, които според стандарта следва да се извършат за осъществяване на цялостния
процес по прием на съответния вид гориво. Ето защо, съдът приема, че отсъствието на Ж. Х.
в зоната за прием на гориво на управляваната от нея бензиностанция на посочените по-горе
дати и интервали от време, действително представлява допуснато от нея неизпълнение на
вмененото й с длъжностната й характеристика задължение за спазване на утвърдения
стандарт за управление и експлоатация, с който тя е била запозната. В тази връзка не следва
да бъде споделено поддържаното от нея възражение, че дейността по прием на горивото е
могло да се извърши и от друг служител на обекта, тъй като по делото не се твърди, а и не
се доказва, че по предвидения в стандарта ред - след съгласуване с ръководител отдел
„Организиране на продажбите на дребно на нефтени и газопродукти“ тези нейни функции са
били превъзложени на друг служител от същия обект. По делото не се спори, а и от
доказателствата безспорно се установява, че на всяка една от процесните дати - 16.10.2020
г., 19.10.2020 г. и 22.10.2020 г. именно Ж. Х. е била на смяна в качеството си на управител
на обект Б – 135, поради което няма основание да се приеме, че друго лице е имало
задължение да участва при приема на гориво. Нещо повече, видно от представения от
ответника работен график за м. октомври 2020 г. /л. 133 от делото/ на 16.10.2020 г. и
19.10.2020 г. старши – продавачът е ползвал отпуск, а на 22.10.2020 г. той изобщо не е бил
19
на работа.
На следващо място, с оглед приетото за установено от фактическа страна струпване на
голяма листна маса в зоната на газ стопанството на бензиностанцията на 10.11.2020 г., съдът
прави извод, че Ж. Х. е допуснала неизпълнение и на задължението си по т. 8 от
длъжностната си характеристика за осигуряване на безопасни и здравословни условия на
труд, като поддържа обекта в състояние, отговарящо за правилата и нормите на хигиена и
противопожарна охрана. Това е така, тъй като при изрично предвидено задължение с такова
съдържание още със самата длъжностна характеристика, връчена й на 10.03.2014 г., не би
могъл да се възприеме доводът на ищцата, че осъществяването на дейността по събиране на
горимите отпадъци на територията на бензиностанцията не представлява част от
задълженията на управителя, каквото изрично оспорване се прави от нея с исковата молба.
Нещо повече, това нейно задължение произтича не само от длъжностната й характеристика,
но също така и от действащата при ответния работодател заповед № 45/22.01.2016 г. /л. 134
от делото/, според която именно управителят на бензиностанцията следва да координира и
контролира дейността по осигуряване на пожарна безопасност на обекта, като системно
почиства сухата тревна растителност и събира други горими отпадъци на пожаро безопасни
места. Прави впечатление, че изрично с длъжностната си характеристика ищцата се е
задължила да спазва нормативните актове, свързани с работата на дружеството,
включително и тези с противопожарната безопасност, какъвто безспорно се явява и
посочената заповед. Ето защо, доколкото тя представлява действащ вътрешен акт при
ответния работодател, съдът прави извод, че вменените с нея задължения действително
обвързват Ж. Х. при изпълнение на трудовите й задължения. Заповедта се издава на
основание чл. 9, ал. 2, т. 9 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите, която с оглед предмета на дейност на
„..... намира приложение и при него. В чл. 16 от същата се предвижда, че обектите се
поддържат чисти от горими отпадъци, суха растителност и други растителни отпадъци,
които се събират на определените за това места и се унищожават по ред, определен със
заповед. Следователно, установената на 10.11.2020 г. суха растителност в зоната на
газстопанството на бензиностанцията е горим отпадък и същият следва да се събира на
определените за това места. Именно в изпълнение на чл. 16 от горната Наредба при
ответника е издадена и вече обсъдената по-горе заповед № 45/22.01.2016 г., според която
горимите отпадъци следва да се събират ежедневно на пожаро опасни места и се изнасят
извън района на обекта, като задължението да координира и контролира тази дейност е на
управителя. Тук следва да се отбележи, че в показанията си свидетелят А. Н. също е
потвърдил, че именно управителят следва да следи за отсраняване на горими отпадъци
включително и листна маса на територията на бензиностанцията, като в тази част
разказаното от него изцяло съответства на съдържанието на длъжностната характеристика,
отнасяща се за тази длъжност.
Също така съдът с оглед постъпилото оплакване в системата на „..... на 10.12.2020 г. Ж.
Х. е допуснала неизпълнение и на задължението си по т. 1 от длъжностната си
характеристика за осугиряване на култура на обслужване на обекта, който управлява. Това е
така, доколкото осъществяването на вербална комуникация с клиентите на
бензиностанцията, способна да формира у тях разочарование от проявеното отношение и
качеството на обслужване, особено у човек, който зарежда ежедневно на това място, не
отговаря на заложените с длъжностната характеристика стандарти за общуване. В случая,
касае се за предмет на дейност, която е свързана с осъществяването на ежедневен физичеки
и вербален контакт с клиентите на „....., като фактът, че такова негативно отношение се
проявава именно от управителя на обекта, не само се отразява на търговската репутация на
работодателя, но влияе и върху дисциплината на останалите му служители. Съдът намира,
че ирелевантен се явява фактът дали постъпилият сигнал е бил анонимен или не, тъй като от
значение се явява формираното негативно отношение на клиента към обслужването на
20
бензиностанцията, от която той зарежда ежедневно. Прави впечатление, изрично в сигнала
се посочва, че източник на проявеното грубо отношение е било лице с табелка „управител“,
поради което следва да се приеме, че автор на нарушението на задължението за спазване на
култура на обслужване, вменено с длъжностната характеристика, отнасяща се за тази
длъжност, е именно Ж. Х..
