№ 14267
гр. София, 22.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110130225 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ...,
ЕИК ..., срещу ..., ЕИК .., с която моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
650,29 лв., представляваща регресна претенция по застрахователно обезщетение, изплатено
по застрахователна полица „Каско“ № ..., валидна към датата на ПТП, с включени обичайни
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от 07.06.2022 г.- датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ищецът ..., ЕИК ..., твърди, че на 08.06.2019 г. в гр. София, при движение по бул. „...“,
на кръстовището с бул. „...“, водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“, с
рег. № ..., навлиза в съседна лява лента, поради недостатъчен контрол върху автомобила при
извършване на маневра „десен завой“, в резултат на което удря странично попътно
движещия се лек автомобил марка „Пежо“, модел „Травелер“, с рег. № ..., и му причинява
материални вреди. Към датата на ПТП спрямо увреденото МПС имало сключена
имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № ..., при ищеца.
За процесното ПТП бил изготвен Двустранен констативен протокол от 08.06.2019 г.,
подписан от участниците в него, съгласно който водачът на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Бора“, с рег. № ..., бил виновен за причиненото ПТП. Към датата на
ПТП отговорността на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“, с рег. №
1
..., била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество. Сочи, че за обезщетяване на причинените вреди
на лек автомобил марка „Пежо“, модел „Травелер“, с рег. № ..., при ищеца е била заведена
Щета № ..., като срещу издадена фактура № .../21.10.2021 г. на 01.11.2021 г. било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 635,29 лв. на сервиза, извършил ремонтно-
възстановителните дейности по отстраняване на вредите от процесния автомобил.
Поддържа, че във връзка извършените огледи и определяне размера на обезщетението по
застрахователната преписка са били направени обичайни ликвидационни разноски в размер
на 15 лв. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на
собственика на увреденото МПС срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ на причинителя на вредата и виновен за процесното ПТП,
водач. Ищецът е предявил регресната си претенция в размер на 650,29 лв. срещу ответното
дружество, като последното не заплатило процесната сума.
Ищецът е представил писмени доказателства и поискал изслушване на САТЕ, което
доказателствено искане е било допуснато от съда, за установяване механизма на ПТП, вида
и степен на процесните вреди, причинно-следствена връзка на последните с твърдяното в
исковата молба ПТП, и определяне стойността по пазарни цени на имуществените вреди.
Ответникът ..., ЕИК .. е подал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на валидна към
датата на ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за л.а. марка „Фолксваген“, модел „Бора“, с рег. № ..., при
него. Твърди, че процесният Двустранен констативен протокол не бил съставен според
нормативните изисквания на ЗДвП. Посочва, че съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДвП при навлизане в
съседна пътна лента с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира
в дясна пътна лента, с оглед което твърди, че водачът на увредения автомобил е извършил
нарушение, като не е пропуснал движещия се в дясна лента лек автомобил „Фолксваген
Бора“, с рег. № .... Оспорва механизма на ПТП и наведените обстоятелства в ИМ. Посочва
се, че дружеството ответник е постановило отказ за изплащане на регресната претенция с
писмо с изх. № 11123/08.12.2021 г. Оспорва предявения иск и по размер като необосновано
завишен. Поддържа, че заплатената стойност на ремонта не отговаряла на средните пазарни
цени, при които е могло да бъдат отремонтирани вредите. Заявява, че по образуваната при
ищеца щета били заплатени детайли и части, които не били увредени от процесното ПТП.
Моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът също е заявил относими и допустими доказателствени искания за допускане на
допълнителни задачи, на които вещото лице да отговори при изготвяне на заключението по
САТЕ, както и за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел
при режим на призоваване, а именно водача на застрахования при него л.а. „Фолксваген
Бора“ - И. И. С., което е било уважено от съда.