В допълнение следва да се отбележи, че съдът не обсъжда представените от ищцата
справки за констатирани нарушения в други обекти на „..... /л. 173 – 181 от делото/, тъй като
те са неотносими към настоящия правен спор, чийто предмет обхваща единствено
разглеждането на въпроса извършила ли е тя вменените й такива с процесната заповед №
272-ЧР/15.06.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
На следващо място съдът намира, че ответникът е взел предвид и конкретните
обстоятелства, при които са извършени нарушенията, съобразил е тежестта на наложената
на служителя санкция с характера им, поради което и правилно е определил като съответно
дисциплинарното наказание „уволнение“.
При преценка на критериите, установени в разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ
съществено значение има предприетото от ищеца поведение и обстановката, в която то е
осъществено. В случая, се касае за няколко отделни нарушения, осъществени в различни
дни, но при малка отдалеченост едно от друго – в периода от 16.10.2020 г. до 10.12.2020 г. са
изминали не повече от два месеца. Част от нарушенията имат различен характер, което
обосновава извод, че не се касае за инцидентна проява, а за трайно проявена склонност на
служителя да нарушава работния процес и изискванията на работодателя. Следва да се
отбележи, че „..... осъществява високо рискова дейност, свързана с продажбата на различни
видове горива и газ пропан - бутан, които представляват леснозапалими вещества, поради
което спазването на установените правила за боравене с тях е от съществено значение, за да
не се допусне настъпването на взривоопасни ситуации, още повече, че става въпрос за
публично място, което е достъпно за неограничен кръг от хора. Неспазването на
изискванията за прием на гориво и газ пропан – бутан без да бъдат извършени съответните
проверки относно качеството и съответствието на вида им поставя под риск не само
безопасността на самия обект и служителите, които работят там, но също така може да
доведе и до преки материални вреди за клиентите. Това е така, тъй като евентуална грешка
във вида на горивото в съответния резервоар или допуснато отклонение в качеството му би
имало непосредствено проявление директно върху автомобилите, които зареждат на
бензиностанцията, доколкото самите водачи са поставени в невъзможност да извършат
собствена преценка относно качествените характеристики на горивото, което им се
предлага. Също така следва да се отбележи, че натрупването на значително количество
листна маса в най-пожароопасната зона на бензиностанцията – газ стопанството създава
предпоставка за пораждане на аварийни ситуация, от които могат да бъдат причинени не
само материални вреди, но също така да се засегне и здравето на много хора, поради което
отношението към служител, който допуска отклонение от правилата за безопасност на обект
от такъв характер следва да бъде особено укоримо, още повече, че става въпрос за
управителя на обекта, на когото е възложено организирането на цялостния работен процес.
Не без значение се явява и обстоятелството, че демонстрирането на грубо отношение към
клиент на бензиностанцията би могло да рефлектира пряко върху репутацията на
работодателя, още повече, че става въпрос за дейност, която изисква ежедневен контакт с
други хора, поради което въздърЖ.о от такова поведение следва да е постоянно. В
допълнение следва да се отбележи още, че значим фактор, обуславящ определянето на най-
тежкото дисциплинарно наказание, е и субективното отношение на ищцата Х. към
извършените нарушения при липсата на проявена самокритичност от нейна страна в
писмените й обяснения по реда на чл. 193 КТ, което сочи за наличието на тенденция към
незачитане на трудовата дисциплина при ответника. Единствено фактът, че не е наказвана
преди за извършени дисциплинарни нарушения, доколкото към настоящия момент гр. дело
21
№ 62194/2020 г. по описа на СРС, 87 състав, все още не е приключило с влязъл в сила
съдебен акт, не може да обоснове липсата на съответствие между тежестта на извършените
нарушения и наложеното най-тежко наказание.
С оглед на изложеното, съдът приема, че последното съответства по тежест на
извършените от ищцата нарушения, поради което работодателят законосъобразно е
упражнил правото си за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ спрямо ищцата
Ж. Х..
При това положение, предявеният от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
за отмяната му е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно със съединения с него иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност „управител“ на обект: бензиностанция – Б – 135, .... при ответника.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника „.....
следва да се присъдят сторените от него разноски в общ размер на 910 лв., от които: 460 лв.
– депозит за СКтЕ, 300 лв. – депозити за свидетели и 150 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017
г./, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 21, т. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото,
извършените от пълномощника на ответника активни защитни действия, както и участието
му във всяко едно от проведените три открити съдебни заседания. При този изход на спора,
в полза на ищцата и нейния пълномощник не се следват разноски. По арг. от чл. 78, ал. 6
ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на делото и депозит за СКтЕ следва да
останат за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: г...., срещу „....., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: ...., кумулативно обективно съединени искове,
както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на
уволнението, извършено със заповед № 272-ЧР/15.06.2021 г. и неговата отмяна, както и с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност „управител“ на обект: бензиностанция – ......
ОСЪЖДА Ж. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: ..., да заплати на „....., ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: ...... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 910 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок считано от днес /08.12.2022 г./ – арг. чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
22