Съдът като взе предвид становищата на страните и след съвкупен анализ на
приетите по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от
2
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 411, ал. 1 КЗ:
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е
разпределил доказателствената тежест за релевантните по делото факти, като е указал на
ищеца, че следва да установи, валидно застрахователно правоотношение със застрахования,
в чиито права твърди, че е встъпил; плащането на застрахователното обезщетение към
застрахования или трето лице /автосервиз/; механизмът и причината за настъпване на
ПТП, размерът и видът на щетите; както и елементите на деликтната отговорност като
основание за ангажиране на регресната такава /противоправно деяние, вреди,
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, като вината се
предполага до доказване на противното/.
На ответника, съответно е възложил да докаже че е погасил дълга, както и въведените
с отговора на исковата молба правоизключващи обстоятелства /вкл. твърдяното
съпричиняване/, както и да обори презумпцията за вина на водача на л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Бора“, ДКН № ... при процесното ПТП.
С доклада, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е обявил за
безспорно между страните и ненуждаещо се от допълнително доказване, че на 08.06.2019 г.
в гр. София е настъпило ПТП между л.а. „Фолксваген“, модел „Бора“, ДКН № ... с водач И.
С. и л.а. „Пежо“ модел „Травелер“ с рег. № .., с водач Р. К.. Към същата дата за лек
автомобил марка „Пежо“, модел „Травелер“, с рег. № ..., е имало валидна сключена при
ищеца, имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № ...,
както и че по образуваната пред него Щета № ..., ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 635,29 лв. по фактурна цена, на сервиза, извършил ремонтно-
възстановителните дейности по отстраняване на вредите от лек автомобил марка „Пежо“,
модел „Травелер“, с рег. № .... Към датата на ПТП няма спор, че за лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Бора“, с рег. № ... е имало сключена валидна задължителна
застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“, при
ответното дружество.
С оглед изявленията на страните и ограничаване на спора до възложените в тежест на
ищеца обстоятелства, посочени по-горе относно механизмът и причината за настъпване на
ПТП, размерът и видът на щетите, както и оспорената вина на водача на л.а. „Фолксваген“,
модел „Бора“, с рег. № ... и твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния
резултат от водача, на застрахования при ищеца автомобил, съдът приема, че всички
останали възложени в доказателствена тежест на ищеца факти, посочени в по-горе са
установени от приетите по делото писмени доказателства, поради което не се налага отново
тяхното обсъждане и анализ.
От двустранния констативен протокол за ПТП от 08.06.2019г., и от приетото по делото
заключение на САТЕ се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е
виновното поведение на водача И. С., която управлявала л.а. марка „Фолксваген-Бора“ с
рег. № ..., като при маневра „десен завой“ същата не спазила нужната странична дистанция с
3
движещиясе попътно в средна лента, и също завиващ надясно, лек автомобил, „Пежо“,
модел „Травелер“ с рег. № ..., при което го ударила странично, от дясната страна, като му
причинила имуществени повреди по предна дясна врата, задна дясна врата и заден десен
калник. Въпреки, че разпитана като свидетел, И. С. не признава да е виновна за ПТП, от
показанията на двамата свидетели, ДКП за ПТП и заключението на САТЕ, се установява
безспорно, че именно водача на л.а. „Фолксваген –Бора“ е проявила невнимание и не е
успяла да овладее управлявания от нея автомобил, при извършването на маневрата „десен
завой“ и от нейната крайна дясна лента е навлязла, макар и с малко, в съседната средна
лента за движение, където в същия момент, завой на дясно е извършвал и водача на другия
автомобил – „Пежо Травелер“ с рег. № .. – св. Р. К.. От съвкупния анализ на приетите по
делото доказателства не се установява твърдяното от ответника „пристрояване“ в съседна
лента, което водачът С. да е извършвала и поради позицията й на дясно стояща спрямо
другия автомобил, участвал в ПТП, да е била с предимство. Напротив, и двата автомобила
са се движили в една посока, в съседни пътни ленти, като никой от двамата водачи не е
предприемал маневра за пристрояване в съседна такава. Недостатъчния контрол, който
водачът С. е оказвала при управлението на собствения си автомобил е основна причина за
навлизането й в съседната пътна лента и причиняване на вредите по движещия се там
автомобил „Пежо Травелер“. Самата св. С., при попълване на ДКП е признала вината си,
сама е пожелала да състави такъв, подписала е същия без забележки /като не оспорва
подписа си под протокола и при разпита й пред съда/. Не се установяват и твърдените от
ответника „нарушения“ при попълване на ДКП за ПТП, като конкретни такива дори не се
сочат. Общото възражение в този смисъл, съдът намира за голословно и недоказано,
доколкото произшествието е без пострадали лица, а само с материални щети, участниците в
него са имали съгласие по отношение на механизма и вината, което съгласие е отразено в
съставения протокол, отбелязаните обстоятелства и изготвената скица на ПТП. Виновния
водач е попълнил данните си на мястото на водач „А“ каквито са изискванията при
попълване на ДКП за ПТП, като и двамата водачи са подписали протокола без забележки и
възражения. Изложеното в протокола като обстоятелства и механизъм на настъпване на
ПТП се потвърждава и от показанията на св. Р. К., който в отношенията между двете
застрахователни дружества по отношение на регресната отговорност, е незаинтересовано
лице, а показанията му преценени по реда на чл.172 от ГПК съдът намира за
последователни, обективни, пълни, ясни и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото. Единствено изолирано звучат показанията на св. С. и то само по отношение на
нейното виновно поведение, поради което съдът не ги кредитира в тази им част. От
обясненията на вещото лице в с.з. във връзка с установения механизъм, се установява, че
поради по-голямата траектория в средна лента и по-малка за завиване в крайна дясна лента,
то водачът на автомила в дясната лента е по-вероятно да не спази траекторията на завиване
и леко да навледе в съседната лента и така да се получи досега между двата автомобила.
Протоколът за ПТП от 08.06.2019г., макар да не е регистриран в КАТ, на основание
нормата на чл. 180 ГПК, в частта на изявленията на водачите е частен документ, подписан
от тези лица и обвързва съда да приеме, че изявленията, вписани в същия документ на първо
4
място са направени от лицата – водачи на МПС, участвали в ПТП, а на следващо място, че
ПТП е настъпило по описания в протокола начин, вкл. описаното в графичната му част /като
схема на ПТП/. Съгласно описаните в протокола обстоятелства и отразената схема на ПТП,
е видно, че водача на автомобил „А“ – „Фолксваген“, модел „Бора“ с рег. № ... удря
(„закача“) от дясната страна, движещия се попътно, в средна лента, завиващ също надясно,
т.а. „Пежо“, модел „Травелер“ с рег. № .., с които си действия виновно е нарушил правилата
за движение /недостатъчен непрекъснат контрол върху управляваното от нея МПС,
при което е нарушена нужната странична дистанция между завиващите
едновременно автомобили от две съседни ленти за движение, съгласно разп. на чл.20,
ал.1 от ЗДвП/, при което е бил увреден автомобила, застрахован при ищеца.
Преценени в съвкупност приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и
заключението по САТЕ, според настоящият съдебен състав установяват безспорно, че
причинените по лек автомобил „Пежо Травелер“ имуществени вреди са в пряка причинна
връзка с описаното по-горе противоправно поведение на водача на л.а. „Фолкваген Бора“ с
рег. № ..., същите са настъпили по описания в протокола за ПТП от 08.06.2019 г. начин,
като не се установява виновно поведение на другия водач, т.е липсва съпричиняване.
Страните по делото не спорят че към датата на ПТП застраховател по застраховка
“Гражданска отговорност” на делинквента е ответното дружество.
От приетото заключение по изслушаната автотехническа експертиза се установява, че
посочените от застрахователя по имуществената застраховка повреди на л.а. марка „Пежо
Травелер“ с рег. № .., отговарят на описания в протокола за ПТП механизъм на ПТП, а
сумата на щетите по застрахованото МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП
възлиза на 635,29 л., което предстъвлява фактурната стойност на ремонтите работи.
Претърпените от реализираното ПТП вреди по застрахования автомобил се установяват и от
описите-заключение по образуваната при ищеца щета № № ... и доклад по щетата. Същите
са били отстранени в посочен от застрахователя доверен сервиз ..., откъдето е издадена
Фактура № .../21.10.2021 г. на стойност 635,29 лв., с приложена към нея Калкулация относно
видовете ремонтни дейности и техните ед. цени, в т.ч. на вложения труд. Между страните
няма спор, че застрахователят-ищец е заплатил на извършилия ремонта доверен сервиз
сумата от 635,29 лв., чрез извършения масов превод съгласно Опис № 23794 от 01.11.2021 г.
и съгласно издадената от него фактура.
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 и 3 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Обхватът на
регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото
5
лице дължи на застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на
действителните вреди, т.е. необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване
на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта. Според заключението на
експертизата, стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Пежо –
Травелер“ с рег. № .. изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е дори по-
висока от фактурната стойност на ремонта и възлиза на 852,49 лв., което е повече от
заплатеното от ищеца. От обясненията на в.л., дадени в съдебно заседание, става ясно, че
увредения автомобил не е отремонтиран в официален за марката сервиз, а в доверен такъв,
където сервизния час е фактуриран в размер на 15 лв./час, докато по средни пазарни цени
сервизния час възлиза на 18 лв./час. но по-малко от възстановеното от ответника
обезщетение.
Съдът, съобразявайки както заключението на вещото лице, така и периода на
експлоатация на автомобила към датата на ПТП /1 г. и 9м./ намира, че е право на
застрахования по имуществената застраховка собственик да избере като начин на
обезщетяване „ремонт в доверен сервиз“ като в случая това е сервиза „..., а издадената от
този сервиз фактура на стойност 635,29 лв. се явява пазарна цена към този момент за
извършения ремонт. Съгласно чл.17, ал.1 и чл.19, ал.1 от Наредба № 24/2006 г. за
Методиката за уреждане на претенции за обезщетяване на вреди, причинени на МПС, за
автомобили до 3 години от първоначалната им регистрация, фактурите за отремонтиране се
приемат изцяло по отношение на стойността на детайлите, нормовремената, сервизния час и
материалите за боядисване, след сравнителен анализ с описа на констатираните вреди.
Следователно, в случая не се установява и възражението на ответника, че претендирания
размер е прекомерно завишен, доколкото средните пазарни цени надвишават пазарните
такива, по които ищеце е ликвидирал образуваната пред него щета. Поради изложеното,
съдът намира, че иска на ищцовото дружество следва да се уважи в пълен размер от 635,29
лв. Ищецът претендира и обичайни ликвидационни разноски в минимален размер от 15 лв.,
които не са оспорени от ответника и съдът намира за дължими.
Като краен извод, съдът намира иска по чл. 411, ал. 1 КЗ за изцяло основателен за
претендирания размер от 650,29лв., поради което следва да бъде уважен, така както е
предявен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ищецът. Същият доказва сторени
по делото разноски в общ размер на 610 лева, от които 50 лева – държавна такса, 150 лева –
за експертиза; 50 лв.- депозит за свидетел и 360 лева адвокатско възнаграждение с ДДС. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно с уважената част от иска, ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца изцяло сторените от него съдебни разноски в размер на 610 лв.,
съгласно представения Списък по чл.80 от ГПК.
Така мотивиран, и на осн. чл.235, ал.1 от ГПК, Софийски районен съд, 164 състав,
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., да заплати на ..., ЕИК ..., на основание чл. 411, ал. 1 КЗ/нов/,
сумата 650,29 лева, представляваща обезщетение за нанесени щети на лек автомобил марка
„Пежо“, модел „Травелер“ с рег. № .., настъпили в резултат на реализирано на 08.06.2019г. в
гр. София, ПТП, по вина на водач на л.а. „Фолксваген Бора“ с рег. № ..., чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от
07.06.2022г. до окончателното погасяване, с вкл. 15 лв. ликвидационни разноски, а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 610 лева, представляваща сторените от ищеца
съдебни разноски в настоящото производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7